Присъда по дело №479/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260004
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 3 октомври 2020 г.)
Съдия: Анна Стефанова Димитрова
Дело: 20203530200479
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер  260004                      Година  2020                       Град Търговище

 

          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд – Търговище                                                                        ІІ  състав

На седемнадесети септември                          две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА

Секретар: Красимира Кирилова

като разгледа докладваното от Председателя

Наказателно ЧХ дело № 479 по описа за 2020  година, въз основа на закона и доказателствата по делото

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Д.А.Д., роден на *** ***, български гражданин, грамотен, женен, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 30.01.2020 година около 04:00 ч. в апартамент с административен адрес:***, причинил на тъжителката Н.В.Д., ЕГН: **********, разстройство на здравето, изразяващо се в причиняване на болки и страдание, не опасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА подсъдимият Д.А.Д., със снета по-горе самоличност, да заплати на Н.В.Д.,***, сумата от 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ  предявения иск до пълния му размер от 5 000,00 лева  като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимият Д.А.Д., със снета по-горе самоличност, да заплати на Н.В.Д.,***, направените деловодни разноски  за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева, както и  14,00 (четиринадесет) лева разноски в съдебното производство за призоваване на свидетели.

ОСЪЖДА подсъдимият Д.А.Д., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на Районен съд – Търговище сумата от  50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.  

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес пред  Окръжен съд - Търговище.

 

          

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НЧХД № 479 / 2020 г. НА РСТ

 

          Подсъдимият Д.А.Д. ***  е предаден на съд на основание частна тъжба от Н.В.Д. от с. гр.  за това, че на 30.01.20 година в гр. Търговище, около 04.00 ч. причинил на тъжителката временно разстройство на здравето не опасно за живота, изразяващо се в причиняване на болки и страдания- престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

        Предявен е гражданки иск за нанесени неимуществени вреди от частният тъжител Н.Д., представлявана от адв. А.С.,  срещу подсъдимия Д.Д. за сумата от  5000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждане и до окончателното  изплащане, като частния тъжител Д. е конституирана, като гр. ищец в наказателното производство.

          В съдебно заседание частният тъжител и гр. ищец поддържа обвинението, представляван от адв. Ан. С.. Пледира се за налагане на справедливо наказание, както и уважаване на гр. иск в пълен размер, като основателен и доказан, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото.

Подсъдимият Д.Д., представляван от адв. Н.С.  не се признава за виновен. Описва фактическата обстановка, посочва причините и повода за възникналите неприятности с тъжителката. В съдебно заседание дава обяснения, като заявява, че на посочената дата и место не е удрял тъжителката по главата, а само я бутнал в резултат на това, че бил предизвикан от нея по-рано с нанасяне на порезна рана в ръката. Защитата на подсъдимия, адвокат С. навежда доводи за приложени института на реторсия или афект. Моли за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Тъжителката Н.Д. и подс. Д.Д. сключили на 03.09.** г граждански брак и заживели  в дома на подс. Д. заедно с двете деца на Д. – В. Й.на 15 г. и Е. К.на 10 г. В началото на брака им взаимоотношенията между двамата били отлични, разбирали и се отнасяли добре един към друг. Само няколко месеца след това, отношенията между двамата се обострили. Повод за честите им скандали  давала ревността на подс. Д.. Той се дразнел и не давал на съпругата си да посещава майка си, като мислел, че отивайки там, тя  се вижда с бащата на дъщеря си, св. С. К..

Тъжителката Н.Д. работела в павилион за бързи закуски „Горнооряховка скара“ в гр. Търговище, като и се налагало често да се прибира  в ранните часове на денонощието. На 30.01.20 г. около 02 ч. Д. се прибрала от работа. Съпругът и не бил заспал и я чакал. Между тях започнал разговор, в хода на който тя  го помолила да отидат до майка и, поради това, че не я била виждала отдавна, като същия ден получила зимнина от нея. Подс. Д. се противопоставил, като тъжителката заявила, че тогава ще отиде сама с децата.  Подс. Д. решил, че жена му иска да отиде сама, за да се види с бившия си партньор и баща на дъщеря и, при което се противопоставил още по остро и между двамата възникнал скандал. Тъжителката отказала на  съпруга си да си легнат заедно в спалнята, като отишла да спи при децата. Подразнен от това, след няколко минути подс. Д. отишъл да я повика, но врата била заключена. Това влошило още повече обстановка, като той започнал да удря по врата  и да заплашва, че ще я разбие. Започналият със словесни престрелки и обиди семеен скандал се задълбочил. Подс. Д. желаел тъжителката да излезе от детската стая, но тя не желаела, при което, след като тя отворила вратата той я блъснал в касата , след което , явно в отговор на нещо казано от нея той я ударил в областта на главата. Сериозното задълбочаване на семейният скандал довел до обаждане на тъжителката на тел. 112, като съобщила за домашно насилие над нея. По повод сигнала на адреса били изпратени полицейски служители – свидетелите Ц.Д. и Г.И.. На место те установили тъжителката и подс. Д., както и двете деца на тъжителката, като последната била видимо разстроена. При разговора си с двамата полицаите установили, че е имало битов скандал, при което подс. Д. дръпнал /блъснал/ тъжителката. Полицейските служители не установили, като не им било и съобщено за нанесени травми. И на двамата били съставени предупредителни протоколи. Подс. Д. се обадил междувременно на родители си, които му помогнали да си събере багажа и той напуснал апартамента.

На 30.01.20 г. тъжителката Н. Д. посетила съдебна медицина, където била прегледана. Издадено е съдебно-медицинско удостоверение, от което се установя, че следствие на нанесени удари от съпруга и в областта на главата и тяло, като била блъскана и бутана, тя получила охлузвания и кръвонасядания по задната повърхност на лявата раменните в средната и трета, спонтанни и палпаторни болки в дясната челно теменна област на главата и в дясната поясна област. Така установените  увреждания отговарят да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата, като са и причинили болки и страдания.

Така изложената по-горе и приета за установена фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Б. Н., С. К., М. А., Ц.Д. и Г.И., от обясненията на подс. Д. Д., от приетите по делото писмени доказателства, от изготвената съдебно-медицинско удостоверение.

Св. Б. Н. – бивша колежка на  Д. дава информация, като страничен наблюдател за отношенията между  Н. и Д.. Тя обяснява, че в началото на връзката им отношенията между двамата с били и отлични. След това започнали проблемите, които са възникнали поради болезнената ревност на Д.. Свидетелката пояснява, че той се обаждал непрекъснато на Д., по всяко време, като я притеснявал на работното и място. За проблема относно нараняванията на Д., свидетелката дава информация относно това, което е чула от друга нейна колежка, с която Н. е била на смяна и на която Н. била казала, че съпругът и я пребил. Това, което самата свидетелка е видяла било психическото състояние на тъжителката, която била видимо притеснена, сякаш „не била в час“, била разстроена. Това, което забелязала било накуцване на Д..

Св. С. К., бивш партньор на тъжителката заявява в съдебно заседание, че с нея са живели на семейни начала около 11 години, като имат дете, момиче на 10 години. На процесната дата сутринта се обадила дъщеря му и казала, че Д. набил майка и, като детето било разстроено. Той отишъл в дома на тъжителката, където била тя и децата и. Н. според думите му била много разстроена, а детето уплашено. След като завел детето на училище, св. К. придружил тъжителката до болницата, където била освидетелствана. При прегледа, той видял наранявания и, а именно  отзад по тялото, като имала такива и над веждата. Св. К. пояснява, че в началото на връзката, отношенията между Д. и Н. бил много добри, но след това възникнали проблеми, като Д. забранявал на Н. да контактува с него, обиждал го. Свидетелят пояснява, че преди Н. имала дископатия, но била в ремисия, като след инцидента състоянието и се влошило.

Съдът приема показанията на  посочените по-горе свидетели. Всеки от тях дава информация относно това, което лично  е забелязал  в било то физическото или психическо състояние на тъжителката, като нито един от тях не е очевидец на инцидента. Показанията им са обективни и непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото.

Св. М. А., майка на подс. Д. дава обяснения в съдебно заседание, че на процесната дата, рано сутринта е получила обаждане от сина си, който казал да отидат да го вземат от дома му. Отивайки в апартамента, освен Н. и децата видели  двама-трима полицаи. Сина и веднага започнал да си събира багажа, като тя и съпругът и  му помогнали да га отнесе в колата.  Св. А. заявява, че Н. стояла спокойно на дивана, като  изобщо не давала вид да е притеснена, още по-малко наранена по какъвто и да било начин, все едни нищо не се било случило. По отношение на това, което се случило по-рано, преди обаждането на сина и и отиването в апартамента му, св. А. предава това, което и е разказано от сина и. Тя обяснява, че за инцидента сина и казал, че Н. искала да отидат заедно до вилата на майка и. Поради това, че синът и не се съгласил, Н. му казала, че в такъв случай тя ще обади на Славчо, мъжът с когото живеела преди това, той да я закара. Това ядосало  Д., който явно ревнувал от него, след което се скарали, като Н. се затворила в стаята. Сина и започнал да чука по врата, при което Н. отворила вратата и го срязало с нож. Това станало причина по обяснения на Д., които свидетелката предава, той да я удари. Св. А. пояснява, че сина и не е удрял Н. по главата, а по гърба и отпред. Според свидетелката всичко това  се прави от Н. за пари.

 Съдът кредитира показанията на св. А. по отношение действията на подс. Д., а именно, че е нанесъл удари на снаха и, тъжителката Н.Д., но не приема твърденията и /всъщност обясненията на подс. Д., които тя препредава/, че нанесените от него удари са следствие на нараняването с нож от страна на тъжителката, поради това, че не са събрани доказателства това да се е случило, така както го предават – нараняване с нож нанесено от тъжителката в резултат на което подс. Д. я блъска и удря, като и нанася  установените телесни увреждания/. Полученото нараняване на ръката на подс. Д. – представена снимка, направена от него и което той е показал на майки си след прибиране с родителите си в дома им, не се установява кога точно и как е получено. Предвид това, че свидетели на инцидента са само тъжителката и подсъдимия, като твърденията им по отношение нараняването с нож са разнопосочни, като време и начин на действие, съдът не приема, нараняването да е получено, така както обясняват страните.

Свидетелите Цв. Д. и Г. И. – полицейски служители изпратени по сигнал за домашно насилие подаден от тъжителката  поясняват, че отивайки на посочения адрес установили тъжителката и подсъдимия. Тъжителката била видимо разстроена. При разговора си с тях установили, че двамата се скарали по битови причини, като и двамата свидетели не могат да посочат какви точно. Били съставени протоколи за предупреждение и на двамата. И двамата свидетели заявяват, че не са установили, както и че не са им били посочени видими наранявания и от двамата. Видно било само, че тъжителката е разстроена, като в тяхно присъствие подсъдимия си събрал багажа и напуснал апартамента, а тъжителката останала с децата си.

Съдът приема показанията на свидетелите Д. и И.. Те са последователни и непротиворечиви, като дават информация относно това, че между тъжителката и подсъдимия е избухнал семеен скандал, имало спречкване, вероятно бутане  от страна на подсъдимия спрямо  тъжителката, но  и двамата не са установили телесни увреждания по тях.

Подс. Д. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения в съдебно заседание. Обяснява причината за избухналия между двамата скандал, а именно желанието на тъжителката да отидат до вилата на майка и, където според подсъдимия тя щяла да се срещне с бившия си партньор. Това нейно желание го подразнило, той се ядосал и избухнал скандал. Подс. Д. обяснява, че тъжителката е  доста избухлива, като при възникналия спор, тя взела нож и го разрязала по ръката. Скарали се. Той искал въпреки това да се помирят, да си легнат заедно, като мъж и жена, но тя се ядосала, избухнала и го предизвикала. Той, за да се защити я ударил по главата /като не е много сигурен/, като преди това я отблъснал, защото тя го нападнала. След това тъжителката се обадила и полицаите дошли. На допълнително поставените му въпроси подс. Д. заявява, че нанесъл на Н. толкова удара, колкото да я укроти, но не помни точно колко, може би няколко. Заявява, че не я е удрял по главата и по гърба. Не се признава за виновен за телесната повреда.

От дадените обяснения от подс. Д., съдът приема, че той точно и ясно описва  фактическата обстановка относно причината за скандала, поведението на тъжителката и своето  собствено такова, като не отрича да е нанесъл няколко удара на Д.. Въпреки, че отрича да  е нанесъл такива по главата, от прегледа на  тъжителката се установява точно какви телесни увреждания е получила последната, като признаването на подсъдимия, че е дърпал и бутал жена си и е нанасял удари по нея, въпреки че отрича да са на определени местя води до извода за доказаност на повдигнатото обвинение, от обективна и субективна страна.

При така изложеното по-горе, съобразявайки в цялост събраните в съдебно заседание при условия на непосредственост гласни доказателства и относимите писмени такива изложени по-горе, съдът намира за установено по безспорен начина, че на 30.01.20 година, около 04.00 ч. в гр. Търговище, ул. „***“ №11, ап. 9 подс. Д.Д.  причинил на Н.В.Д. разстройство на здравето, изразяващо се в причиняване на болка и страдание, с което е осъществил от обективна страна състава на чл. 130, ал. 2 от НК.

От субективна страна Д.ието е извършено при условията на пряк умисъл, което съдът извежда от  приетите и преценени в тяхната съвкупност гласни и писмени доказателства, като подсъдимият е разбирал свойството и значение на извършеното и е искал настъпване на вредните последици от него.

След като призна подсъдимия Д.Д. за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК, за да определи вида и размера на наказанието, съдът прецени следните обстоятелства. Подс. Д. Д. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За извършеното  деяние по чл. 130, ал. 2 от НК  законът предвижда наказание до шест месеца лишаване от свобода или пробация или глоба. Видно от гореизложеното е, че са налице предпоставките за п****гане разпоредбата на чл. 78а от НК, поради което подс. Д. бе признат за виновен по повдигнатото обвинения по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК бе освободен от наказателна отговорност , като  съдът наложи наказание „глоба” от  1000 /хиляда/лева. За да определи размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства обуславящи отговорността на подсъдимия: като смекчаващи – чистото съдебно минало, влошените взаимоотношения между Д. Д. и Н. Д.. Подсъдимият е бил провокиран от съпругата си, както с изразяване на желание от нейна страна, като знаела, че той я ревнува, така и от нараняване от нея /било то неволно, без да е установено как и при какви точно обстоятелства е получено/, като тя до известна степен е провокирала неправомерното му поведение. Като отегчаващи, обществената опасност на деянието и обстоятелството, въпреки провокациите на тъжителката, подс. Д. все пак е удрял и блъскал собствената си съпруга, само по себе си неправомерно действие, но и без да се съобрази от обстоятелството, че в съседната стая се намират и чуват скандала двете деца на жена му.

Съдът осъди подс. Д.Д. да заплати на тъжителката Н.Д. конституирана, като граждански ищец в наказателното производство сумата от 1000 /хиляда/ лева, обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, като отхвърли предявения гр. иск до пълния размер от 5000 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че определеният  размер на гр. иск е справедлив, на основание събраните в съдебно заседание доказателства. За да предприеме действия, а именно да нанесе удари  на Д., подс. Д. е бил явно провокиран от нея, било с думи или действия, които предвид  взаимоотношения между тях в момента е довело в вземането на погрешни, противоправни решения, водещи до престъпния резултат.

Съдът осъди подс. Д.Д. да заплати на тъжителката Н. Д. сумата от общо 400.00 /четиристотин/ лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение и 14.00 /четиринадесет/ лева за призоваване на свидетели.

Съдът осъди подс. Д.Д. да заплати по сметка на РСТ сумата от 50 лева – ДТ върху уважената част на гр. иск.

Водим от горното,съдът постанови присъдата си.

                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: