№ 194
гр. Благоевград, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500092 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано пред Окръжен съд Благоевград въз
основа на подадено възражение с правно основание чл.423 от ГПК срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 662 от 09.02.2018 г. по ч.гр.д.
№82/2018 г. по описа на РС Г.Д. и частна жалба с правно основание чл.419 от ГПК срещу
разпореждането инкорпорирано в Заповед № 622 от 09.02.2018г. по чл.417 от ГПК, с което е
постановено незабавно изпълнение, подадени от С. М. АЛ., с ЕГН **********, с адрес с.К.,
ул.“О.“ № 27, със съдебен адрес за призовки и съобщения: гр.Г.Д., ул.“А.С.“ № 11, вх.А,
партер, офис 2, чрез адв. Д.Б. пълномощник.
Твърди се във възражението, че на 06.10.2021г. длъжникът установил, че от личната му
банкова сметка в „ПИБ“ ЕАД е наредена на 30.09.2021г. сумата в размер на 9253,80 лв. по
банкова сметка на ЧСИ М.К. с рег.№ 891 в КЧСИ с район на действие района на Окръжен
съд Благоевград по изпълнително дело № 350 от 2018г. Сочи се, че от последвалата устна
справка от пълномощника на длъжника по изпълнителното дело, е установено, че по молба
на Банка ДСК ЕАД, като взискател е образувано цитираното изпълнително дело въз основа
на изпълнителен лист от 20.02.2018г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 662 от 09.02.2018г.
издадени по ч.гр.д.№ 82 от 2018г. по описа на РС Г.Д.. Излага се, че длъжникът подал
молба на 12.10.2021г. за получаване на незаверени копия от документите по ч.гр.д., които
получил на 27.10.2021г.
Твърди се, че до момента не му е връчена покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело.
Излага се, че на 04.07.2018г. и 11.07.2018г., както на адрес с.К., ул.“О.“ № 27, така и на
друг адрес не се е срещал с лице с имена И.Т.Н.. Посочва се, че отразения в разписката към
поканата за доброволно изпълнение от 19.06.2018г. текст, че на 11.07.2018г. длъжникът
отказва да получи поканата“ не отговаря на истината. На тази дата длъжникът не се е
срещал лично с връчителя и не са му предявявани за връчване книжа по изпълнителното
дело. Твърди, че на същата дата е бил на работа в гр.Б. като майка му П.М.Б. му се обадила
по мобилния телефон, и от разговора с нея разбрал, че на адреса е дошло лице за връчване
на книжа, които тя отказала да получи, като длъжникът потвърдил избора й. Сочи, че по
въпроса за книжата разговарял по мобилния телефон и с непознато лице. Излага се, че
връчването на съдебни книжа в това число заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или
чл.417 от ГПК не може да бъде извършено по телефон, включително и при отказ да бъдат
1
получени. Твърди се, че връчването на ПДИ е невалидно, а разписката към нея в частта
относно текста за връчване е неистински документ.
Излага се, че след посещения на дати 04.07.2018г. и 11.07.2018г., когато длъжникът не е
намерен на адреса, връчителя е следвало да приложи разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК.
Поради изложеното длъжникът моли въззивния съд да приеме възражението му срещу
заповедта, както и да спре изпълнението на заповедта на основание чл. 423, ал.3 от ГПК.
Представя писмени доказателства относно датата на узнаване на заповедта за изпълнение и
моли да бъде разпитана по делото майката на длъжника.
С писмен отговор насрещната страна „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *, чрез юрисконсулт заявява
становище, че подаденото възражение е недопустимо. Посочва, че от данните по делото не
се установява наличието на процесуални нарушения при връчването на заповедта на
длъжника. Излага се, че са налице категорични доказателства за надлежното връчване на
издадената заповед на жалбоподателя, а именно разписка в която изрично е удостоверено
връчването на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.44, ал.1, изр.5 от ГПК.
Посочва се, че длъжностното лице при съдебния изпълнител е отразило надлежно всички
дати, на които е предприемало действия по връчване. Отказът да се приеме съобщението от
длъжника е отбелязано в разписката и удостоверено от връчителя. Излага се, че
удостоверяването на длъжностното лице по призоваването, че е връчило препис от
заповедта за изпълнение е официално. До установяване по надлежния ред на неистинност на
документа в който е обективирано, той се ползва с материална доказателствена сила за
удостоверения факт и задължава съответния съд да приеме, че връчването е извършено на
обозначената в съобщението дата. Предвид изложеното се заявява, че депозираното
възражение по чл.423 от ГПК е неоснователно, т.като не са налице твърдените от длъжника
пороци при връчването на заповедта за изпълнение. От горното следва също така, че
моментът на узнаване на издадената заповед за изпълнение следва да се отнесе към
11.07.2018г. – когато длъжникът е получил ПДИ по образуваното изпълнително
производство във връзка с издадената заповед, като този извод за узнаване за заповедта за
изпълнение още на 11.07.2018г. се налага и от твърденията на самия длъжник изложени във
възражението – че е узнал именно на посочената дата за издадената заповед за изпълнение и
образуваното срещу него изпълнително дело при проведен разговор по телефона с
връчителя на ЧСИ. С оглед на това се твърди, че възражението е депозирано извън
законоустановения преклузивен срок.
Излага се, че искането на жалбоподателя за допускане на свидетелски показания е
недопустимо, съгласно чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, за опровергаване съдържанието на покана за
доброволно изпълнение. Излага се, че свидетелските показания са недопустими и поради
факта, че за доказване на факта на връчване на покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело, ведно с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение,
законът изисква писмена форма, съответно обстоятелството дали поканата за доброволно
изпълнение е връчена надлежно на адресата или не, не подлежи на установяване със
свидетелски показания с оглед ограничението предвидено в разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3
ГПК.
Иска се да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, респективно без уважение
като неоснователно подаденото възражение против заповед №662 от 09.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №82 по описа на
РС Г.Д., за 2018г. с правно основание чл.423 от ГПК, като бъде осъден длъжника да заплати
на Банка ДСК ЕАД направените от дружеството в настоящото производство разноски, в
това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
След като се запозна с подаденото възражение и отговора към същото, съдът намира, че
възражението е подадено в законовия срок от процесуално легитимирано лице и е
допустимо.
Настоящият въззивен състав, намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от
ГПК и не следва да приема възражението.
Тази разпоредба предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които
възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая
подателя-длъжник се позовава на първото от тях - че заповедта за изпълнение не му е била
2
връчена редовно.
Въззивният съд констатира, че Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 662 от 09.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 82/2018 г. на РС Г.Д., въз
основа на която е бил издаден изпълнителен лист от 16.03.2018 г. по същото дело и е
образувано изп.д. 350/2018г. по описа на ЧСИ М.К. е била връчена на 11.07.2018 г. на
длъжника от служител на ЧСИ Кацарски, на посочения от заявителя постоянен адрес на
длъжника, след едно предходно посещение от връчителя на същия адрес на 04.07.2018 г.,
като длъжникът отказал да я получи.
Връчването може да се извърши от ограничен кръг лица имащи качеството на връчител по
чл. 42 ГПК, като в случая е било извършено от ЧСИ Кацарски, чрез негов служител на
основание чл.418, ал.5 от ГПК. Връчването е формален акт и се удостоверява по
предвидения в чл. 44 ГПК начин. Съставя се разписка, в която се посочва датата и начина на
връчването, както и всички действия във връзка с връчването. В нея се отбелязва качеството
на лице, на което е връчено съобщението. Разписката се подписва от връчителя и лицето
приело съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се
удостоверява само с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на
връчването. Оформените от връчителите документи са официални, израз на държавна
удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила, относно
удостоверените с тях обстоятелства. Те са единственото допустимо средство за доказване на
връчването. В случая е налице съставена от служител на ЧСИ Кацарски, действащ в
качеството на връчител по см. на чл. 42, ал.2 ГПК, разписка, която съдържа всички
реквизити изискуеми от чл. 44 ГПК за да бъде редовно връчването- посочена е датата на
връчването-11.07.2018 г., начина на връчване- при отказ да бъде получено от длъжника,
както и че постоянния адрес на длъжника е бил посещаван един път преди датата на
връчване на 04.07.2018г., като не е намерен никой. Връчителят в качеството си на
длъжностно лице и в рамките на удостоверителната му компетентност е констатирал факта,
че връчването е станало лично на адресата и че същият е отказал да получи съобщението и
го е отразил в надлежно оформената разписка, която съставлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила и чието съдържание не може
да бъде оборено със свидетелски показания, поради което направеното в този смисъл
доказателствено искане не следва да бъде уважено по см. на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като
чрез тях жалбоподателят се домогва да обори съдържанието на официален документ. Други
доказателства не са ангажирани от длъжника за установяване на твърденията му във
възражението и оборване на отразеното в разписката.
Така изложените съображения са напълно достатъчни да се приеме, че е налице надлежно
връчване на заповедта за изпълнение и не е налице предвидената в т. 1 на ал. 1 на чл. 423
ГПК предпоставка за приемане на направеното от страна на длъжника възражение пред
окръжния съд, а именно, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена.
Поради това следва да се приеме, че срокът за възражение по реда на чл. 414 от ГПК е
започнал да тече от момента на връчване на заповедта и длъжникът поради своето
бездействие не се е възползвал от предвидените от правната норма възможности.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че няма основание да приеме възражението,
поради което не следва да уважава и искането за спиране на изпълнението на заповедта за
изпълнение. Не следва и да се постановява продължаване на разглеждането на делото от
първоинстанционния съд съгласно чл. 423, ал. 4 от ГПК. С оглед неприемане на подаденото
възражение, подадената частна жалба, следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода на делото, в съответствие с разпоредбата на чл.78 ГПК на насрещната
страна по възражението - "БАНКА ДСК " АД следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и
на доказателства за сторени разноски. По делото Банка ДСК АД е представлявана от
юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.27 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на
100,00 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК подадено от С. М. АЛ., с ЕГН
**********, с адрес с.К., ул.“О.“ № 27, със съдебен адрес за призовки и съобщения: гр.Г.Д.,
ул.“А.С.“ № 11, вх.А, партер, офис 2, чрез адв. Д.Б. пълномощник срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 662 от 09.02.2018 г. по ч.гр.д.
№82/2018 г. по описа на РС Г.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК № 662 от 09.02.2018 г. по ч.гр.д.№82/2018 г. по
описа на РС Г.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна жалба срещу разпореждане за
незабавно изпълнение инкорпорирано в издадената заповед.
ОСЪЖДА С. М. АЛ., с ЕГН **********, с адрес с.К., ул.“О.“ № 27 да заплати на „Банка
ДСК“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С. район Ое, ул.“М.“ № 19,
сумата от 100,00 /сто лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4