Определение по дело №136/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по евентуално пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.226ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД.

ИЩЦАТА И. Й. Т.,ЕГН* от с.Г.ул.“Отец Паисий“№30,.2,А.4,Кюстендилска област,чрез пълномощника и А.В. М.,твърди в исковата молба,че на 9.ХІ.2009год. на главен път ІІ 86 П.-Смолян,км 79.700 посока от Г.Ч. към с.П.,ответникът Е. С. С.,при управление на товарен автомобил „МАН“ с рег.№СМ****по непредпазливост е причинил смъртта на сина и Р. К.К.,ЕГН*-престъпление по чл.343а ал.1б.“в“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК.По случая е образувано досъдебно производство№148/2009год. по описа на РУП Г.Ч..Наказателното производство е прекратено с протоколно определение от 4.V.2010год. по НОХД№17/2010год. на СОС,с което подсъдимият Е. С. е признат за виновен.Видно от одобреното от СОС споразумение,смъртта на Радослав Калинов е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 9.ХІ.2009год.Ищцата твърди,че МПС управлявано от Е. С. С. към датата на събитието-9.ХІ.2009год.,е с валидна полица№1008А528134,издадена на 11.ХІІ.2008год. с валидност до 11.ХІІ.2009год. на ЗАД“Армеец“АДГ.С. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Безспорно е установено,че е настъпила смъртта на Р.К.К..Ищцата твърди,че изключително тежко понася смъртта на сина си.Ритъмът на живота и е изцяло подчинен на скръбта от загубата на единствения и син.Ще изпитва болка и страдание цял живот,за сина си,загинал така нелепо в разцвета на своя живот.Връзката между майка и син била изключително близка,тъй като те били силно привързани един към друг.Ищцата твърди,че болката от загубата на сина и няма да отшуми,тъй като тази болка няма еквивалент в човешкия живот.По гореизложените съображения е налице правен интерес за ищцата да предяви при условията на пасивно евентуално съединяване настоящите искове,с които претендира обезщетение в размер на 100 000лв. за неимуществените вреди,причинени от смъртта на сина и Р.К.К.,при ПТП на 9.ХІ.2009год.Ето защо моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника ЗАД“А.АДГ.С. да и заплатисумата 100 000лв.,представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от ползвателя на автомобила Е. С. С.,изразяващи се в претърпените от ищцата болки и страдания,вследствие настъпилата смърт на сина и Р.К.К.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от 9.ХІ.2009год. до окончателното и изплащане,а на пълномощника и А.В. Д. М. да се изплати на основание чл.38ал.2 във връзка с ал.1т.1 от ЗА адвокатско възнаграждение.Ако съдът счете,че този иск е неоснователен,да осъди вторият ответник Е. С. С.,ЕГН* от Г.Ч.,ул.“В.Л.“№3 да и заплати 100 000лв.,представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди-болка и страдания по повод внезапната смърт на сина и Р. К.К.причинени от ответника при ПТП на 9.ХІ.2009год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от датата на увреждането 9.ХІ.2009год. до окончателното и изплащане,както и съдебните разноски по водене на делото за адвокатско възнаграждение на пълномощника и А.В. Д. М.,полагащи му се на основание чл.38ал.2 във връзка с ал.1т.1 ЗА.

ОТВЕТНИКЪТ ЗАД”А.АДГ.С.,ЕИК****представлявано от изпълнителният директор Румен Руменов Георгиев,чрез пълномощникът му юрисконсулт Д.С. подава писмен отговор вх.№3444/15.VІІІ.2012год. на исковата молба.Счита,предявените срещу него искове за процесуално допустими,но неоснователни,поради което ги оспорва изцяло по основание и размер.Признава,че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,по полица№****,сключен между ЗАД”А.АДГ.С. и собственика на товарен автомобил “МАН 17.232” с рег.№СМ****валидна на 9.ХІ.2009год.-датата на настъпване на ПТП.Не оспорва и установеното със съдебно споразумение от 4.V.2010год. по НОХД№17/2010год. на СОС престъпление,извършено от Е. С. С.,в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на Р.К.К.-син на ищцата.Твърди,че на 5.Х.2010год. И. Й. Т.-майка на починалия,е предявила претенции пред ЗАД”А.АДГ.С. за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП,изразяващи се в болки и страдания от загубата на сина и Р. К.След извършена преценка,въз основа на представените и допълнително събрани доказателства,застрахователят е определил обезщетение в размер на 30 000лв. за претърпените от И. Т. неимуществени вреди,като сумата е изплатена с платежно нареждане№***/13.І.2011год. на “ЦКБ” по банкова сметка на И. Й. Т..Ответникът счита,че с изплащането на това обезщетение,адекватно и справедливо е определено обезщетение за болките и страданията претърпени от ищцата,вследствие на смъртта на нейния син.Като застраховател е направил оценка на всички факти и обстоятелства около настъпването на ПТП,социално-икономическата обстановка в страната и други фактори,имащи значение при определяне на обезщетението.Действително неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент.Но счита определеното обезщетение за справедливо,тъй като Р.К.К. е пострадал и впоследствие починал,докато е управлявал двуколка с конски впряг по главен път ІІ-86 Г.Ч.-с.П..Въпросното ППС с животинска тяга се е движило в нарушение на правилата на чл.71ал.1,чл.138ал.1,чл.139ал.1т.1 и т.3,чл.140ал.1,чл.167ал.1т.4 от ЗДвП и чл.4 ППЗДвП.В този смисъл водачът на ППС-починалия Р. К.,управлявайки самоделно ППС с животинска тяга на път от републиканската пътна мрежа,без то да е регистрирано в общината по местоживеенето му и без същото да е било обозначено с регистрационна табела и светлоотразители,без данни същото да е технически изправно/като има данни,че гумите са износени-втора употреба/ безспорно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.Отделно от това ищцата не е упражнявала родителски права върху починалия Р.К. от шестгодишната му възраст.Нещо повече,въпреки,че след бракоразводното дело с бащата на Р.К.К.К.,родителските права са предоставени на нея,И. Т. е оставила детето при майката на бившия си съпруг и го е взимала само през почивните дни.Ето защо и с решение№146/8.ХІ.1991год. по Г.д.№228/1991год. на ЧРС упражняването на родителските права е прехвърлено на бащата К.К..Майката не е оспорвала иска за промяна на родителските права.Освен това тя е заживяла и в друго населено място с.Г.,К. област и грижите за детето,които твърди,че е полагала са били ограничени,ако въобще е имало такива.А с решение№76/30.VІІІ.2011год. по Г.д.№35/2011год. на СОС е присъдено обезщетение за претърпените от бащата К.К. неимуществени вреди,причинени от смъртта на Р. К. К.,като изрично в решението е материализиран факта,че К.К. е отглеждал своя син сам.Т.е. действителната фактическа обстановка много се различава от тази,описана в исковата молба.Поради което и определеното от ответника обезщетение в размер на 30 000лв. е справедливо по отношение на болките и страданията,причинени на ищцата.Общата искова претенция е прекомерно завишена и несъобразена с икономическата и социална действителност и съдебната практика,както и с обстоятелствата,ангажиращи отговорността на участниците в ПТП.Отчетено е и 1/3 съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице Р. К. и отношенията с майка му.По гореизложените съображения ответникът счита,че предявения главен иск по чл.226ал.1 КЗ е изцяло неоснователен.Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви от датата на настъпилото събитие.Претендира за присъждане на съдебните разноски по делото,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ Е. С. С.,ЕГН* от Г.Ч.,чрез пълномощника му А.Л. П. подава писмен отговор вх.№3297/6.VІІІ.2012год. на исковата молба.Счита,че предявеният срещу него при условие на евентуалност иск е изцяло неоснователен по основание и размер.Неправилно е определено в исковата молба основанието на иска срещу него-то е чл.45 ЗЗД,а не чл.226 КЗ.Отделно от това счита,че от представените писмени доказателства безспорно се установява,че са налице всички предпоставки на чл.226 КЗ за ангажиране на отговорността на главния ответник ЗАД”А.АДГ.С..Не са налице никакви други обстоятелства,които да сочат или предполагат наличие на основание за евентуална гражданска деликтна отговорност на ответника Е. С..Респективно основания,въз основа на които главния и предпочитан ответник ЗАД”А.АДГ.С. да бъде освободен от задълженията и отговорността си по горепосочения застрахователен договор.Счита,че искът срещу главния ответник е основателен,но прекомерно завишен по размер.Починалият Р.К.също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП,тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата със самоделното ППС с животинска тяга.Освен това ищцата от дълги години не е живяла със сина си,тъй като след развода,синът и Р. К. останал за живее при баща си,който го отгледал сам и живял заедно с него до злополуката.Претендира за присъждане на съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение,при отхвърляне на иска спрямо него.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищцата и нейният пълномощник А.В.М.,становището на ответниците и техните пълномощници А.Л.П. и юрисконсулт Д.С.,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установи по делото,че с протоколно определение от 4.V.2010год. по НОХД№17/2010год. Смолянският окръжен съд е одобрил споразумението,сключено между прокурор Х. В. от Смолянска окръжна прокуратура и адвокат Л. П.,като защитник на подсъдимия Е. С. С.,с което се признава,че подсъдимият Е. С. С.,ЕГН* от Г.Ч.,български гражданин,със средно образование,неженен,неосъждан към момента на деянието,работещ като ,е виновен за това,че на 9.ХІ.2009год. около 9.50часа на главен път ІІ 86,километър 79.700 в посока Г.Ч.-с.П.,при управление на МПС-товарен автомобил „МАН“ с рег.№СМ****,собственост на “Ирел-Е. С.“Г.Ч.,е нарушил правилата за движение-чл.20ал.1 и 2 ЗДвП,съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват и при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство…с характера и интензивността на движението и с всички обстоятелства,които имат значение за безопасността на движението.Водачите са длъжни да направят всичко възможно,за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи,когато възникне опасност за движението и чл.77 от ЗДвП-при заслепяване водачът на МПС е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре,и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Р.К.К.,ЕГН* от Г.Ч.,което деяние съставлява престъпление по чл.343ал.1б.“в“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК.На основание чл.343ал.1б.“в“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК и с чл.54 НК на подсъдимия Е. С. С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10месеца,като на основание чл.66ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3години,считано от датата на одобряването на споразумението,а на основание чл.343г НК във връзка с чл.37ал.1т.7 НК му е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година,считано от влизане на споразумението в сила.В наказателното производство безспорно е установено,че ответникът Е. С. С. е виновен за настъпването на ПТП на 9.ХІ.2009год.,тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата,което нарушение е в пряка причинна връзка с причинения обществено-опасен резултат-смъртта на сина на ищцата Р.К.К..СОС е приел,че наличието на пряка и непосредствена връзка между извършените от подсъдимия Е. С. нарушения на правилата за движение по пътищата и на обществено-опасния резултат са доказани от самопризнанието на обвиняемия,че не оспорва обстоятелствената част на обвинителния акт,както и от заключенията на автотехническата експертиза и медицинската експертиза,извършени в досъдебно производство№148/2009год. по описа на РУП Г.Ч..В тази връзка безспорно е налице причинна връзка между нарушените от Е. С. С. правила за движение по пътищата,настъпилото ПТП и причинените в резултат съставомерни последици-смъртта на Р.К.К..СОС е приел,че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Е. С. при условията на непредпазливост,тъй като той не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,но като правоспособен водач е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,и ако беше се съобразил с горепосочените правила за движение по пътищата и ги беше спазил,не би предизвикал настъпването на ПТП.

От представеното удостоверение за наследници№000012/27.І.2010год.,издадено от Община Ч. безспорно се установява,че законни наследници на Р.К.К.,ЕГН*,починал на 9.ХІ.2009год.,са майка му И. Й. Т.,ЕГН* и баща му К.Р.К.,ЕГН*.

Безспорно се установява по делото,от представената застрахователна полица№***/10.VІІІ.2006год.,издадена на 11.ХІІ.2008год. от ЗАД“А.АДГ.С.,която е валидна до 11.ХІІ.2009год. ,че е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите между застрахователя ЗАД“Армеец“АДГ.С. и застрахования “Ирел-Е. С.“Г.Ч.,ЕИК**** на товарен автомобил “МАН” с рег.№СМ****собственост на “Ирел-Илин С.“Г.Ч..Няма спор,че Е. С. С. е осъществявал търговска дейност като “Ирел-Е. С.“Г.Ч.,със собствения му товарен автомобил „МАН“ с рег.№СМ****,с който е причинил и ПТП на 9.ХІ.2009год.

Безспорно се установи,че ищцата И. Й. Т.,като майка на починалия Р.К. К.,е подала молба на 5.Х.2010год. до ЗАД“Армеец“АДГ.С. за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП,изразяващи се в загубата на сина и Р.К.К..С платежно нареждане№П**год. на „ЦКБ“ по банкова сметка на И. Й. Т. е изплатено от ЗАД“Армеец“АДГ.С. обезщетение за причинените и неимуществени вреди,в размер на 30 000лв./стр.32 от делото/.

С решение№146/8.ХІ.1991год. по Г.д.№228/1991год. Чепеларският районен съд е изменил постановените с решение№41/19.ІV.1991год. по Г.д.№55/1990год. на ЧРС мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения между детето Р. и родителите му и е постановил нови,като е предоставил упражняването на родителските права върху детето Р.К.К. на бащата К.Р.К.,а на майката И. Й. Т. е дал възможност да вижда детето Р. всяка първа и трета неделя от месеца от 9ч. до 18ч.,както и да го взема при себе си по един месец през лятото,което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.По делото безспорно е установено,че макар след развода на К.К. и И. Т.,упражняването на родителските права по отношение на детето Р.,да е предоставено на майката,тя го е оставила при майката на бившия си съпруг.Ето защо не е възразила постановените мерки за упражняване на родителски права да се променят.Установено е,че след развода,майката И. Т. е заживяла на семейни начала с друг мъж в с.Г.,Кюстендилска област,поради което бащата К.К. е отглеждал сам сина си Р..

По делото са разпитани свидетелите Н. Н. Д.-разследващ полицай при РУП Г.Смолян и Д.А.Г.който е съсед на родителите на И. Т. в Г.Ч..Свидетелката Н. Д. заявява,че на 9.ХІ.2009год. била дежурен разследващ полицай,когато и се обадили за настъпило ПТП.Отишла на мястото на произшествието с оперативната дежурна част,в която освен нея имало технически експерт,оперативни работници и служители на КАТ.Мястото на ПТП било запазено чрез отцепване.Спомня си,че ПТП е настъпило между двуколка с конска тяга и товарен автомобил „МАН“,които са се блъснали.При ПТП водачът на двуколката Р.К. починал на място,конят също бил в много тежко състояние и впоследствие умрял,а водачът на товарния автомобил бил изпаднал в шок,ето защо от „Бърза помощ“ му били успокоителни.В досъдебното производство била назначена автотехническа експертиза,която установила,че вина за ПТП има водачът на товарния автомобил Е. С.,ето защо досъдебното производство приключило с мнение на разследващия полицай за предаване на обвиняемия Е. С. на С.Свидетелката твърди,че починалият Р. К.нямал светлоотразителна жилетка,а на двуколката нямало регистрационна табела,както и други опознавателни знаци и светлоотразители.

Свидетелят Д.Г. твърди,че живее в Г.Ч. през една къща от дома на К. и на една улица с родителите на И. Т..Познава покойния Р.К. и майка му И. Т..Твърди,че първия съпруг на И. Т. е К.К.,с когото живяла в Г.Ч. до развода им,след което се оженила за друг мъж в с.Г.Кюстендилска област.Твърди,че Р.К. останал да живее в Г.Ч. с баща си,но майка му често го посещавала.Малко преди да почине Р.научил,че И. Т. е пред развод и с втория си съпруг.Ето защо се прибрала в Г.Ч. при родителите си.Може би 3-4месеца преди да почине Р.,И. Т. се прибрала в Г.Ч..Р.живеел в баща си,но често посещавал баба си,дядо си и майка си.След смъртта на Р.,И. Т. се върнала в Г.Ч. и живяла там около 4-5месеца.Но в момента не живее в Г.Ч.,а в с.Г..Твърди,че всички съседи забелязали коренна промяна в поведението на И. Т.,след смъртта на сина и.Тя се затворила в себе си,постоянно плачела,тежко изживявала смъртта на сина си.Много често я виждал на гроба на сина и,както и на лобното му място,където оставяла цветя.Свидетелят твърди,че отношенията между Р.К. и И. Т. били както между майка и син.Ето защо И. Т. много страдала от загубата на сина и,била съсипана,отслабнала.Знае,че Р.К. е посещавал с компания майка си в с.Гюешево.Не знае на кого са присъдени родителските права върху Р.,след развода на родителите му,но знае,че след развода Р.К.оставал при баща си.Не знае защо,тъй като не е говорил за това с И. Т..Два или три пъти в годината И. Т. е идвала в Г.Ч.,за да вижда сина си.Дори искала да го вземе при себе си в с.Гюешево,но не знае какво точно станало.Знае,че от втория си брак И. Т. има дъщеря,която е студентка в Г.П..

Вещото лице по назначената САТЕ инж.А. К. в заключението си твърди,че основната причина от техническа гледна точка,довела до настъпване на произшествието,е допуснатото продължаване на управлението на товарния автомобил от страна на водача Е. С. при условие на заслепяване.В първоначално събраните материали по дознанието се говори за силно,директно заслепяване от слънчевите лъчи на водачите,движели се в посока Г.Смолян/а такъв е и водачът на товарния автомобил Е. С.,който се е движел от Г.Ч. към с.П./.Чрез последващо събиране на доказателства по дознанието е изяснено,че произшествието е настъпило,след като водачът на товарния автомобил е навлязъл в сенчест участък,като преди това се е движел по силно осветен пътен участък.При излизане от осветен от слънчеви лъчи пътен участък и навлизане в неосветен,сенчест пътен участък,водачът попада в противоположна светлинна среда.Преди навлизане в сянката напред в сенчестия участък не се вижда нищо.Пред водача като че ли има рязко очертано тъмно петно,без да може да възприеме нищо напред,като препятствие или движещи се превозни средства,хора или животни.Независимо от невъзможността в този момент да възприема пътната обстановка пред автомобила,водачът Е. С. е продължил движението,макари с намалена скорост,разчитайки на факта,че познава пътя.Известно е,че на човешкото око му е необходимо по-дълго време за адаптация в случаите,когато се навлиза от по-светла към по-тъмна светлинна среда,в сравнение с времето,необходимо за адаптиране на окото при излизане от тъмно към по-светло.Осветеният от слънцето пътен участък,преди сенчестия пътен участък,е с дължина около и над 100м и видимостта в него е била добра,водачът е имал сравнително достатъчно време за адаптация и също така и техническа възможност да реагира на възникналата в тази зона опасност,както и да спре,избягвайки вредоносен резултат.Водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да спре веднага след промяната на видимостта пред себе си и да намали скоростта до степен такава,че да може да спре в зоната на откриваща се пред него видимост,в случай,че възприеме някаква възникваща пред автомобила опасност.По делото липсват данни за получени внезапни технически неизправности по товарния автомобил,които да са довели до невъзможността той да бъде спрян или управляван.Тъй като сянката върху пътното плътно пада под определен ъгъл,а водачът на автомобила се намира в кабината на височина над пътя на около 2-2.3м,то трябва автомобилът да навлезе в сенчестия участък на около 3-4м спрямо началото на сянката върху пътното платно,за да се скрие слънцето за водача/в осветения участък слънцето е светело точно срещу водача/.При навлизане от светло в тъмно адаптационното време за възприемане на реалната пътна обстановка е с по-голяма стойност и зависи от контраста/разликата/ на осветеността,като в специализираната литература се сочи,че това време може да продължава до около 10,че дори и повече секунди,като времето за адаптация е индивидуално.Тази адаптация зависи основно от скоростта на промяна на големината на зениците.При много голяма осветеност зеницата се свива,а на тъмно се разширява,за да пропуска повече светлина.Именно затова,след навлизане в тъмния,сенчест пътен участък,водачът следва да намали скоростта на движение,дори да спре,за да си даде време за адаптация на очите към тъмното и да може да възприема промяната на пътната обстановка пред себе си.Вещото лице проследява разстоянието между предната част на товарния автомобил,вероятното място на удара,когато водачът е навлязъл в сенчестия участък и времето на настъпване на ПТП и стига до извода,че ако водачът Е. С. бе реагирал своевременно и адекватно на възникналата пред него опасност-промяна на светлинната среда и невъзможност да се възприема пътната обстановка в сенчестия участък,то автомобилът би спрял преди вероятното място на удара и между тях би останало дори разстояние от около 18-19м.Ако се приеме,че скоростта на движение на товарния автомобил е 36км/ч или 10м/сек,то времето за изминаване на разстоянието от мястото на навлизане в сянката до мястото на удара ще е около 5-5.5секунди време,което не е било достатъчно за очите на водача на товарния автомобил да се адаптират към светлинната промяна и да възприемат реалната пътна обстановка и нейните промени.Законодателят предвижда в задната част на каруците да се поставят светлоотразителни ленти,като не уточнява за кои случаи са предназначени:за дневна светлина или за през нощта.От техническа гледна точка светлоотразителните ленти поставени върху превозните средства или светлоотразителните жилетки на пешеходци,или на други участници в движението имат двойно значение:през деня ярките им сигнални цветове:зелен,жълт,оранжев или червен,спомагат за по-лесно различаване на обекта в общата среда пред наблюдателя,а през нощта отразяват попадналата върху тях светлина,от какъвто и да е светлинен източник.Макар,че вещото лице не е специалист по светлини и светлинни ефекти,то приема,че водачът на конен впряг,облечен със светлоотразителна жилетка и каруца/двуколка/ с поставени светлоотразителни ленти би дала възможност на водачите да ги възприемат по-рано,независимо от осветеността на пътния участък.Но водачът Е. С. е управлявал товарния автомобил в състояние на недостатъчна адаптация на очите при промяната на светлинната среда и може би не би възприел в това си състояние светлоотразителните елементи по водача и каруцата.В случая той е управлявал в някакво състояние на „слепота“ и е преминал по сенчестия участък уповавайки се на обстоятелството,че познава добре пътя при многобройните си преминавания през него.Участъкът,където е настъпило ПТП е от републиканската пътна мрежа-главен път ІІ-86 П.-Смолян,като товарния автомобил е навлезнал от светлата в тъмната част от пътя,а конския впряг е бил в тъмната част от пътя.Вещото лице е приложило към заключението скица на ПТП и снимки на пътния участък,където е настъпило ПТП на 9.ХІ.2009год.

Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по САТЕ,като компетентно и добросъвестно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.

По делото е приложено и решение№76/30.VІІІ.2011год. по Г.д.№35/2011год. на СОС,с което на основание чл.226ал.1 КЗ ЗАД“Армеец“АДГ.С. е осъдено да заплати на К.Р. К. от Г.Ч. 45 000лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му Р.К.К.в резултат на ПТП на 9.ХІ.2009год.,причинено от Е. С. С.,по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“№***/12.ХІІ.2008год.,190лв. обезщетение за причинените му имуществени вреди от същото деяние,представляващи стойността на един убит кон,97лв. обезщетение за имуществени вреди,причинени от същото деяние,представляващи стойността на унищожената двуколка и разноски по делото.С решението е отхвърлен предявеният от К.Р.К. иск срещу ЗАД“Армеец“АДГ.С. за разликата от 45 000лв. до 65 000лв. на обезщетението за неимуществени вреди,за разликата от 190лв. до 317лв. на обезщетението за имуществени вреди за един убит кон и от 97лв. до 200лв. на обезщетението за имуществени вреди за унищожената двуколка,като неоснователни и недоказани.Осъден е Е. С. С. да заплати на ЗАД“Армеец“АДГ.С. сумата 1 250лв.,представляваща частичен обратен иск от общо 67 500лв. платени застрахователни обезщетения,като е отхвърлен иска за законните лихви върху тези суми,считано от 9.ХІ.2009год. до окончателното им изплащане,като неоснователен.СОС е приел в това решение,че К.Р.К. е приел тежко загубата на единствения си син Р.,когото е отгледал сам след шестгодишната му възраст.Приел е,че вина за настъпилото на 9.ХІ.2009год. ПТП има водачът на товарен автомобил „МАН“,застрахован при ЗАД“Армеец“АДГ.С.,който е нарушил правилата по чл.20ал.1 и 2 ЗДвП и чл.77 ЗДвП,като се е движел с несъобразена за пътните условия скорост,без да отчита особеностите на пътя,релефа на местността,мокрото платно,редуващите се светли и тъмни участъци от него,както и редуващите се прави участъци и завои,при настъпило заслепение не е намалил скоростта и не е спрял,за да се адаптира зрението му с околната среда и да е в състояние да възприеме опасността от движеща се в неговото платно двуколка.СОС е приел,че и пострадалия водач на двуколка с конски впряг-Р. К. К. е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.71ал.1,чл.138ал.1,чл.139ал.1т.3,чл.140ал.1,чл.167ал.1т.4 ЗДвП и чл.4 ППЗДвП,тъй като е управлявал самоделно пътно превозно средство с животинска тяга на път от републиканската пътна мрежа,без то да е регистрирано в общината по местоживеенето му и без същото да е обозначено с регистрационна табела и светлоотразители,без никакви данни,дали е техническо изправно/напротив имало е данни,че гумите са били износени,втора употреба/.Неспазването на тези правила не било маловажно,защото ако Радослав Калинов ги бе спазил,не би бил на пътя с двуколка,която не отговаря на изискванията.Ето защо неспазването на тези правила е в причинна връзка с настъпването на произшествието.Поради което СОС е приел,че има съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП Р.К.но водачът на товарния автомобил и пострадалият не са допринесли в равна степен настъпването на ПТП,а в съотношение 20/80,като приносът на водачът на двуколката е 20%,а приносът на водачът на товарния автомобил 80%.При определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди,освен от правилото на чл.52 ЗЗД,СОС е съобразил и обстоятелството,че ЗАД“Армеец“АДГ.С. е изплатило на К.К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 35 000лв.Т.е. СОС е приел,че на бащата на починалия при ПТП Р. К. К.-К.К. се дължи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от загубата на сина му,общо в размер на 100 000лв.

С решение№256/14.VІ.2012год. по В.Г.д.№1278/2011год. ПАС е оставил в сила решение№76/30.VІІІ.2011год. по Г.д.№35/2011год. на СОС в частта му за присъдените обезщетения на имуществени и неимуществени вреди на К.Р.К.,които ЗАД“Армеец“АДГ.С. следва да му изплати,а е отменил решението само в частта му,с която Е. С. С. е осъден да заплати на ЗАД“Армеец“АДГ.С. сумата 1 250лв.,представляваща частичен обратен иск от общо изплатени 67 500лв. застрахователни обезщетения,като е отхвърли изцяло предявения от ЗАД“Армеец“АДГ.С. частичен обратен иск срещу Е. С. С.,като неоснователен.С определение№673/26.VІІ.2013год. по т.д.№782/2012год. на Іт.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение№256/14.VІ.2012год. по В.т.д.№1278/2011год. на ПАС.ПАС е приел,че правилно първоинстанционният съд е изяснил механизмът на настъпилото ПТП и ролята на всеки един от участниците в него за настъпване на вредоносния резултат.ПАС също приема,че пострадалият Р.К.К.е нарушил правилата за движение по пътищата,тъй като пътното превозно средство с животинска тяга/двуколка/ не е било обозначено със светлоотразители,което е нарушение на чл.71ал.1 ЗДвП и не е било надлежно регистрирано,което е нарушение на чл.167ал.1 ЗДвП.Нарушени са били и изискванията на чл.139ал.1т.1 и 3,чл.140ал.1 ЗДвП и чл.4 ППЗДвП.Тези нарушенията не са маловажни и неспазването на установените със закон изисквания е в причинна връзка с настъпване на произшествието.ПАС е приел,че първоинстанционният съд правилно е преценил както виновното поведение на водача на МПС,така и на пострадалото лице,поради което приетото в тази насока съотношение 80/20 за настъпване на ПТП е споделено и от ПАС.ПАС е приел,че правилно е определен размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди на К.К. от загубата на сина му Р.и то не е прекомерно.Единствено въззивната жалба на Е. С. е приета за основателна,като ПАС е отхвърли изцяло,като неоснователен иска по чл.274ал.2 КЗ предявен срещу него.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са при условие на евентуално пасивно субективно съединяване два иска за обезщетение на неимуществени вреди,причинени на ищцата от внезапно настъпилата смърт на сина и Р. К.К. при ПТП на 9.ХІ.2009год.,предизвикано от ответника Е. С. С.,като главния иск е предявен срещу ответника ЗАД“А.АДГ.С. на основание чл.226ал.1 КЗ,в качеството му на застраховател по застраховка “гражданска отговорност” по валидно сключен договор за застраховка с “Ирел-Е. С.“Г.Ч..Отговорността на този ответник е договорна.Против вторият ответник и пряк причинител на вредите Е. С. С. искът е с правно основание чл.45 ЗЗД и е предявен при условие на евентуалност-ако съдът счете,че предявеният срещу главния ответник иск е недопустим или неоснователен.

Ищцата твърди,че на 9.ХІ.2009год. при ПТП,предизвикано от ответника Е. С. С. е починал синът и Р.К.К..Твърди,че смъртта на сина и и е причинила мъка,болки и страдания,за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.,ведно със законните лихви,считано от датата на увреждането,която е 9.ХІ.2009год./когато е станало ПТП/ до окончателното му изплащане.

Ответникът ЗАД“А.АДГ.С. прави възражение,че пострадалият Р.К.е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат,тъй като също е нарущил правилата за движение по пътищата,като е управлявал пътно превозно средство с животинска тяга/двуколка/ без обозначителни знаци-светлоотразители и без да е регистрирал двуколката в общината по местоживеенето си.Ето защо иска съдът да приложи разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение,като определи процента на съпричиняване на вредите от самият пострадал.Прави и възражение,че исканото обезщетение е прекомерно и че вече е изплатил на ищцата 30 000лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди,от внезапната загуба на сина и,което обезщетение е справедлив еквивалент на причинените и болки и страдания.

Безспорно е установено/от одобреното на 4.V.2010год. споразумение по НОХД№17/2010год. на СОС и от самопризнанието на подсъдимия Е. С./,че вината за настъпилото ПТП на 9.ХІ.2009год. е на водачът на товарния автомобил «МАН» с рег.№СМ****МС Е. С.,който е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20ал.1 и 2 ЗДвП и чл.77 ЗДвП,като се е движел с несъобразена за пътните условия скорост,без да отчита особеностите на пътя,релефа на местността,мокрото платно,редуващите се светли и тъмни участъци от него,както и редуващите се прави участъци и завои,при настъпилото заслепение не е намалил скоростта и не е спрял,за да се адаптира зрението му с околната среда и да е в състояние да възприеме опасността от движеща се в неговото платно двуколка,в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на водача на пътното превозно средство с животинска тяга/двуколка/ Р.К.К.Безспорно е установено/с влязло в сила решение№76/30.VІІІ.2011год. по Г.д.№35/2011год. на СОС,потвърдено с решение№256/14.VІ.2012год. по В.т.д.№1278/2011год. на ПАС/,че пострадалият Р.К. също е допринесъл за настъпване на вредоностия резултат,като при управление на двуколката е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.71ал.1,чл.139ал.1т.1 и 3,чл.140ал.1,чл.167ал.1 ЗДвП и чл.4 ППЗДвП.Безспорно е установено,че пътното превозно средство с животинска тяга/двуколка/ не е било обозначено със светлоотразители,което е нарушение на чл.71ал.1 ЗДвП и не е било регистрирано по надлежния ред,което е нарушение на чл.167ал.1 ЗДвП.Нарушенията не са маловажни и неспазването на установените със закон изисквания е в причинна връзка с настъпването на ПТП.Най-съществено е нарушението,че не са поставени два бели или жълти светлоотразители отпред на двуколката и два червени светлоотразители отзад на двуколката.Наличието на тези светлоотразителни знаци би позволило на водачът на товарния автомобил,който е управлявал МПС с включени светлини/тъй като ПТП е настъпило на 9.ХІ.2009год.,съобразно изискването на чл.70ал.3т.2 ЗДвП/ да възприеме опасността и евентуално да предприеме действия по предотвратяване на пътното произшествие.Но дори и да би спазил нормативните изисквания,пострадалия Р.К. не би могъл да избегне произшествието,тъй като е управлявал двуколката според изискванията на чл.106 ЗДвП и чл.144ал.1т.1 ППЗДвП,като непрекъснато е контролирал двуколката и я е управлявал в най-дясната част на пътното платно.В случая ако водачът на товарния автомобил би спазил всички правила по ЗДвП,би спрял извън опасната зона на сблъсък с двуколката.С влязлото в сила решение№76/30.VІІІ.2011год. по Г.д.№35/2011год. на СОС е прието,че приносът на водача на товарния автомобил и пострадалия за настъпването на ПТП не е еднакъв,като водачът на товарния автомобил Е. С. има 80% принос за настъпването на ПТП на 9.ХІ.2009год. и вредоносния резултат от него,а пострадалия Р.К. има 20%принос в настъпилото ПТП и вредоносния му резултат.Ето защо и обезщетение на ищцата следва да се присъди при хипотезата на чл.51ал.2 ЗЗД,съгласно която ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Предявеният иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ срещу ответника ЗАД“А.АДГ.С. е основателен и частично доказан,по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.226ал.1 КЗ увреденият,спрямо който застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка «гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован,спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.Или прякото право срещу застрахователя възниква само,доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.Застрахователят,като пряко задължено лице отговаря в този обем,в който отговаря и причинителят на щетата.Застраховани лица са собственикът на МПС,за което е налице застрахователен договор,както и всяко лице,което ползува автомобила на законно основание.Безспорно се установи по делото,че ПТП на 9.ХІ.2009год. е причинено от ответника Е. С. С.,с товарен автомобил «МАН» с рег.№СМ****МС,собственост на »Ирел-Е. С.»Г.Ч..Безспорно се установи/от представената застрахователна полица№****11.ХІІ.2008год.,издадена от ЗАД“А.АДГ.С.,която е валидна до 11.ХІІ.2009год./,че е сключен договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите на товарен автомобил “МАН” с рег.№СМ***МС,собственост на “Ирел-Е. С.“Г.Ч.,представляван от Е. С. С..Няма спор,че ПТП на 9.ХІ.2009год. е причинено от Е. С. при упражняване на дейността му като с товарния автомобил „МАН“.Не се спори между страните по делото,че прекия причинител на вредата-смъртта на Р.К. при ПТП на 9.ХІ.2009год.,Е. С. С. следва да носи отговорност за причинените вреди по чл.45 ЗЗД.Съгласно чл.300 ГПК за настоящия граждански съд,който разглежда гражданско правните последици от деянието,одобреното споразумение от 4.V.2010год. по НОХД№17/2010год. на СОС/което има значението на влязла в сила присъда на наказателен съд/ е задължително относно това,извършено ли е деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Фактическият състав на непозволеното увреждане,съгласно чл.45 ЗЗД,е сложен и включва деяние,противоправност на деянието,вреда,причинна връзка между деянието и вредата и вина.В случая с одобреното споразумение на наказателния съд безспорно е доказано,че ПТП на 9.ХІ.2009год. е извършено,че то е противоправно и че вина за него има ответника Е. С..А от събраните по НОХД№17/2010год. на СОС доказателства безспорно се установи,че в резултат на ПТП на 9.ХІ.2009год. по непредпазливост е причинена смъртта на водача на пътно превозно средство с животинска тяга/двуколка/ Р. К.К.син на ищцата по делото,както и причинната връзка между това деяние и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Ищцата претендира обезщетяване на неимуществените вреди-болки и страдания,причинени и от внезапната смърт на сина и Р.К.К. при ПТП на 9.ХІ.2009год..При увреждане на здравето или на телесната цялост,при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,лицата претърпяват болки и страдания-физически и душевни.В категорията на неимуществените вреди се причислява всичко,което съставлява лишаване на увредения от радостите,които ни предоставя човешкото съществуване и човешката дейност.Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на живота,страдания,болки,неудобства,досада от бездействието и физическото безсилие,чувството за непълноценност,за нереализиране.С други думи пострадалия е принуден да изживее отрицателни емоции,лишен е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот,да се радва на живота,така,както може да се радва един здрав човек.Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди.Това са вреди,които нямат стойностно изражение,които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.Законодателят изхожда от разбирането,че макар и несъизмерими,тези вреди следва да бъдат възмездени.Макар и да не могат да се определят точно,желателно е пострадалият да получи известна сума,която да замести и облекчи болките и страданията му.Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен,а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.

Първият спорен въпрос е дали ищцата е активно легитимирана да предяви иск по чл.226ал.1 КЗ,с които претендира обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на Р.К.К.,настъпила при ПТП на 9.ХІ.2009год.Активно легитимирани да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди,причинении от смъртта на едно лице,са лицата,които поради родствени или близки отношения с починалия действително са претърпели душевни болки и страдания.Според ППВС№4/1961год.,потвърдено с ППВС№2/1984год. при смърт съдът определя кръга на легитимираните лица по справедливост,а това са съпругът,низходящите и възходящите,като този кръг не може да бъде увеличен.Но с ППВС№5/1969год. ВС допълни горепосоченото постановление и призна право на обезщетение на неимуществени вреди и на отгледано,но неосиновено дете,съответно на отглеждащия го,ако единият от тях почине вследствие на непозволено увреждане,както и на лицето,което е съжителствувало на съпружески начала с починалия от непозволеното увреждане,без да е бил сключен брак.Въпросът за кръга на оправомощените лица следователно зависи от фактическото отношение,което е съществувало между починалия и този,който е претърпял неимуществени вреди,от фактическите отношения преди непозволеното увреждане,а не от правните връзки.Ето защо лице,което е прекарало дълги и щастливи години съвместно с пострадалия,също търпи душевни страдания при неговата загуба,независимо от отсъствието на правна връзка между тях.По гореизложените съображения и съобразявайки се с ППВС№5/1969год.,което е задължително за съдилищата,СОС счита,че ищцата И. Й. Т. е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществените вреди,които са и причинени от смъртта на Р.К.К.,който е неин син.

Другият спорен въпрос е причинени ли са неимуществени вреди на ищцата от смъртта на сина и Р.К.К..Неимуществена вреда е причинена,когато увреждането е засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия.Деянието на деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху психиката на увредения-например последния да е изпитал силен страх,смущение и пр.,от които му е трудно да се освободи.Но най-често неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-увреждания на тялото,на материята,които рефлектират върху психическия и преди всичко емоционален свят на увредения.В настоящият случай при ПТП на 9.ХІ.2009год. е настъпила смъртта на Р.К.К.,която е причинила душевни болки и страдания,мъка от загубата на близкия човек-син на ищцата.При определяне на размера на обезщетението съдът изхожда от общественото разбиране за справедливост,залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,към момента на постановяване на решението,което разбиране е обусловено от икономическата конюктура в страната,при отчитане на възрастта на увредения,вида и характера на претърпените болки и страдания.

Предявеният от ищцата И. Й. Т. иск за обезщетение на неимуществени вреди,причинени от смъртта на сина и Р.К.,е основателен и частично доказан до размер на 26 000лв.Ищцата И. Т. е майка на пострадания Р.К..Тя е понесла тежко загубата на единствения си син.Но по делото се събраха доказателства,че между майката И. Т. и сина Р.К. е налице по-скоро биологична връзка между майка и син,отколкото силна привързаност и емоционална връзка между тях.Безспорно се установи/от решение№146/8.ХІ.1991год. по Г.д.№228/1991год. на ЧРС/,че упражняването на родителските права върху детето Р.,след развода на родителите му,е предоставено на бащата К.К.,и майката И. Т. е била съгласна с тази мярка.От решение№76/30.VІІІ.2011год. по Г.д.№35/2011год. на СОС се установява,че бащата К.Р.К. е отглеждал сам сина си Р. от шестгодишната му възраст,бил е силно привързан към него,двамата са работели заедно,като са извозвали дървен материал.Както от доказателствата по тези дела,така и от разпитания в настоящето производство свидетел Д.Г.-съсед и близък на ищцата от 30години,безспорно се установи,че след развода с К.К.,И. Т. е заживяла на семейни начала с друг мъж в с.Гюешево,Кюстендилска област.След развода,родителските права по отношение на детето Радослав били предоставени на ищцата,но тя оставила детето при майката на бившия си съпруг и го е взимала само през почивните дни.След като заминала да живее в с.Гюешево,е виждала сина си един или два пъти в годината,когато е идвала в Г.Ч. да навести родителите си.Т.е. грижите,които майката И. Т. е полагала за сина си Р. са били ограничени,като и отношенията между тях не са били много близки.Безспорно се установи по делото,че силна емоционална връзка Р. К. е имал с баща си,който го е отгледал.Ето защо и СОС е определил дължимо обезщетение на бащата К.К. за неимуществените вреди-болки и страдания,които са му причинени от загубата на единствения му син,в размер на 100 000лв.,от които 35 000лв. са били изплатени от ЗАД“Армеец“АДГ.С. и 45 000лв. са присъдени със съдебното решение,при хипотезата на чл.51ал.2 ЗЗД.Съдът счита,че на ищцата И. Й. Т. следва да се определи обезщетение в размер на 70 000лв. съгласно чл.52 ЗЗД,предвид общественото разбиране за справедливост,към момента на постановяване на решението,което разбиране е обусловено от икономическата конюктура в страната,вида и характера на преживените от нея душевни страдания от загубата на сина и,при отчитане на обстоятелствата относно упражняването на родителските права,отглеждането на Р.К. от баща му и връзката,която Р. е имал с всеки от родителите си.Предвид определеното съотношение на съпричиняване и след приспадане на платените от застрахователя 30 000лв. обезщетение за неимуществените вреди,причинени на ищцата,ще следва ответника ЗАД“Армеец“АДГ.С. да бъде осъдено да заплати на ищцата 26 000лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на сина и Р.,настъпила при ПТП на 9.ХІ.2009год.при хипотезата на чл.51ал.2 ЗЗД.За разликата от 26 000лв. до 100 000лв. предявеният иск по чл.226ал.1 КЗ ще следва да се отхвърли от съда,като неоснователен и недоказан.

Присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди ще следва да се изплати на ищцата,ведно със законните лихви върху сумата 26 000лв.,считано от датата на увреждането-9.ХІ.2009год.,когато е настъпило ПТП,предизвикано от ответника Е. С.,до окончателното му изплащане.Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор,а не от непозволено увреждане.Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,при които отговаря самият причинител на вредите.Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84ал.3 ЗЗД,законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането,а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение.В този смисъл е и Решение№45/15.ІV.2009год. по т.д.№525/2008год. на ІІт.о. на ТК на ВКС.

Тъй като съдът прие предявения иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ за процесуално допустим и основателен и го разгледа по същество,то не следва да се разглеждат по същество предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу ответника Е. С. С..

На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответника ЗАД“А.АДГ.С. да заплати на пълномощника на ищцата А.В. М. адвокатско възнаграждение по водене на делото в тази съдебна инстанция,съгласно чл.38ал.2 ЗА във връзка с чл.38ал.1т.2 ЗА в размер на 970лв.,съгласно чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищцата да заплати на ответника ЗАД“Армеец“АДГ.С. съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от иска,в размер на 1 952.12лв.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищцата И. Т. да заплати на ответника Е. С. съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 1 500лв.

На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди ответника ЗАД“Армеец“АДГ.С. да заплати по сметката на СОС ДТ върху уважената част от предявения иск по чл.226ал.1 КЗ,в размер на 1 040лв.

На основание гореизложеното и чл.226ал.1 от Кодекса за застраховането Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. Д. “А.АДГ.С.,ЕИК****,представлявано от изпълнителният директор Румен Руменов Георгиев да заплати на И. Й. Т.,ЕГН* от с.Г.ул.“Отец Паисий“№30,.2,А.4,Кюстендилска област сумата 26 000лв./двадесет и шест хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди-болки и страдания от внезапната смърт на сина и Р.К.К. при ПТП на 9.ХІ.2009год.,предизвикано от ответника Е. С. С.,ведно със законните лихви върху главницата,считано от 9.ХІ.2009год. до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Й. Т.,ЕГН* от с.Г.,Кюстендилска област срещу ЗАД“А.АДГ.С.,ЕИК****,представлявано от изпълнителният директор Румен Руменов Георгиев иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ за разликата от 26 000лв. до 100 000лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“Г.С.,ЕИК**** да заплати на пълномощника на ищцата адвокат В. Д.М. адвокатско възнаграждение по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от иска,в размер на 970лв./деветстотин и седемдесет лева/.

ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“АДГ.С.,ЕИК*** да внесе по сметката на Смолянски окръжен съд ДТ върху уважената част от предявения иск по чл.226ал.1 КД,в размер на 1 040лв./хиляда и четиридесет лева/.

ОСЪЖДА И. Й. Т.,ЕГН* от с.Г.,Кюстендилска област да заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“АДГ.С.,ЕИК*** съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърлената част от иска,в размер на 1 952.12лв./хиляда деветстотин петдесет и два лева и дванадесет стотинки/.

ОСЪЖДА И. Й. Т.,ЕГН* от с.Гюешево,Кюстендилска област да заплати на Е. С. С.,ЕГН* от Г.Ч. съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 1 500лв./хиляда петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: