№ 1372
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100103850 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от „Р.“ АД, гр. Белово, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
Белово, обл. Пазарджик, бул. ****, чрез адв. С. С., САК, съдебен адрес: София, ул. „****,
против ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „Н.К.Ж.И.“, София, бул. ****, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„Н.К.Ж.И.“, че „Р.“ АД е собственик на пешеходен надлез /пасарела/, чиито крайни колони
и стълбищни клетки лежат в Поземлени имоти с идентификатори 03592.501.1564 и
03592.502.22. по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово. Претендират
се сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът „Р.“ АД, е собственик на съоръжение - пешеходен
надлез /пасарела/, чиито крайни колони и стълбищни клетки лежат в Поземлени имоти с
идентификатори 03592.501.1564 и 03592.502.22. по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Белово. Съоръжението осигурява пешеходен достъп над преминаващата
през гр. Белово железопътна линия София - Пловдив до собствената на „Р.“ АД
производствена площадка, а именно - Поземлен имот с идентификатор 03592.501.1564.
Считано от 2016 г. ищцовото дружество получило повече от 10 писма от ответника ДП
„Н.К.Ж.И.“, с които го информирали за изпълнявания от тях Проект за модернизация на
железния път София - Пловдив и го канят да представи документи, удостоверяващи
собствеността си върху съществуващия надлез - пасарела. На проведена впоследствие
среща, на представителите на ищеца било обяснено, че пасарелата представлява пречка за
1
реализацията на проекта за модернизация и ще бъде разрушена. Проектът предвиждал като
обезщетение за премахването на пасарелата, да бъде изградена нова от НКЖИ.
„Р.“ АД е изпратило основния си документ, удостоверяващ неговото право върху вещта -
Протокол образец 16, като е предложило вместо изграждане на нов надлез, да получи
удовлетворително парично обезщетение за премахването на собствената му пасарела.
През 2020 г. ищецът бил поканен на среща с ответника, на която му била връчена изготвена
от ДП НКЖИ оценка на пасарелата, представляваща обезщетение за нейното премахване, но
ищецът не приел изготвената от ответника оценка, като размер на обезщетяване и му
изпратил възложената от него такава. В отговор, ответникът заявил, че не приема оценката
на ищеца.
Ищецът твърди, че от страна на ответника системно се поддържа, че „Р.“ АД не е доказал
правото си на собственост върху пасарелата и поради това не му се дължи обезщетение при
нейното премахване.
В тази връзка е предявил настоящия иск и моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че „Р.“ АД е собственик на пешеходен надлез /пасарела/, чиито крайни колони
и стълбищни клетки лежат в Поземлени имоти с идентификатори 03592.501.1564 и
03592.502.22. по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белов.. Претендира
разноски.
Представил е писмени доказателства.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като му присъди сторените
разноски по списък. Възразил е за прекомерност по отношение на юк. възнаграждение на
представителя на ответника.
Ответникът ДП „Н.К.Ж.И.“ оспорва така предявения иск, като неоснователен. Претендира
разноски.
На първо място твърди, че между ДП НКЖИ и „Р.“ АД няма спор за материално право.
Заявява, че ПИ с идентификатор 03592.501.1564 и ПИ с идентификатор 03592.502.22 по
КККР на гр. Белово, както и процесната пасарелка, не са предоставени за стопанисване и
управление на ДП НКЖИ. За описаните поземлени имоти, както и за пасарелката, не са
издавани актове за държавна собственост и същите не са включени в баланса на ДП НКЖИ.
Заявява, че в имот с актуален идентификатор 03592.501.34, област Пазарджик, община
Белово, гр. Белово, предоставен за управление и стопанисване на ДП НКЖИ, попада
„стъпка“ на пасарелката, която възпрепятства изпълнението на проект, за който е сключен
договор с предмет „Модернизация на железопътен участък Костенец - Септември“.
По-нататък в отговора на исковата молба навежда твърдения, че, съгласно Решение на
Министерски съвет на Република България № 509 от 08.07.2011 г., обект „Железопътна
линия София - Пловдив“ е обявен за обект с национално значение. Част от посочения обект е
и железопътният участък Ихтиман - Септември. Въз основа на проведена открита процедура
за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки е подписан
2
договор с предмет „Модернизация на железопътен участък Костенец - Септември“.
Съгласно изготвения Технически проект за участък Ихтиман - Септември от км 53+400.00
до км 98+072.81, ПОДОБЕКТ - ГАРА БЕЛОВО, ПЕШЕХОДЕН НАДЛЕЗ на км 89+023.00
ще замести предвидения за демонтаж пешеходен надлез между южната и северна част от
територията на предприятие „Р.“ АД. С проектното решение ще се осигури достъп на
работещите на територията на предприятие „Р.“ АД, включително и трудноподвижни лица
през коловозите, при спазване на изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.
Ответникът твърди, че и до настоящия момент, въпреки многобройната кореспонденция
между страните, на ДП НКЖИ не е представено доказателство, че процесното съоръжение е
заведено в счетоводния баланс на ищцовото дружество и същото е негова собственост.
Представил е писмени доказателства.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, Моли да се постанови решение, което
се ползва със сила на пресъдено нещо относно собствеността на процесната пасарелка.
Претендира ю.к. възразява срещу размера на адв. възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установяват твърденията на ищцовата
страна, че
Поземлен имот с идентификатор 03592.501.1564, е собственост на „Р.“ АД и представлява
неговата основна производствена площадка /по делото е представен Нотариален акт № 187,
том IV, рег. N 803, нот. дело № 603 от 09.12.2014 г. на нотариус Н.Х./. Поземлен имот с
идентификатор 03592.502.22 е собственост на „Р. Т.“ ООД, придобит с договор за покупко
– продажба по нотариален акт № 155, том II, per. № 4070, нот. дело № 316 от 23.06.2014 г. на
нотариус Н.Х., от ищеца „Р.“ АД.
Ищецът е представил следните писмени доказателства, приети от съда и неоспорени от
ответника: Строителни книжа: Проектна документация, Протокол образец 12, Протокол от
24.09.1987 г., образец 15 за предаване на обект, Технически протокол № 24 от 25.11.1987 г.
за резултати за качество на детайли, Протокол на Приемателна комисия за приемане и
въвеждане в действие, образец 16 от 22.12.1987 г., Разрешение за въвеждане в действие №
1561 от 25.12.1987 г. на Окръжния съвет на БПС - Инспекция охрана по Труда – Пазарджик,
Извлечение от инвентарната книга на дълготрайните активи на „Р.“ АД за заприходяване
на процесната пасарела в сметка 204 - Съоръжения на дата 22.12.1987 г. с отчетна или
първоначална стойност от 25 288.18 лв.
Ответникът не оспори твърденията в исковата молба, че в миналото, пасарелата е свързвала
двете площадки на дружеството, а понастоящем, тя осигурява пешеходен достъп до неговия
основен терен. Не оспори и твърденията, че от 1987 г. досега пасарелата се владее и ползва
3
несмущавано от „Р.“ АД.
От събраните доказателства се установява, че по реда на действащия тогава Правилник за
капитално строителство от 1980 г. е изградено съоръжение - пасарела от метални
конструкции и подови панели с инвеститор праводателят на ищцовото дружество -
Дървообработващо предприятие „Чавдар“ - гр. Белово. Съставен е Констативен акт за
завършването на обекта - Протокол образец 15, с който изпълнителят СМП „Метални
конструкции“ е предал на инвеститора ДП „Чавдар“ – гр. Белово, построената пасарела. В
съответствие с чл. 65, ал. 1, чл. 67, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ПКС, от ръководителя на съответната
стопанска организация - инвеститор е назначена Специална комисия, която е оформила
решението си с Протокол за приемане и въвеждане в действие, образец 16 от 22.12.1987 г..,
на която дата инвеститорът и праводател на ищеца ДП „Чавдар“ – гр. Белово е завел
пасарелата в своя баланс в сметка 204 - съоръжения.
Установява се, а и не се спори по делото, че със Заповед № РД-17-122 от 28.06.1991 г. на
Министъра на индустрията, търговията и услугите ДП „Чавдар“ – гр. Белово е
преобразувано, по реда на действащия тогава Указ 56 за стопанската дейност, в акционерна
фирма, като Завод „Чавдар“ – гр. Белово е преобразуван в акционерна фирма с
наименование „Р.-ОД“, със седалище гр. Белово с уставен фонд - уставния фонд на
посочения завод по баланса му към 31.03.1991 г., който фонд е държавна собственост.
Установява се, че в него влиза и процесната пасарела.
Посочената Заповед № РД-17-122 от 28.06.1991 г. на Министъра на индустрията, търговията
и услугите е изменена и допълнена със Заповед № РД-17-586 от 05.08.1991 г., на основание
Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и чл. 159,
ал. 2 от Търговския закон, като акционерната фирма „Р.-ОД“ е преобразувана в акционерно
дружество с фирма „Р.-ОД“,ЕАД със седалище гр. Белово с капитал, равен на уставния фонд
на акционерната фирма, като дружеството е вписано в Търговския регистьр на
Пазарджишкия окръжен съд с Решение № 4666 от 16.10.1991 г. Според действащата тогава
разпоредба на чл. 17а от ЗППДОП /понастоящем отменена/, с акта на преобразуването на
държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество,
държавното до този момент имущество, предоставено му за стопанисване или управление,
се предоставя в собственост на дружеството. В това имущество влиза и пасарела, предмет
на настоящия спор.
С Решение № 2280 от 08.10.1997 г. на Окръжен съд Пазарджик, дружеството е
трансформирано от ЕАД в АД с фирма „Р.“ АД.
Изложеното се доказва от приетите в хода на производството писмени доказателства.
4
Други, релевантни за правния спор доказателства, по делото не са представени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
правна страна следното:
Съгласно чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. В настоящото производство е
предявен установителен иск за признаване по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на процесните недвижими имоти.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства: - наличие на правния си интерес от предявяване на претенцията и - че е
собственик на имота, предмет на иска, на твърдяното от него правно основание.
Ответникът, пък, за постигане на ефективна правна защита, следва да докаже
правоизключващите си възражения.
По допустимостта и основателността на предявения иск съдът намира следното:
От установеното от фактическа страна безспорно се доказва наличие на правен интерес у
ищеца от предявяване на настощия иск и това е така, защото от страна на ответника ДП
„НКЖИ“ се изпълнява част от Проект за модернизация на Железопътна линия София –
Пловдив, по договор по ЗОП с предмет „Модернизация на железопътен участък Костенец -
Септември“. По този проект е предвидено премахване на процесната пасарела, като от
ответната страна се твърди, че, съгласно изготвения Технически проект за участък Ихтиман
- Септември от км 53+400.00 до км 98+072.81, Подобект - Гара Белово, изграждането на нов
пешеходен надлез на км 89+023.00 ще замести предвидения за демонтаж пешеходен надлез
между южната и северна част от територията на предприятие „Р.“ АД.
От представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна безспорно се доказа,
че ищецът „Р.“ АД е собственик на процесната пасарела, която е била изградена от неговия
праводател в собствените му имоти в съответствие с действащото към момента на
изграждането й законодателство. Понастоящем тя се намира в Поземлен имот с
идентификатор 03592.501.1564, негова собственост и в Поземлен имот с идентификатор
03592.502.22, собственост на „Р. Т.“ ООД.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване на това
обстоятелство е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен изцяло.
Пред вид изхода на спора, на ищеца се следват сторените разноски, съобразно представен
списък, а именно: 1 011,53 лв. – д.т. и 2 000 лв. адвокатски хонорар на неговия процесуален
представител, с оглед направеното от ответната страна възражение за прекомерност и цената
на иска.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от „Р.“ АД, гр. Белово, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. Белово, обл. Пазарджик, бул. ****, чрез адв. С. С., САК, съдебен
адрес: София, ул. „****, против ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „Н.К.Ж.И.“, София, бул.
****, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„Н.К.Ж.И.“, че „Р.“ АД е собственик на пешеходен надлез /пасарела/, чиито крайни колони
и стълбищни клетки лежат в Поземлени имоти с идентификатори 03592.501.1564 и
03592.502.22. по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „Н.К.Ж.И.“ да заплати на Р.“ АД сторените по
делото разноски, както следва: 1 011,53 лв. – д.т. и 2 000 лв. адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6