РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Велико Търново,10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на дванадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
с участието
на секретаря - М.Н.
и прокурора
от ВТОП - СВЕТЛАНА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 028/2021г. по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ в редакцията на
ДВ бр.13 от 2020г.
На касационна проверка е подложено Решение № 53/04.12.2020г.,
постановено по АНД № 130/2020г., с което състав на Районен съд Елена е отменил като
незаконосъобразно НП № **********/23.05.2019
г., издадено от директор на ОДБХ - Велико Търново, с което на дружеството „ЕКО
МИЛК”ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Русе за нарушение на чл.132, ал.1, т.6
от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД) и на основание чл.416, ал.2
от същия закон му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от директора на ОДБХ - Велико Търново, подадена чрез
упълномощения адвокат. В същата се навеждат доводи за неправилност на решението
на РС поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Според
касатора неправилно районният съд е приел, че е нарушено правото на защита на
санкционираното лице и е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Неточната квалификация на нарушението в АУАН не е от значение, защото в НП била
прецизирана, а нарушението било само едно. РС не бил взел предвид новите
писмени доказателства и показанията на свидетелите, а според чл.316 от НПК
можел да установява дори нови фактически положения. Касаторът твърди, че
липсата на доказателства е поради пасивното поведение на съда, който следвало
да установи по несъмнен начин всички факти и обстоятелства по НП, на основание
чл.84 от ЗАНН вр. С чл.102 от НПК. Счита, че непосчване на датата на извършване
на нарушението, щом е определен периода е несъществено нарушение, т.к.
последното и нарушителят били категорично установени. По тези съображения
касаторът иска да бъде отменено решението на РС и да бъде постановено друго, с
което да бъде потвърдено издаденото НП. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Предвид
това, ВТАС извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1,т.1
и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните,
съдържанието и реквизитите на
контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По фактите РС установил, че Наказателното
постановление е издадено срещу дружеството за това, че на 07.03.2019г., при
извършена физическа проверка в животновъден обект в с.Тодювци, общ. Елена е
констатирано, че от регистрираните в Интегрираната информационна система на
БАБХ – ВетИС за обекта 25 бр. едри преживни животни се намират само 7 броя
говеда, собственост на „Еко Милк”ООД. В присъствието на представител по
пълномощие на собственика на ЖО е изготвен Констативен протокол №435/07.03.2019г.
и АУАН №659 от същата дата. И в двата документа не са посочени ушните марки на
липсващите животни. В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не е подадено писмено
възражение. В хода на съдебното дирене са приети нови писмени доказателства,
изходящи от АНО и са разпитани трима свидетели – актосъставителя Н. Милев,
свидетеля по акта – Кр. Иванов, който е ветеринарният лекар, обслужващ обекта и
св. Петър Гайдаров, упълномощеното от собственика лице, присъствал при
порверката и подписало АУАН за нарушителя.
За да отмени НП
РС приел от една страна, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в
административнонаказателното
производство, с които е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Посочил
е, че в акта и НП не се съдържа пълно описание на нарушението, дата и място на
извършването му. Не било ясно какво е изпълнителното деяние, с какви действия
или бездействия жалбоподателят е осъществил състава на нарушението. Дали се касаело за
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животните. Отделно от
това в АУАН и НП не били отразени ушните марки на животните, поради което не
можело да се прецени на кого са собственост и съответно кой е
наказателноотговорното лице. Доколкото в хипотезата на чл.132, ал.1, т.6 от
ЗВМД се касаело за бездействие, то следвало АНО да посочи както началото на
регламентирания срок за изпълнение на задължението, така и датата на
извършването му. Същото е довършено на деня следващ изтичането на срока. Освен това, РС изложил мотиви и посъщество в
смисъл, че сочените в НП факти не са доказани. От представените по делото
доказателства не се установявало по
безспорен начин извършването на нарушението и самоличността на нарушителя. По
изложените мотиви РС отменил НП като незаконосъобразно и присъдил разноски в
полза на жалбоподателя.
Настоящата инстанция намира, че проверяваното решение
е валидно, допустимо и правилно постановено. Решаващият правен извод на РС е
правилен като краен резултат, макар да не се споделят част от съпътстващите
мотиви по повод допуснатите процесуални нарушения при издаване на НП. При
постановяване на съдебното решение не са допуснати съществено нарушение на
процесуални правила или нарушение на материалния закон. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол, подписан от съдебния състав. РС е попълнил делото с необходимия
доказателствен материал и е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите
за разрешаването на спора обстоятелства.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна
установената от районния съд фактическа обстановка. Решаващият извод на
въззивния съд е правно издържан и се споделя от касационната инстанция. Поради
изложеното, изводите на РС по фактите и правото не следва да се преповтарят, по
аргумент от чл.221, ал.2 от АПК.
По възраженията на
касатора, следва да се уточни следното:
Настоящата инстанция в противовес на РС намира, че в
акта и НП се съдържа описание на нарушението, както и датата на извършването
му. Изпълнителното деяние е бездействие, изразяващо се в непредставяне на
уведомления до обслужващия ЖО ветеринарен лекар по повод липсващите от обекта на 18 бр. ЕПЖ.
Законодателят е определил срока за това
като период относително определен в края си – най-късно 24 часа преди
посочените мероприятия/транспортиране, промяна на собствеността или клане на
животните/. Поради този законодателен подход всъщност датата на откриване на
липсата на животните в случая е датата на довършване на нарушението, т.к. не се
твърди и не се представят доказателства някое от тези обстоятелства да е
настъпило на по-ранна дата или да са подадени писмени или е-уведомления до
ВЕТИС. При установена липса на животни от ЖО в тази ситуация за АНО е
невъзможно да установи дали се касае за транспортиране, промяна на
собствеността или клане на животните за лична консумация, защото това се дължи
на бездействие на собственика на ЖО.
Обоснована е обаче, констатацията на РС, че в АУАН и
НП не са отразени ушните марки на животните, които липсвали. Действително това
пречи на преценката кои точно са животните и на кого са собственост, за да се
определи кой е наказателноотговорното лице. Доколкото в случая в ЖО е имало
животни собствени и на друг стопанин, видно от свидетелските показания/вж. л.75
и 76-гръб/. Споделен е изводът на РС по съществото на спора, че от представените
по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършването на
нарушението. Защото показанията и на тримата свидетели са непротивечиви по
въпроса, че животните са пасищно отглеждани. Ветеринарният лекар и
упълномощеното лице сочат, че не са
успели да преброят всички животни, защото те са се разпръснали, времето е било
лоши и имало много кал, а нямало работници, които да ги подкарват. Нито
устройство за преброяване на ушните марки/вж. пак там в протокола от о.с.з. на
04.11.2020г./, което означава, че всяко животон трябва да се приближи на
по-малко от метър, за да се прочете ушната марка, което очевидно при тези
условия не се е случило за всички животин на пасището. Щом са преброени само част
от животните, то твърдението на АНО за липсващи такива е необосновано, т.к. не
се подкрепя от представените доказателства. Няма доказателства и за движение на
животни извън ЖО, по данни на обслужващия ветеринарен лекар, който дава
показания, че уведомления към него не са подавани. При тази доказателствена
съвкупност правилна е преценката на РС, че не са доказани съставомерните факти
от деянието.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на касатора не се следват
разноски.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53/ 04.12.2020г.,
постановено по АНД № 130/2020г. по описа на Районен съд - Елена.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: