Решение по дело №322/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 289
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Николинка Чокоева
Дело: 20224500100322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Русе, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20224500100322 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД.
Ищецът А. Ц. А. твърди, че ответникът е неин бивш съпруг. По силата
на съдебно решение № 260036 от 19.01.2021 год., постановено по гр. д. №
5809/2020 год. по описа на РРС, бракът им е прекратен по реда на чл.50 от
СК. До 2014 год. живяли в ****, където през 2012 год. тя претърпяла
транспортна злополука. На 13.06.2017 год. застрахователят й изплатил
обезщетение в размер на 25000 евро. На 30.06.2017 год. част от
обезщетението - 44849,59 лв. превела в личната си банкова сметка в „Банка
ДСК“ АД. Съпругът й - ответник по делото, настоял незабавно да прехвърли
парите в неговата сметка. Той не търпял възражение, а и отношенията им
били такива, че било невъзможно да не изпълни нареждането му. На
03.07.2017 год. превела по неговата сметка сумата от 35000 лв., като оставила
пари и в нейната сметка - 9849 лв. Междувременно след като се върнали в
България, през 2017 год. започнала да развива свой бизнес. Отворила магазин,
и част от парите използвала за оборудване и обзаведане. Захранила касата на
фирмата ми „Лори - чар“ ЕООД с 8000 лв. и остатъкът от 1849 лв. използвала
за други лични и на фирмата нужди. Наложило се да бъде закупен климатик
за магазина на стойност 2033,34 лв., а за монтажа му била заплатена сумата
от 166,66 лв., които дал ответникът от нейните пари по сметката му.
1
Ответникът през 2021 год. завел в РРС гр. д. № 1749/2021 год., в което
претендирал представляваното от нея търговско дружество „Лори чар“ ЕООД
да му заплати сумата 2200 лв., с която дружеството се било обогатило, тъй
като той бил закупил климатик на тази стойност. Съдът се произнесъл с
Решение № 942 от 11.11.2021 год., с което отхвърлил предявения от
настоящия ответник иск, като приел, че сумата за закупуване на климатика е
от нейните лични средства. На 12.07.2017 год. за сумата от 3600 лв. закупила
от П.В.П и Т.П.Б недвижим имот в с. ****, за което бил съставен Нотариален
акт № 97, том 7, дело № 1306 от 12.07.2017 год. на Служба по вписванията -
гр. Русе. Продажната цена на имота била заплатена от средствата, които
превела по сметка на ответника, като същият й дал парите в брой, изтеглени
от сметката му. Така от сумата в общ размер на 35000 лв., представляваща
лични нейни средства от изплатено й застрахователно обезщетение, които
превела по банков път на ответника по негово настояване и без да съществува
каквото и да било правно основание за това, тя използвала общо 5800 лв.
Остатъкът от сумата в размер на 29 200 лв. от личните й средства, останал на
разположение на ответника, като същият отказвал да ги върне, разполага с тях
без основание и се обогатил за нейна сметка, поради което иска от съда да
осъди ответника да й заплати 29200 лв., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът И. К. Г. в отговор на исковата молба, възразява, че не
отговаря на истината, че е подхождал властно и авторитарно в отношенията
си спрямо ищцата. С А. А. се познавали от 2000 година, завършили средното
си образование заедно. Заживяли заедно през 2009 година, октомври месец, а
през април 2010 година, ищцата претърпяла инцидент с автобус в ****,
където живеели. Тогава нито тя, нито той работели. По време на инцидента тя
нямала осигуровки. Обадил се на баща си да плати осигуровките на А. в
България, за да може да й се направи операция в ****. От него момент той се
грижел за нея, докато била в болницата и след изписването й. След като я
изписали, той започнал работа в една строителна лаборатория до напускането
им на **** през септември 2014 г. Прибрали се в България, той започнал
работа в магазин ****, а тя продължила майчинството си до изтичането на 2
години. След като работил няколко месеца, на 03.08.2015 г., успял да изтегли
Овърдрафт кредит, на стойност 2000 лв. от Уникредит Булбанк, с който
2
закупили семеен автомобил ****. На 13.10.2016 г. сключил договор за
закупуването на 2 бр. климатици на изплащане, на стойност 3600 лв. Били
предназначени за апартамента, в който живеели. Направил и цялостен ремонт
на апартамента. На 16.02.2017 г., след разговор с ищцата и усилено
настояване от нейна страна, тя го убедила да изтегли кредит от Пощенска
банка, на стойност 25000 лв. С него погасили кредита за климатиците,
останали 2800 лв, заличили овърдрафта към Уникредит Булбанк от 2000 лв.
Трябвало да заплатят апартамента в който живеели, тъй като вноските по него
били с много висока лихва, а и заемът, който обслужвал бил на името на
сестра й. На същата дата изтеглили на каса сумата от 19 400 лв. Тази сума я
прибрали вкъщи и на следващия ден или няколко дена след това, той, ищцата
и сестра й отишли и погасили кредита към апартамента от банка ДСК. През
месец май, 2017 година, получили обаждане, че делото за инцидента в **** е
приключило и трябва да отидат до ****. Оправили документите и се
прибрали обратно в България. През месец юни 2017 г. ищцата прехвърлила
парите от обезщетението от нейната сметка в неговата, която открил в банка
ДСК Спестовен Влог - Спестовна компонента. По нейно настояване искала да
ги сложат в Спестовен Влог и да теглят само лихвите и да живеят от тях. През
октомври месец 2017 /09.10.2017 г./ година, двамата изтеглили парите от
спестовната сметка. Взели ги вкъщи и ги прибрали в една кутия от обувки. От
тези пари закупили къщата в село ****, на стойност 7800 лв, не за 3600 лева,
както е написано в исковата молба. Същата година закупили и магазина, в
който работела ищцата, за сумата от 12000 лв, които лично той и ищцата
броили. От тези пари дали и на сестрата на А., да закупят къща в град ***,
около 5000 - 6000 лева. Живели 5 години заедно - той, А., сестра й и зет й в
****. С парите, които останали закупили стока за магазина. На 29.10.2018 г.
кандидатствал за кредит за климатик за магазина. През 2019 година започнал
работа в нова фирма и на 11.03.2019 година прехвърлил кредита си към банка
ДСК. Кандидатствал за кредит от 25000 jib., с който погасил стария кредит
към Юробанк България АД и с останалите пари закупуили стока за магазина
на А.. На 27.08.2019 г. закупил лаптоп на стойност 439 лв. за общи нужди на
семейството, който и към момента се намирал в ищцата. На 29.01.2020 година
с ищцата решили да изтеглят кредит на стойност 4000 лева за магазина, който
да обединят с предния от 25000 лева. Към този момент ищцата разполагала с
дебитната му карта. След усвояването на кредита, тя изтеглила всички пари
3
от картата и отново се закупила стока за магазина. На 05.12.2020 г. ищцата го
изгонила от семейното жилище. В последствие, на 13.12.2020 г., се разбрали
тя да му стане съдлъжник по кредита, който изплащал за общи цели. Така на
17.12.2020 година рефинансирали всички кредити с една сума от 23580 лв. От
тази дата насам само той изплащал кредита, който първоначално бил изтеглен
за закупуване на семейното жилище. Ищцата не изпълнявала задължението
си за заплащане на половината месечна вноска по описания кредит. Към
момента на подаване на отговора бил заплатил 19 месечни вноски, всяка в
размер от 454.91 лева, като общата сума за това възлизала на 8 643.29 лева, от
които 4 322 лева се падали в тежест на ищцата. Иска съдът да отхвърли
претенцията. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
Не е спорно, че страните ищецът А. Ц. А. и ответникът И. К. Г. са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен със съдебно решение № 260036
от 19.01.2021 год., постановено по гр. д. № 5809/2020 год. по описа на РРС. Не
се спори, че същите до 2014 год. са живели в ****, където през 2012 год.
ищцата е претърпяла транспортна злополука, като в Районен съд - Ларнака е
било заведено дело за обезщетение, в хода на което е било постигнато
споразумение със застрахователя на водача на МПС, причинил уврежданията
на А.. Видно от писменото доказателство – удостоверение (л.6) на 14.06.2017
год. застрахователят й е изплатил обезщетение в размер на 25 000 евро.
Ответникът признава факта, че на 03.07.2017 год. ищцата е превела по
негова сметка сумата от 35 000 лв., която е част от полученото от нея
застрахователно обезщетение.
От представените по делото доказателства се установява, че с част от
преведената на ответника сума е закупен климатик за стопанисвания от
ищцата магазин (произнесяне на РРС с Решение № 942 от 11.11.2021 год. –
л.35-38/.
Видно нотариален акт № 97, том 7, дело № 1306 от 12.07.2017 год. на
Служба по вписванията - гр. Русе (л.31-32) на 12.07.2017 год. е бил закупен и
недвижим имот в с. **** за сумата от 3600 лв., като не е спорно, че
продажната цена на имота е била заплатена от средствата, които ищцата е
превела по сметка на ответника. Ответникът оспорва размера на продажната
цена. В тази връзка по делото се събраха гласни доказателства, от които не се
4
опроверга материалната доказателствена сила на нотариалния акт, а
напротив – установи се, че цената кореспондира с изнесените от свидетелите
данни (В. Ц. Я., Г. Л. Г.). Свидетелят Б. С. С. изказва предположение за
цената, поради което показанията му в тази част не се ценят от съда. И. Г. Г.
също свидетелства относно цената, но тя има възприятия за обявената
продажна цена, а не за цената, на която е извършена сделката. Ето защо съдът
приема, че цената, посочена в нотариалния акт, е цената, на която е закупен
имотът.
Така от сумата в общ размер на 35 000 лв., представляваща лични
средства на ищцата от изплатено й застрахователно обезщетение, които тя е
превела по банков път на ответника по негово настояване и без да съществува
каквото и да било правно основание за това - обстоятелство неоспорено от
ответника и установено от представените писмени доказателства и
свидетелски показания, тя е използвала общо 5800 лв., както следва: 2 200 лв.
за климатик и 3 600 лв. за закупуване на недвижим имот. Остатъкът от сумата
в размер на 29 200 лв. от личните й средства от изплатеното й
застрахователно обезщетение, се установи, че е останало на разположение на
ответника, като същият отказва да й ги върне и разполага с тях без правно
основание, като се е обогатил за нейна сметка.
Възраженията на ответника, че същият не дължи връщане на
получената сума, тъй като ищцата, превеждайки му личните си средства от
застрахователното обезщетение, била изпълнила един свой нравствен дълг
към него, тъй като той се бил грижил за нея в периода след злополуката,
когато тя е била във влошено здравословно състояние, са несъстоятелни. От
една страна по делото не се събраха категорични доказателства, какви са по
обем тези грижи, а от друга – ищцата няма задължение за парично
възмездяване на тези грижи. Още повече, че съобразно събраните по делото
свидетелски показания – ищцата е била хоспитализирана, т. е. за нея се е
грижил медицински персонал, а не ответникът, а след изписването й от
болничното заведение, страните са живели в дома на сестрата на А., която
също е полагала грижи за пострадалата си близка. Разгледано от този аспект
възражението на ответника, се явява несъстоятелно, че той е получил
процесната сума за изпълнение на нравствен дълг.
Несъстоятелни, като недоказани са възраженията на ответника, че е
5
заплащал вноските по изтеглените от него кредити. Не се установи в
условията на пълно насрещно доказване и по несъмнен начин това
обстоятелство от събраните по спора доказателства.
Не се установи от никакви доказателства, че от тази сума е закупувана
стока за магазина на ищцата.
Предвид гореизложеното и след анализ на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема, че по безспорен и несъмнен начин се установи,
че ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищцата със сумата от
29 200 лв., която е получена от него без основание, поради което той дължи
връщането й, като обогатяването на ответника и обедняването на ищцата се
дължат на един и същи факт - превод по личната банкова сметка на ответника
от личните средства на ищцата вследствие на изплатено й застрахователно
обезщетение. По тази причина дължи връщане на сумата от 29200 лв.
Съобразно изхода на спора ответникът дължи направените разноски от
ищцата, които съобразно приложения списък са 3080 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. Г., ЕГН **********, от гр. Русе, ************, да
заплати на А. Ц. А., ЕГН ********** от гр. Русе, ************ - получена без
основание сума от 29200 лв., изплатена като застрахователно обезщетение за
ПТП от 15.04.2010 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г., както и
сумата 3080 лв. – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6