№ 63
гр. Раднево, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.П.
при участието на секретаря Ж.В.М.
като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100241 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ .
Производството е образувано по искова молба на И. Д. И. чрез адв. Н. Г.
срещу „***, с която се предявяват искове с правно основание чл.344, ал. 1, т.1
и т.2 от КТ. Ищецът твърди, че работил по трудово правоотношение в
ответното дружество на длъжност „работник ремонт и поддържане на вагони"
в звено „вагонно депо" кьм участък „Ж.П. транспорт" на рудник „***-1" в
периода от 19.11.2013г. до 15.01.2024г. Твърди, че на 15.01.2024 г. му била
връчена Заповед №88 от 19.12.2023г., издадена от управителя на клон **** -
инж. М.М., с която му е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение" и съответно трудовото му правоотношение било прекратено за
допуснати според работодателя, нарушения на трудовата дисциплина от
негова страна, а именно - чл.187, т.2, т.5 и т.10 от КТ, правилника за
вътрешния трудов ред в **** раздел IV, буква Б, т. 2. буква б) „При
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен: да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго
упойващо средство. ", т.2, буква „з“ - „Да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд" и т.2, буква „р“- „Да изпълнява и всички други
задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов
договор, от трудовия договор и от характера на работата "; Правилник по
безопасността на труда при разработване на находища по открит начин чл. 17.
(1) „Не се допускат на работа лица, употребили алкохол и други упойващи
вещества", Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и
1
здравословни условия на труд в „Мини Марица - изток" ЕАД (И - ЗБР - 0 -
001) - чл. 32 (1)„Забранено е назначаването на работа на лица, употребили
алкохол и/или други упойващи средства. " и чл. 32 (3) „ Забранена е
употребата на алкохолни напитки и/или други упойващи вещества по време,
при отИ.е или връщане от работа.", чл.33 от ЗЗБУТ - „Всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции".
Едновременно с това, И. Д. И., раб.№1527 не е изпълнил основно негово
задължение като страна по трудовото правоотношение — чл.126, т. 2 от КТ:
„да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи".
Ищецът твърди, че като мотиви за издаване на процесната заповед е
изложено обстоятелството, че на 23.11.2023 г. в 9:30 часа му била направена
проверка за упойващи вещества с апарат „Drager DrugTest 5000”, при която е
отчетен положителен резултат за метамфетамини в биологична проба. Твърди
, че никога през живота си не бил употребявал наркотици. Твърди, че
представил на работодателя писмени обяснения, в които обяснил вероятната
причина за положителния тест - факта, че от 21.11.2023 г. приемал силни
лекарства - максофен, фиброзим, флостерон, енетра, хюмекс грип, с които
лекувал травма на кръста - прищипани нервни коренчета между прешлените
на гръбначния стълб, както и грип, от който боледувал към този момент,
които лекарства съдържали вещества, които могат да повлияят на резултата
на теста със слюнка, който му бил направен като това му е било обяснено от
лекар - специалист, при който си направил консултация. Към писмените
обяснения приложил резултатите от изследванията на урина в две
лаборатории, както и рецепта от 21.11.2023г. за изписани лекарства, като
резултатите и от двете лаборатории били отрицателни за наркотични
вещества и потвърдил готовността си да даде кръвна проба, но въпреки това
работодателят не приел аргументите му.
Счита, че с оглед на представените на работодателя изследвания на
проби от урина, с отрицателен резултат за прием на наркотици, работодателят
е следвало да съобрази, съгласно вмененото му с разпоредбата на чл.193 от
КТ, задължение в производството по установяване на дисциплинарното
нарушение - „да оцени доказателствата", че тези резултати, ако и да не
изключват (според работодателя) приема на наркотици от страна на
работника, то поне разколебават резултата от дрегера, който и без това не е
достатъчно надежден и да поиска от работника извършването на кръвни
изследвания - метод, който се явява достатъчно надежден и единствено
достоверен да потвърди с категоричност приема на наркотици.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за
незаконосъобразно уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е
наложено и да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
2
Претендира сторените по делото разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника *****, в
който се взема становище, че оспорва изцяло предявения от И. Д. И. иск за
отмяна на наложеното на ищеца със заповед №88 от 19.12.2023г., издадена от
управителя на клон **** - инж. М.М., дисциплинарно наказание „уволнение”,
като неоснователен и недоказан. Твърди се, че И. Д. И. по собствена воля,
след като е бил поканен да даде обяснения в кабинета на управителя и е бил
придружаван от друго лице, е влезнал в тоалетната на етажа, за да разговаря
по телефона, след което е скочил от прозореца и се опитал да избяга. Излагат
се твърдения, че в нито едно от представените изследвания на урина от две
лаборатории, първото направено в деня след проверката на 24.11.2023г. и
второто на 27.11.2023г. , не е изследван за метамфетамин, а само за
барбитурати, амфетамин, което е различно от метамфетамин, опиати, кокаин,
марихуана и бензодиазепини. Твърди се, че в „**** и неговите клонове, в
частност рудник **** всички работници и служители били инструктирани
(срещу подпис или като се поставят на видно място инструкции в специално
обособени за тази цел табла) за безопасност при работа, което било видно от
списък, приложен към Заповед №ЗБУТ-05- 23/29.09.2022г. на управителя на
рудника, според който ищецът лично е бил запознат, удостоверявайки това с
подписа си. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.Претендира разноски. Представя писмена
защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 29.04.2024 г. е обявен за окончателен
доклада, обективиран в определение от 04.04.2024 г., с което на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от
доказване следните факти: сключеният между страните безсрочен трудов
договор №136/19.11.2013 г. за изпълнението на длъжността „механошлосер -
ТПРМС II група" и допълнително споразумение №651/06.03.2019г. за
длъжността „работник ремонт и поддръжка на вагони"; издадена заповед №
88/19.12.2023 г. на управителя на ответното дружество за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на
3
ищеца във връзка с чл 188, т.3 от КТ и чл. 190,ал.1, т.7 от КТ във вр. с чл.187,
т.2, т.5 и т.10 от КТ във вр. с чл.126, т.2 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и
че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са
безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на
ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а
именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на
работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта
притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
По делото е назначена съдебна химико – токсилогична експертиза,
която да отговори на поставени от ищеца и ответника въпроси от значение за
изхода на делото.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието
на предявения иск и в чийто рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с
възражения за неизвършване на визираното в заповедта дисциплинарно
нарушение. Съдът се произнася само по заявените от ищеца в исковата молба
доводи за незаконност на уволнението, тъй като няма задължението служебно
да следи за факти, пораждащи правото на уволнение или надлежното му
упражняване/решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III
г.о. и множество други решения, поради което съдът ще разгледа единствено
фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се
групират както следва: липса на извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/.
4
По отношение на въведените с исковата молба твърдения за
незаконосъобразност на заповедта поради липса на извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина съдът намира следното:
Ищецът твърди, че не е извършил вмененoтo му с обжалваната заповед
дисциплинарнo нарушениe, изразяващo се в приемането на упойващите
вещества, съдържащи метамфетамин, така както е установила пробата с
„Drager Drug Test 5000”, което пък от своя страна е довело до нарушение на
Правилника за вътрешния трудов ред на **** гр. Раднево, раздел IV, буква Б,
а именно «При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът
или служителят е длъжен: да се явява на работа в състояние, което му
позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно
време алкохол или друго упойващо средство“. Счита, че отчетеният
положителен резултат се дължи на приема от негова страна на определени
лекарствени средства, поради което е оспорил резултата пред работодателя си
и пожелал да направи кръвен тест, но понеже му било отказано, направил
клинично изследване на урина – комбиниран тест за наркотични вещества по
6 параметъра в СМДЛ „ Рамус“ и МЦ „Лайф“, ден след положителния
резултат, установен с „Drager Drug Test 5000”.
Съдът не споделя възражението на ищеца поради следните
съображения:
Работодателят не е въвел възможност за потвърждаване на взетите
проби за концентрация на алкохол и упойващи вещества чрез представяне и
на кръвна проба, като ищецът, след отчитане на положителната му проба в
обясненията си по реда на чл. 193 КТ, е изложил твърдения за употребени от
него лекарства преди проверката, както и за налични неврологични
заболявания. Тези доводи на ищеца обаче не се подкрепят от заключението по
допусната съдебна химико – токсилогична експертиза, което съдът изцяло
приема като компетентно изготвено и напълно отговарящо на поставените
въпроси. Според заключението на назначената съдебна химико –
токсилогична експертиза, изписаните на рецептурна бланка от 21.11.2023 г.
на името на И. Д. И. лекарства /максофен, фиброзим, енетра, флостерон и
парацетамол/, както и техните активни съставки, не се причисляват към
наркотичните вещества от групата амфетамините и метамфетамините, но
медикамента «хюмекс грип» е комбиниран лекарствен продукт, който
5
принадлежи към групата на фенетиламините, към което се причислява и
метамфетамина. При разпита си в с.з. вещото лице заяви, че за продуцирането
на положителен резултат при проба на слюнка чрез използваното техническо
средство „Drager Drug Test 5000”, е необходимо да бъде отчетена
шестцифрена стойност, а при прием на лекарствения продукт, така както е
описан в рецептата, това би довело до трицифрена стойност в нанограми на
милилитър, т.е приеманата терапевтична доза от този лекарствен продукт, не
би могла да доведе до фалшиво положителен резултат за матамфетамини.
От друга страна, също според експертното заключение, от
представените към исковата молба изследвания на урина – комбиниран тест
за наркотични вещества по 6 параметъра, не се установява отрицателен
резултат за метамфетамин, нито пък ищецът е представил годни
доказателства относно използването на медикамента ефедрин, чиято употреба
евентуално би довела до фалшиво положителен резултат за метамфетамини.
Следователно, наведените от ищеца доводи не са в състояние да
разколебаят отчетения от работодателя положителен резултат за наличие на
метамфетамин чрез използваното при проверката техническо средство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи
по категоричен начин, че ищецът е заявил готовността и желанието си да даде
кръвна проба в деня на извършване на проверката. Свидетелката на отказа на
ищеца да подпише протокола за извършена проверка, вписана в него – П. Ж.
Г., заяви че не е чула разговор между ищеца и управителя на клона, а е видяла
единствено неговото мълчание. Но дори и да се приеме, че отказът за
подписване на протокола за извършената проверка за упойващи вещества,
представлява сам по себе си, оспорване на резултата, редът и начинът за
извършване на проверка за наличие на алкохол у работещите в "Рудник ***
1", е разписан в заповед № ЗЗБУТ-05-23/29.09.2022 г. на управителя и в нея
липсва задължение за работодателя да извършва или изисква кръвна проба
при констатирана положителна проба за алкохол или упойващи вещества.
Видно от представените с отговора на исковата молба доказателства /списък
на работниците запознати с посочената заповед/,ответникът е бил запознат
със съдържанието на заповедта на 24.10.2022 г. срещу подпис. За пълнота на
изложеното следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че работникът е дал
обяснения по случая няколко дни след инцидента -01.12.2023 г., когато е
6
изминал един немалък период от време от отчитането на положителния
резултат чрез „Drager Drug Test 5000” и евентуално дадена кръвна проба, би
била вероятно отрицателна.
В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина и
по конкретно на императивната разпоредба на чл. 126, т. 2, предл.1 от КТ.
Работодателят не е обвързан с реда и начина, по който се установява
употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на МПС, трамваи
или самоходни машини, уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Установяването на състоянието,
непозволяващо на работника да изпълнява възложената му работа, и
съответно дисциплинарно нарушение може да стане с всички подходящи
доказателствени средства, предвидени от работодателя във вътрешните
нормативни актове на дружеството. В този смисъл е Решение № 372 от
01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на Върховен касационен съд.
След като работодателят не е длъжен да установи употребата на
упойващи вещества, прилагайки Наредба №1, не следва да аргументира
евентуален отказ за това.
Няма спор по делото, че ответното дружество е предприятие със
специфика на трудовия процес и извършваните в него дейности, включително
и тези, възложени на ищеца, са рискови, като при работата е необходима
пълна адекватност и концентрация. Съгласно действащия в ответното
дружество ПВТР според спецификите на работата са предвидени по-строги
изисквания към работещите, като раздел Задължения на работниците и
служителите в т.2 буква „б“ е въведено задължението работникът/
служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да
изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време
алкохол или друго упойващо средство, която е проявление на въведения в чл.
126, ал. 2 КТ принцип, за което нарушение на трудовата дисциплина в раздел
VII, т.8, б „е“ от ПВТР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Действително, съгласно установената практика на ВКС употребата на
алкохол и упойващи вещества по време на работа или явяването на работа в
състояние след употреба на алкохол и упойващи вещества са тежки
7
нарушения на трудовата дисциплина /в този смисъл Решение № 52 от
6.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3636/2018 г., IV г. о., ГК/. Работниците, които
изпълняват рискови професии, без съмнение нарушават тежко трудовата
дисциплина и при тях явяването на работа след употреба на алкохол или
употребата на алкохол по време на работа е по-укоримо.
Дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за
квалификацията на нарушението като „тежко“, но ако такива последици има,
несъмнено неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на
работа след употреба на упойващи вещества или употребата им по време на
работа са достатъчно тежки нарушения. Това следва не само от
обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално
протичане на работния процес, но и поради значително увеличения риск от
настъпване на трудова злополука. Отговорността на работодателя за
обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му
от предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е
пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по
себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици. (В
този смисъл Решение № 145/17.06.2020 г. по в. гр. дело № 1189/2020 г. на
Старозагорски окръжен съд).
Съгласно чл. 126, т.2, т.6 и т.10 от КТ - при изпълнение на работата, за
която се е уговорил, работникът е длъжен да се явява на работа в състояние,
което да му позволява да изпълнява възложените задачи, да спазва правилата
за здравословни и безопасни условия на труд, както и вътрешните правила
приети в предприятието/т.10/. Цитираните разпоредби определят основните
задължения на работника при изпълнение на възложената работа, като в
зависимост от естеството на рисковата работа в рудника, същите са
доразвити в актове с вътрешно-служебен характер, каквито представляват
Правилника за ВТР, инструкция за общите правила за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд в ****. Тези вътрешни разпоредби
въвеждат абсолютна забрана за употреба на алкохол и упойващи средства от
работниците и служителите в дружеството и както бе вече посочено – висока
чувствителност и нулева търпимост за тези, явяващи се на работа след
употреба на такива вещества. Суверенно право на работодателя е да поставя
високи изисквания за явяване на работа в трезво и адекватно състояние
спрямо своите работници, още повече че в случая тези правила са
8
наложителни предвид естеството на работата, представляваща източник на
повишена опасност.
Работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно
законовите разпоредби. Дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено
за нарушение, представляващо явяване на работника на работа в състояние,
което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, в неспазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд и в неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в IV. „Основни права и задължения на
работниците и служителите“, буква „Б“ „Задължения на работниците и
служителите“, в частта на: т. 1, т. 2 буква б), буква з), буква р) от Правилника
за вътрешния трудов ред в „**** (в сила от 11.05.2022 г.), в частта на чл. 32,
ал. 1 и 3 от Инструкцията за общите правила по осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд в ****, нарушил е чл. 17, ал. 1 от Правилник
за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин, и
Заповед № ЗБУТ-05-23/29.09.2022 г. на управителя на рудник „*** – 1“ във
връзка със задължението на работника да се явява на работа в състояние,
което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през
работното време алкохол или друго упойващо вещество .
В оспорената заповед са изложени подробно обстоятелства относно
вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните
фактически и правни описания, нарушените норми и правила, дата на
извършване на нарушението на трудовата дисциплина, т. е. заповедта е
мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. В заповедта са
посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното
наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено същото.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че дисциплинарното
уволнение е извършено законосъобразно на установеното основание, а
предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен.“
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
обуславя и неоснователността на иска за възстановяване на работа по чл.
344,ал.1, т.2 от КТ.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл.
9
78, ал. 3 ГПК. Такива са сторени от ответното дружество в размер на 300 лв.,
внесен депозит за вещо лице.
Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл.
23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на ответното дружество
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. общо за
двата иска /по 100 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ с оглед
правната и фактическа сложност по делото/ и в размер на 300лв. заплатен
депозит за възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. Д. И., ЕГН
********** от гр. **** срещу ***** ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК ****, с адрес на управление с. ***, община Раднево, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ,
за признаване за незаконно на наложеното със заповед № 88 от 19.12.2023 г.
на управителя на рудника, дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца
И. Д. И. и отмяна на заповедта и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „работник ремонт и поддържане на вагони" в звено
„вагонно депо" кьм участък „Ж.П. транспорт" при ответното дружество.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** от гр. *** , да заплати на Рудник
„*** – 1 “, клон на ****, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес
на управление с. ***, община Раднево, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от
300 лв. /триста лева/ заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 25.06.2024 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10