Р Е Ш Е Н И Е
№977
гр.Перник,
04.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Даниела Благоева, разгледа гражданско дело № 5303 по описа за 2017 г. и взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Р.М.Т.
срещу “ЧЕЗ Разпределение България” АД,
отрицателен установителен иск, за установяване между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата от 479,68 лв, в качеството му на потребител с абонатен № ***, която
е начислена на основание констативни протоколи № *** от 02.07.2017 г. В исковата молба
се твърди, че ищецът е
потребител на електрическа енергия с абонатен № **********, който се води по партидата на ответното
дружество, т. е. страните по делото се намират в облигационни отношения по
доставката ел. енергия. Посочва, че била уведомен от ответното дружество за
извършена проверка и експертиза на средството за търговско измерване, за което
е направена корекция на сметката за доставена ел. енергия. Излага съображения,
че ответното дружество неоснователно е начислило сумата съдържаща се в
горепосочените констативни протоколи.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който алтернативно излага съображения за
недопустимост и неоснователност на исковата молба. Заявява, че не претендира
сумата от 479,68
лева и няма претенция за нейното заплащане. Развива
доводи, че страните по делото не се намират в облигационни правоотношения по
продажбата на ел. енергия. В тази връзка пояснява, че ответникът притежава
единствено лицензия за разпределение на ел. енергия. Според ищеца друго
юридическо лице (“Чез електро България” АД) притежава лицензия за обществено
снабдяване и търговия с електрическа енергия, на което потребителите следвало
да заплащат стойността на ползваната ел. енергия. Към отговора на исковата
молба са приложени писмени доказателства, които моли да бъдат приети.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди с абонатен № ***.
Видно от приложеното писмо с изх. № *** ищецът е бил
уведомен, че служители на “ЧЕЗ Разпределение България” АД са съставили протокол
за извършена проверка от 02.07.2017 г., при което е начислена сумата от 479,68
лева, която следвало да се заплати на “Чез електро България” АД.
Установява се от
приложена по делото фактура от 27.06.2017г.,издадена от “Чез
електро България” АД, че ищецът следва да заплати сумата в размер на 479,68
лева, която била начислена въз основа на констативен протокол, съставен по реда
на ПИККЕ.
От
представения по делото документ издаден от председателя на ДКЕВР (сега КЕВР),
съдът достига до извод, че ответното дружество притежава лицензия за
разпределение на електрическа енергия.
Други доказателства в настоящото производство не са
ангажирани от страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който се иска признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 479,68 лева, доколкото същата е неоснователно начислена.
Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на
правен интерес, като в тежест на ищеца е да
докаже съществуването на правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск.
Видно
от представената фактура от 27.06.2017
г. издател на същата е “Чез Електро България” АД, което дружество е различно от
ответника “ЧЕЗ Разпределение България” АД. Не
се твърди по делото, че сумата е платена на ответника.
Предвид
изложеното съдът приема, че ответното дружество “ЧЕЗ Разпределение България” АД
не претендира процесната сума от ищеца, а и евентуалното установяване на тази
недължимост между страните по делото по никакъв начин не би рефлектирало върху
правната сфера на ищцата. В
този смисъл за ищцата не съществува правен интерес от предявяване на така
заявената установителен иск срещу “ЧЕЗ Разпределение
България” АД, което води до недопустимост на исковата претенция и прекратяване
на образуваното производство по делото.
Ответникът претендира с отговора на
исковата молба разноски в общ размер на 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъди в полза на
ответника сумата в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустим предявения от Р.М.Т.,*** срещу
“ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. “Бенч Марк Бизнес
Център” за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 479,68 лева, която е
начислена на основание констативни протоколи № 3019063 от 02.07.2017 г. и и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 5303 по
описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Р.М.Т.,***
да заплати на “ЧЕЗ Разпределение
България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл.
Бенч Марк Бизнес Център сумата в размер на 100
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: