Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 63/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от адв. Н.Б. от ПАК в качеството му на пълномощник на „Л.П.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
представлявано от С.С.С. против Наказателно постановление № 400949-F418610 от 24.01.2019 г. издадено от началник отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.3
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се
свеждат до това, че вмененото нарушение не е било извършено от дружеството,
поради което се иска отмяна на НП, поради нарушение на материалния закон.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се явява законовия му представител, не се явява и процесуален представител.
По делото не е депозирано писмено становище по същество.
За въззиваемата страна- АНО, редовно призована
не се явява законовия представител. Не се явява и процесуален представител, но
от такъв е постъпило , с което се иска потвърждаване на НП и присъждане на
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.писмено становище. По
делото е постъпило писмено становище а
изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства
и счита постановлението за законосъобразно, като иска то да бъде потвърдено,
излагайки подробни доводи в подкрепа на искането си.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП при следната установена и
приета фактология:
На 05.07.2018 г. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, сред
които бил и актосъставителят- св. В.М., във връзка със спазване на данъчното и
осигурително законодателство, на обект -магазин за паркет входни и интериорни
врати, находящ се в гр. Пазарджик, на бул. „Б.“ № 73, стопанисван от „Л.П.“
ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че дружеството получило на
26.06.2018 г. авансово сумата от 400 лева от Д. З. З. от с. Д.. За посочената
сума не бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и
прошнурован кочан, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
На клиента била издадена квитанция № ********** от 26.06.2018 г. със салдо 400
лева, платена сума 400.00 лв.
Било установено също, че в търговския обект било въведено в експлоатация
фискално устройство (ФУ) „Дейзи Микро“ с ИН DY259342 и фискална памет (ФП)
36550456. Съгласно отпечатан КЛЕН на ФП за периода 01.06.2018г.- 30.06.2018 г.
за дата 26.06.2018 г. на гореописаното ФУ е отразена сума от 992,00 лева. Не
бил издаден Фискален бон за сума от 400,00 лв. за дата 26.06.2018г., за платен
аванс.
Нарушението било извършено на 26.06.2018 г. в търговския обект, стопанисван
от „Л.П.“ ЕООД с ЕИК ***, находящ се в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, бул. „Б.“
№ 73.
Същото било констатирано на 05.07.2018 г., в
хода на гореописаната оперативна проверка и било документирано с Протокол за
извършена проверка cep. АА № 0203026/05.07.2018 г. /Обр. Кд-78/, ведно с приложени доказателства.
За констатираното нарушение по чл.3
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, против
дружеството бил съставен АУАН от св. М.. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното НП, което било връчено на управителя на санкционираното дружество
на 15.04.2019 г. Жалбата против НП била подадена чрез АНО от пълномощник,
надлежно упълномощен, на 19.04.2019г., при което е процесуално ДОПУСТИМА, т.к.
е депозирана в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и подадена от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя- св.В.М. и приетите
по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на
правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушенията. НП
също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП
нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация.
По-нататък съдът счита, че в хода на АНП се доказа до
необходимата степен на несъмненост факта на извършеното нарушение по смисъла на
чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС от
страна на дружество „Л.П.“ ЕООД.
Не се спори по няколко обстоятелства, а именно че
дружеството-жалбоподател е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
Няма спор и за това, че дружество „Л.П.“ стопанисва
търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС- магазин за паркет, входни
и интериорни врати, находящ се в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, на бул. „Б.“ №
73.
Безспорно е също, че в посочения търговски обект е
било въведено в експлоатация ФУ „Дейзи Микро“ с ИН DY259342 и ФП 36550456,
което попада в изискванията на §1 т.40 от ДР на ЗДДС.
Няма съмнение, че на 26.06.2018 г. дружеството е получило авансово сумата
от 400 лева от клиента Д. З. З. от с. Д. чрез
продавач-консултант в обекта и че за тази сума не е бил издаден фискален бон от
ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан, съгласно
изискванията на чл.118 ал.3 от ЗДДС. Че на клиента е била издадена квитанция № ********** от 26.06.2018 г. със салдо 400 лева, платена сума 400.00 лв.,
също не се оспорва.
Основният въпрос в настоящия случай, отговорът на който е от значение за
изхода на делото, е било ли е задължено дружество „Л.П.“ да издаде фискален бон
от ФУ или касова бележка от прономерован и прошнурован кочан за платената от
клиента на 26.06.2018 г. сума от 400 лева, представляваща авансова вноска за
възложена поръчка. На този въпрос следва да се отговори утвърдително.
Както се посочи вече разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства издадена от Министерство на финансите (Наредбата),
задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД. Изключение се
прави единствено в случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Настоящият случай не попада
в това изключение, тъй като се установи категорично, че плащането на авансовата
сума е извършено в обекта на дружеството в брой на ръка, като сумата е
предоставена на продавач-консултант в магазина.
Това задължение е разписано и в разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредбата,
като е прибавено и допълнително изискване, а именно лицата, задължени да
използват ФУ, са длъжни да издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането ѝ с
първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането
е по банков път. Според ал.3 на чл.25 пък е посочено, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането.
При това положение дружеството като регистрирано лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС
е било длъжно, след като има въведено в експлоатация ФУ да издаде фискален бон
(касова бележка) за полученото под формата на аванс плащане в брой в размер на 400
лева, така както го задължава разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредбата.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗАДС, всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ”.
От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на
извършване на плащането (независимо дали то е частично или авансово) продавачът
следва да издаде фискален касов бон. В този смисъл има константна практика на
съдилищата в Б., между които Решение №
61/06.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2013 г. и Решение № 13021/09.10.2013
г. на ВАС по адм. д. № 4263/2013 г.
В този смисъл издаването на касов бон не е свързано с окончателно плащане
на продажба/доставка, а такъв следва да бъде издаван при всяко едно плащане
извършено във връзка с извършена такава в търговски обект. При това положение
независимо, че в процесния случай е извършено авансово плащане на доставка и
услуга, която е била извършена от дружеството по-късно (по-което обстоятелство
няма спор), то за същото е възникнало задължението да издаде фискален касов бон
за извършеното плащане, тъй като е задължено като лице извършило услугата.
Поради това и основната претенция на дружеството-жалбоподател, че платената
сума е предадена и приета като авансово плащане, то нямало извършена продажба
на стока/услуга, поради което не следва да се издава посочения финансов
документ, се явява неоснователна.
Нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС
предвижда наказание за всяко нарушение, свързано с неиздаване на документ по
чл.118 ал.1 ЗДДС, между които е и фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон). Поради това и правилно АНО е ангажирал отговорността
на търговеца по посочената разпоредба.
Неоснователна се явява и
претенцията, че се касае за едно единствено нарушение, а не за 23 отделни
нарушения, за които са съставени отделни АУАН, респ. НП, тъй като се касаело да
няколко нарушения извършени през непродължителен период от време. Това
възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че в
административнонаказателното производство няма продължавано нарушение е всяко
едно деяние, което изпълва състава на едно е също нарушение, съставлява отделно
такова и следва да бъде санкционирано самостоятелно (по аргумент на чл.18 от ЗАНН). Освен това в АНП не съществува и т.нар. продължено нарушение, на
системно извършване. Най-важното в случая обаче е че се касае за отделни
плащания, направени от различни лица (клиенти) на дружеството по отделни
доставки/продажби, като неиздаването на фискален касов бон за всяко едно от
тези плащания, съставлява самостоятелно нарушение, като задължението за
издаване на касов бон не трае продължително във времето, а възниква за всяко
едно плащане (по арг. на чл.185 ал.1 във вр. с 118 ал.1 от ЗДДС).
Макар възражение в тази насока да
липсва, съдът намира за необходимо да посочи, че случаят не може да бъде приет
за маловажен, с оглед на първо място извършените още 22 нарушения от същия вид
за кратък период от време. С нарушението са засегнати важни обществени
отношения, свързани с гарантиране осъществяване на контрол върху търговската
дейност и по този начин- фискалните интереси на държавата. Законодателят не е
предвидил изключения в изискването за издаване на фискален касов бон от ФУ при
плащане в брой. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените
по делото доказателства става ясно например, че са извършвани и други продажби
от дружеството-жалбоподател при същите условия, при които не са издавани
фискални бонове. Нарушението практически лишава приходната администрация от
възможността да установи определени обстоятелства, свързани с фискалните
интереси на държавата, респ. как и дали жалбоподателят се разчита с държавния
бюджет и фиска. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път би
могло единствено да бъде взето предвид като смекчаващо вината обстоятелство, но
не и като предпоставка, обуславяща маловажността на случая.
Така съобразеното смекчаващо
обстоятелство е и дало основание на АНО да наложи минималния предвиден в закона
размер на санкцията, съобразно изискванията на чл.27 от ЗАНН и с която ще
изпълнят целите на адм. наказание.
С оглед изхода на делото, а именно
потвърждаване на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе
представляван от юрисконсулт, макар и не чрез лично участие, а чрез представяне
на писмено становище, който и своевременно направи искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че същото е основателно и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ЦУ на НАП-София, към която
структура се числи и АНО. За определяне размера на възнаграждението съдът
съобрази разпоредбата на чл.37 от ЗПП и тази на чл.27а от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5
от ЗАНН, като взе предвид че настоящото производство се разгледа в две съдебни
заседания с разпит на един свидетел, не е с фактическа и правна сложност, като
юрисконсултът не е присъствал в с.з., а е изготвил и представил писмени
бележки. Затова намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение в
минимален размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН РС- Пазарджик, в настоящия си състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 400949-F418610
от 24.01.2019 г. издадено от началник отдел
„Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Л.П.” ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от С.С.С., за
нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1
от ЗДДС, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Л.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик,
представлявано от С.С.С. да заплати на ЦУ на НАП- София разноски-
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: