Решение по дело №2065/2023 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 88
Дата: 15 април 2024 г.
Съдия: Илияна Цветкова Тодорова Аловска
Дело: 20231810102065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Б., 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810102065 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
“А. Б. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№*, с ЕИК:*,
чрез юрисконсулт Е. Ц., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Т.
Ц. П. от Б., ул.”В.”№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** за съществуване на вземането му,
за което е издадена Заповед № 983 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 02.10.2023г. по ч.гр.д.№ 1233/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница
от 72.25 лева /седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща парично
вземане по Договор за кредит № *, сключен на 28.11.2017 година, изплатено от „А. Б. Б.”
ЕООД, с ЕИК: * в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на
поръчителство от 28.11.2017 година, както и за сумата от 47.02 лева /четиридесет и седем
лева и две стотинки/, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, както и за сумата от 5.06 лева /пет лева и шест стотинки/, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от
28.11.2017 г. до 20.11.2018г., както и за сумата от 36.05 лева /тридесет и шест лева и пет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от
28.11.2017г. до 19.07.2023г., както и за сумата от 22.20 лева /двадесет и два лева и двадесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2023г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 21.07.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/
до окончателното изплащане на вземането, както да се присъдят и направените разноски в
настоящето и заповедното производство, за които не представя списък за разноските по
чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Е. Л. е депозирала писмено
становище с вх.№ 2645 от 25.03.2024г. по ел. пощата на съда, с което моли да се уважат
изцяло предявените искове като основателни и доказани.
Ответникът-Т. Ц. П. от Б., чрез пълномощник адв. В. В. от САК, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 1413 от 15.02.2024г., в
предвидения в закона срок.
1
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като твърди, че ответникът Т.
П. не е имала взаимоотношения с ищеца „А. Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: *. Ответникът оспорва
договора за кредит като твърди, че не е сключен редовно и не може да породи правни
последици, както и има клаузи, които грубо несъответстват с повелителните норми на
закона-ЗЗД и ЗПК. Прави изрично възражение, че претенцията е погасена по давност на
основание чл.120 от ЗЗД. Ответникът твърди, че поддържа изложените от него доводи в
депозираното от него възражение по ч.гр.д.№1233/2023г. по описа на РС-Б..
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.В. В. от САК оспорва исковете,
поддържа направените възражения в писмения отговор и моли исоквете да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани и се присъдят направените по делото разноски, а именно
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1233/2023г. по
описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 21.07.2023г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на Заповед № 983 от 02.10.2023г. по ч.гр.д.№1233/2023г. по
описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от
72.25 лева, представляваща парично вземане по Договор за кредит № *, сключен на
28.11.2017 година, изплатено от „А. Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: * в качеството му на поръчител по
Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2017 година, както и за сумата от 47.02
лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и
за сумата от 5.06 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата
по Договор за кредит за периода от 28.11.2017г. до 20.11.2018г., както и за сумата от 36.05
лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от
28.11.2017г. до 19.07.2023г., както и за сумата от 22.20 лева, представляваща законна лихва
за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 28.11.2017г. до
19.07.2023г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
21.07.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на
09.11.2023г. по ел. поща на съда с дата от 08.11.2023г. след като е получил съобщение и
препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1233/2023г. по описа на БРС на 10.10.2023г.
Във възражението е посочено, че длъжникът не е имала отношения със заявителя и не е
уведомявана по какъвто и да е било начин за сключвани цесии. Претенцията е погасена по
давност, за което прави възражение. Изначално заявлението не отговаря на изискванията на
чл.410, ал.2 от ГПК, тъй като отразеното в него не съответства на приложените към него
писмени доказателства.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви
иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №1119 от 20.11.2023г., връчено му на
04.12.2023г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2065/2023г. по
описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 15.12.2023г. в РС-Б.,
изпратена по ел. поща на съда с дата от 15.12.2023г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за
това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.
От приложените писмени доказателства - Договор за потребителски кредит №
*/28.11.2017г., Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за
кредит, Договор за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към него, Договор за
2
поръчителство и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, от които по несъмнен начин се установява, че между "К." АД и Т.
Ц. П. е сключен посочения по-горе договор за кредит от разстояние за сумата от 250лв. със
срок на плащане от 12 месеца при ГПР-50% с погасителен план и месечна погасителна
вноска от 25.77лв. с краен срок на погасяване-20.11.2018г.
Страните не спорят, че ответникът е получила заемната сума чрез Изипей. В този
смисъл е и приложеното писмено доказателство- копие от справка от Системата на
„К.“ЕАД.
Ответникът е сключила на 28.11.2017година и Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството А. Т. ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице –К.
АД и да отговаря пред К. АД солидарно с ответника Т. Ц. П. за всички задължения на
длъжника по Договора за кредит с К. АД така, както те са установени в Договора за кредит и
приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство
дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К. АД.
На 28.11.2017 година А. Т. ЕООД и К. АД сключили Договор за поръчителство, по силата
на който А. Т. ЕООД се задължило спрямо К. АД за всички задължения на длъжника по
Договора за кредит. Така А. Т. ЕООД е изпълнило задълженията си към ответника по
Договора за предоставяне поръчителство като заплатил сумата от 95.27лв.
Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия
от Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството, Договор за поръчителство и Справка-извлечение от системата
на А. Т. ЕООД.
Няма приложени писмени доказателства, че преди извършване на плащането от
А. Т. ЕООД на кредитор К. АД е уведомен за това ответника като длъжник по договора за
кредит.
По делото е приложен и договор за цесия от 02.03.2021г. между "К."-ЕАД-
"цедент 1", "А. Т."-ЕООД–"цедент 2" и "А. Б. Б."-ЕООД-цесионер, относно продажба на
парични вземания, по приложение № 1, неразделна част от договора. По делото е
представено извлечение от Приложение № 1, в което под № 3777 е описано вземането като е
посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по
номер и дата на сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН и адрес на
длъжника.
Ищецът не е представил по делото уведомление до ответника, за това, че „К.“
ЕАД и "А. Т. ЕООД“ са сключили описания по-горе договор за цесия от 02.03.2021г. Такова
няма приложено и към исковата молба, по която е образувано настоящето дело.
Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е извършил
плащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422,
ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от
72.25 лева, представляваща парично вземане по Договор за кредит № *, сключен на
3
28.11.2017 година, изплатено от „А. Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: * в качеството му на поръчител по
Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2017 година, както и за сумата от 47.02
лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и
за сумата от 5.06 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата
по Договор за кредит за периода от 28.11.2017г. до 20.11.2018г., както и за сумата от 36.05
лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от
28.11.2017 г. до 19.07.2023 г., както и за сумата от 22.20 лева, представляваща законна лихва
за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 28.11.2017г. до
19.07.2023г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
21.07.2023г. до окончателното заплащане, са неоснователни и следва да се отхвърлят
изцяло като недоказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане
на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, се установи, че ответникът е имал облигационни отношения с „„К.”АД по
повод сключен Договор за потребителски кредит № */28.11.2017г., по който ответникът като
кредитополучател не е изпълнил поетите задължения да плати изцяло дължимите вноски до
20.11.2018г. Установи се, че те са платени от поръчителя А. Т. ЕООД без преди това да
уведоми ответника, за което съгласно чл.143 , ал.2 от ЗЗД-ако поръчителят е изпълнил
задължението без да уведоми за това длъжникът, последният може да му противопостави
възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства се
установи, че между К. АД и ответника са възникнали облигационни правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Поради това съдът приема, че са представени писмени доказателства за
сключването на договор за кредит. Последният е сключен по реда на ЗПФУР, чрез
използване на средствата за комуникация от разстояние, без полагане на квалифициран
електронен подпис, каквото изискване законът не въвежда. Потвърждение за този извод е и
безспорното установяване в настоящото производство, че ответникът е получил отпуснатата
му в заем главница от 250лв. по процесния договор за кредит чрез Изипей. Разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради
което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и
относно електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК
електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от
представилата го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя
характера му на електронен документ (в този смисъл е Решение № 70 он 19.02.2014г. на
ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО ). Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за
неговото сключване след надлежно дадено от ответника съгласие. Нещо повече, в подкрепа
на извода за възникнало между К. АД и ответника заемно правоотношение, породено от
процесния договор за потребителски кредит, сключен като част от системата на
предоставяне на финансови услуги от разстояние, е и фактът, че ответникът Т. Ц. П. е
4
усвоила заемната сума по него в размер на 250 лв., за което обстоятелство страните не
спорят. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява
подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила
относно авторството на обективираните волеизявления, съгласно чл.180 от ГПК.
На първо място и във връзка с възражението на ответната страна следва да се даде
отговор на въпроса дали настоящият ищец „А. Б. Б.“ЕООД се явява легитимиран спрямо
ответника кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си.
За да се уважат предявените искове, дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание / договор за цесия/ и претендирания
размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията
е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната
в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно
процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и
естеството на вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането.
Фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу
длъжника включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличието на облигационна
връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл. 99 и сл. от ЗЗД и
2. неизпълнение на задължението на длъжника.
Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно
вземане го прехвърля на трето лице. Тя замества стария кредитор на длъжника с нов. Ако
иска да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да плати на кредитора или на
овластено от него, съда или от закона лице-така чл. 75 ал.1 изр.І-во от ЗЗД. Длъжникът се
освобождава и ако изпълни на некредитор, но кредиторът потвърди изпълнението или се
възползва от него-чл.75 ал.1 изр.ІІ-ро.
Уважаването на иска е предпоставено от валидността на сключения договор за
цесия.
В случая ищецът не представи писмени доказателства, удостоверяващи, че
ответникът е уведомен за договора за цесия от 02.03.2021г., в каквато насока са направени
изрични възражения от ответника.
Подаването на исковата молба сама по себе си не означава, че с нея се
уведомява за цесията ответника. Практиката на ВКС е в насока, че към исковата молба
следва да се приложи изрично уведомление за цесията и с получаването на исковата молба и
приложенията към нея се приема, че ответникът е уведомен. В случая няма представено
уведомление до ответника за извършената цесия нито в заповедното, нито в настоящето
исково производство. Съгласно цитираното от ищеца Решение №123 от 04.06.2009г. на
ВКС по т.д.№ 12/2009г. ІІ ТО на ВКС в същото изрично е посочено, че самата искова молба
за присъждане на прехвърленото вземане, няма характер на съобщение за самото
прехвърляне, т. е. същата не представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и
няма за последица действие на цесията спрямо длъжника.
С оглед на горното само на това основание предявените искове се явяват
неоснователни като недоказани.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи, че сключеният
Договор за предоставяне на поръчителство между А. Т. ЕООД и ответника от 28.11.2017г. е
5
нищожен, тъй като изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора „К."АД, за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „А. Т." ЕООД изпълни и погаси вземането на
длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 6, ал. 1
от Договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по
договора за поръчителство, ответникът не е получил каквато и да било услуга, просто
задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете
дружества са свързани.
Правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в разпоредбите на чл. 138 -
чл. 148 от ЗЗД. Съгласно чл. 138 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562/2017г. на 2-ро ГО на ВКС
„Поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен
между кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се поражда право да
претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не
между поръчителя и главния длъжник, както е в случая.
От справка в Търговския регистър се установява, че собственик на капитала на поръчителя „А.
Т." ЕООД е заемодателят по договора за заем „К." АД. Основен предмет на дейност на
ответника „А. Т." ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Следва да се посочи,
че печалбата на „А. Т." ЕООД от извър шената от него търговска дейност като поръчител се
разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „К." АД. В случая търговецът -
кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение,
което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е
изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за
предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение,
не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за
нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора
за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като
печалба на „К." АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „К." АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в
полза на „К." АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което е уговорено на друго правоотношение, единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на
добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на близо
88% от сумата по отпуснатия заем. Безспорно е, че така е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите прави. С Решение №
6
165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че
добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая
и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът,
който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно
положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на
поръчител срещу възнаграждение.
По отношение на направеното от ответника възражение, че процесните суми са
погасени по давност, съдът намира, че вземането за сумата-главница от 72.25лева не е
погасено по давност, тъй като същото е изискуемо от 20.11.2018г. съгласно сключения
договор за потребителски кредит № */28.11.2017г. Поради гореизложеното от 20.11.2018г. е
започнала да тече и погасителната петгодишна давност, съгласно правилото на чл.114 от
ЗЗД/давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо/. Страните не
спорят, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
1233/2023г. по описа на РС-Б. е подадено на 21.07.2023г. в Б.ски районен съд, по което е
образувано ч.гр.д.№ 1233/2023г. по описа на БРС като подаването на заявлението на
21.07.2023г. принципно прекъсва давността от тази дата-21.07.2023г. по смисъла на чл.116,
б.”б” от ЗЗД, тъй като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно петгодишния давностен срок за заплащане на сумата-главница от
72.25 лева не е изтекъл от датата на падежа-20.11.2018г. до датата на подаване на
заявлението-21.07.2023г.
По отношение на вземането за договорна лихва за сумата от 5.06лв. за периода от
28.11.2017г. до 20.11.2018г. е погасено по давност, тъй като същото е изискуемо от
20.11.2018г. и тригодишната погасителна давност съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, считано от
датата на падежа 20.11.2018г. е изтекла до датата на подаването на заявлението на
21.07.2023г.
Паричните вземания за законна лихва за забава са погасени по давност за периода от
28.11.2017г. до 20.07.2020г., тъй като тригодишната погасителна давност съгласно чл.111,
б.”в” от ЗЗД, считано от датата на падежа 28.11.2017г. е изтекла до 20.07.2020г., имайки
предвид датата на прекъсване на давността с подаването на заявлението на 21.07.2023г.
По изложените по-горе правни съображения съдът намира, че исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът се следват
съдебни разноски.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ в случаите на оказана
безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата по
7
чл.36, ал.2 от ЗА. С Определение № 319 от 09.07.2019г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа
на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 от ЗА, като
не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание
за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл.80 от ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Предвид изложеното, с оглед изхода на спора, в тежест на ищеца
следва да бъде възложено да заплати дължимото адвокатско възнаграждение за разглеждане
на спора в размера по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за настоящето производство и в заповедното производство,
тъй като по ч.гр.д.№ 1233/2023г. по описа на РС-Б. има подадено възражение с договор за
правна защита, в който е отбелязано възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, а именно
сумата в общ размер на 450 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от “А. Б. Б.”ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.”Б.”№*, с ЕИК:* срещу Т. Ц. П. от Б., ул.”В.”№*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН:********** за признаване на установено за съществуване на вземането му, за което е
издадена Заповед № 983 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
02.10.2023г. по ч.гр.д.№ 1233/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от
72.25 лева /седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща парично
вземане по Договор за кредит № *, сключен на 28.11.2017 година, изплатено от „А. Б. Б.”
ЕООД, с ЕИК: * в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на
поръчителство от 28.11.2017 година, както и за сумата от 47.02 лева /четиридесет и седем
лева и две стотинки/, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, както и за сумата от 5.06 лева /пет лева и шест стотинки/, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от
28.11.2017 г. до 20.11.2018г., както и за сумата от 36.05 лева /тридесет и шест лева и пет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от
28.11.2017г. до 19.07.2023г., както и за сумата от 22.20 лева /двадесет и два лева и двадесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2023г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 21.07.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/
до окончателното изплащане на вземането като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата “А. Б. Б.”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№*, с ЕИК:* да заплати на адвокат В. Х.
В. от САК, с ЕГН: **********, с адрес: Б., пл. Н. в. №* сумата от общо
450лв./четиристотин и петдесет лева / за адвокатски възнаграждения в настоящето и в
заповедното производство/ по ч.гр.д.№ 1233/2023г. по описа на РС-Б./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9