Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива
Нешева
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №11888 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №168128 от 17.07.2019год., СРС, 79-ти състав, постановено по гр.дело №80924/2017год. е осъден И.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 251,38лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „*********,
с аб. № 288452, за периода от 15.11.2014
г. до 30.04.2015 г., както и сумата
от 24,02лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за
м.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 15.11.2017 г. до окончателното плащане. Отхвърлен е искът за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 251,38 лв. до
пълния предявен размер от 274,63 лв., или за размера от 23,25 лв., и за периода
от 01.05.2014 г. до 14.11.2014 г., както и са отхвърлени исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху задължението за цена на доставена
топлинна енергия в размер на 59,94 лв. за периода от 15.09.2015 г. до
07.11.2017 г. и за мораторна лихва върху задължението за цена на такса за
услуга дялово разпределение в размер на 5,71 лв. за периода от 01.07.2015 г. до
15.11.2017 г. Осъден е И.С.Н. да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 687,93 лв., представляваща разноски по делото.
Решението само в осъдителните части е обжалвано от ответника И.С.Н. с въззивна жалба, подадена чрез
адв.Г., назначен особен представител на въззивника по делото, с основни доводи, че решението е неправилно и моли да
се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва,
че неправилно първоинстанционнит съд е съобразил представените от ищеца писмени
доказателства, които са частни и не се ползват с доказателствена сила, а вещото
лице е работила само въз основа на тях, като не е посочено и, че счетоводството
е водено редовно. Смята, че исковата молба е нередовна след като от нея не
ставало ясно за кой имот се твърди, че е доставяна ТЕ и за който се търси
плащане. Сочи, че също така е оспорил, че ответникът е клиент на ТЕ-битов
клиент, не е носител на вещни права. Смята също така, че за сградна инсталация
неправомерно е начислявана сума след като с решение №4777/13.04.2018год. по
адм.дело №1372/2016год. на ВАС, 3 чл.състав е прието че формулата по т.6.1.1 от
Методиката за изчисляване на потреблението на енергия към Наредбата за
топлоснабдяване е незаконосъобразна и не следва да се прилага, поради което не
се дължи сума за сградна инсталация. В съдебно заседание пред въззивния съд, адв.Г.
поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пред въззивния съд
юрк.Руневска представител на въззиваемия е оспорила въззивната жалба. Уточнено
е, че се претендира доставена ТЕ за посочения в исковата молба топлоснабден
имот с адрес София, ЖК *********. Претендира за разноски за юрисконсултско
възнаграждение и за разноските за възнаграждение на особен представител на
ответника.
Третото лице
помагач „Т.С.“ ЕООД не заявило становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответника, като наследник на Т.С.С.и Ц.С.С.и , собственици, че са налице облигационни отношения, възникнали
въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва,
че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********,
чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми: сумата от 274,63лв. представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015г.,
сумата от 59,94 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 07.11.2017г.,
сумата от 24,02 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово
разпределение за м.05.2015г. както и 5,71 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2015 г. до 07.11.2017 г„ ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 15.11.2017 г. до окончателното плащане.
В отговора на
исковата молба ответникът
И.С.Н.,
чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Г.,
оспорва предявените с доводи, че не е доказано доставяне на топлинна енергия в
посочения от ищеца размер, както и оспорва ответникът да има качеството
потребител по отношение на конкретния имот и прави възражение за погасяване по
давност на вземанията за периода м.08.2013 г. - м.10.2014 г.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел
за установено, че ответникът с оглед на приложените писмени доказателства,
като единствен наследник на починалите Ц.С.С.,
негова сестра и Т.С.С.и които са притежавали в съсобственост същи имот,
апартамент №81, за който се твърди да е топлоснабдяван и след като няма спор,
че сградата, в която се е намира имотът е топлоснабдена, като по делото няма
твърдения, а и доказателства ответникът да се е отказал от наследството на
своите наследодатели или, че се е разпоредил с имота и ответникът се явяват
потребител, респективно битов клиент на ТЕ и
с оглед на приетата СТЕ, която е кредитирана е приел, че дължи след
изготвените изравнителни сметки общо 272лв.-главница за периода 01.05.2014год.
до 30.04.2015год. Приел е за частично
основателно възражението за погасяване на давност на част от вземанията за
периода до 14.11.2014год. и в останалата част за периода от м.15.11.2014год. до
м.4.2015год. е приел, че задължението за ТЕ възлиза на сумата от 251,38лв.,
както и сумата от 24,02лв.- дължима сума за дялово разпределение за процесния
период. Отхвърлени са исковете за
главница за разликата до пълния претендиран размер на главницата от 274,63лв. и
за периода от 01.05.2014год. до 14.11.2014год. като погасен по давност и са
отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за
периода 15.09.2015год. до 07.11.2017год. за сумата от 59,94лв. и за сумата от
5,71лв. върху цена на таксата за услуга дялово разпределение и за същия период.
Първоинстанционното
решение в отхвърлителните части не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, същото е и
правилно, като с оглед на чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви и по
заявените с въззивната жалба доводи намира, че следва да изложи следните
съображения:
За да
се уважат предявените искове, че ответникът
дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна
енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на същите има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Независимо, че ответникът чрез
назначения му представител в отговора на
исковата молба е оспорил исковете, с оглед на приложените към исковата молба
нотариален акт № 190, том III, нот. дело № 590/1984 год., с който са признати П.И.Н.Т.С.С.за собственици на
апартамент № 81, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „********* и с оглед на
нотариален акт № 181, том XXVI, нот. дело № 4352/1987г. се установява, че на
08.10.1987 г. П.И.Н.е прехвърлила притежаваната от нея 1/2 идеална част от
процесния апартамент в полза на Ц.С.С., в замяна на което последната се е
задължила да я издържа и гледа до края на живота й, а с оглед на представените удостоверения за наследници се установява, че
Т.С.С.и Ц.С.С.са починали съответно на 08.12.2013 г. и на 06.04.2014г., като са
оставили за свой единствен наследник по закон - ответникът И.С.Н. - брат на Ц.С.С..
В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото няма твърдения,
а и данни ответникът Н. да се е отказал от наследството на своите наследодатели
или да се е разпоредил с имота в полза на трети лица, поради което същия като
собственик по наследство и след като се установява, че сградата, в която се
намира жилището на ответника е
топлофицирана и ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия
топломер и ответникът, като собственик върху процесния апартамент, в същата
сграда- етажна собственост има качеството на потребители/ клиенти/ на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно
договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Неоснователно се явява оплакването, че с оглед
на представените от ищеца частни документ които не се ползват с
доказателствена сила съдът е приел, че искът
за заплащане на цената за ТЕ е основателен. Изрично в приетата СТЕ
вещото лице е посочило, че за да отговори на въпросите и даде заключението си е
взело в предвид данните в справката
отчет на общия топломер в АС, техническата характеристика на същата, като
сградата се топлозахранва от една абонатна станция, свидетелствата за
метрологичната проверка, акта за разпределение на кубатурата на имота, данните
за щранг лира без уред в имота, протоколите за неосигурен достъп в имота,
подписани от представители на живущите, приложени по делото и които не са
оспорени, изравнителните сметки и е обосновало извода си, че за процесния
период отчитането на ТЕ и разпределението й в сградата ЕС, където се намира
процесния имот е извършвано след отчет на топломера в АС, който е преминал
метрологична проверка, приспаднати са технологичните разходи, като в случая в
сградата се ползва ТЕ за сградна инсталация, за имотите и за БГВ и за процесния
имот има начислявани суми за отопление на имота и за сградна инсталация, като е
взето в предвид, че има щранг лира без уред за дялово разпределение и е
приложена т.6.0 и т.6.5 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването- при прилагане
на екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, но въпреки
неосигурения достъп за отчет на водомера за топла вода не са начислявани суми
за ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че
сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с Наредба №16-334/16.04.2007год. за
топлоснабдяването, при отчитане на общия топломер в абонатната станция по
електронен път в началото на всеки месец, който е преминал метрологична
проверка и е годен измервателен уред, при приспаднати технологични разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разлика, която се разпределя между потребителите в сградата етажна
собственост и при спазване на методиката, формулите и цените, действали към
процесния период. Експертизата е изготвена от вещо лице специалист в областта
на топлотехниката и след като вещото лице е работило по отчетите на топломера в
АС снети по електронен път и без
несъответствия и разминавания в стари и нови показания и в изравнителните
сметки и която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена и от която
се установява, че сумата за ТЕ за имота
за процесния период 05.2014-04.2015год. е в размер на 272,67лв.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба, че сумата за ТЕ за сградна инсталация е
неправомерно изчислена с оглед на цитираното решение №4777 от 13.04.2018год. по
адм.дело №1372/16год. на ВАС, 3 чл. състав
с което е прието, че формулата по т.6.1.1. от Методиката към Наредбата
за топлоснабдяване е незаконосъобразна, след като посоченото решение, към
постановяване на настоящото решение по делото не е окончателно и не влязло в
сила и производството по него е висящо. Също така следва да се имат в предвид,
че разходите за ТЕ за сградна инсталация са дължими и в тази връзка са разпоредбите на чл.153,
ал.1 и 6 от ЗЕ, които изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и след като сградната инсталация за топлоснобдяване на сградата е обща част, и
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители
и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ и още при
закупуване на съответния имот, който е в сграда, присъединена към централното
топлоснабдяване, собствениците и
титулярите на вещни права знаят, че следва да се включат в общото управлението
на общите части, в това число сградните инсталации за отопление и за горещо
водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост. В какъвто смисъл
е решение №5 от 22.04.2010год. на КС на
РБ по к.д.№15/2009год. В тази връзка е и решение от 05.12.2019год. на СЕС по
дело С-708/17, според което националната правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за ТЕ за сградна
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент, не противоречи на
правото на ЕС.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението, в обжалваните осъдителни части за
сума за ТЕ за периода от 15.11.2014год. до 30.04.2015год. и от 251,38лв., при
частичното уважаване на възражение за погасяване по давност, както и за 24,02лв.-за услугата дялово
разпределение, като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивника, а на въззиваемата
страна, която е направила разноски за
въззивното производство за възнаграждение на особения представител на
въззивника в размер на 100лв.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№168128 от 17.07.2019год., СРС, 79-ти състав, постановено по гр.дело №80924/2017год.
в обжалваните осъдителни части.
Решението
в отхвърлителните части не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА
И.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** Б сумата от 100лв.-разноски за
въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ЕООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.