РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Ловеч , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20214310100395 по описа за 2021 година
обективно съединени първонални и евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1,т.2 от
във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и ЗПК:
Подадена е искова молба от Д. СВ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****
представляван от адвокат Д.Ф. - САК, адрес на кантора: гр. София, ул. „Петър Парчевич" ,
срещу АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, 1303, район „Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" № 84-86№ 1, ет. 5, ап.
14, по които се твърди ,че Между страните е сключен по реда на ЗПФУР договор за
потребителски кредит № 124432 от 08.04.2016г., по силата на който ищецът е получил в
собственост 500лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41 % и
годишен процент на разходите /по-долу „ГПР“ в размер на 49, 64 %. Страните са
договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което заемателят е
следвало да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 08.05.2016г. Съгласно
чл. 1.7 от процесният договор, потребителят е длъжен в срок до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да учреди обезпечение. Предвидено
е, че едното от обезпеченията, което заемополучателят следва да учреди е поръчителство на
поне две физически лица, като алтернативно е предвидено, че потребителят следва да
обезпечи изпълнението чрез банкова гаранция. Съгласно чл. 3.3 от договора, при
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 4.32 лв. на първия ден от периода и 4.32лв. за всеки следващ период.
Впоследствие отново по реда на ЗПФУР на 10.05.2016г. страните са сключили анекс №
124432_А към договор за кредит №124432. С анекса страните са приели за установено в
1
отношенията помежду им, че задълженията на кредитополучателя към кредитодателя по
активния кредит са както следва: редовна главница в размер на 500лв., такса за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 30лв., текуща лихва към датата
10.05.2016г. в размер на 17.08лв. и неустойки в размер на 125, 28лв. Уговорено е,че срокът
за изпълнение е 30 дневен, като дължимата от потребителя лихва е в размер на 3.42 % и се
равнява на 17,08лв. при ГПР от 49, 64 %. Предвидено е, че потребителят дължи неустойка за
неосигуряване на обезпечение, изчислена по методиката на договора. Доверителят й е
потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като той е усвоил кредита за лични,
нетърговски нужди. Поради потребителското му качество, процесният договор попада в
приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Ищецът е усвоил изцяло заемният ресурс, като към
момента на завеждане на исковата молба е изплатил в изпълнение на договора сумата от
672.36 лв.Счита, че част от последната сума или вземанията в размер на 172,36лв. са
платени от доверителя й без правно основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД, тъй като техният
източник е изначално недействителният кредитен договор. Според пълномощника, договора
е нищожен на й общо на следните основания: поради поради изначална липса на съществен
елемент от договорното съдържание – чл.11,ал.1, т.9 ЗПК,също противоречи на добрите
нрави по чл.26 ЗЗД, неравнопоставена клауза е по чл.21 ЗПК; не е разписано съдържанието,
не е включен лихвения процент и правата на потребителя; ГПР не е разписан явно,а
подвеждащо, което е неравноправно и не е вписана действителната обща сума; липса на
вярна преддоговорна инфорамация – чл.143, ал.2, т.9 ЗЗП и счита ,че в такъв случай на осн.
чл. 23 ЗПК , следва да се върне само чистата сума по кредита. Във връзка с горните се
развиват конкретни доводи и се проследява съдебната практика по отделните основания
както и защо счита, че се дължи само чистата сума по договора.
Поотделно разглежда функциите на неустойката като счита, че за небанковите институции
това е допълнителна печалба над калкулираната договорна лихва и преодолява чл.19,ал.4
ГПК като следва да се съобрази т.3 от ТР на ОСГК на ВКС по т.д.1/09 както и се развиват
множество съображения досежно ГПР като се разглежда практиката. Моли да се осъди
ответника да възстанови на ищеца получената без правно основание въз основа на
недействителният договор за потребителски кредит № 128371 и анексът към него сума от
172,36 лв, заедно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба
до окончателното й плащане.
Моли, в случай, че не се уважи главния иск, в условията на евентуалност да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30лв., съставляваща платени без правно
основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит заедно със законната лихва
върху нея, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й плащане ; Да се
осъдите ответника да заплати на ищеца сумата от 125, 28 лева, недължимо заплатено
вземане за неустойка по чл. 3.3 от договорът за потребителски кредит заедно със законната
лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
Моли, да им се присъдят разноските по делото. Моли, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, да се присъдят на адвокат Д.Л. Ф., ЕГН
2
********** за оказаната на ищеца безплатна правна помощ в условията на чл. 38, ал.1, т. 3
от ЗА адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения на ВАС и съобразно фактическата и правна сложност на делото. Моли, ако
не се явят в първото по делото заседание и не вземат становище по отговора на исковата
молба, да се разгледа същото в тяхно отсъствие.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответника по имейл, но извън законоустановения месечен срок въпреки,
че съдът е приел доказателсвата към него.
С определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими
допустими представените писмени доказателства, насрочил съдебно заседание и
представил проекто - доклад.
В съдебно заседание, ищеца, редовно призован,не се представлява .
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства, прие за
установено следното:
Оспорва се действителността на договора въобще и отделни негови клаузи като съдът е
приел при указването на доказателствената тежест ,че претенцията е за заплащане от
ответното дружество на сумата 172,36 лв. по чл. 55, ал. І, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо
получено без основание. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на
получаване на исковата сума от ответника, както и че не съществува основание за
получаване на тази сума.Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на
ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 172,36 лв.
като в случая не е оспорено от ответника получаването й, при несъществуване между
страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да
оправдава имущественото разместване Общи елементи от фактическите състави,
пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от
престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл.5 ЗЗД/, са намаляването на
имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и
обогатяване.
Ответника следва да докаже основание за получаване или задържане на исковата сума като
дружеството следва да установи, че в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за предоставянето в заем на
сумата 500,00 лева, съответно предпоставките за начисляване на процесната сума. В случая
е начислена и неустойка за пр. плащания , която също следва да бъде доказана по основание
и размер тъй като е включена в общата сума и отделно таксата разходи.
3
Уважаването на искова претенция по чл.55 ЗЗД е детерминирано от установяването, че в
оспорените части, процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни
правни норми, а именно чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 З., както и че същият накърнява добрите
нрави. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на
протоворечие на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми,
както и с че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да
докаже, че сключената сделка е валидна.
По оплакванията за противоречие на договора за кредит с добрите нрави: Изискването
правните сделки да кореспондират с добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага
известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един
двустранен договор. Съществуването на явно несъответствие в престациите е основание за
извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж. Решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр. д. №4277/2008 г., І г. о. на ВКС, Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д.
№ 1208/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 903/2012
г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано,когато съществува явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Понятието "добри нрави" касае морални категории и
норми, на които чл. 26, ал. 1 ЗЗД придава правно значение, доколкото тяхното нарушаване
като последица влече порок на сделката, приравнявайки го на противоречието на договора
със закона. Това ще рече, че ако със сделката са договорени необосновано високи цени,
водещи и до неравноправно третиране на икономически слабата страна, посредством
ползването на липсата на материални средства на едната страна за необосновано
облагодетелстване на другата страна, то сделката противоречи на добрите нрави,доколкото
се стига до положение, при което се ползва монополно положение. Следва да се има
предвид, че критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно -такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /вж. Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция.
В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора – двама поръчители / чл.9 е дадена факултативна
4
възможност:банкова гаранция или поръчителството/ като това е следвало да стори най –
късно до края на следващия ден , считано от анекса. По основания договор това е
предвидено по т.1.9.Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. В негова тежест по чл.12
са таксите и разноските и др. в случай на неизпълнение на задължениетокато са приложими
и ОУ и Тарифата на кредитополучателя.
Съдът служебно е задължен да следи за наличие на неравноправни клаузи по договора. В
случая за такива приема тези обосновали претенция за начисляване на договорни такси и
неустойка, тъй като те поставят длъжника /съдлъжника в неблагоприятно положение или
следва да бъдат съобразено императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната
норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Особено това важи за неустойката. В
случая с начисляването им се създава още една тежест за длъжника, поема се от негова
страна още едно задължение за обезпечение, предпоставящо до края на другия ден да се
сключи договор за поръчителство с две физически лица или даде банкова гаранция, което
според съда не е изпълнимо в днешните икономически условия. По същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост де факто е отделно съществуваща и от хипотеза на забава на длъжника.
Именно тази им независимост е ясно видима от представения АНЕКС, по който е начислена
вече по т.2.6 неустойка 125,28 лева , а по т.2.4 – такса за извънсъбиране на просрочен кредит
в размер на 30,00 лева като в т.3 от Анекса се говори за „Нов кредит“при параметрите на т.2.
В крайна сметка се цели обогатяването на длъжника и е налице злоупотреба с монополно
положение , което противоречи на закона – чл.26 ЗЗД и на добрите нрави и визираните по –
горе клаузи , с които са приети съглашенията за неустойката и таксите са неравноправни, а
оттам и нищожни. Затова счита доводите на ищеца за основателни и следва да ги уважи.
По отношение на оплакването за недействителност на договора изцяло с оглед неговата
форма и липса на подписи на страните съобрази и, че възникването на процесните вземания
е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответницата по договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, с обективирана именно от последната
воля за предоставяне на заемната сума, по което е предал същата на заемополучателя,
уговорения падеж на връщане и изискуемостта на вземането. Следва да докаже наличието
на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
възнаградителна лихва /такса за ползване/ и нейния размер, както и на валидно неустоечно
съглашение, изпадането на ответницата в забава и размера на неустойката.
В настоящия случай ищецът обосновава получаването на сумата от договор за предоставяне
5
на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид
изложените от ищеца твърдения за начина на сключване на процесния договор, съдът
намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както
и че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския
закон, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и
електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията
между заемодателя и заемателя е била изключително по електронен път поради което
приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП в редакцията му към
29.03.2017 г. електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед
разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП,законът придава значението на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът
признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава
доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена
сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК.
Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело №
672/2017 г., І т.о. на ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран
електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно
нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление.
6
Съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието „електронен
документ“, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в
електронна форма, т.е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с
оглед представените и приети по делото договор за кредит № 124432, анекс към същия и
договор за кредит от №124432_А и погасителен план за кредит № 124432, съдържащи
подробна информация относно личните данни на ищеца, в т. ч. три имена, ЕГН, адреси,
номер на лична карта, електронен адрес, телефон, съдът приема, че процесният договор е
бил сключен от ответницата, която се е съгласила на отправеното ѝ предложение от ищеца,
предоставяйки му своите лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото,
че „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, в качеството си на заемодател и доставчик на финансови услуги е
получил съгласието на заемополучателя Д. за сключването на договора, а впоследствие и на
анексирания договор от 12.08.2013 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Касае се за
информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. В случая
договорите се считат за сключени не в момента на подписването им на хартиен носител, а в
момента на изразяване на съгласието на ответницата чрез потвърждение в съответния линк.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, попадащо в приложното поле на чл. 9 от Закона за потребителския кредит
/доколкото ответницата е физическо лице с качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗПК, а ищецът - на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПК/ и сключено
по реда на ЗПФУР, по което ищецът, в качеството си на заемодател, е изпълнил основното
си задължение към ответницата, в качеството ѝ на заемополучател, и ѝ е предоставил
заемната сума, предмет на процесния договор в размер от 500,00 лв., което не е оспорено, а
и се подкрепя от признанието Д., обективирано и в сключения анекс към същия и затова
отхвърля това възражение на ищцовата страна.
С оглед на постигнатия резултат счита, че неследва да разглежда доводите, свързани с ГПР,а
и с оглед необходимостта от специални знания.
С оглед изложеното съдът приема, че неустоечната клауза и тази таксите не пораждат права
и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от
тях вземания. Затова и платеното въз основа на тях подлежи и на връщана на осн. чл.55,ал.1
ЗЗД , а това от платеното 672,36 представлява, съгласно анекса: 30,00 лева – такси за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит и неустойки в размер на 125,28 лева или общо
155,28 лева като следва да се остави без уважение 17,08 лева , която и начислената по т.1.31
годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41% като съдът е посочил още в доклада
,че същата е в допустими размери, не е включена в договорната лихва, както се твърди , т.е
намира я за дължима на кредитора, а претенцията в тази част следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
7
В частта на отхвърлянето на иска, не се дължи произнасяне по евентуалните искове, тъй
като за този размер не е предявен.
При този изход на производството, разноските следва да се определят по съразмерност на
уважения размер и следва да се присъдят на пълномощника с оглед 38,ал.1, т.3 ЗА, но след
като първоначално ги определя на 300,00 лева на осн. чл.7, ал.2,т.1 от наредбата №4 или
сумата 300,00 лева и съобразно интереса – 270,27 лева.
Воден от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, 1303, район „Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" № 84-86, № 1, ет. 5,
ап. 14, да възстанови на Д. СВ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****
представляван от адвокат Д.Ф. - САК, адрес на кантора: гр. София, ул. „Петър Парчевич",
получената без правно основание на осн. чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД сума в размер на
155,28 лева въз основа на недействителните клаузи за: неустойки в размер на 25,28 лева
/т.2.6 от Анекс 124432_А/ и за такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в
размер на 30,00 лева по т.2.4 от Анекс 124432_А към договор за кредит 124432/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 18.02.2021г.,
до окончателното й плащане, а иска до пълния претендиран размер на сумата от 172,36 лв,
получена без правно основание въз основа на недействителния договор за кредит и и анекса
към него, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата
молба – 18.02.2021, до окончателното й плащане, и до пълния претендиран размер на
разноските – 300,00 лева, платими на адв. Д.Ф. - САК, ЕГН – **********, адрес на кантора:
гр. София, ул. „Петър Парчевич"като неоснователни и недоказани, отхвърля.
ОСЪЖДА АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД- гр. София, с горните данни, да заплати на адв. Д.Ф. -
САК, ЕГН – **********, адрес на кантора: гр. София, ул. „Петър Парчевич", сумата 270,27
лева - адв.в-е по съразмерност на уважения размер на осн. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8