№ 149
гр. П., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100073 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищцата М. К. К., с адрес в с. М., общ. П., ЕГН **********, е предявила
срещу ответника „М.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г. С. Р.“
№ 147, ет. 5, ап. 14, ЕИК ***, искове, както следва:
- главен иск за обявяване на недействителност на договор за
потребителски кредит, сключен между тях, и
- евентуален иск за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза
от същия договор.
Ищцата пояснява, че на 18.04.2024 г. между нея (като кредитополучател) и
ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
249691, за сумата от 5 000 лв. Твърди, че този договор е недействителен, тъй като
противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Изтъква, че съгласно чл. 10 от
договора, дължи на кредитодателя и неустойка от 2 400 лв., поради непредоставяне на
обезпечение. Смята, че ако договорът не бъде приет за недействителен, то тогава
нищожна е неустоечната му уговорка, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй
като влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й, описани в
обстоятелствената част на исковата молба). Претендира съдебни разноски и предлага в
полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по делото, да бъде
определено възнаграждение.
1
Ответникът признава исковите претенции, но счита, че не носи отговорност за
съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Ищцовата страна е направила искане за постановяване на решение при
признание на исковете, което се явява основателно.
Този процесуален институт е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на цитираната разпоредба се изяснява, че такова решение се издава
по искане на ищеца, когато кумулативно са налице три предпоставки, а именно: 1/
ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не
противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ то да не е такова, с което страната да
не може да се разпорежда.
Така очертаните изисквания са изпълнени в разглежданата хипотеза.
На първо място, ответникът (още с писмения отговор на исковата молба) е
признал изрично, че предявените искове са основателни.
На второ място, делото се отнася до валидността на облигационен договор,
респективно на конкретна клауза от него. Следователно касае се за субективни
материални права, които не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави.
На трето място, с оглед този характер на признатите права, те не са изключени
от разпоредителната власт на ответника.
Тъй като исковете са релевирани в условията на обективно (евентуално)
съединяване, основателността на главния от тях изключва необходимостта от
произнасяне по евентуалната претенция.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищцата (чл. 78, ал.
1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, се формират от заплатената
държавна такса – 200 лв.
Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д.
Д. Г. от Адвокатска колегия – гр. Л., с адрес на кантората в гр. Т., ул. „З. С.“ № 4, офис
30, с личен адвокатски № **********, трябва да бъде присъдено съответно
възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 250 лв.
Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната
фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки,
приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването,
дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на
2
Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното
законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този
размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото. А
преценката на съда в подобна ситуация трябва да се концентрира върху
характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните
доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като не следва да се пропуска,
че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа
правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на
тези критерии в полето на настоящия казус показва, че горепосоченото адвокатско
възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от
фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена
подробна искова молба, която обаче е насочена към доводи за
недействителност/нищожност на процесните договор и неустоечна уговорка от него.
Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на
ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в
много малък обем. Спорният предмет включва имуществени притезателни права на
сравнително висока материална стойност, но разгледаната правна проблематика е с
невисок интензитет на сложност, а и ответникът изцяло е признал ищцовите
претенции.
Не са изпълнени условията на чл. 78, ал. 2 ГПК за изключване на отговорността
на ответното дружество за съдебни разноски. Изискванията на последния цитиран
нормативен текст предвиждат ответникът да е признал иска и с поведението си да не е
дал повод за завеждането му, като преценката за наличието им се прави въз основа на
конкретните данни по делото, отнасящи се до извънпроцесуалното и процесуалното
поведение на ответната страна (вж. Определение № 60110/07.10.2021 г. по ч. гр. д. №
2853/21 г., II г. о. на ВКС). Фактът, че дружеството ответник, в качеството му на
кредитодател, предоставящ потребителски кредити по занятие, е участвало в
сключването на недействителен договор с ищцата показва, че поводът последната да
заведе иск за обявяването на порока на сделката се корени в поведението на първото.
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр. П.,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за
потребителски кредит с № 249691/18.04.2024 г., сключен между М. К. К., с адрес в
с. М., общ. П., ЕГН ********** (като кредитополучател) и „М.“ АД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, ЕИК *** (като
3
кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „М.“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, ЕИК ***, да заплати на М. К.
К., с адрес в с. М., общ. П., ЕГН **********, сумата от 200 лв. – съдебни разноски,
дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „М.“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, ЕИК ***, да заплати на адвокат
Д. Д. Г. от Адвокатска колегия – гр. Л., с адрес на кантората в гр. Т., ул. „З. С.“ № 4,
офис 30, с личен адвокатски № **********, сумата от 250 лв. – възнаграждение за
безплатна правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4