Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр. Перник, 24.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При секретаря Е.В., като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 30 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление***, представлявано от А.П.П., чрез
адв. Г.Д. от Софийска адвокатска колегия, против Ревизионен акт №
Р-22002218000127-091-001/03.09.2018 г., издаден от И.М.Р.– началник на сектор,
възложил ревизията, и А.Л.И. – главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 1803/20.11.2018 г., издадено от Николай
Калистратов – директор на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“
при ЦУ на НАП – гр. София.
В жалбата се излагат доводи
за необоснованост, незаконосъобразност и недопустимост на обжалвания ревизионен
акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на ДОПК, и при
допуснати съществени нарушения на процесуалноправните норми на същия закон и се
моли за неговата отмяна. Сочи се, че същият е бланкетен, а изведените в него
констатации – неподкрепени с мотиви, с което съществено е ограничено правото на
защита на жалбоподателя. Твърди се, че в ревизиращият екип се е задоволил да
направи описание на фактическата обстановка без да вземе отношение по нея, без
да направи анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
без да мотивира изводите си. Оспорва се становището на ревизиращите, че
предоставяните от „***“ ЕООД
услуги не са „социални“ и не попадат в обхвата на освободените от ДДС доставки
по смисъла на чл.40, т.1 от ЗДДС. Твърди се, че то е неправилно и не намира
опора в закона, както и че дейностите, извършвани от наетите от дружеството
лица категорично попадат в обхвата на
поне една от дейностите в чл.36, ал.2, т.1 от ППЗСП.
Жалбоподателят,
редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Д., който поддържа
жалбата и доразвива доводите си. Представя писмени бележки, моли за присъждане
на направените по делото разноски и представя списък по чл.80 от ГПК /л.151/.
Ответникът
– директорът на дирекция „ОДОП“ – С., чрез процесуалните си представители –
ю.к. А. и ю.к. С., оспорва жалбата, позовавайки се на фактическите и правни
изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени
следните обстоятелства по делото:
Ревизионното
производство – предмет на разглеждане по настоящото дело, е предшествано от
проведено друго такова, чието начало е поставено със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-22001417000582-020-001/02.02.2017 г., изменена с няколко
последващи заповеди на И.М.Р.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“
при ТД на НАП С.. С тях е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за
определяне на задълженията по ЗДДС за данъчните периоди от 01.10.2016 г. до
31.12.2016 г. Предходната ревизия е приключила с Ревизионен акт /РА/ № 2200**********-091-001/18.09.2017
г. /л.76 и сл. от делото/. Срещу него е подадена жалба от провереното
дружество, по която директорът на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП се е
произнесъл с Решение № 1940/08.12.2017 г. /л.60 от делото/. С последното,
ревизионният акт е отменен в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за
данъчни периоди от м.10.2016 г. до м.12.2016 г. и административната преписка е
върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, с указания за
издаване на нова такава за извършване на ревизия за горепосочения вид
задължения и периоди от друг ревизиращ екип в срока по чл.114, ал.1-4 от ДОПК и
провеждане на ревизионно производство, съобразно указанията, изложени в
мотивите на решението.
Във
връзка с Решение № 1940/08.12.2017 г. на директора на дирекция ОДОП С. е
образувано настоящото ревизионното производство /предмет на разглеждане по
делото/. Началото му е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002218000127-020-001/08.01.2018
г. /л.279 – том І/, връчена на 15.01.2018 г., изменена със Заповед за изменение
на Заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22002218000127-020-002/13.03.2018
г. /л.281 – том І / и Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия
/ЗИЗВР/ № Р-22002218000127-020-003/10.04.2018 г. /л.283 –
том І/, издадени от И.М.Р.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП С., упълномощен със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на
ТД на НАП С. /л.297 – л.295 вкл. – том І/. С посочените заповеди е възложено
извършването на ревизия за установяване отговорност на „***“ ЕООД за задължения
по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди от
01.10.2016 г. до 31.12.2016 г.
Със
Заповед № Р-22002218000127-023-001/11.04.2018 г. /л.5 – том
ІІ/ ревизионното производство е спряно, а впоследствие възобновено със Заповед
№ Р-22002218000127-143-001/31.05.2018 г. /л.7 – том
ІІ/. И двете заповеди са издадени от надлежно упълномощения със Заповед №
РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София /л.297 – л.295 вкл. –
том І/ И.М.Р.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С..
Ревизионното
производство е възложено на основание чл.155, ал.4 от ДОПК във връзка с Решение
№ 1940/08.12.2017 г. на директора на дирекция ОДОП – София /л.294 – том І/.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 22002218000127-092-001/14.08.2018
г. /л.277 и сл. от том І/. Същият е връчен по електронен път на 14.08.2018 г. и
в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от страна на ревизираното лице не са постъпили
възражения и не са представени нови доказателства.
Ревизията
приключва с Ревизионен акт № 22002218000127-091-001/03.09.2018
г. /л.268 и сл. от том І/, издаден от И.М.Р.– началник на сектор, възложил ревизията, и А.Л.И.
– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. С него са
установени задължения за довнасяне в размер на 32 690,23 лв., в т.ч. за данък
върху добавена стойност в размер на 27
771,37 лв., ведно с лихви в размер на 4 918,86 лв.
В хода на ревизионното
производство е установено, че „***“ е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Агенцията
по вписванията на 22.04.2010 г. Понастоящем то е със седалище и адрес на
управление***. Към дата 08.01.2018 г. е било със седалище и адрес на
управление: гр. П.***. Едноличен собственик на капитала и негов управител от
22.04.2010 г. до 13.12.2016 г. е Й. С. П.***, а от 13.12.2016 г. - А.П.П..
Основната му дейност е набиране на персонал, който да полага грижи за възрастни
и болни хора в домашни условия, посредством германски агенции за подбор на
персонал. То извършва и продажби на части за тролейбусните мрежи.
На
основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ №
Р22002218000127-040-001/09.01.2018 г. /л.179 – том ІІ/ и №
Р22002218000127-041-001/10.04.2018 г. /л.48 – том ІІ/. С тях са изискани
доказателства, удостоверяващи социалния характер на предоставяните услуги, в
т.ч. договорите и всички сключени споразумения за помощ в домакинствата между „***“
ЕООД, посредникът от немска страна и реалните ползватели на услугите. Изискан е
списък на лицата, което дружеството е изпратило за оказване на помощ в
домакинства в Г., командировъчни заповеди и други документи, сключени и
подписани между него и чуждестранните физически лица, списък на лицата, за
които са издадени удостоверения А1, удостоверения за регистрация на
предоставяне на социални услуги – личен асистент на възрастни хора, издадени от
Министерство на труда и социалната политика – Агенция за социално подпомагане и
др. Изискани са също договори, анекси, протоколи, счетоводни регистри във
връзка с отчитане на постъпилите суми в процесния период по банковите сметки на
„***“ ЕООД в „***“ ЕАД и „***“ АД, счетоводни регистри, извършени разходи за
заплати.
На
основание чл.37, ал.5 от ДОПК е направено искане за представяне на документи,
данни, сведения и писмени обяснения от трети лица, адресирано до „***“ ЕАД
/л.48 от том ІІ/, която банка на свой ред е изпратила Писмо вх. №
78-03-3/24.04.2018 г. с приложено към нея извлечение от банковата сметка на дружеството–жалбоподател
за времето от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. /л.43 – 47 от том ІІ/.
Във
връзка с изискана от Агенция за социално подпомагане“ информация, същата е
изпратила Служебна бележка с изх. № 961-11/14.03.2018 г. /л.53 – том ІІ/, в която
е посочено, че за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. на „***“ ЕООД не са
издавани удостоверения А1 за приложимо осигурително законодателство. Агенцията,
в писмо с вх. № 78-03-3/21.03.2018 г. е удостоверила, че към 16.03.2018 г.
дружеството няма регистрация като доставчик на социални услуги на територията
на Република България.
НАП е
изготвила и Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към
дата 31.12.2016 г. при „***“ ЕООД /приложена към преписката на л.67 и сл. от том ІІ/. Въз основа на нея е
установено, че в ревизирания период, в дружеството е имало наети по трудови
правоотношения 64 /шестдесет и четири/ лица, от които 63 са били назначени на
длъжност „личен асистент“, а 1 – на длъжност „управител човешки ресурси“.
В
ревизионната преписка /от л.76 до л.163 вкл. – том ІІ/ са приложени
„Споразумения за помощ в домакинството“. По тях възложители са различни
физически лица – немски граждани, а изпълнител е „***“ ЕООД, като същият приема
да извършва подробно описани домакински задължения посредством свой персонал.
Във всеки от договорите са посочени както името на възложителя, така и името на
лицето, чрез което изпълнителя следва да изпълни ангажиментите си. Уговорени са
и клаузи, свързани с плащането - цена на услугата, срок и начин на плащане,
банкова сметка, ***. Действителността на извършените плащания се установява по
безспорен начин от многобройните, събрани в хода на ревизионното производтво,
писмени документи – извлечения и справки от банкови сметки на дружеството в „***“
ЕАД и „***“ АД, Отчет по журнала на операциите 01.10.2016 – 31.12.2016 /л.71 и
72, том ІІ/, Аналитична оборотна ведомост /л.59 и сл. от том ІІ/, и др.
В
хода на ревизионното производство е осъществен обмен на информация по чл.7 и
чл.15 от Регламент ЕС 2010/904/ЕС във връзка с декларирани социални услуги към
германски физически лица от „***“. В отговор SCAC от Германия /л.27 – л.31 от
том ІІ/ е посочено, че „***“ ЕООД извършва услуги на частни лица в домакинства
в Г., свързани с подкрепа на стари или болни хора, като в тях не са включени
медицински услуги и манипулации, тъй като същите не се допускат до чуждестранни
доставчици на услуги в Г.. Посочено е, че частните лица /или техните семейства/
плащат на българското дружество 1 600,00 евро на месец за предоставяните
услуги. Видовете услуги, предоставени от „***“ ЕООД /помощ за домакинството/ са
освободени от ДДС в Г. при определени условия. Отбелязано е, че „това поле е
много сложно в германското право“, като е направено и кратко изложение на някои
от възможните варианти за освобождаване от данъци. Изрично е записано, че: „Тъй
като услугите се предоставят на физически лица, правото на данъчно облагане е в
държавата на пребиваване на доставчика на услуги /България/“.
На
основание чл.115 от ДОПК, в ТД на НАП е извършен преглед на оригиналните
документи на дружеството, за което е съставен Протокол № 1248246/15.02.2018 г.
/л.55, том ІІ/.
С
Протокол № 1248247/15.02.2018 г. /л.184 и 185, том ІІ/ към настоящото
ревизионното производство са приобщени Ревизионен акт № 2200**********-091-001/18.09.2017
г., ведно с документите, събрани в хода на ревизията по издаването му.
Ревизиращият
екип е направил анализ на данните от оборотната ведомост и счетоводните
регистри за м.12.2016 г.
Констатирано
е, че през месеците
10-ти и 11-ти на 2016 г. дружеството е издало фактури за услуги за помощ в
домакинството на обща стойност от 102 776,09 лв. към германски физически
лица, като услугите са третирани като освободени от данък добавена стойност на
основание чл.40, т.1 от ЗДДС. Сумите в издадените фактури са получени от
дружеството по банков път от лица, които не са български граждани.
Относно
предмета на доставките, ревизиращият екип е направил извод, че се касае за
услуги в домакинството, които нямат характер на социални, с получатели –
данъчно незадължени лица, немски граждани, поради което не отговарят на
условията за освободени доставки по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗДДС и следва да
се третират по общото правило за облагаеми доставки със ставка 20 % на
територията на Република България на основание чл.21, ал.1 от ЗДДС.
На
основание чл.21, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.6 от ЗДДС е начислен 20 % ДДС –
8 171,66 лв. върху недекларираната данъчна основа – 40 858,30 лв.
/чл.67, ал.1 от ЗДДС/. Във връзка с изследваните обстоятелства екипът е приел,
че не са налице данни дружеството да е извършило доставки по чл.40 от ЗДДС,
като е счел че назначените от него 64 лица /предимно жени/ на длъжност „личен
асистент“, чрез посредничеството на германското дружество „***“ GmbH, са
извършвали домакински услуги на немски граждани – готвене, чистене, пране,
помощ при поддръжка на лична хигиена при хранене, придвижване, посещение на
лекарски кабинет, съблюдаване на правилно приемане на медикаменти по зададен
план, задължение за информиране на лекар или друго посочено лице при настъпване
на промени в здравословното състояние на обгрижвания /без извършване на
медицински манипулации/, както и че немското дружество е издавало фактури на
физическите лица в Г. /600 евро + 114 евро ДДС/.
За
неначисления ДДС в м.10 и м.11.2016 г. за услуги – помощ в домакинството от „***“,
за които ревизиращият екип по гореспоменатите съображения е приел, че не
представляват освободени доставки, на основание чл.21, ал.1 от ЗДДС, във вр. с
чл.25, ал.6 от ЗДДС е начислил 20 % ДДС – 17 081,93 лв. върху данъчна
основа 85 409,66 лв. за м.10.2016 г. /чл.67, ал.1 от ЗДДС/ и 20 % ДДС –
3 473,29 лв. върху данъчна основа 17 366,43 лв. за м.11.2016 г.
Освен
това, при ревизията е отчетено, че с РА № 2200**********-091-001/18.09.2017
г. /приобщен към ревизионното производство с С Протокол № 1248247/15.02.2018 г./ на „***“
ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на
7 198,21 лв. /във връзка с получени доставки на стоки и услуги през
м.10.2016 г. по 4 фактури с ДДС в общ размер на 3 029,70 лв., издадени от
„***“ ЕООД и 6 фактури с ДДС в общ размер на 4 168,51 лв., издадени от „***“
ЕООД/ и това е потвърдено с Решение № 1940/08.12.2017 г. на директора на
дирекция ОДОП София ри ЦУ на НАП.
Предвид
горните факти, на ревизираното лице е определен резултат за ревизирания период
от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. – ДДС за внасяне в размер на 27 771,37
лв., при деклариран от дружеството резултат за периода – ДДС за възстановяване
в размер на 8 153,71 лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/
за тези невнесени в срок суми е начислена лихва в размер на 4 918,66 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е законосъобразността на постановения в рамките на
повторна ревизия Ревизионен акт № 22002218000127-091-001/03.09.2018
г., издаден от И.М.Р.–
началник на сектор, възложил ревизията, и А.Л.И. – главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в който са установени данъчни задължения
за допълнително начислен ДДС на „***“ ЕООД за данъчни периоди от м.10.2016 г. до м.12.2016 г.
в общ размер 27 771,37 лв., ведно с лихвите върху тази сума, начислени към
датата на издаване на ревизионния доклад. Задължението, установено в
предходната ревизия и потвърдено с Решение № 1940/08.12.2017 г., за непризнат
данъчен кредит по фактури, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, следва да бъде
оставено извън обхвата на настоящото съдебно производство и не е предмет на
разглеждане по делото.
Жалбата срещу РА е процесуално допустима.
Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в
същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1, изр.1-во ДОПК и е насочена срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за
законосъобразност, след провеждане на производство по обжалването му по
административен ред. Същата е подадена и при спазване на изискването по чл.156,
ал.1, изр.2-ро от ДОПК, тъй като към извършването на първото действие по
осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите
седалището на жалбоподателя е било в гр. П., т.е. в съдебния район на
Административен съд – Перник, поради което последният е местно компетентен да
разгледа делото.
Разгледана по същество
жалбата срещу ревизионния акт е основателна.
РА №
Р-22002218000127-091-001/03.09.2018 г. е издаден от компетентни органи по приходите –
възложилият ревизията И.М. Р., определен поименно и функционално в Заповед №
РД-01-803/07.06.2017 г. на териториалния директор - директора на ТД на НАП
София /л.297 – л.295 вкл. – том І/, и А.Л.И., старши инспектор приходи – ръководител на
ревизията по силата на ЗВР № Р-22002218000127-020-001/08.01.2018 г., изменена
със ЗИЗВР № Р-22002218000127-020-002/13.03.2018 г. и ЗИЗВР №
Р-22002218000127-020-003/10.04.2018 г. /л.279 – 284 вкл., том І/.
РА
е подписан с
квалифициран електронен подпис на издателя му, валиден към датата на неговото
издаване, видно от представените от ответника преки доказателства по чл.184,
ал.1 ГПК – удостоверение по чл.25, ал.1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, възпроизведено на хартиен носител.
Спазена
е предписаната в чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по
чл.120, ал.3 от ДОПК с реквизитите по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК.
Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така
конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № 22002218000127-092-001/14.08.2018
г. /л.277 и сл., том І/, съставляващ съгласно чл.120, ал.2, изр.1 от ДОПК неразделна негова част.
Ревизионното
производство е проведено без съществени процесуални нарушения. Образувано е
съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на ЗВР № Р-22002218000127-020-001/08.01.2018
г., изменена със ЗИЗВР № Р-22002218000127-020-002/13.03.2018
г. и ЗИЗВР № Р-22002218000127-020-003/10.04.2018 г., издадени
от И.М.Р.– началник сектор, надлежно упълномощен със Заповед №
РД-01-803/07.06.2017 г. на териториалния директор - директора на ТД на НАП С.,
по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК да възлага ревизии.
Заповедта
за възлагане на ревизията и следващите ЗИЗВР имат задължителното съдържание по
чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ясно е посочено ревизираното лице, определени са
поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите, конкретизирани са
ревизираните задължения и ревизирания период; даден е 2-месечен срок за
извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал.1 ДОПК, който впоследствие е
продължен на основание чл.114, ал.2 от ДОПК до 13.04.2018 г. Не е пропуснат
преклузивният срок по чл.109, ал.1, изр.1 ДОПК.
В
рамките на ревизията от „***“ ЕООД, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК, са
изискани доказателства по нейния предмет, включително относно спорните
доставки. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за
ревизираните периоди. Инициирано е запитване до германската данъчна
администрация за установяване на обстоятелства, свързани с характера и статута
на извършваните услуги. Доказателствената съвкупност е формирана със
законосъобразно извършени от ревизиращите органи по приходите процесуални
действия. За резултатите от ревизията е съставен РД № 22002218000127-092-001/14.08.2018
г. – след 14-дневния
срок от изтичане на срока за извършване на ревизията съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК, което сочи на допуснато нарушение, но същото не е от категорията на
съществените. Съдържанието на РД съответства на законовата норма на чл.117, ал.2,
т.1-10 от ДОПК, към него са приложени събраните от ревизията доказателства по
чл.117, ал.3 от ДОПК.
Относно
приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:
С
обжалваната част на процесния РА № Р-22002218000127-091-001/03.09.2018 г. са установени данъчни
задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2016 г. Те са формирани
на база извършени от ревизираното лице продажби – касае се за установени
плащания от клиенти – чуждестранни граждани, подробно описани в ревизионния
доклад, на които „***“, чрез наети от него лица, е извършвало услуги в
домакинството. Именно тези задължения е оспорило провереното лице с твърдения,
че извършените от него дейности представляват социални услуги и са „освободени“
по смисъла на чл.40, т.1 от ЗДДС преди редакцията му в сила от 01.01.2019 г.
В
тази връзка съдът намира следното:
От
справката за актуално състояние на действащите трудови договори, изготвена
служебно от НАП, е видно, че в ревизирания период „***“ ЕООД е имало наети по трудови
правоотношения 64 лица, от които 63 на длъжност „личен асистент“. В
сътрудничество с германската агенция за подбор на персонал „***“ GmbH то е
сключвало с частни лица /немски граждани/ Споразумения за помощ в
домакинството, в които е посочвало и своя служител /наето по ТПО лице/,
посредством който ще изпълнява конкретните си задължения по съответния договор.
Тези споразумения съдържат и клаузи относно заплащането на услугите – размер,
срок и начин на плащане. Въз основа на тези споразумения и съответните клаузи в
тях, в периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. по банковите сметки на
дружеството в „***“ ЕАД и „***“ АД са постъпили суми в общ размер
102 776,09 лв., преведени от лицата – възложители по договорите. Същите са
с предмет на доставка – услуга, и са отразени от жалбоподателя с нулева ставка
на данъка.
Предвид
горното ревизиращите органи са приели, че във фактурите, издадени от „***“ ЕООД
за м.10.2016 г. и м.11.2016 г. незаконосъобразно е посочено като основание за
неначисляване на ДДС разпоредбата на чл.40 от ЗДДС, като е приело че не са
налице данни дружеството да е извършило доставки по реда на посочената норма.
Органите по приходите са заключили, че са извършени социални услуги на нуждаещи
се хора на територията на страна член на ЕС – Г.. Относно предмета на
доставката те са приели, че се касае за услуги с получатели данъчно незадължени
лица – немски граждани.
По
отношение на издадените фактури от ревизираното лице на немските граждани през
м.10.2016 г. и м.11.2016 г. ревизиращите са приели, че по реда на чл.21, ал.1
от ЗДДС мястото на доставката е на територията на страната, поради което е
начислен ДДС по реда на чл.66 от ЗДДС.
По
отношение на доставките за м.12.2016 г. приходните органи са констатирали, че „***“
ЕООД е получило плащания в размер на 40 858,30 лв. по банков път,
идентични с плащанията за предходните месеци. След анализ на банковите
извлечения от сметките на лицето в „***“ ЕАД и „***“ АД, те са констатирали, че
през м.12.2016 г. ревизираният търговец е получил от граждани на Германия
валутни преводи за услуги, за които не са издадени фактури и съответно
дружеството не е начислило ДДС.
При
тази фактическа обстановка ревизиращият екип е приел, че в случая са налице
услуги по предоставяне на персонал, по които получатели са данъчно незадължени
лица, които се намират на територията на Г., и въз основа на това са формирали
извод, че същите не могат да се третират като „социални услуги“, а оттам и като
освободени доставки.
Този
извод на ревизиращият екип, възприет и от директора на дирекция ОДОП С. в
Решение № 1803/20.11.2019 г. съдът намира за неправилен.
По
смисъла на чл.12 от ЗДДС, облагаема е всяка доставка на услуга в съответствие с
чл.9 от с.з., когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на
изпълнение на територията на страната. Съгласно чл.21, ал.1 от закона, мястото
на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено
лице е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа
дейност. Тъй като в случая получатели на услугите, доставяни от „***“ ЕООД са
данъчно незадължени лица, които са граждани на ФРГ, а самият доставчик - „***“
ЕООД, е установил своята независима икономическа дейност в Република България,
то от посочената разпоредба следва, че мястото на изпълнение е България, още
повече че услугите се предоставят от постоянен обект, който се намира на същото
място, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
Следователно, приложимо е българското законодателство и неслучайно германската
данъчна администрация, в отговор на изпратеното запитване, е посочила че: „Тъй
като услугите се предоставят на физически лица, правото на данъчно облагане е в
държавата на пребиваване на доставчика на услуги /България/“ – л.31, том ІІ.
Съгласно
чл.38, ал.1 от ЗДДС освободени доставки са доставките, посочени в Глава
четвърта „Освободени доставки и придобивания“, в т.ч. и тази по чл.40, т.1 –
извършване на социални услуги по Закона за социално подпомагане.
От
горното следва, че определящ за данъчното третиране на доставката е характерът
на извършваните услуги. В тази връзка, според чл.16, ал.1 от Закона за социално
подпомагане „Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално
включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа
и се предоставят в общността и в специализирани институции“.
Законът
прави разлика между „социални услуги в общността от резидентен тип“,
дефиницията за които се съдържа в §1, т.6 от ДР на ЗСП, и „социални услуги в
общността“, които според §1, т.7 от ДР на ЗСП са „услуги, предоставени в
семейна среда или в близка до семейната среда“. Отделно, в чл.36, ал.1 от
Правилника за прилагане на ЗСП изрично е посочено, че социалните услуги се
предоставят както в общността, така и в специализирани институции, а в чл.36,
ал.2, т.1 от ППЗСП изчерпателно са изброени видовете социални услуги в домашна
среда, които се предоставят в общността, сред които е и „личен асистент“.
Предвид
безспорно установения факт, че ревизираното дружество „***“, чрез наетите от
него служители на длъжност „личен асистент“ е извършвало домакински услуги -
готвене, чистене, пране, помощ при поддръжка на лична хигиена при хранене,
придвижване, посещение на лекарски кабинет, съблюдаване на правилно приемане на
медикаменти по зададен план, задължение за информиране на лекар или друго
посочено лице при настъпване на промени в здравословното състояние на
обгрижвания /без извършване на медицински манипулации/, то в контекста на
гореизложеното се налага извода, че извършваните дейности представляват
„социални услуги в домашна среда, които се предоставят в общността“, т.е.
социални услуги, които представляват „освободени доставки“ по смисъла на чл.40,
ал.1 от ЗДДС.
От
горното следва, че ревизиращите незаконосъобразно са определили дължим данък
върху получените плащания, като неправилно и в противоречие с посочените
материалноправни разпоредби са приели, че провереното дружество е извършило
услуги, които не са социални, респ. не са освободени доставки.
Горното
налага отмяна на ревизионния акт, с който е извършено начисляване на данък
върху добавената стойност по отношение на издадените фактури към чуждестранни
физически лица през м.10.2016 г. и м.11.2016 г., както и по отношение на
начисления данък върху стойността на получените от чуждестранни физически лица
банкови преводи през м.12.2016 г. и по този начин са установени допълнителни
задължения за внасяне на ДДС в общ размер на 27 771,37 лв. /двадесет и
седем хиляди седемстотин седемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/
за ревизирания период от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно с дължимите
върху тази сума лихви в размер на 4 918,86 лв. /четири хиляди деветстотин
и осемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/.
Изложеният анализ на
установените по делото факти обуславя извод за основателност на жалбата, поради
което съдът намира, че следва да бъде уважена, а оспорваният ревизионен акт -
отменен.
На
основание чл.81 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по
претенциите на страните за присъждане на разноски.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото и адвокатското
възнаграждение, които в случая са в размер на 1510,00 лв., от които: 50,00 лв.
– внесена държавна такса, 60,00 лв. – разноски за призоваване на двама
свидетели, тъй като жалбоподателят се е отказал от разпита на третия допуснат
такъв, и 1400,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 03.12.2018 г.
Водим
от всичко гореизложено, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление***, представлявано от А.П.П., Ревизионен акт №
Р-22002218000127-091-001/03.09.2018 г., издаден от И.М.Р.– началник на сектор,
възложил ревизията, и А.Л.И. – главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 1803/20.11.2018 г., издадено от Н К. –
директор на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП –
гр. С., в обжалваната част, в която на „***“ ЕООД са установени допълнителни задължения за внасяне на
ДДС в общ размер на 27 771,37 лв. /двадесет и седем хиляди седемстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/ за ревизирания период от
01.10.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно с дължимите върху тази сума лихви в
размер на 4 918,86 лв. /четири хиляди деветстотин и осемнадесет лева и
осемдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” С., ЦУ на НАП да заплати на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление***, представлявано от А.П.П., направените по делото разноски в размер на 1510,00 лв.
/хиляда петстотин и десет лева/, от които: 50,00 лв. – внесена държавна такса,
60,00 лв. – разноски за призоваване на разпитани по делото свидетели, и 1400,00
лв. – платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 03.12.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:/п/