№ 1692
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501033 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 278
от ГПК и е образувано по частната жалба на ищеца П. ИВ. С.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. "Б. М.", бл. **, вх. *, ап. ***, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 против
определение № 2804 от 25.05.2022г., постановено по гр.д.№ 8353/2021 г. по
описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявения иск по чл. 439 от ГПК.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното
определение, като се излагат подробни съображения за неговата
неправилност с искане за отмяната му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
не е депозирал писмен отговор по частната жалба и не е взел становище по
нея.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и
доводите по частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от
процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда
по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната
жалбата за основателна, по следните съображения:
Производството пред районният съд е образувано по предявен от
длъжника П. ИВ. С. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът
не му дължи вземанията, за които е последният се е снабдил с изпълнителен
лист от 30.05.2017г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2145/2017г. по описа на БРС в размер на сумата от
2933.28 лв.- неплатено задължение по договор за издаване на кредитна карта
Euroline от 19.12.2003г. по сключен между длъжника и „България Ритейл
Сървисиз“ АД, което съгласно договор за продажба на предприятие от
24.03.2005г. е прехвърлено на правоприемника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
което от своя страна е цедирано същото вземане на настоящия ответник „ЕОС
МАТРИКС“ ООД съгласно договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 28.03.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 58.67 лв. – разноски за платена
държавна такса в заповедното производство, поради погасяването им по
давност, както към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, така
и към 08.01.2019г. - датата на образуване на изпълнителното производство по
изп.д.№ 5/2019г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова- БОС за принудително
събиране на вземанията по издадения на кредитора изпълнителен лист.
С определение от 25.05.2022г. районният съд е прекратил
производството по предявения иск по чл. 439 от ГПК, като недопустимо, по
съображения, че ищецът-длъжник не се е позовал на факти и обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по
което е издаден изпълнителния лист съгласно изискванията на чл. 439, ал. 2
от ГПК, а оспорва вземането с твърдения за изтекла погасителна давност
преди издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК.
Районният съд правилно е квалифицирал исковата претенция с
правно основание чл. 439 от ГПК.
От значение за допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК е наличието
на твърдение за осъществил се юридически факт, следващ по време
приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издаден
изпълнителния лист и висящо изпълнително производство по принудително
2
изпълнение.
Настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с
приложимата съдебна практика, районният съд е изложил точни и ясно
мотиви относно предпоставките за допустимост на иска по чл. 439 от ГПК.
Въпреки това обаче обжалваното определение е постановено при неправилно
приложение на чл. 130 от ГПК, тъй преценката за недопустимостта на иска е
направена от районният съд преждевременно по нередовна исковата молба,
по която съдът не е дал възможност на ищеца да отстрани нередовностите й.
В случая оспореното вземане, за което е издаден изпълнителен лист е
основано на заповед по чл. 410 от ГПК, влязла в законна сила без проведено
производство по чл. 422 от ГПК. Затова най-ранният момент, от който
длъжникът може да се наведе правопогасяващи факти за недължимост на
вземането на кредитора, обуславящи допустимостта на претенцията си по чл.
439 от ГПК е изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК, след който
заповедта е влязла в законна сила съгласно чл. 416 от ГПК.
Видно от съдържанието на исковата молба в обстоятелствената й част
се навеждат две самостоятелни основания, на които ищецът се позовава по
иска по чл. 439 от ГПК – погасяване на вземането преди подаване на
заповедта по чл. 410 от ГПК и погасяване на вземането към датата на
образуване на изпълнителното производство. Тези две основания макар да
касаят един и същи юридически факт съдържат твърдения, че същият е
настъпил по различно време.
Както правилно е приел районният съд, в първият случай искът,
основан на факт, за който се твърди, че е настъпил преди издаване на
заповедта по чл. 410 от ГПК е недопустим по смисъла на чл. 439, ал. 2 от
ГПК. Във вторият случай обаче длъжникът е изложил и твърдения, че счита,
че погасителната давност е изтекла към момента на образуване на
изпълнителното дело, без да посочи началния момент на този период. Това
заявено от ищеца основание не е съобразено от районния съд при преценка на
допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК, още повече, че нито едно от двете
отделни основания, които длъжникът е основал претенцията си по чл. 439 от
ГПК не съдържа конкретен времеви период. В петитума на исковата молба се
съдържа единствено искане за признаване за недължимо вземането на
кредитора по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност, без
3
конкретизация на периода, за който се твърди, че е настъпила. Тъй като за
допустимостта на предявения иск по чл. 439 от ГПК следва да се прецени
дали длъжникът се позовава на факт, настъпил след влизане в сила на
заповедта по чл. 410 от ГПК, липсата на посочен конкретен период, през
който твърди, че вземането на кредитора се е погасило по давност, прави
невъзможна тази проверка. За целта исковата молба е следвало да бъде
оставена без движение с указания до ищеца да уточни конкретния период,
през който твърди, че задължението му се погасило по давност, и едва след
това уточнение с оглед времевия обхват на посочения от него давностен срок,
съдът следва да извърши преценка за допустимостта на иска по чл. 130 от
ГПК.
С оглед горните съображения въззивният съд намира, че
обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на
нередовностите на исковата молба.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2804 от 25.05.2022г., постановено по гр.д.
№ 8353/2021 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е
прекратено поради недопустимост на иска по чл. 439 от ГПК.
ВРЪЩА делото на РС –Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4