№ 10554
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110144331
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцът „Т.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата В. В. У. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: .... като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана както следва: 200,68 лв. – сума за отопление с 3 броя ИРУ, 373,34 лв. –
сума за отопление, отдадена от сградна инсталация и 53,53 лв. – сума за цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно общите условия от 2007 г. купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на
срока, за който се отнася доставената енергия, като с изитичане на последния ден от месеца
ответницата е изпаднала в забава. Допълва, че У. не е заплатила процесните вземания,
поради което претендира от нея сумите, както следва: 627,55 лв., представляваща цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
31.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 15.03.2022 г. до окончателното плащане, както и 88,34 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 03.01.2020 г. до 04.03.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 19733/2022
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.04.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. В. У. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете. Оспорва действието на представения договор от 2002 г. между
топлоснадбителна агенция „... и етажната собственост на адрес: ...., тъй като няма вписан
номер и дата на решение на етажната собственост, а освен това оспорва представителната
власт на подписалото го от нейно име лице, тъй като няма данни да е било упълномощено за
това. Оспорва да са представени доказателства за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. Навежда довод за допуснато нарушение на чл. 17, чл. 24, чл. 27, чл. 29, чл. 30 и чл.
55 от Общите условия на ищеца. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
1
С молба от 04.04.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г.,
ответницата В. В. У. заявява, че е внесла в полза на „Т.... дължимите суми в размер на 715,89
лв., в подкрепа на което представя вносна бележка от 03.04.2023 г.
С молба от 12.04.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 15.06.2023 г.,
ищецът е потвърдил, че по сметка на дружеството е постъпило плащане от страна на
ответницата в общ размер на 715,89 лв., което е послужило за цялостно погасяване на
процесните вземания за главница и лихва, като неплатени са останали законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022 г. до датата на плащането –
01.04.2023 г., както и пълния размер на сторените разноски по заповедното и исковото дело,
поради което претендира същите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет
продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно
признание), както и предвид ангажираните писмени доказателства – вносна бележка от
03.04.2023 г. /л. 139 от делото/, съдът счита за безспорно установени всички елементи от
фактическите състави на процесните вземания (включително и качеството на ответницата В.
В. У. на потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период).
По делото е безспорно, че ответницата В. В. У. е заплатила процесните вземания в общ
размер на 715,89 лв. в хода на процеса – едва на 03.04.2023 г., като това обстоятелство е
изрично признато от ищеца с молбата му от 12.04.2023 г., докладвана в открито съдебно
заседание на 15.06.2023 г., с която се посочва, че всички суми за главница и лихва са
погасени, като неплатени са останали единствено разноските по заповедното и исковото
дело, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.03.2022 г. до плащането – 01.04.2023 г. Нещо повече, доводът за извършено плащане на
процесните суми е заявен и от ответницата с молбата от 04.04.2023 г.
Ищецът към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е бил носител на
изискуемо вземане от ответницата, което тя е следвало да погаси преди сезиране на съда.
Ето защо, тя дължи обезщетение в размер на законната лихва върху платената главница от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022 г. до 01.04.2023 г., както се
претендира от ищеца с молбата му от 12.04.2023 г. /л. 152 от делото/, а не до 03.04.2023 г.,
която е датата на плащането видно от представената вносна бележка /л. 139 от делото/, което
изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор,
възлиза в размер на 66,77 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение, с което
предявените искове за главница и лихва бъдат отхвърлени изцяло поради погасяването им
чрез плащане в хода на процеса, а искането за заплащане на законна лихва за периода от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022 г. до 01.04.2023 г. /с оглед
2
принципа на диспозитивното начало, от което настоящият съдебен състав е обвързан/, в
размер на 66,77 лв. следва да се уважи.
По отговорността за разноските.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Както се посочи по-
горе, към момента на завеждане на делото – 15.03.2022 г. ответницата е била в забава в
плащането, доколкото с извънсъдебното погасяване е призната дължимостта на вземанията
на ищеца, касаещи процесния абонатен номер. Установява се, че същите са погасени в хода
на исковия процес – едва на 03.04.2023 г., поради което с поведението си ответницата е
станала повод за завеждане на делото срещу нея и следва да понесе отговорността за
направените от ищеца разноски в производството по ч. гр. дело № 19733/2022 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и в настоящото исково производство, които съответно възлизат на
75,00 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 315,00 лв. –
платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи
в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете
съдебни производства, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37
от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. Съдът констатира, че въпреки двукратно дадените й указанията,
ответницата не е представила доказателства за заплащане на сумата от 140,00 лв.,
представляваща депозит за СТЕ, който съдът е изплатил вместо нея за сметка на бюджета
си. Ето защо, на основание чл. 77 ГПК В. В. У. следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на Софийски районен съд сумата от 140,00 лв., представляваща депозит за СТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..., със седалище и адрес на управление: ... срещу В. В.
У., ЕГН **********, с адрес: ... установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 627,55 лв., представляваща цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 31.01.2022 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: .... както и 88,34 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 03.01.2020 г. до 04.03.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 19733/2022 г. по описа на
СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.04.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. В. У., ЕГН **********, с адрес: .... дължи на
„..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 66,77 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
15.03.2022 г. до 01.04.2023 г.
ОСЪЖДА В. В. У., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „..., със седалище и
адрес на управление: ..., сумата от 75,00 лв., представляваща разноски в производството по
ч. гр. дело № 19733/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 315,00 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. В. У., ЕГН **********, с адрес: ... на основание чл. 77 ГПК, да заплати в
3
полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 140,00 лв., представляваща депозит
за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4