Р
Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 05.09.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в открито
съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
При секретаря Анелия Груева разгледа
търговско дело № 985 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „С.“ ЕООД срещу „В. 3“ ЕООД, ЕИК********и А.В.Ц., ЕГН **********.
В
исковата молба се
излагат твърдения за сключен между ищеца и „В. 3“ ЕООД договор, по силата на
който „С.“ ЕООД е продавал стоката – течни горива на „В. 3“ ЕООД. Било
уговорено предоставянето да става на купувача “франкo” на избран от него товарен терминал.
Дружеството – купувач било поело задължение да заплаща цената на доставените
течни горива, като бил уговорен падеж в срок от 12 дни от дневната експедиция.
Била договорена лихва за забавено плащане в размер на ОЛП + 14 пункта годишно,
считано от падежа за всеки просрочен ден до окончателното плащане. Ответникът А.В.Ц.
бил солидарен длъжник по процесния договор в качеството си на физическо лице.
Последното плащане било извършено на 22.04.2020 година. За доставените течни
горива на 29.08.2014 г. била издадена от ищеца фактура № *********/29.08.2014
г. за доставени течни горива на стойност 18 090,38 лв. с ДДС, като за
получаването на доставката представя декларации, подписани от двете страни,
която била частично заплатена в размер на 9 614,47 лева. За доставените течни
горива на 05.09.2014 г. била издадена от ищеца фактура № *********/05.09.2014
г. за доставени течни горива на стойност 18 059,44 лв. с ДДС, като за
получаването на доставката представя декларации, подписани от двете страни, по
която не било извършено плащане. Също така ответното дружество е отразило в
продажбите в дневниците за продажба по ДДС.
Така задължението възлиза на сумата от
27 673,91 лв., която представлява цената на доставените, но незаплатени
от купувача течни горива и неустойка за забава от 01.04.2020 до 31.05.2020 г. в
размер на 808,62 лв. Претендира се солидарното осъждане на ответниците.
Ответниците
А.В.Ц. и „В. 3“ ЕООД, чрез адвокат Г.М. са подали писмен отговор с идентично
съдържание, с който оспорват исковете като неоснователни. Считат, че процесните претенции са погасени по давност. Фактурите
са издадени на 29.08.2014 г. и 05.09.2014 г., а исковата молба е подадена на
01.06.2020 г., което е след изтичане на давностните срокове. Задълженията по
процесните фактури били отписани от счетоводството на дружеството-ответник на
31.12.2019 година. Излагат се твърдения, че са заплатени всички задължения,
евентуално се прави възражение за неполучаване на стоките. Уговореният размер
на лихва не бил уговорен по разбираем начин, като не ставало ясно дали „ОЛП
+14“ са процента или пункта.
С
допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба
твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на
исковете. Счита, че ответникът е признавал задълженията си чрез изрични
изявления и с конклудентни действия. Между страни е подписан двустранен
протокол от 29.04.2016 г., в който е отразено задължението на ответника за
сумите по двете фактури. Също така са провеждани телефонни разговори във връзка
със задълженията. Оспорва твърдяното плащане от ответника. Получаването на
стоката се доказвало и от представените декларации и от вписване на фактурите в
счетоводството на ответното-дружество. Била договорена договорна лихва в размер
на ОЛП + 14 процента. В случай, че не се приеме давността за прекъсната, то
задължението било разсрочено, като е дължимо в 14-дневен срок от поканата на
основание чл. 303а, ал. 2 ТЗ, т.е от подаване на исковата молба. Оспорва
истинността на представената справка за отписани задължения.
Ответниците
А.В.Ц. и „В. 3“ ЕООД, чрез адвокат Г.М. са подали допълнителен писмен отговор.
Считат, че по отношение на физическото лице давността не е прекъсвана, тъй като
направените признания са единствено от дружеството. Отразяването на фактурите
не означавало признание на задълженията по тях. От представения протокол
двустранен протокол за прихващане не ставало ясно за кои фактури е сключен. На
следващо място оспорва истинността на представените документи – съобщение по
телефон, счетоводни регистри, двустранен протокол за прихващане.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а се установява и от
представения по делото препис, че между тях е сключен договор за доставка на
течни горива от 19.07.2013 г. (стр.32-36 по делото), по силата на който ищецът
„С.“ ЕООД продава течни горива на ответника „В. 3“ ЕООД/ с e-mail ********com и тел. ********, като ответникът А.В.Ц.
е солидарен длъжник по процесния договор в качеството си на физическо лице,
който се е задължил солидарно с купувача за всички последици от неизпълнението
(чл. 13 от договора). Съгласно чл. 6.1 продавачът предоставя стоката на
разположение на купувача, франко избран от него товарен терминал на продавача, посочени
в договора. Количествата горива, превозвани с автоцистерни от посочени товарни
терминали, се предоставят на базата на предварителна заявка на купувача до
диспечерския отдел на продавача, като заявката може да се прави и по телефона,
като в края на деня всички заявки се потвърждават на електронна поща.
В чл. 8 от договора е предвидено, че
плащането следва да се извърши до 12 дни от датата на дневната експедиция,
включително деня на експедицията, като заплащането се извършва по банков път. В
чл. 9 от договора са уговорени цени, като за всеки закупени 1000 литра при 15 С
авт. Бензин А-95Х – 20 лв. без ДДС; за всеки закупени 1000 литра при 15 С авт.
дизел МГ – 15 лв. без ДДС.
Уговорено е при неизпълнение от страна
на купувача, последният дължи „лихва за забава върху дължимите суми в размер
на ОЛП + 14 годишна лихва за всеки просрочен ден, считано от когато плащането
стане изискуемо“ (чл. 12.1 от договора).
Видно от справка в ТР по партидата на
ответното дружество, в момент на сключване на договора и издаване на процесните две фактури, а и към момента на предявяване на
исковете едноличен собственик на ищцовото дружество и
управител е Л.Х.Р., а едноличен собственик на капитала и управител на ответното
дружество е А.В. Ц..
По делото са представени следните
фактури, издадени от ищеца: фактура № 845/29.08.2014 г. за доставени течни
горива на стойност 18 090,38 лв. с ДДС, фактура № 860/05.09.2014 г. за
доставени течни горива на стойност 1 059,44 лв. с ДДС, фактура №
1326/30.04.2020 г. за неустойка по
договор за периода м. 04 2020 г. на стойност 575,07 лв.; фактура №
1329/30.04.2020 г. за неустойка по
договор за периода м. 05 2020 г. на стойност 333,62 лв. (стр. 8 - 12 по
делото).
Представено е електронно писмо от
01.05.2020 г.(стр. 81 по делото), с изпращач Л.Р.до електронен адрес - ********com. В писмото е посочено, че е на вниманието на
управителя на В. 3 ЕООД, като са приложени лихвен лист и фактура за неустойки
04.2020 година. Посочени са три фактури, падежирали към 30.04.2020 г., по които
е посочено, че няма плащане - фактура № 845/29.08.2014 г. за доставени течни
горива на стойност 9 614,48 лв. с ДДС, фактура № 860/05.09.2014 г. за доставени
течни горива на стойност 18 059,44 лв. с ДДС, фактура № 1326/30.04.2020 г. за неустойка по договор за периода м. 04 2020
г. на стойност 575,07 лева.
Представена е електронна кореспонденция
от А. Ц. до Л.Р.от 19.12.2014 г. с приложение – регистър на задълженията по
фактури за периода 07.2013 г. – 10.2014 г., в която са включени фактура №
845/29.08.2014 г. и фактура № 860/05.09.2014 г., като не е отбелязано да има
плащане по същите (стр. 83-89 по делото).
Представена е и SMS кореспонденция от 18.10.2018 г.
между ищеца и N.Z.V.3, в който ищецът е изпратил
съобщение „Наско, има неплатени неустойки и ако може и 3-4 хил. да пуснеш по главница че имам
спешно да плащам и аз просрочени“, на което N.Z.V.3 е отговорил „ОК“. На 21.04.2020 г.
е изпратено съобщение, с което N.Z.V.3 е поискал банкова сметка(***.
82,181-182 по делото по делото).
По делото е изготвена и
компютърно-техническа експертиза
от
вещото лице Н.Х.. За изготвяне на експертизата, вещото лице е заявило, че е
установена SMS
кореспонденция между телефонни номера +********(телефон, който се ползва от
управителя на С. ЕООД, Л.Р.и +********(телефон, който не се спори, че към
момента на приемане на експертизата се ползва от А.Ц.), със съдържание,
съответстващо на представените на хартиен носител съобщения. Съгласно дадените
разяснения, при приемане на експертизата, кореспонденцията е запазена в
облачната услуга на APPLE,
и е свалена през две устройства, които имат достъп до един и същ акаунт –
телефон и компютър. Затова при възпроизвеждането в експертизата на хартиен
носител има визуална разлика (стр. 3 от заключението – в частта относно
възпроизвеждането на визуализацията през компютърна система MacBook). Вещото лице е
посочило, че е провеждана мейл кореспонденция между ********* и *********, като съвпада с представените по
делото електронни съобщения – е-mail.
Тези писма се намират в електронните пощи на подателя и получателя.
Съдът кредитира изцяло СТЕ експертиза,
като намира същата за компетентно изготвена. Оспорването от процесуалния
представител на ответника, с твърденията, че щото лице е работило по материали,
които не са включени като доказателства по делото, е неоснователно. Напротив,
при изготвяне на експертизата вещото лице, за да достигне до изводите, че между
двата телефонни номера е разменена посочената кореспонденция, което е предметът
поставената задача, е изследвало различните технически носители, върху които се
визуализира кореспонденцията, и е установило, че се касае за две различни
крайни устройства, с общ акаунт. Предмет на изследване е самото електронно съобщение,
което носи характеристиките на електронно изявление, съответно на електронен документ
по смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги във вр. чл. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а
не техническите носители на същото.
По делото е изготвена счетоводна
експертиза от вещото лице З.Д., съгласно
което фактура № 845/29.08.2014 г. за доставени течни горива на стойност
18 090,38 лв. с ДДС, фактура № *********/05.09.2014 г. за доставени течни
горива на стойност 18 059,44 лв. с ДДС, са намерили отражение в счетоводните
регистри на ищеца по сметка 411 Клиенти, аналитична партида на „В. 3“ ЕООД,
като вземане на клиента. Фактурите са отразени в Дневниците за продажби на „С.“
ЕООД, като е начислено включеното във фактурите ДДС, като задължение към фиска.
Двете данъчни фактури са намерили отражение и в счетоводните регистри на ответника
„В. 3“ ЕООД по сметка Доставчици. Отразени са в Дневниците за покупки на „В. 3“
ЕООД , като е начислено включеното във фактурите ДДС, като е ползвано право на
данъчен кредит. В счетоводството на „В. 3“ ЕООД двете фактури са отписани като
задължение към „С.“ ЕООД към 31.12.2019 г. със записано основание „Отписани
задължения над 5 год.“. Вещото лице Д. е констатирало, че на 22.04.2020 г. е
извършено частично плащане по фактура № 845/29.08.2014 г. за доставени течни
горива в размер на 8 475,90 лв., като е останало непогасена главница в размер
на 9 614,48 лева. Общата стойност на издадените от ищеца на ответника фактури с
основание „неустойка“ във връзка с процесния договор са в размер на 115 905,91
лв., като непогасени са фактура № 1326/30.04.2020 г. за неустойка по договор за периода м. 04 2020
г. на стойност 575,07 лв.; фактура № 1329/30.04.2020 г. за неустойка по договор
за периода м. 05 2020 г. на стойност 333,62 лв. на обща стойност 908,69 лева.
При ответника „В. 3“ ЕООД са намерили
отражение всички фактури, издадени от ищеца до 31.12.2019 г., т.е. до фактура
1314/31.12.2019 г., като 5 бр. фактури, вкл. и двете процесни фактури не са
осчетоводени като задължение към ищеца, въпреки че фактура 1317/31.01.2020 г. и
фактура 13120/29.02.2020 г. и фактура 1323/31.03.2020 г. са били заплатени.
Сумата, включена във фактура 1326/30.04.2020 г. е изчислена за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. върху неиздължената сума в размер на 58 556 лв. от
01.04.2020 г. до 22.04.2020 г., когато е извършено плащане от 4 293,16 лв. по
фактура 829/07.08.2014 г., изцяло заплатена фактура 840/22.08.2014 г. в размер
на 18 113,02 лв. и частично плащане в размер на 8 475, 90 лв. по фактура
29.08.2014 година. Сумата по фактура 1329/31.05.2020 г. в размер на 333,62 лв.
е изчислена за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. върху задължена сума
от 27 673,29 лева.
Вещото лице Д. е посочило, че съгласно
чл.118, т.10 от ЗДДС всеки купувач и продавач на горива като акцизни стоки е
длъжен да подава декларации в система „Контрол на горивата на НАП“ при извършване
на доставка и покупна на горива, в които
декларации има индивидуализиране на автора на електронното изявление, данни за
доставката и количество гориво, данни относно доставката – вид гориво,
количество гориво, място на получаване на горивото, данни за формата превозвач
и пр. Вещото лице констатирало, че във връзка с полученото количество гориво,
фактурирано му от ищеца с фактура 845/29.08.2014 г., ответникът е подал две ЕДП
за получения газьол № 0021 – 856729-29.08.2014 г. от 29.08.2014 г. и ЕДП №
0021-856784-29.08.2014 г. от 29.08.2014 г. за получения бензин А93Х. Във връзка
с полученото количество гориво, фактурирано от ищеца с фактура 860/05.09.2014
г., ответникът е подал две ЕДП за
получения газьол № 0021-886780-06.09.2014 г. от 06.09.2014 г. и ЕДП № 0021-886780-06.09.2014 г. от 05.09.2014 година.
Изготвена е и допълнителна счетоводна експертиза на ССчЕ,
в която се посочва, че във връзка с изготвяне на ГФО за 2019 г. на основание
Протокол от 20.03.2020 г. за резултатите от инвентаризация на разчетите към
31.12.2019 г. и признаване на разходите от отписване на задълженията с изтекъл
5 г. давностен срок е извършено отписване на задължението на ответника към
ищеца към 31.12.2019 година. Фактурите за неустойка не са били осчетоводени. Споразумението
за прихващане от 29.04.2016 г. е намерило отражение в счетоводство на ищеца и
ответника, като е закрито начислено задължение на ищеца към ответника по
получена от него доставка на стойност 10 176,60 лева.
Също така посочва, че претендираните
неустойки са изчислени, съгласно уговорено между страните в чл. 8 от Договора,
като за всяка фактура се начислява до момента на просрочените задължения.
Съдът кредитира изцяло и основното и
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Също е компетентно,
безпристрастно изготвено, след запознаване с всички представени по делото
доказателства и справка в счетоводствата на двете страни - юридически лица.
Заключенията не са оспорени от страните.
По делото е разпитан свидетелят Н.М.,
живял с управителя на „С.“ ЕООД Л.Р.на семейни начала до преди 2-3 години.
Посочва, че познава А. Ц.. Присъствал е на разговори между Л.Р.и А. Ц., че
последният дължал 200 000 лв. към 2014 година. През 2015 г. Ц. бил теглил
кредит да се издължи. Било подписан протокол за прихващане. През годините Ц.
молил многократно Р. за отсрочка. През 2016- 2017 г. станал свидетел на скандал
между Р. и Ц., на който се обсъждали
дълговете, като Ц. обещал да се издължи. През 2020 г. Ц. продал
бензиностанцията за да се издължи на Р.. Присъствал на телефонни разговори
между двамата относно дълговете на Ц. към Р..
По делото е разпитан и свидетелят А.К., собственик на фирма М., работила с ищцовото дружество С. ЕООД до 2018 година. Поради честите си посещения на
офиса на „С.“ ЕООД научил за процесните задължения на
В. 3 ЕООД. Около коледните празници през 2015 г. станал свидетел на скандал
между Р. и Ц., на който се обсъждали
дълговете, като З.обещал да се издължи. През 2016 бил свидетел отново на
подобен скандал между Ц. и Р.. Не знае за в детайли какъв е договора или
фактурите. Не знае за пращани съобщения.
При тази фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
С оглед изложените твърдения в исковата молба,
предявените от ищеца искове следва да се квалифицират като главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327 ТЗ вр.
и кумулативно съединен с него акцесорен иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По
предявения иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ
В тежест на ищеца е да докаже: 1) сключен с
ответника договор за продажба на течни горива, 2) изпълнение на задължението му
да достави стоките на ответника по уговорения от страните начин; 3) настъпилата
изискуемост на задължението за заплащане на цената им, и размера на уговорената
цена.
Според константната съдебна практика на
ВКС (така решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II ТО, решение №
109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по
т. д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г.,
I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на II ТО, решение №
71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО и др.) фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко-продажби,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. В решение № 211/2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г. на II ТО е
посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за
счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане
на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключването на договора не следва да бъде
ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се
направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно
предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като
вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача
и купувача, отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на
данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.
Като цени в съвкупност събраните по делото доказателства
– договорът между страните, издадените фактури и заключението на ССчЕ, Съдът
намира, е по делото се доказа сключване на договора за покупко-продажба на
гориво между „С.“ ЕООД срещу „В. 3“ ЕООД, ЕИК ********Доказа се
закупуване на посочените в двете процесни фактури (фактури 845/29.08.2014 г. и
фактура 860/05.09.2014 г.) горива по вид и количество от ответника и изпълнение
на задължението на ищеца за доставка (което в случая е с уговорка „франко товарен терминал“, т.е доколкото се касае за родово
определени вещи - чл. 24, ал.2 от ЗЗД
собствеността е преминала с натоварване на горивата на превозните средства на
ответника). В този смисъл са както заключението на вещото лице, което се
позовава на отбелязването в счетоводството на двете дружества и отчитането на
двете фактури в счетоводството на ответника, така и подадените от самия
ответник електронни съобщения до НАП съобразно изискванията на чл. 118 от ЗДДС.
Доводът, че фактурираните цени се различават от
посочените в Приложение 1 към договора е несъстоятелен, тъй като Приложение 1
към договора касае уточняване на производствените бази, където се извършва
доставката франко склад, съобразно клаузите на договора.
Поради това възражението на ответника, че не е
получил процесните стоки са неоснователни.
Доказа се по делото, че с плащане от 22.04.2020 г. ответникът
е заплатил част от сумата по фактура 845/29.08.2014 г. в размер на 8 475,90
лева, което не се оспорва и от ответника.
Ответникът не твърди и не доказа заплащане на
остатъка от цената на доставеното гориво по процесните две фактури в размер
общо на 27 673,92 лева.
Поради това и претенцията за заплащане на стойността
на посочените две фактури – съответно 9 614,48 лева – по фактура 845/29.08.2014
г. и 18 059,44 лева п о фактура
860/05.09.2014 г. е основателна.
Доколкото ответникът - физическо лице А.Ц. е солидарен
длъжник, претенцията срещу същия за посочените суми също е основателна.
С оглед това становище на съда, следва да се
разгледа направеното възражение за погасяване по давност на задължението за
заплащане на главниците по двете фактури.
Според
задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР № 3/18.05.2013 г. по т. д. №
3/2011 г. на ОСГТК ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.
При тълкуване клаузите на възникналото
правоотношение, съдът намира, че договорът за доставка на течни горива определя
само общите условия на бъдещите продажби между страните, а конкретните условия
на всяка продажба – количество, вид и цена на доставените стоки, са предмет на
самостоятелно договаряне по повод на отправени от купувача заявки. Спрямо
претендираното с иска вземане е приложима общата петгодишна погасителна
давност, тъй като спорните доставки носят белезите на самостоятелни сделки
/търговски продажби на стоки/, а не на периодична доставки по изпълнение на
рамков договор, поради което породеното задължение не е "периодично
плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. В тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В разглеждания случай липсва задължение, чийто
падеж да настъпва през предварително определени интервали от време, тъй като
извършването на доставка не е предопределено с договора, а зависи изцяло от
волята на възложителя-ответник. В договора не са включени клаузи, съгласно
които ответникът да е задължен да прави ежемесечни или през друг известен
интервал от време заявки, както и задължение периодично да се дължи плащане по
тях. Така, както са поети правата и задълженията по договора, ответникът може и
да не направи нито една заявка, поради което липсва основание да се приеме, че
процесните вземания по фактурите отговарят на белезите на "периодичните
плащания", каквито доводи излага ответникът. Ето защо съдът намира, че към
процесните вземания е приложима петгодишната погасителна давност.
Доколкото вземането по фактура
845/29.08.2014 г. е станало изискуемо на 10.09.2014 г., то от тази дата е
започнала да тече петгодишната давност за вземането по двете фактури.
Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, по приложението на чл. 116, б. "а" ЗЗД,
застъпена в решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, ІІ
Т.О.; решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2016 г. на ВКС, ІV Г.О.;
решение № 49 от 04.04.2017 г. по т. д. № 50236/2016 г. на ВКС, ІV Г.О. и др.,
признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към своя кредитор. За да е налице признание
по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, което води до прекъсване на
давността, то трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитори или до негово представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличие на фактите, от които
произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и чрез конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора (така решение № 49
от 04.04.2017 г. по т. д. № 50236/2016 г. на ВКС, ІV ГО).
Именно с оглед посочената практика,
Съдът не цени като признание на вземанията на ищеца за непогасената част от
дълга счетоводното записване на размера на задължението към ищеца до 31.12.2019
г., което се установява по заключението на ССчЕ и извършеното частично плащане
по фактурата от 29.08.2014. г. на 29.04.2020 г., тъй като счетоводните
записвания са вътрешен акт на предприятието на длъжника, съдържат информация за
нуждите му и не са насочени към външни потребители (така решение № 26 от
24.07.2018 г. по т. д. № 1853/2017 г., ТК, I ТО на ВКС), .
Също така, поради неизпълнение на
задължението на ищеца да представи оригинала на споразумението за прихващане от
29.04.2020 г., същото бе изключено от доказателствения материал по делото.
Същевременно обаче, Съдът намира, че се
доказа по делото от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че след възникване
на вземането по процесните две фактури, е налице признание на ответника В. 3
ЕООД за задължението му. Това признание е направено на първо място, чрез
разменената СМС кореспонденция от 2018 година. Неоснователен е довода на
ответника, че не се установявало, че именно А. Ц. е изпратил СМС съобщението, с
което на искането да заплати неустойки и поне част от главницата е отговорил,
че ще го направи. Това съобщение, което
има характер на електронно изявление, е изпратено от телефонния номер, посочен
в договора между страните като телефон за контакт между тях, а не се спори, е
към момента на извършване на експертизата този номер продължава да се ползва от
управителя на дружеството А. Ц.. Не се ангажираха от ответника, чиято е доказателствената тежест доказателства, че в периода след
сключване на договора до момент на изготвяне на експертизата този телефонен
номер се е ползвал от трето лице. По аргумент от чл. 4 от ЗЕДЕУУ, същият следва
да се приема за автор и титуляр на това електронно изявление, с което се
признава, че има дълг към ищцовото дружество. Този извод се потвърждава и от показанията
на двамата разпитани свидетели. Съдът цени показанията на свидетеля Мартинов
при условията на чл. 172 от ГПК с оглед близките му отношения с управителя и
едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, но неговите показания
са последователни, логични и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. От показанията на двамата
свидетели се установява, че в периода 2015-2017 г. А. Ц. като управител на В. 3
ЕООД многократно е разговарял с управителя на ищцовото дружество и е обещавал
да заплати целия дълг. Показанията на свидетеля
М. за уговорки за купуване от страна на Стройинвест на битум от
ответното дружество, за да се „прихванат задължения“ се потвърждават и от
констатациите на ССчЕ, че счетоводно е извършено прихващане не между задължение
на С. ЕООД към В. 3 ЕООД за битум и част от задълженията на В. 3 ЕООД по
договора от 19.07.2013 година. Така и свидетелят Крайнянов е присъствал на
разговори между Л. (управител на ищцовото дружество)
и собственика на В. 3 ЕООД -Н.през 2015 – 2016 г. с искане да се
заплатят сумите по договора.
И двамата свидетели сочат, че Н.не е
оспорвал задълженията, а само е искал отсрочка за да плати, като е давал и
някакви идеи откъде ще вземе пари. Така, ценени в съвкупност тези доказателства
– свидетелски показания и писмено признание на задължението чрез СМС съобщение,
Съдът намира, че съставляват признание на дълга по смисъла на чл. 11, б „а“ от ЗЗД, което прекъсва давността относно вземането. Признанието е именно за
съществуване на дълга към момента на същото. Липсата на конкретика в посочените
размери, не опровергава този извод, доколкото няма данни между страните да има
други взаимоотношения, съответно да има неяснота относно което задължение по
коя фактура се отнася признанието.
Така през 12.2015 г., 2016 г. и
22.10.2018 г. давността относно вземанията по двете фактури е прекъсната и с
всяко признание започва да тече нова давност. Т.е към датата на предявяване на иска
– 01.06.2020 г. петгодишната давност не е изтекла.
Поради това възражението за изтекла
погасителна давност не е основателно.
Относно задължението на ответника А.Ц..
Този ответник е солидарен длъжник, и
съгласно чл. 122 от ГПК отговаря като купувача.
Спорът е дали относно този длъжник също
има признание на задължението, съответно прекъсване на давността.
Съдът, на базата на установеното, че А. Ц.
е управител и едноличен собственик на капитала на В. 3 ЕООД, намира за
нелогично да се приеме, че с изпращане на СМС съобщение, в което признава дълга
А. Ц. действа само като управител на дружество, а не и като физическо лице –
съдлъжник. Юридическите лица формират
воля именно чрез управителните си органи. И когато едно физическо лице действа
в рамките на търговската дейност на едно дружество като управител, а като
физическо лице поема задължение като съдлъжник на това юридическо лице,
волеизявленията, изхождащи от това физическо лице следва да се ценят като
такива на двата субекта, освен ако има изрично ограничение.
Поради това и Съдът намира, че е налице
признание на задълженията и на физическото лице, което е прекъснало давността
по смисъла на чл. 116, б „а“ от ЗЗД.
Поради това искът и срещу този ответник
е основателен.
По
иска за неустойка по чл. 92 от ЗЗД:
По предявения иск по чл. 92 от ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже: 1) сключен с
ответника договор за продажба на течни горива, 2) изпълнение на задължението му
да достави стоките на ответника по уговорения от страните начин; 3) настъпилата
изискуемост на задължението за заплащане на цената им, и размера на уговорената
цена; 4) валидна уговорка за неустойка.
По делото се приеха за доказани първите три
предпоставки за основателност на иска.
Основното възражение по този иск е за валидността на
уговорката за неустойка, като се твърди, че същата е неясна, до степен на
нищожност.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Правилата за тълкуване на договорите са дадени в чл.
20 от ЗЗД - при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Именно с оглед това правило, уговорената в чл. 12.1 от
договора лихва за забава има характера на неустойка за забава, определена
размер на ОЛП + 14 пункта. Непосочването дали се касае за 14 пункта или 14
процента не води до неяснота до степен на неразбираемост на уговорката. Ясна е
волята на страните, и с оглед добросъвестните търговски отношения, е ясно че
уговореният процент на неустойка е основният лихвен процент (който не е изписан
като думи, но това съкращение е общоизвестно и прието в практиката) плюс 14
пункта/процента.
С оглед
заключението на ССчЕ, основателно е искането на ищеца за
присъждане на неустойка по
чл. 12.1 от договора между страните по издадените фактури фактура №
1326/30.04.2020 г. за неустойка по
договор за периода м. 04 2020 г. на стойност 575,07 лв. и по фактура № 1329/30.04.2020
г. за неустойка по договор за периода м. 05 2020 г. на стойност 333,62 лева. С
оглед диспозитивното начало искът е основателен за претендираната сума от 908,62 лева.
Относно разноските:
Ищецът е поискал присъждане на
направените по делото разноски. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, са дължими разноски от 4 240 лева.
Воден от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„В. 3“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от А.В.Ц., и А.В.Ц., ЕГН **********,*** СОЛИДАРНО да заплатят на „С.“
ЕООД, ЕИК *********седалище и адрес на управление ***,на основание чл. 79 ЗЗД,
във вр. чл. 327 ТЗ, сумата от 27 673,91 лева, по договор за доставка на течни
горива от 19.07.2013 г. и фактура № 845/29.08.2014 г. за доставени течни горива
и фактура № *********/05.09.2014 г. за доставени течни горива, и на основание
чл. 92 от ЗЗД сумата от 908,62 лева - неустойка за забава по фактура №
1326/30.04.2020 г. за неустойка по договор за периода м. 04 2020 г. на стойност
575,07 лева и по фактура 1329/31.05.2020 г.
– неустойка за месец май 2020 г. в размер на 333,62 лева и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4 240 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: