№ 57
гр. Кюстендил, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора ВЛ. М.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 2/14.01.2022 г. на ДнРС, постановено по НОХД № 766/2021 г. по описа
на съда, подсъдимия В. В. АТ., понастоящем в Затвора- Бобов дол е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. чл.152, ал.1, т.2 пр.1 вр.
чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1. б. „А“ и „Б“ НК. На основание чл.54 НК му е наложено наказание
ЛС за срок от 7 години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като е приспаднато
времето на задържането му с МНО и по ЗМВР и е осъден да заплати и разноските по делото- 1069,
50 лева разноски за експертизи на ДП, по сметка на ДнРС- 86, 27 лева и 1100 лева- разноски за
пореверик на частнвия обвинител. ДнРС се е произнесъл и по разноските по делото.
Срещу постановената присъда е постъпила саморъчна жалба от подс. В. В. АТ.. В
жалбата на подсъдимия се сочи, че същият се признава за виновен и иска намаление на наложеното
му наказание, което било прекомерно тежко. Иска се изменение на присъдата и намаление на
размера на наказанието ЛС.
Присъдата се обжалва и от повереника на пострадалата Д.А., действаща лично и със
съгласието на майка си М. Й. АТ.- адв. Т.К.. В жалбата му са изтъкнати доводи за несправедливост
на наложеното наказание на подс. А.. Сочи се, че наказанието му е следвало да се определи при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и че определения размер на наказането ЛС е
занижен. Иска се изменение на присъдата и увеличение на размера на наказанието ЛС.
1
Прокурорът оспорва жалбите на подсъдимия и на частната обвинителка Д.А..
Пледира присъдата да се измени със завишаване размера на наказанието, алтернативно- да не са
намалява размера на наказанието..
Частната обвинителка Д.А., действаща лично и със съгласието на майка си М. Й. АТ.,
призовани редовно, не се явяват пред окръжния съд и не вземат становище по жалбите.
Защитникът на подс. А.- адв. И.А. поддържа въззивната жалба и пледира за
намаляване на размера на наложеното наказания на неговия подзащитен. Изтъква доводи за
отхвърляне на жалбата на частната обвинителка.
Подсъдимият В.А. пред въззивния съд дава кратки обяснения; признава се за
виновен, твърди, че не знаел какво се случва и че съжалява.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при
пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните оплаквания, доводите и
възраженията на страните, намира въззивната жалба и протеста за допустими, доколкото са
предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по
същество, същите са неоснователни по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. От събрания от ДнРС доказателствен материал се установява следната фактическа
обстановка:
Подс. А. е многократно осъждан за различни престъпления, вкл. за такива по Глава II,
Раздел VIII, чл. 152 от особената част на НК. Последните му две осъждания са както следва:
НОХД № 354/2009 г. на БлОС, в сила от 20.10.2009 г., за деяние извършено на 04.05.2009 г. с
наложено наказание ЛС за срок от 4 години и 11 месеца, и по НОХД № 161/2012 г. на ДнРС, с
което му е наложено наказание ЛС за срок от 7 години и 5 месеца при първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наказанието, в сила от 28.03.2012 г.
С определение по ЧНД № 628/20 г. на ОС- Кюстендил, А. е бил условно предсрочно
освободен от изтърпяване на последното наказание. Определението е в сила от 20.01.2021 г.,
неизтърпеният остатък е бил над 9 месеца. Била му е била наложена пробационна мярка
„ограничения в свободното придвижване“, изразяващо се в забрана да напуска жилището, което
обитава за периода от 22.00 часа до 06.00 часа за времето на изпитателния срок (срвн. справка за
съдимост л.42- 43 от ДП). На тази дата същият е освободен, като опсочената по- горе забрана била
контролирана от органите на МВР с техническо средство т. нар. „електронна гривна“.
Пострадалата Д.А. е негова дъщеря от брака му със св. М.А.; родена е на 23.08.2005 г.
Живее постоянно в гр. Добринище, Благоевградска област заедно с майка си - св. М.А. и баба си -
св. Я.К.; учи в гр. Разлог, същата област.
Същата почти не познавала баща си, тъй като той прекарал последните години от
живота си в Затвора – гр. Бобов дол. Тя го посетила с майка си в затвора, както и се е срещала с
него на няколко пъти в гр. Разлог, при излизането му в отпуск. В последните години двамата се
чували по телефона.
След излизането си от затвора подс.А. се прибрал в гр. Дупница, където живеел в
една стая с три легла с баща си св. В. А., брат си св. П. А., неговата съпруга- св. Т. А. и техните
2
двама синове. Той започнал работа с брат си като строител на частни начала в гр. София.
В края на месец 01.2021 г. поканил на гости по телефона дъщеря си. Същата пристигнала
сама с автобус и останала няколко дни в гр. Дупница; запознала се с роднините на баща си и
нощувала в други роднини; след което се прибрала в гр. Добринище. Двамата продължили да
поддържат контакт по телефона.
В началото на м. март 2021 г. подс. А. постигнал договорка със съпругата си св. М.А.
дъщеря им да му гостува отново за уикенда в периода от 05.03.2021 до 07.03.2021 г., за което
осигурил финансиране чрез пощенски запис. Св. М.А. по това време била претърпяла операция и
се намирала у дома си.
На 05.03.2021 г., около обяд св.Д.А. пристигнала в гр. Дупница с автобус, като на
автогарата я чакал баща й. Двамата се разходили из града, като подс. А. й купил подаръци. След
това се прибрали в жилището му, при роднините.
Св.Д.А. и св. Т. А. започнали да приготвят обяд, по време на който подс. А. консумирал
алкохол – бира. Св.Д.А. му направила остра забележка затова, при което баща й реагирал грубо -
ударил й силен шамар пред всички на масата. Св.Д. А. заплакала и се оттеглила от масата, като
заявила пред всички, че иска да се прибере в гр. Добринище. Св. А. я успокоила и подс.А. й се
извинил.
По- късно вечерта св. Д.А. се оплакала, че я боли корема, при което уведомили по
телефона майка й. Дадените й от св. Андонова лекарства не й подействали и се наложило да
извикат и екип на спешна помощ от ФСМП-гр. Дупница. Посетилият ги лекар заявил, че се налага
преглед с ехограф, което наложило транспортирането заедно с баща й в ФСМП-гр. Дупница. Там
тя била прегледана и от акушер-гинеколог и се установило, че има бъбречна криза. Изписали й
лекарства и я освободили за домашно лечение, като същата се прибрала с баща си в дома му.
С излизането от дома си след 22:00 часа подсъдимият нарушил забраната да напуска
жилището си в това време на денонощието, за което органите на МВР, РУ-Дупница се обадили на
телефона му, но разговаряли с неговите роднини, които ги уведомили за случилото се.
След като се върнали от спешното отделение, всички седнали на масата и подс. А. и
брат му започнали отново да пият алкохол. След полунощ всички си легнали, като на едно от
единичните легла се настанил бащата на подсъдимия- св. В. А.; на друго по-голямо легло- заспали
св. П. А. и св. Т.А. заедно с децата им; на третото легло, разположено в близост до вратата на
стаята и по дължина до стената в различни посоки- подс. А. и дъщеря му.
Св.Д.А. била облечена с дрехите си, които носила и през деня – черен ластичен анцуг и
бельо под него. Лежала откъм стената и заспала последна, около 3:00 часа след полунощ, тъй като
преди това използвала интернет на телефона си. Около 4:00 часа през нощта същата се събудила,
тъй като усетила, че баща й се е преместил и е легнал съблечен от кръста надолу зад нея, като с
едната си ръка започнал да й събува долнището на анцуга заедно с бельото, а с другата си ръка и
запушил устата, за да не вика. Тя го попитала какво прави, но той й казал тихо на ухото „… шштт,
не искам да те чувам, искам пълна тишина…“. Притиснал я силно с тялото си към стената, като
държал устата й запушена с дясната си ръка, а с лявата си ръка държал половия си орган. След това
проникнал с него във влагалището на пострадалата, която изпитала болка, тъй като била девствена
до този момент. Съвкупил се с дъщеря си за около 5 минути. Като пуснал половия си член и с
лявата си ръка хванал здраво ръцете на пострадалата, при което я намазал и изцапал със
3
светлорозова кръв, от което тя се изплашила още повече. Подсъдимият преустановил
съвкуплението за известно време, като лежал зад нея и я държал със запушена уста и притисната с
тялото му към стената.
След малко предприел ново проникване с половия си орган в нейното влагалище,
притискайки я и продължавайки да запушва с дясната си ръка устата й, като този път
съвкуплението било по-продължително, около 10-15 минути. При втория насилствен полов акт
пострадалата А. изпитвала много по-силна болка, като в един момент успяла да извика. От
издадения от нея вик се събудила св. Т.А.. В това време подс.А. пуснал пострадалата, обърнал се
да легне в обратна посока, като я стискал силно за ръката и ръчкал в областта на хълбока, за да не
разкаже за случилото се на св. А.. Последната не станала, а само се надигнала леко на леглото, в
което спяла със съпруга и децата си. Помислила, че пострадалата може отново да я боли корема,
като я попитала дали й е лошо. Страхувайки се от баща си, св. Д.А. не посмяла да каже нищо за
случилото се; отговорила, че е добре.
Св. А. отново си легнала и заспала. Тогава подс. А. станал, облякъл се, накарал и
пострадалата да се облече след което събрал мръсния чаршаф със сини шарки по него от леглото,
върху който имало петно от светлорозова кръв и го изнесъл навън, като отишъл да вземе дърва и
напалил печката. След това се върнал и от намиращ се в стаята син сак взел същият вид чаршаф
със сини шарки и го застлал върху леглото, като казал на пострадалата да седне на леглото. Седнал
до нея и я заплашил- че ако каже нещо за случилото се на някого, ще убие нея майка й и баба й;
ще ги запали, докато спят, а на нея ще и счупи краката, като я остави в инвалидна количка за цял
живот.
Скоро след това се събудили последователно останалите в къщата. Подс. А. трябвало
да отиде на работа с брат си в гр. София, но пострадалата, която била без настроение, настояла той
ла да й намери кола, с която да се прибере още същия ден в гр. Добринище. Подс. А. помолил свой
познат да го закара заедно с колата му дъщеря му до гр. Добринище. Около 12:30 часа на обяд
пристигнали там, като подс. А. я свалил на разстояние от къщата й и отново я предупредил да не
казва нищо за случилото се на близките си.
Св.Д.А. била много изплашена, влязла в дома си и видяла, че у тях има медицинска
сестра, която сменяла превръзката от операцията на майка й. Седнала след това на леглото до нея,
по- късно станала, за да помогне на майка си да се изправи, при което св. М.А. видяла на мястото,
където седяла дъщеря й, малко петно от кръв. През това време последната свалила дрехите, които
носела от предния ден и ги сложила за пране, като пуснала пералнята. Следобед св. Д.А. легнала
до майка си откъм стената, заспала; в съня си започнала да маха и да блъска стената с ръце,
викайки на сън „..пусни ме, не ме докосвай…“ Майка й се притеснила; събудила я; по- късно
заедно с баба й св. Я.К. започнали да я разпитват за престоя й при баща й. Д.А. заплакала; казала й
че не може да й съобщи поради заплахите към тях от баща й; след настояване тя им през сълзи им
разказала за инцидента.
Св. М. А. веднага се обадила по телефона на съпруга си и започнала да се кара с него; той
отричал обвиненията й; обиждал я и я заплашвал.
В понеделник на 08.03.2021 г. св.М А. и св. К. информирали органите на МВР, 01-РУ гр.
Благоевград. Там св.Д.А. разказала случая на св. Б.Х.. От там били препратени в РУ-Дупница,
където пострадалата отново споделила за случилото се и подс.А. бил задържан.
При извършено в дома му претърсване и изземване било установено, че св. Т. А. е
4
изпрала и простряла на двора чаршаф със син цвят и сини шарки, идентичен с изцапания с кръвта
на пострадалата; иззет като веществено доказателство.
В хода на разследването пострадалата била освидетелствана със съгласието на майка си
от акушер-гинеколог, при което било установено травматично увреждане – рагада, достигаща до
химена с дължина 1 см, дълбочина 4 мм и ширина 2-3 мм; както и че ръбовете на рагадата са
започнали да епитализират, но се вижда леко кръвонасядане. Описан е неразкъсан, мек и
еластичен химен с естествени щърбини, който позволява проникване във влагалището със
спекулум. Описано е, че давността на рагадата потвърждава твърдяното от потърпевшата и
нейната майка – рано на 06.03.2021 г.
ДнРС е приел 2 броя СМЕ, изготвени от вещото лице, съдебен лекар – д-р В. Н.,
съответно на пострадалата и на подсъдимия. В първата експертиза, на л. 64-66 от ДП са споделени
изводите направени при освидетелстването на пострадалата относно липсата на дефлорация и
наличието на линейна цепковидна раничка, цепнатина /рагада/ по лигавицата на входа на
влагалището до химена – разположена в задния му полюс /към ануса/. Описан е механизма на
причиняване на това увреждане чрез натиск и разтягане с твърд тъп предмет върху стените на
влагалището, което е възможно да е причинено при осъществен полов акт или вкарване във
влагалището на друг предмет. От СМЕ се установява, че увреждането с оглед степента му на
епитализиране /зарастване/ и наличното кръвонасядане е възможно да е причинено в ранните
часове на 06.03.2021 г.; че установената рагада с оглед нейните размери неминуемо води до
кръвотечение и може да обясни кървенето, съобщено в показанията на пострадалата и нейната
майка, като същото не се дължи на предходно оперативното отстраняване на киста на яйчника й
през 2018 г. Липсват данни за други физически увреждания по тялото и крайниците вследствие на
упражнено физическо въздействие- като хващане и стискане за ръцете и запушване на устата,
притискане към стената на части от тялото й и др. В.л. д-р Н. изрично сочи в с.з. пред ДнРС, че е
напълно възможно е при пълно проникване на мъжки полов орган във влагалището на момиче на
възрастта на пострадалата, химена да остане непокътнат и да не бъде разкъсан от това проникване;
сочи се, че рагадата е разположена непосредствено зад химена на пострадалата. Изрично се
заявява, че описаната при освидетелстването рагада не може да се дължи на болестен процес, вкл.
на бъбречна криза, а има изцяло травматологичен произход. След момента на получаване на тази
цепнатина е възможно от същата да изтича кръв за период от няколко часа, до денонощие.
От втората СМЕ на в.л. д-р Н.- на л. 70-71 от ДП се установява, че в областта на
гениталиите на подс.А. не са установени травматични увреждания и зацапвания с биологични
материи. Същият е били освидетелстван на 08.03.2021 г., като е установеноедно охлузване
/одраскване/ на дясната предмишница, чиято давност може да варира от минути до 7-10 дни преди
момента на инцидента. При изслушването си вещото лице потвърждава извода си, че това
одраскване не може пряко да се свърже с процесния инцидент от 06.03.2021 г., тъй като не може да
се установи давността му.
От приетата по делото КСППЕ от вещите лица д-р А.П., психиатър и Е.В. – психолог –
на л. 75-90 от ДП се установява, че пострадалата интелектуално, сексуално и телесно е нормално
развита за възрастта си, като е била способна да възприема правилно обстоятелствата и фактите от
значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях по свое желание; установен е
период на остра дезадаптационна реакция, без последващи посттравматични стресови феномени,
без личностова промяна от травматичен тип; запазена е свидетелската й годност въпреки
5
непълнолетната й възраст. Податливостта на чуждо влияние и по-лесната внушаемост по
отношение на освидетелстваната са нормални за възрастта й и не са установили каквито и да е
други обстоятелства в миналото на лицето, които да са довели до такава податливост на влияние
или внушаемост. Сочи се, че въпреки авторитета на майка и баба й, те не са й повлияли при
излагане на версията й за инцидента; че е налице подреденост на събитията и изнесената
фактология.
Настоящият съдебен състав възприе фактическите констатации на първостепенния съд,
защото те в обобщителната си част почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и
писмени доказателства. ДнРС е положил нужните усилия за събирането на достатъчен по обем
доказателствен материал, необходим за правилното и обективно изясняване на делото от
фактическа страна. Този съд е направил е подробен анализ на същия, като е обмислил
доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Проведен е подробен разпит на св. Д.А.
(ДнРС е разпитал тази свидетелка на осн. чл.140, ал.2 НПК в присъствие на специалист- педагог,
при спазване разпоредбата на чл.280, ал.6 НПК с оглед специфичните й нужди от защита, като са
взети мерки за избягване на среща с подсъдимия), на св. М.А., св. Я.К., св. Б.Х., св. Т.А. (част от
показанията на която от ДП са приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 т.1 НПК), св. В.А.,
Пл.А.; приета СПЕ относно психолоческата годност на пострадалата да дава достоверни
показания; приети са и посочените две СМЕ относно установените увреждания по пострадалата и
подсъдимия; разпитан е подробно и подс.А., който е дал обяснения по делото. Тези
доказателствени средства са обсъдени изключително подробно, съпоставени са помежду им и с
медицинската документация по делото и по този начин ДнРС е проверил показанията на
посочените свидетели; като следва изрично да се подчертае, че показанията на пострадалата
относно начина на протичане на събитията на 05-06.03.2021 г. съвпадат в основните си части с
показанията на св. В.А., Пл.А. и Т.А..
Така възприетата от КнОС фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с
установената и от първата инстанция, като ДнРС при извеждане на релевантните по делото факти,
не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. В тази насока
са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. В
този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да
ги съпостави помежду си. Това е сторено при спазване на процесуалните правила и при ясно
заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и защо.
Обясненията на подс.А. също не са пренебрегнати, като ДнРС се е съобразил с двоякия
им характер- от една страна като на израз на защитна позиция, а от друга- като на пряко гласно
доказателствено средство. Те са обсъдени много подробно, като ДнРС е развил подробни доводи
относно тяхната несъстоятелност по отношение на релевантния факт- начина на протичане на
нощта, към които КнОС се присъединява и не намира за необходимо да преповтаря. В този аспект
в оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по
вътрешно убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е
изопачил. Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на
доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се
установява механизма на деянието и авторството на същото. Съдът е спазил предвидения
процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз
основа на тях да се изграждат изводите на съда за релевантнит факти за делото.
6
Основните въпроси по предмета на наказателноправния спор–осъществен ли е полов акт
със св.Д. А., ако това е така, от кого е извършен, с какви конкретни действия е реализиран състава
на престъплението „***“ и при какви условия на време, място и обстановка е реализирано
изпълнителното деяние, са намерили своето правилно разрешение в мотивите на атакуваната
присъда. ДнРС е бил изключително подробен във фактологическия и правен анализ, като не е
допуснал превратно тълкуване на доказателствения материал. Обстоятелството, че
първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите, в основата на които стои
съобщеното от пострадалата пред нейната майка и баба- св. М.А. и Я.К. и през напълно
независимата свидетелка Б.Х., наред с експертните изследвания на пострадалата, не променят
обосноваността на този извод. И това е така, доколкото този вид престъпления по принцип не
предполагат публичност, осъществяват се между подсъдим и пострадала в отсъствие на други
лица, поради което и гласни доказателства на свидетели-очевидци,освен тези на подсъдимия и
пострадалата свидетелка, в повечето случаи не могат да бъдат събрани. По настоящето дело, с
оглед обстоятелството, че останалите роднини на пострадалата- съответно дядо, чичо, леля и
братовчеди, са били заспали към момента на деянието, единствено нейните показания съдържат
пряка информация, относима към предмета на делото.
На внимателна оценка, след подробен анализ от ДнРС, са поставени гласните
доказателствени средства- от една страна, дадените от подс.В.А. обяснения, а от друга-показания
на пострадалата св.Д.А., която към момента на деянието е била непълнолетна, 15 годишна, с
нормално интелектуално за възрастта й развитие. КнОС, при своя собствен анализ на
установените факти и обстоятелства, намери, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал
изцяло показанията на свид. Д. А. и е приел,че подс. А. е осъществил полов акт с нея въпреки
несъгласието й и при употреба на сила Участието на подс.А. в престъплението е установено от
преки гласни доказателствени средства, наред с изготвени по делото експертни заключения.
Настоящият състав на КнОС счита, че следва да кредитира безусловно и изцяло показанията на
пострадалата, както е сторил и първия съд, като съображенията за това са следните:
Съобщеното по фактите от пострадалата Д.А. в депозираните от нея показания е
ясно, недвусмислено, категорично и последователно. Позицията й е неколеблива през
продължителен период от време по време на проведения разпит в „синя стая” в хода на съдебното
следствие пред първоинстанионния съд. Този разпит установява не само факта на сексуален акт от
страна на подсъдимия, но и насилствения му характер- липса на съгласие и доброволност от
страна на жертвата. За достоверността на този начин на протичане на събитията свидетелства
самото поведение на пострадалата, която въпреки първоначалните уговорки с баща си да остане
при него два дни, веднага е пожелала да се върне у дома си; била е без настроение и желание за
комуникация с роднините си на сутринта.
Истинността на показанията й се потвърждава както от преките показания на майка й
св. М.А., въприела наличието на кръв по чаршафа на мястото на седящата й дъщеря, така и от
самите й действия веднага след това- свързването със съпруга й, отправените от него заплахи към
нея и семейството й, както и подадения неин сигнал до РУ, търсейки по този начин защита на
детето си. Показанията на св. Д.А. изцяло съвпадат с показанията на баба й св. К. и майка й св.
М.А., които са взаимноподкрепящи се по отношение на реакцията на пострадалата и
последователността на нейния разказ пред тях. Действително, те са нейни възходящи, но това не
води до изводи за тяхната недостоверност; в тази насока опита на подс. А. да ги компрометира с
цел евентуални техни имуществени претенции, са несъстоятелни в светлината на пълната липса на
7
финансови средства от негова страна. От друга страна самото поведение на подс. А.- отправянето
на заплахи към дъщеря му и семейството й, а впоследствие- и към св. М.А., очевидно сочи на
желанието му потули случая и на съзнанието му за неправомерност на поведението му. Поради
това настоящият съд намира липса на каквито и да са обстоятелства по делото, поставящи под
съмнение добросъвестното и процесуално поведение на посочените свидетели, които биха
породили съмнение в истинността на депозираните от тях показания. Изрично следва да се
посочи, че техните показания и особено показанията на пострадалата се потвърждават изцяло от
показанията на св. Б.Х., напълно независим и последователен свидетел, възприела непосредствено
след случая разказа и поведението на пострадалата, съвпадащ изцяло със заявеното пред майка и и
баба й.
Въпросите, свързани с осъществения полов акт и изясняване характера му са били
подробно анализирани от експертите д-р Н., П. и пс.В. в изготвените по делото СМЕ и КСППЕ.
При гинекологичния преглед на пострадалата Д. А. са установени морфологични следи-
травматично увреждане- рагада с последващо кръвотечение, потвърждаващи осъществяване на
полов акт, съответстващо по давност с твърдяното от пострадалата. Психическото състояние на
пострадалата след извършеното престъпление е било предмет на изследване на извършената
СППЕ, като заключението е категорично,че при пострадалата А. е отчетен остър период на
дезадаптационна реакция без последващи посттравматични стресови феномени. От друга страна
липсата на обективни следи от самото деяние безспорно не подкрепя обвинителната теза, но не е в
състояние да преодолее и да обори стройната система и съвкупността от взаимно подкрепящи се и
допълващи се доказателства и да внесе колебание във фактическите изводи, формирани на тяхната
доказателствена основа.
В тази насока не е без значение съобщеното от пострадалата за смяна на чаршафите от
страна на подс. А. на сутринта, което несъмнено е опит за прикриване на следи. Даденото
експертно обяснение на обективно установено травматично увреждане и обяснението за неговия
произход и възможност за непокътнатост на химена при пълно проникване на мъжки полов орган
във влагалището на момиче на възрастта на пострадалата; както и категоричното изключване
обективно установената рагада са се дължи болестен процес, вкл. на бъбречна криза и
възможността от изтачане от същата на кръв в период до денонощие (обективните следи от което
непосредствено са възприети от св. М.А.), води на обобщаващ извод за действително осъществен
полов акт. Липсата на обективни следи от пострадалата върху дрехи, спално бельо и пр., не е от
решаващо значение за установяване на релевантните факти за предмета на доказване.
В заключение- въз основа на анализ на всички доказателствени източници ДнРС е
стигнал до единствения закономерен и обоснован извод- че подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на инкриминираното му с обвинителния акт престъпление.
Първостепенният съд е обосновал правни изводи, приемайки, че действайки по
описания начин от обективна и субективна страна подс.А. е осъществил признаци на
престъплението „***“ по чл.152 ал.3 т.2,вр.ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 т.2, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр.
чл.29, ал.1,б. „А“ и „Б“ НК.
От обективна страна подс. А. е осъществил състава на продължавано престъпление
по посочения текст, като на 06.03.2021 година, около 04:00 часа, в гр. Дупница, в къща на ул. „Д.“
№ 38 - двукратно се е съвкупил с непълнолетно лице от женски пол- ненавършилата осемнадесет
години, низходяща негова дъщеря Д.А., на 15 години, като я е принудил към това със сила
8
(притискал я е силно с тялото си към стената и й е запушил устата с ръка). Деянието е извършено в
условията на чл.26, ал.1 от НК- подс.А. е осъществил поотделно състав на едно и също
престъпление, като деянията му са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Престъплението е
извършено от него при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от
НК, тъй като го е извършил, след като е бил осъждан за други умишлени престъпления - по НОХД
№ 354/2009 г. на БлОС, в сила от 20.10.2009 г., - ЛС за срок от 4 г. и 11 м., увеличено с 2 години;
както и по НОХД № 161/2012 г. На ДнРС- на ЛС за срок от 7 г. и 5 м., като от изтърпяване на
наказанията по посочените две осъждания не изтекъл срока, визиран в чл. 30 от НК; респ. налице
е квалифицирания състав на чл.152, ал.3, т.5 НК
Изтъкнатите от страна на ДнРС доводи относно признаците по деянието по чл.152,
ал.1, т.2 НК следва да се коригират в частта, в която ДнРС е приел, че престъплението е сложно
съставно такова. Престъплението „***“ по чл.152, ал.1 НК е двуактно- форма на усложнена
престъпна дейност, чието изпълнение включва два или повече акта, функционално свързани
помежду си, осъществяващи се въз основа на едно решение и чрез които деецът преследва една и
съща цел, но всеки от актовете сам по себе си не осъществява престъпен състав или осъществява
признаците на друг вид престъпление (всичките или част от проявите, съставляващи заедно
двуактното престъпление не са престъпни, за разлика от съставните сложните съставни
престъпления, при които всеки от актовете сам по себе представлява престъпление)- за разликата
между съставните и двуактните престъпления проф. И.Ненов, „НП на Р България, ОЧ, книга II“,
София- 1992, стр. 199-200. В случая двуактното престъпление се е реализирало като субектът му-
подс. А. е принудил жертвата (лице от женски пол св. А.) към съвкупление (първия акт) с
употребата на физическа принуда- сила (втория акт), изразяващ се в притискане с тяло към стената
и запушване на устата й с ръка против волята на жертвата. По този начин е сломена съпротивата на
пострадалата и е осъществено съвкуплението с нея; респ. налице е състава на чл.152, ал.1, т.2 НК,
както и по- тежко наказуменият състав на на чл.152, ал.2, т.1 и 2 НК, доколкото пострадалата не е
била навършила 18 години (обстоятелство, много добре известно на подс. А.) и е негова дъщеря,
респ. низходяща сродница.
Останалите изтъкнати доводи от страна на ДнРС относно обективната и субективна
страна на деянието са правилни и не следва да бъдат преповтаряни, в това число и относно
характера на принудата, интензитета на съпротивата на пострадалата, липсата на несъгласие,
продължителността и характера на съзкуплението (в случая приключило без еякулация и без
разкъсване на химена). Несъменно деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимия много
добре е съзнавал престъпния характер на осъщественото от него деяние; предвиждал е
общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната действителност;
знаел е много добре възрастта на жертвата си и е съзнавал, че е негова дъщеря. Независимо от това
той е осъществил деянието, като е желаел постигане на престъпния резултат; освен това е
осъществил два пъти престъпното съвкупление, насочвайки всичките си усилия към постигането
на противоправната си цел.
В този аспект твърдяното от подс. Атаносов пред КнОС, че бил пиян и не съзнавал
какво върши, са изцяло несъстоятелни и израз на защитна позиция.
При определяне вида и размера на наказанието следва са се отчетат всички обстоятелства,
9
обуславящи наказателната отговорност на подс.А.- степента на обществена опасност на деянието е
висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани със засягане половата
неприкосновеност на личността, като в случая непосредствен обект на засегнатите отношения е
личността на пострадалата, която е непълнолетна, отделно от това е негова низходяща. От друга
страна степента на обществена опасност на подсъдимия също е висока с оглед обремененото му
съдебно минало и факта, че деянието е извършено близо един месец и половина след излизането
му от затвора. При определянето на наказанието ДнРСе отчел като смечкаващо отговорността
обстоятелство дългогодишното му пребивававне в изолирана среда, наличието на трудови навици,
ниската по интензитет степен на употребената сила и липсата на психически травми у
пострадалата, а като отегчаващи- обремененето му съдебно минало, лошите характеристични
данни и отправените към пострадалата и майка заплахи след деянието. В този аспект размера на
наказание е съобразен с пределите, предвидени в разпоредбата на чл.152, ал.5 НК, респ. с
минимума и максимума на същото. Преценката за налагане на наказание в размер на 7 години при
посочения лек превес на смекчаващите отговорността е законосъобразна. Определеният размер на
наказанието ЛС в размер на 7 години е справедлив и е съобразен с тежестта на деянието и с
обществената опасност на дееца.
Настоящата инстанция намира искането, изразено в жалбата на подсъдимия за
намаляване на наказанието, за неоснователно. Същият по време на проведеното пред ДнРС
съдебно следствие е отстоявал позицията, че изобщо не е осъществил какъвто и да е контакт с
дъщеря си и че бил шокиран от предявените му обвинения. Изразеното пред КнОС частично
самопризнание и съжаление, както и твърдението му, че не знаел какво се случва, се приема от
настоящия състав като опит за облекчи положението си чрез половинчато разкаяние. То не се
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство и в този аспект КнОС не намира основания
за неговото намаляване. Ефективното му изтърпяване също е обосновано определенено, като
ДнРС е съобразил високата обществена опасност на деянието – посегателство срещу половата
неприкосновеност на непълнолетно лице от женски пол, родна дъщеря на подсъдимия А.. Целите
на наказателната репресия по чл.36 от НК успешно ще се постигнат единствено чрез ефективното
изтърпяване на наказанието и необходимостта подсъдимият да бъде изведен от обществото за
един продължителен период от време. По този начин ще се осъществи както индивидуалната
превенция на наказанието, като и генералната, като ще се въздейства предупредително възпиращо
спрямо останалите членове на обществото.
В този аспект КнОС съдът не намира основание да увеличи размера на наложеното
наказание на подсъдимия, каквото искане се съдържа в жалбата на частната обвинителка.
Въззивният съд счита, че едно по-високо по размер наказание би било несъответно на тежестта на
извършеното престъпление и не би допринесло за превъзпитанието на подсъдимия, а би се оказало
и несъразмерно тежко за него. Високата степен на обществена опасност на деянието по
горепосочените съображения е съобразена с тежестта на наказанието. Следва да се има предвид, че
използваните силови действия на подсъдимия нямат тежък характер, нито пък са засегнали в
изключително висока степен личността на пострадалата. В този смисъл увеличаването на
наказанието, каквото е искането на частното обвинение, би довело до неоснователна репресия
спрямо подсъдимия и не би съответствало на тежестта на самото деяние. Ето защо въззивната
жалба на Д.А. се явява неоснователна.
Правилно е определен и първоначалния режим на изтърпяване на осн.чл. 57, ал.1, т.2, б.
„А“ и б. „Б“ ЗИНЗС- „строг“, доколкото са налице предпоставките на посочената разпоредба. В
10
частта на приложението на чл.59, ал.1 и ал.2 НК, в частта за разноските и за веществените
доказателства присъдата също следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.
През въззивния съд частната обвинителка е сторила разноски в размер на 1 100 лева (за
адвокатска защита), които претендира. На осн. чл.189, ал.3 НПК тази сума следва да е бъде
присъдена, респ. тези разноски следва да се възложат на подс.А..
Същевременно, доколкото настоящето деяние е извършено по време на определения от
КнОС по ЧНД № 628/20 г. изпитателен срок на наказанието по НОХД № 161/12 г. на ДнРС, е
необходимо този въпрос да бъде решен – арг. От разп. на чл.70, ал.7 НК. Този въпрос съгласно
чл.442 НПК е от компетентността на първоинстанционния съд и не може да бъде решаван за пръв
път от въззивната инстанция. Ето защо препис от настоящето решение следва да се изпрати на РП-
Кюстендил за преценка на необходимостта от предприемане на действия по чл.306 ал.1, т.3 вр.
чл.70, ал.7 НК по отношение на неизтърпения остатък по тази присъда.
По тези съображения атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334и т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 14.01.2022 г., постановена от Дупнишкия районен
съд по НОХД № 766/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. В. АТ. да заплати на Д. В. АТ., действаща лично и със съгласието на майка
си М. Й. АТ. сумата от 1 100 лева, представляваща сторените от последните разноски пред КнОС.
ИЗПРАЩА препис от настоящето решение на РП-Кюстендил с цел преценка на
необходимостта от приложение на чл.70, ал.7 НК вр. чл.306, ал.1, т.2 НПК по НОХД № 161/12 г.
на ДнРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11