Решение по дело №223/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от ЕТ "ЕВЕЛИН-Е. П.", [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [община] [област], представлявано от Е. В. П. срещу Решение 54/3/3110955/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изп.директор на ДФЗ. Жалбата е подадена от пълномощник- адв. Е. В.. Иска се прогласяване на нищожност на постановеното решение, алтернативно отмяната му като незаконосъобразно.

Твърди се, че финансовата корекция следвало да бъде определена с решение, издадено от ръководителя на управляващия орган на Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., т.е. министъра на земеделието или надлежно упълномощен от него орган. Сочи се, че клаузите на чл. 3, ал.1 и ал.3 от Договор № РД50-61/11.04.2008г. за уреждане правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР2007-2013г. не давали основание да се приеме, че ръководителят на управляващия орган на оперативната програма е делегирал на директора на ДФ „Земеделие“ правомощия да издава решения за определяне на финансови корекции по реда на чл. 69 и сл. ЗУСЕФСУ, а освен това след 31.12.2015г. договорът бил преустановил своето действие. Това обуславяло нищожността на постановеното решение. Освен това и самото Уведомително писмо с изх № 01-6500/8487#13 от 29.11.2022г. било нищожно като издадено от некомпетентен орган, поради което не поролидоправно действие, включително и по откриване на процедура по ЗУСЕФСУ.

Твърди се още, че самата процедура, по която е издадено оспореното решение е извън мониторинговия период. Нормативно било установено, че този период е 5 години, считано от датата на сключване на договора, т.е този период бил изтекъл на 20.10.2019г., преди датата на образуване на административното производство. Този факт бил обективиран и в съдебно решение № 9418/26.10.2022г. по адм.д. № 10713/2021г. на ВАС, което било още едно основание за нищожност. Сочи се, че сега оспореното решение нямало как да е издадено и в изпълнение на това съдебно решение, доколкото със същото се отменя издадения АУПДВ, но преписката не се връща за продължаване на процедурата.

Според твърденията в жалбата е изтекъл и срока за образуване на производство- то е образувано на 25.10.2019г., т.е.5 дни след изтичане на този срок.По нататък се развиват доводи, че 18-месечният срок за издаване на решение за налагане на финансова корекция, считано от получаване на контролния доклад, с който е установено извършването на нередност е преклузивен, а не давностен. След като това е така, няма как да се приеме, че той е спрял да тече по време на съдебното производство по оспорване на АУПДВ. Независимо от горното била изтекла и погасителна давност за образуване и водене на настоящото производство, а това обосновавало извода, че е изключено правомощието за налагане на финансова корекция на основание чл. 73 ЗУСЕСИФ. Сочи се, че съгласно чл. 3 (1) Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите е 4 години от момента, в който нередовността по смисъла на чл. 1 (1) Регламент 2988/95 е извършена.

Сочи се, че в случая нередността която се твърди да е извършена е за 2016 и 1017г., при което давността е изтекла.Развиват се и съображения по материалноправните констатации и установявания.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е. В., който поддържа подадената жалба. В депозираната в предоставения от съда срок писмена защита се развиват допълнителни съображения, свързани с твърдяното настъпване на форсмажорни обстоятелства, предвид ремонтните дейности по уличната настилка на [улица]в [населено място], [община]. Сочи се, че тези СМР затруднявали и продължават да затрудняват достъпа до къщата за гости предвид запрашеността и шума които съпътствали строителството. Те препятствали автомобилите на гостите да достигат до мястото за настаняване. Извършва се позоваване на нормата на чл. 48 от Наредба № 30/11.08.2008 г. според която страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията в случай, че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства. Развиват се и допълнителни съображения за липса на правомощия за зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за издаване на РНФК, обосноваващо нищожност на оспорения акт.

Ответникът по жалбата р.пр. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмени бележки гл. юриск. К. развива съображения за неоснователност на подадената жалба, които са възпроизведени и в оспореното Решение 54/3/3110955/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изп. директор на ДФЗ.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд-[област] направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата на ЕТ "ЕВЕЛИН-Е. П." изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, при което е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Това е така по следните съображения:

За да постанови решението си съдът приема следната фактическа обстановка:

1.На 20.10.2014 г. ЕТ е сключил договор № 54/3/3110955 за отпускане на финансови средства по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007- 2013г. с ДФ "Земеделие", Сдружение „Местна инициативна група В. З. Р. [община] - [община]". Предмет на договора е „Преустройство на втори етаж и надстройка за стаи за гости в населено място, [община], [област]". Договорът е сключен при условията на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и Наредба № 30 от 11.08.2008 г., с които се определят условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответните мерки от ПРСР 2007- 2013 г.

2. Съдът отбелязва във връзка с направеното възражение за настъпили форсмажорни обстоятелства, свързани със СМР на [улица]и представените доказателства от адв. Велков, че съгласно чл. 4.24 от сключения между страните договор, ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор. По делото няма доказателства, че това задължение е изпълнено. Представените доказателства на л. 389-393 от делото касаят уведомление на фонда за спиране на СМР на обект „Преустройство на къща в къща за гости“, но не и изпълнение на посоченото по-горе задължение. Очевидно е от доказателствата по делото, че възражението за наличие на форсмажорни обстоятелства, предизвикани от ремонта на уличната настилка се въвежда за първи път в съдебната фаза на производството.

3.В хода на административното производство е констатирано окончателното изплащане на финансовата помощ в размер на 104 331,59 лв. във връзка с подадена заявка от 15.10.2015 г.

4.При извършени проверки от контролните служители в периодите 19.06.2019- 27.06.2019 г. и 16.07.2019- 23.07.2019 г. е констатирано неспазване на договорните и нормативни задължения в две направления, както следва: 1. За три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) установеното средно аритметично изпълнение на бизнес плана е 2,56% от заложените приходи; и 2. Неспазване на изискването за разкриване и поддържане на три работни места (1 бр. управленски и 2 бр. производствен персонал) за първите три прогнозни години, считано от 2016 г., тъй като бенефициерът е поддържал здравно и социално осигуряване за едно лице.

5. Страните не спорят, по този въпрос от адв. Велков е направено изрично изявление в с.з., което е било и основание да не се допусне назначаване на поисканата СИЕ, че по години приходите по изпълнение на проекта са както следва: Общо за финансовата 2016г. приходите са 1 926,61 лв., съставляващо 1,38% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Тези приходи са изцяло от нощувка със закуска в обекта. Съответно за финансовата година изпълнението е 6 810,00 лв.-4,89% от бизнес плана за годината, а за финансовата 2018г. приходите са 1 975.00 лв., или 1,42 % от годишния бизнес план. За тези две години приходите също са изцяло от нощувка със закуска.

6. Не се оспорва и констатацията, че за трите финансови години не е изпълнено заложеното в сключения договор между страните разкриване на три работни места за първите три прогнозни години, от които 2 бр. производствен персонал. Бенефициерът е поддържал за периода 2016-2018г. здравно и социално осигуряване за едно заето лице.

7. Също е безспорно по делото, че с решение по адм.д. № 147/2021г., състав на АССм е отменил издадения АУПДВ №54/3/3110955/3/01/04/01 от 08.02.2021г.за същите констатации, установени с проверки на място, извършени в периода 16.07.2019г.-23.07.2019г. За прецизност следва да се отбележи, че Решение №9418/26.10.2022г. по адм.д. № 10713/2021г. на ВАС, Осмо отделение не съдържа диспозитив, който да създава задължение за административния орган за ново произнасяне. При това положение не може да бъде приета констатацията, че оспореното Решение № 54/3/3110955/3/01/04/02 от 09.05.2023г. за налагане на финансова корекция било издадено в изпълнение на решението на касационната инстанция.По това решение административният орган не дължи извършване на никакви процесуални действия. След произнасянето на ВАС обаче, на основание чл. 73, ал.2 ЗУСЕФСУ на 29.11.2022г. административния орган е открил производството за налагане на финансова корекция с писмо изх. № 01-6500/8487#13.

8.В изпълнение на процедурата по чл. 73, ал.2 ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган е осигурил възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. С писмо вх. № 01-6500/8487#18 от адв. В. са постъпили писмени възражения, които са обсъдени в издаденото решение, те са предмет и на подадената до съда жалба и ще бъдат разгледани при правния анализ на установената фактическа обстановка.

При така установеното съдът излага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, от надлежен правен субект с право на обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд, и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – изпълнителният директор на ДФЗ. Същото е издадено в предвидената в чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването му. В жалбата, а и пред административния орган е направено възражение за липса на компетентност на издателя на оспорения акт- Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, обуславяща нищожност на акта. Жалбоподателят счита, че компетентният орган е Министъра на земеделието и храните, тъй като „Управляващ орган“ на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. била дирекция „Развитие на селските райони“ на МЗХ. С Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани правомощията на Разплащателната агенция, сред които е и коментираното тук. Разсъжденията на адв. В. в този смисъл са изцяло погрешни. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г.,на които е извършено позоваване при определяне приложимия правов ред за определяне размера на корекцията.

При издаването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. Спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер.

Оспореното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Неприложимостта на предвиденото в Наредба № 30/11.08.2008 г. производство за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ обуславя извод за неприложимост на посочените в обжалваното решение като основания за издаването му разпоредби на чл. 46, ал. 1 и 2 от тази наредба. Доколкото обаче упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, с оглед на наличието на материалноправната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, съдът приема, че позоваването на неприложимите за случая разпоредби на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. като основание за определяне на финансовата корекция не води до липсата на връзка между посоченото фактическо основание за упражненото административно правомощие и неговата правна квалификация по арг. от чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Материалната законосъобразност на решението за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за извършването й, и правилно ли е определен нейният размер. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Според чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ (сега ЕФСУ) или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова корекция са регламентирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно т. 7 от същата такова основание е и неизпълнението на одобрени индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", но трайно изразено в съдебната практика е разбирането, че с характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна – анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение, които са същността и на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ по Договор № 54/3/3110955 от 20.10.2014г., тъй като чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма. Неизпълнението на финансовите показатели за приходи по бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (вж. в т. см. трайната съдебна практика, изразена в Решение № 9821 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2023 г., IV о., докладчик съдията М. Р., Решение № 9456/26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2021 г., I о., и мн. др.).

С цитирания по-горе договор, на ЕТ "ЕВЕЛИН-Е. П.", [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [община] [област], представлявано от Е. В. П. е предосдавена БФП в размер на 104 331,59 лв. Според чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; и 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документи, указани в същото приложение, а съгласно чл. 16 от посочената наредба един от необходимите документи е бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък от пет години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от пет години, а в случаите на строително-монтажни работи – за десет години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и 26 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Наредба № 30/11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция съответно на понятията "икономическа жизнеспособност" (генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана) и "устойчива заетост" (запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана). Както бе посочено по-горе, изготвеният от кандидата бизнес план трябва да е по образец (приложение № 3), като съгласно този образец елементи от задължителното съдържание на бизнес плана са очакваният резултат след завършване на проекта (от гледна точка на създаването на устойчива заетост за периода на бизнес плана (Раздел І, т. 2) и приходите от подпомаганата дейност (Раздел ІV, т. 1. 1 и 1. 2).

Съгласно т. 4. 17 от Договор № 54/3/3110955 от 20.10.2014г. ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по същия, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Според т. 4. 24 от договора ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпване на обстоятелства, от значение за настоящия договор. В жалбата на адв. В. е направено възражение, представени са и доказателства, с които страната се домогва да докаже, че през целия период на проверката улицата, на която се намира къщата за гости е била в ремонт, което препятствало изпълнението на заложените в бизнес-плана индикатори. За правния анализ на събраните по делото доказателства няма съмнение, че неизпълнението на задълженията на ползвателя по показателите, заложени в представения от него и одобрен от ДФЗ бизнес план, включително относно размера на приходите от подпомаганата дейност е обстоятелство, което е от съществено значение. Заложените в бизнес плана показатели относно приходите от подпомаганата дейност се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори. Следователно ако страната е считала, че ремонта на [улица]е от такова съществено значение, следваше да изпълни това свое задължение. Както бе отбелязано и по-горе, със заповед №А-630/18.08.2015г. на кмета на [община], във връзка с този ремонт е било спряно временно строителството по протежение на горепосочената улица, както и да се отстранят всички строителни материали от уличното платно и тротоарната настилка. С писмо вх. № 1230/10.08.2015г. жалбоподателят е поискал временно спиране срока на договора.По делото липсват категорични доказателства за последващите волеизявления на страните. Представено е също и писмо вх. № 1233/26.08.2015г. В него се сочи, че във връзка с този ремонт се изпраща Акт обр. 10 за временно спиране на СМР на обект „Преустройство на къща в къща за гости“. Очевидно е, че между доказателствата по делото е налице противоречие, защото в отговор до ЕТ Е.-Е. П. от 20.09.2023г., кмета на община Д. сочи, че СМР са приключили през м. май 2018г. Логично е да се приеме, че едва след тази дата би следвало преустройството на къщата да е възобновено. От доказателствата по делото обаче е видно, това не се и оспорва, че за финансовите 2016-2018г. в обекта са реализирани приходи, т.е. СМР са били завършени. Иначе казано, извършеното от община Д. строителство не е било препятствие за довършване на строителните работи в обекта, преди м.май 2018г. той вече е функционирал и реализирал приходи. Няма никаква индиция по делото, през финансовите 2016-2018г. и до издаване на оспореното решение жалбоподателят да е съзрял такава сериозна заплаха за изпълнение на заложените в бизнес плана показатели, която да определи като „стопанска непоносимост“ че това да е формирало у него решение да уведоми управляващия орган в съответствие с правилото на т. 4.24 от договора за настъпване на форсмажорни обстоятелства. По преценка на съда жалбоподателят надценява значението на тези допълнително възникнали обстоятелства за неизпълнението на финансовите индикатори, свързани с приходи от инвестицията. В подкрепа на тази теза се явява факта, че през 2017 финансова година приходите от гости на къщата са с 3,45 пъти по-високи от следващата 2018г., когато строителството по улицата е било приключило и достъпа е бил безпроблемен. Извода е, че определеното като „форсмажорно“ обстоятелство от страната-жалбоподател практически няма отдаденото му значение. Не следва да се забравя също, че това не е единствения индикатор, неизпълнен от бенефициера. Извършените от общината ремонтни работи по улицата нямат никаква връзка с неразкритите работни места в къщата за гости, което също е основание за налагане на финансова корекция. Бизнес планът се изготвя от кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания позволява на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от този план, приходите са разчетени върху зает капацитет от 16 легла през всички празници и почивни дни, а през летния сезон-80 до 90% натовареност. По преценка на съда не строителството на [улица], а амбициозните разчети на плана са основна причина за постигнатия финансов резултат от 2,56% от заложените приходи средно аритметично за три пълни финансови години.

В случая е налице неизпълнение на бизнес плана по отношение на финансовите показатели за период от три пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018. Налице са елементите от фактическият състав за "нередност" по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Изплатената на жалбоподателя финансова помощ по процесния договор е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на ЕС (решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67, решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61 и др.) е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд (вж. в т. см. Решение № 9637/31.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2022 г., IV о.).

В изпълнение на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП със Заповед № 03-РД/3218/08.08.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) е одобрил Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Правилата). Същите са обнародвани в "Държавен вестник" – бр. 69 от 30.08.2019 г. Те представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл. 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство), приети в изпълнение на чл. 35, параграф 2 от Д. Р. (ЕС) № 640/2014. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 3 от Правилата те се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ – РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., са посочени в приложението към тези правила. В чл. 2, ал. 4 от Правилата е посочено, че при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението. Изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за установените нарушения след окончателно плащане по проекта се извършва на база оторизираната по сключения договор със съответния ползвател финансова помощ (чл. 2, ал. 2 от Правилата). Правилата определят само размера на санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и договорни отношения са уредени преди това в съответните наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., както и в сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По отношение на задължението за връщане на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, Съдът на ЕС е постановил, че това задължение не представлява санкция, а последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (вж. в т. см. решения Pometon С-158/08 EU: C: 2009: 349, т. 28, Cruz&Companhia, EU: C: 2014: 2230, т. 45). Правилата имат за цел да създадат ясни и прозрачни условия при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в случаите при които ДФЗ – РА упражни правото си да иска възстановяване на неправомерно изплатена помощ. Задължението на ДФЗ – РА е да гарантира правилно и законосъобразно разходване на средствата от бюджета на ЕС. С т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" на Правилата не са въведени нови условия, които не са били известни на кандидата към момента на изготвяне на бизнес плана и сключване на договора за финансово подпомагане, и издателят на правилата не е излязъл извън рамките на своята компетентност. Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 – 2013 г. са регламентирани в Наредба № 30/11.08.2008 г. Във всички наредби по прилагане на мерки от ПРСР 2007 – 2013 г. се съдържат изисквания по отношение на бизнес плана, който трябва да доказва "икономическа жизнеспособност". Текстът на нарушението по т. 30 от приложението към Правилата е: "Ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана)". Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. "проект" по смисъла на наредбата е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР 2007 – 2013 г. От съпоставката на легалните определения в Наредба № 30/11.08.2008 г. на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост" с т. 30 от приложението към Правилата се налага изводът, че в описанието на нарушението по т. 30 не са въведени допълнителни критерии за допустимост на проектите или нови ангажименти, които да не са били известни на кандидатите към момента на изготвяне на бизнес плана. Правилата са действаща нормативна уредба към датата на издаване на оспореното решение, доколкото са в сила от 30.08.2019 г.

Правилно във връзка с неизпълнението на бизнес плана по отношение на финансовите показатели размерът на финансовата корекция е определен по т. 30, предл. 1 от Правилата – 100% от предоставената финансова помощ по договора (доколкото реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило две и повече финансови години).

Оспореното решение е издадено и в съответствие с целта на закона – защита на финансовите интереси на ЕС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция, средствата от ЕСИФ (сега ЕФСУ) се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. В случая е налице нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от ЕСИФ (сега ЕФСУ), което е в противоречие с целта на закона. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕФСУ, който е неправомерно разходван.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Не са налице твърденията в жалбата относно произнасянето на административния орган след изтичане на преклузивния срок за налагане на финансова корекция. Констатациите, обект на проверката са били обективирани по време на мониторинговия период, а оттогава до момента на произнасяне не е изтекъл срок, който да обосновава извод за неправомерно налагане на финансова корекция.

Оспорената заповед не е и нищожен административен акт през ракурса на твърдението, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган. По делото е представена и Заповед № 03-РД/526825.11.2022г., с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ упълномощава В. К.- заместник изпълнителен директор за замества изпълнителния директор. В крайна сметка оспореното решение не е издадено от нея, а от Г. Т., който е компетентен да го издаде, при което възражението е неоснователно.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закон. за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "ЕВЕЛИН-Е. П.", [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [община] [област], представлявано от Е. В. П. срещу Решение 54/3/3110955/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изп.директор на ДФЗ.

ОСЪЖДА ЕТ "ЕВЕЛИН-Е. Пехливанова", [ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС с касационна жалба, в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.