Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
При участието на секретаря Албена
Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1898/2018г. по
описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството образуването
по искова молба на УП БЪЛГАРИЯ 8
ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Р.М. от АК-Видин срещу ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца: сумата от
115 652.71 лева, дължими от
ответника за произведена, но неплатена ел.енергия за месец ноември 2015г. ведно
със сумата от 33 287.23 лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата с ДДС, за
периода от 29.01.2016г. до предявяване на иска на 30.11.2018г. както и
законната лихва от този момент до окончателното изплащане на задължението; сумата от 67 753.08 лева,
представляваща дължима цена за произведена, но незаплатена ел.енергия за месец
декември 2015г. ведно със законна лихва върху главницата, в размер на 19 576.09 лева, начислена за
периода от 25.01.2016г. до предявяване на иска на 30.11.2018г. ведно със
законна лихва от този момент до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените разноски.
В исковата молба ищецът
излага, че е производител на електрическа енергия
от възобновяем енергоизточник. Производството се осъществява посредством
вятърна електроцентрала ВяЕЦ -Камен бряг Север -3 с обща инсталирана мощност от
3000 KW, състояща се от 1 бр. вятърен генератор тип VESTAS V90, находяща се в
ПИ с идентификатор №35746.21.104 в землището на с.Камен бряг, Община Каварна,
обл. Добрич. Вятърната
електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост
на „Енерго-Про Мрежи" АД, по силата на договор за присъединяване на обект
на независим производител на ел. енергия №ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007 -
4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008г. Ищецът е сключил договор за изкупуване на
електрическа енергия №97 от 26.08.2009г. с ответното дружество, въз основа на
който ответникът „Енерго-Про Продажби"АД се задължава да изкупува
произвежданата от ищеца активна електрическа енергия на база издадени фактури,
като дължи плащане до 15 работни дни от получаване на фактурата. Твърди се, че
ответникът е следвало да заплаща произведената електрическа енергия по
преференциална цена, определена с Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР.
Твърди
се, че за производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи са определени две различни преференциални цени за
изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко
работни часове е достигнала съответната вятърна електрическа централа. В т.8 на Решение №Ц-010/2011г.
е
определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до
2 250 часа, за което вземане в размер на 152 586.30 лева е издадена
фактура №91/30.11.2015г. за месец
ноември 2015г. През същия месец се твърди, че ищецът е надхвърлил определеното
в т.1.7 от решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно специфично производство в размер на 2 000 МW/h за
инсталиран 1 киловат мощност за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа, поради което
ищецът е издал кредитно известие към фактура №91/2015г. – кр.известие
№92/30.11.2015г., с което горната сума е намалена със 124 480.63 лева с
ДДС. За разликата от 550.926 МВч ищецът издал дебитно известие №93/30.11.2015г.
към посочената фактура за м.11.2015г., с което сумата по фактурата е увеличена
със 8 827.92 лева с ДДС, формирана като тези 550.926 МВч над определеното
нетно специфично производство, са умножени с цена за излишък на балансиращия
пазар от 13.35 лева/МВч. Твърди се, че през м.12.2015г. централата на ищеца е
надминала тези 2 250 МВч ефективни часа на работа, поради което ищецът е издал
дебитно известие №95/31.12.2015г. на стойност от 115 652.71 лева с ДДС, с
което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена по т.1.7 от
решение СП-1, а именно по цена от 174.94 лева/МВч. Твърди се, че ответникът не
е заплатил тази цена до момента в размер на 115 652.71 лева по
деб.известие №95 към фактура №91/2015г. Претендира се и обезщетение за забава в
размер на 33 287.23 лева, считано от падежа – 15 дни от получаване на
дебитното известие /11.01.2016г./, т.е. от 29.01.2016г. до предявяване на иска.
Ищецът заявява с
исковата молба и втора претенция за ел.енергията изкупена през м.12.2015г. в
размер на 67 753.08 лева, за които е издадена ф.№94/31.12.2015г., която
цена е формирана по следния начин: за количеството 199.074 МВч е 188.29 лева
МВч /преференциална цена по т.8 от решение Ц-010/2011г. на КЕВР за ВяЕЦ
работещи до 2250 МВч, а за количеството 138.564 МВч – цена в размер на 172.95
лева за МВч, представляваща преференциална цена по т.9 от решение №Ц-010 за
ВяЕЦ над 2250 часа. Твърди се извършено частично плащане на общата сума по
фактурата от 73 737.94 лева от ответника като остатъка е в размер на
сумата от 67 753.08 лева. Върху тази главница се претендира и обезщетение
за забава в размер на 19 576.09 лева, считано от 25.01.2016г. до
предявяване на иска.
В исковата молба се
твърди, че с изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ бр.
№109/2013г., в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по
преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена.
Произведената електрическа енергия от възобновяеми източници се изкупува от НЕК
и ответника по преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните
типове производители, а за количества произведена електрическа енергия
надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества -
по утвърдената от КЕВР цена, по която общественият доставчик продава
електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните
дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С
последващо изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015г. на ДВ, в
сила от 24.07.2015г., НЕК и "Енерго-Про Продажби" АД имат задължение
да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници "по преференциална цена, за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз
основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР", като за
количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията
следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.
Ищецът твърди, че е налице
е валидно сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 97 от
26.08.2009г. По силата на този Договор, ищецът се задължава да произвежда и
продава, а ответникът да изкупува произведените от електрическата централа на
Ищеца количества електрическа енергия от възобновяем енергиен източник.
Договорът за изкупуване е в сила и се изпълнява от Ищеца и Ответника, като
неговата валидност и действието на неговите клаузи не са оспорвани. Ищецът е
произвел и доставил електрическа енергия на Ответника за месец ноември и
декември 2015г. в посочените количества. Съгласно чл. 4 от Договора за
изкупуване Ищецът поема задължение "да доставя електрическа енергия,
отговаряща на показателите за качество, залегнали в стандарт БДС EN
61400-21:2004 г". В изпълнение на това задължение за месец ноември 2015г.
Ищецът е произвел (чрез своята вятърна електрическа централа) и е доставил на
Ответника електрическа енергия в размер на 675,316 MWh. Тези количества са
отразени и в двустранно подписан протокол за периода 23:59:59 ч. на 31.10.2015
г. - 23:59:59 ч. на 30.11.2015 г., във Фактура № 91, в Кредитното известие, в
Дебитно известие № 93 и Дебитно известие № 95 и никога не са били оспорвани от
Ответника. Наред с това, в изпълнение на същото задължение за месец декември
2015г. ищецът е произвел и е доставил на ответника електрическа енергия в
размер на 337,638 MWh. Тези количества са отразени в двустранно подписан
протокол за периода 23:59:59 ч. на 30.11.2015 г. - 23:59:59 ч. на 31.12.2015 г.
във Фактура № 94, и никога не са били оспорвани от Ответника. Твърди се, че
ответникът е потвърдил количествата произведена и доставена от Ищеца
електрическа енергия с имейл от 11.12.2015г. от г-жа С Т до г-жа М С, управител
на Ищеца за месец ноември (Приложение № 5.11, "Имейл от 11.12.2015
г.") и съответно за месец декември с имейл от 12.01.2016г., от В.Д., с
което Ответникът заявява готовност да заплати пълния размер на фактурираната
сума. Твърди се, че с писмото си Ответникът не оспорва конкретните фактурирани
количества произведена и получена електрическа енергия, а само за кои от тях
той дължи плащане по преференциална цена.
Ищецът е фактурирал
електрическа енергия за м.ноември и м.декември 2015г. в съответствие с Договора
за изкупуване и действащото законодателство. Твърди се още, че съгласно чл. 18,
ал. 1 от Договора, цената, дължима от Ответника за количествата електрическа енергия,
произведени и доставени от Ищеца на Ответника, се определя от ДКЕВР (сега
КЕВР). Видно от чл. 18, ал. 3 от Договора за изкупуване, към момента на
сключване на договора се прилага преференциалната цена определена в Решение
№Ц-04/30.03.2009г. Съгласно действащото законодателство и договора за
изкупуване, тази преференциална цена се прилага за период от 15 (петнадесет)
години. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Договора за изкупуване, в случай че с решение
на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде
променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в
сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение. С
влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. в ДВ
бр.35 от 03.05.2011г.), по силата на § 7 ПЗР от ЗЕВИ, Договорът за изкупуване
между Ищеца и Ответника запазва действието си, като преференциалната цена за
изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Ищецът твърди,
че видно от Решение Ц-010 на ДКЕВР, при определяне на преференциалните цени по
същото решение, ДКЕВР е използвала специален критерий по отношение на
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, а
именно - "наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори - до 2 250 часа
вклю. и над 2 250 часа годишни часове.
Ищецът твърди, че за
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, са
определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа
енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала
съответната вятърната електрическа централа. Така в т.8 на Решение Ц-010 е
определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до
2 250 часа, а в т. 9 на Решение Ц-010 е определена цена от 172,95 лв./MWh за
вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по
силата на Решение Ц-010 производителите на електрическа енергия от възобновяем
източник вятър, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях
електрическа енергия по преференциална цена, определена в т.8 от Решение Ц-010
до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност, а след достигане на 2 250 ефективни годишни часове - по
преференциалната цена, определена в т.9 от Решение Ц-010 за единица инсталирана
мощност. Твърди се, че в същия смисъл е разпоредбата на чл.18, ал.3 от Договора
за изкупуване. Според ищеца, това разбиране е потвърдено и от ДКЕВР в Писмо с
изх. № Е-12-00-646/30.05.2008г. на ДКЕВР до председателя на "Асоциация на
производителите на екологична енергия" (Приложение № 5.13 "Писмо от
КЕВР от 2008 г."). От него става ясно, че за ветровите генератори с пълни
ефективни годишни часове работа до 2 250 часа се заплаща по-високата
преференциална цена, определена със съответното ценово решение (т.е. в случая
Решение Ц-010), а за произведената електрическа енергия при СЛЕДВАЩИТЕ пълни
ефективни годишни часове работа, над 2 250 часа - по-ниската преференциална
цена определена в същото решение. В подобен смисъл е и писмо на КЕВР с изх. №
Е-04-01-4/28.04.2015 г. Твърди, че такава е била и трайната практиката в
отношенията между производителите на електрическа енергия с възобновяем
източник вятър и крайните снабдители, включително ответника и обществения
доставчик ("Национална електрическа компания" ЕАД или
"НЕК"), включително и между Ищеца и Ответника, продължила повече от 5
(пет) години. Съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в редакцията към влизане в сила
на закона (03.05.2011г.), на изкупуване по тези преференциални цени подлежи
цялото количество електрическа енергия, а съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗЕВИ цената
на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на
договора за изкупуване. С оглед на това, след влизането в сила на ЗЕВИ, Ищецът
следва да продава цялата произведена от него електрическа енергия на ответника
по преференциални цени, определени в Решение Ц-010, като тази цени не могат да
бъдат изменяни за срока на Договора за изкупуване. С изменението на чл. 31, ал.
5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ бр. №109/2013 г., в сила от 01.01.2014г., е
въведена промяна в количествата електрическа енергия от възобновяеми източници,
които подлежат на изкупуване по преференциални цени, без да се променят самите
преференциални цени. Така според изменената разпоредба общественият доставчик -
НЕК, съответно крайният снабдител (в случая Ответникът), има задължение да
изкупува произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна
продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове
производители, а за количества произведена електрическа енергия надхвърлящи
средногодишната продължителност на работа - по утвърдената от КЕВР цена, по
която общественият доставчик продава ел. енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващо изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в ДВ
бр. № 56/2015 г., в сила от 24.07.2015г., количествата електрическа енергия,
подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на
допълнителен критерий отново без да се променят преференциалните цени. С тази
разпоредба е създадено задължение за обществения доставчик- НЕК, съответно за
крайните снабдители - "Енерго-Про Продажби" АД, да изкупуват
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници "по
преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР". За
количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията
следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар или да се
продава по свободно договорени цени. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ, нетно
специфично производство на електрическа енергия е "средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението
на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствени
нужди". В § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката е предвиден срок до
31.07.2015 г., в който КЕВР да приеме решение, с което да установи стойността
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциалните цени в съответните ценови решения. Твърди се, че
в резултат на горните изменения на ЗЕ, КЕВР постановява Решение № СП-1, с което
установява НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015г. за
изкупуване на енергията, произвеждана от всички възобновяеми енергийни
източници, включително и с възобновяем енергиен източник вятър.
Ищецът сочи, че Решение
СП-1 не е влязло в сила, а подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.
13, ал. 9 от ЗЕ. Срещу Решение СП-1 са подадени множество жалби, като по
отношение на релевантните в настоящия случай точки 1.7 и 1.8, е постановено
Решение № 1177/23.02.2018 г. по адм.д. № 8522/2015 г. на Административен съд -
София град, с което са отменени т.1.7 и т.1.8 на Решение СП-1. Това решение е
обжалвано от КЕВР и по него е образувано адм.д. № 5284/2018г. на ВАС. Съгласно
т.1.7 от Решение СП-1, нетното специфично производство на вятърни електрически
централи при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. т. 8 от Решение
Ц-010) е 2 000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, а
съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни
електрически централи при определена цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС (т.е т. 9
от Решение Ц-010), е 2 300 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2
250 часа. С оглед на така определените стойности на нетно специфично производство
на електрическа енергия, за които се прилага преференциална цена по т. 8 и т. 9
от Решение Ц-010 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа
на единица инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, то
Ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия, произведени от
вятърната централа на Ищеца по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-010 до
достигане на максималното количество от 2 000 kWh (нетно специфично
производство) и при условие, че вятърната електрическа централа не достигне 2
250 ефективни годишни часове работа. В случай, че не достигне 2250 ефективни
годишни часове работа, произведената електроенергия, ще се изкупува по цена на
излишък на балансиращ пазар. В случай, че вятърната електрическа централа на
Ищеца достигне 2 250 ефективни годишни часове работа, то Ответникът следва да
изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната
електрическа централа на Ищеца по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-010
за количествата между 2 000 kWh (нетно специфично производство) и 2250
ефективни годишни часове работа. Ако производителят надвиши 2250 ефективни
часове работа, то тогава произведената електроенергия ще се изкупува по т.9 от
Решение Ц-010 до достигане на максималното количество от 2 300 kWh (нетно
специфично производство). След като бъдат достигнати 2 300 kWh (нетно
специфично производство) електроенергията на тези часове се изкупува по цена на
излишък на балансиращ пазар.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от Договора за изкупуване, Ищецът следва да фактурира месечно
продадената електрическа енергия на Ответника, което е сторено. Поддържа, че
фактурирането на сумите за двата месеца м.11 и м.12.2015г. е правилно, тъй като
през месец ноември 2015г. ВяЕЦ на Ищеца все още не е достигнала 2 250 ефективни
часа работа и е следвало да се приложи преференциалната цена по т. 8 от Решение
Ц-010 (188,29 лв./MWh). От друга страна, през м. декември 2015г. вятърната
електрическа централа на Ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа, но не
е достигнала 2 300 kWh нетно специфично производство, поради което цялото
количество електрическа енергия произведена от Ищеца през месец ноември 2015г.
е подлежало на изкупуване по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-010 в
размер на 188,29 лв./MWh. Спазено е изискването за уведомяване на ответника за
издадените фактури.
Въз
основа на това се твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията да заплати
на Ищеца цена за доставена електрическата енергия в размер на 115 652.71 лв. с
ДДС за месец ноември 2015г., съответно за месец декември 2015г. в размер на 67
753.08 лв., поради което сумите са предмет на осъдителния иск. Твърди се, „че
ответника изрично е отказал плащане.
Ищецът
твърди, че независимо от измененията в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ във времето,
трайна практика е производителите на енергия с възобновяем източник „вятър” да
фактурират количествата електрическа енергия по преференциална цена съгласно
т.8 на Решение №Ц-010 в размер на 188,29 лв./MWh, без ДДС преди електрическите
им централи да достигнат до 2 250 часа работа, и съответно по преференциална
цена съгласно т. 9 от Решение Ц-010, в размер на 172,95 лв./MWh, без ДДС след
като достигнат 2 250 часа. Твърди се, че Ответникът в нито един момент не е
оспорил тази практика като редовно е заплащал дължимите суми по така издадените
фактури. Твърди се, че между страните считано от 2009 г. до м. декември 2015г.
никога не е имало спор относно последователното приложение на цената по т. 8 на
Решение Ц-010 (цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС за вятърни електрически централи,
работещи до 2 250 часа) и т. 9 (цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС за количествата
електрическа енергия след достигане на 2 250 часа). Този механизъм не е бил
оспорват нито от НЕК, нито от КЕВР. Прави се довод, че изменението на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ от 2015 г. (ДВ бр. № 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) по
никакъв начин не засяга последователното прилагане на цените по т. 8 и т. 9 на
Решение Ц-010.
Ищецът се позовава на
Решение СП-1, което определя размер на нетно специфично производство за всички
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Твърди, че към
момента единствено по отношение на възобновяем източник вятър е налице
превратно тълкуване от страна на НЕК и крайните снабдители относно прилагането
на Решение СП-1, което е още едно доказателство, че законодателя не е имал
никакво намерение да променя приложимостта и/или методологията за прилагане на
две преференциални цени, а именно до и след достигане на 2250 ч. ефективна
работа. За Ответника не съществуват нито договорни, нито законодателни, нито
регулаторни причини да прилага друг механизъм за заплащане или цени различни от
преференциалните. Ответникът дължи на Ищеца обезщетение за забава като според
чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване, "Енерго-Про Продажби" АД следва
да заплати дължимите на Ищеца суми до 15 (петнадесет) работни дни след
получаване на издадената фактура. Претендират се и законни лихви от предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумите.
По делото е
постъпила допълнителна молба от ищеца, в която се застъпва становище, че са
налице всички предпоставки за реализиране на договорната отговорност на
ответника, като са изложени подробни правни доводи. В съдебно заседание ищецът
чрез адв.П. поддържа предявените обективно кумулативно съединени искове.
С
отговор на исковата молба,
ответникът „Енерго Про Продажби“ АД в срока по чл.367 от ГПК, оспорва
основателността на иска. Твърди се, че процесните изкупени количества
ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в
изпълнение на законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ. Между ищеца и ответника
съществува спор относно цената, която следва да бъде заплатена за процесиите
количества електрическа енергия - дали това е преференциалната цена, определена
с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР или цена за излишък на балансиращия пазар,
определяна от „Електроенергиен Системен Оператор"ЕАД по реда на Правила за
търговия с електрическа енергия. Спорът относно приложимата цена възниква във
връзка с тълкуване на административен акт на КЕВР - Решение № СП-1 от
31.07.2015г., с който се определя нетното
специфично производство на електрическа енергия, което единствено подлежи
на заплащане по преференциална цена, съгласно изменената разпоредба на чл. 31,
ал.5.
Ответникът
твърди, че с писмо с изх.№26-1632-130 от 28.10.2015г. общественият доставчик -
краен купувач на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници
"НЕК" ЕАД по идентичен с
настоящия казус уведомява „Енерго-Про Продажби" АД, че с Решение
СП-1/31.07.2015г. нетното специфично производство за тези централи се определя
съгласно т. 1.7." 2 000 kWh, при определена цена - 188.29 лв./MWh, без
ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа", т.е.
количествата над 2 000 kWh следва да бъдат по цени за излишък. Поради този
отказ на „НЕК" ЕАД да заплати изкупената от производителите електрическа
енергия при така фактурираните цени и изразеното становище относно приложимата
цена за изкупуване на електрическата енергия от ВяЕЦ съобразно работата им до и
съответно над 2 250 часа и нетното им специфично производство, определено с
Решение №СП-1/31.07.2015г., както и предвид „посредническата
позиция/дейност" на „Енерго-Про Продажби" АД в тези отношения,
дружеството краен снабдител отправя запитване с изх.№K-EPRS-2629/30.10.2015 г.
към регулаторния орган - КЕВР за становище относно начина на определяне на
приложимата цена за изкупуване съответно нетно специфично производство. Твърди
се, че до предявяване на иска КЕВР не е постановил решение, в което да изложи
официална позиция относно приложението на т.1 и т. 2 от Решение
СП-1/31.07.2015г. Твърди се, че цялото количество произведена през процесните
м.11 и м.12.2015г. електрическа енергия, след достигане на нетно специфичното
производство, е платена от ответника по съответната цена за излишък на
балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД, като за месец ноември 2015г.
ищецът е получил плащане в размер на 8 827,92 лв., а за месец декември 2015 г.
- 5 984,86 лв. Вместо анулиране на така предявените за плащане счетоводни
документи, „УП България 8" ЕООД завежда настоящия иск въз основа на
същите, въпреки че е уведомен за становището на обществения доставчик - краен
купувач, както и за съществуващата неяснота в тълкуването на Решение СП-1 от
31.07.2015г. на КЕВР. Ответникът не оспорва съществуването на Договорът за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 97 от 26.08.2009 г., сключен при действието на чл.16 от Закон за
енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и
биогорива (ЗВАЕИБ., отм., в сила от03.05.2011г.) По силата на чл.18, цената за
продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР ежегодно.
На 30.03.2011г. ДКЕВР приема Решение№Ц-10/30.03.2011г., като с него определя
нови преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници и прилага специален критерий - наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на
ветровите генератори - до 2 250 годишни часа включително и над 2 250 годишни
часа. Тези цени се прилагат по сключения между страните договор, считано от
01.04.2011г., съгласно нормата на чл. 21, ал.1 ЗВАЕИБ (отм.). На 03.05.2011г.
влиза в сила Закон за енергията от възобновяеми източници, който отменя Закон
за енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и
биогоривата. Параграф 7, ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ определя, че дългосрочните
договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници
запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата
към датата на влизане в сила на закона. Твърди се, че съгл.пар.7, ал.1 от ЗЕВИ,
приложимата преференциална цена по договорите за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем източник между ищеца и ответника е тази, определена
с Ц-10/30.03.2011 на КЕВР. След влизане в сила на ЗЕВИ по тази преференциална
цена е изкупувано цялото количество електроенергия произведена от ищците.
Ответникът
твърди, че предявеният от ищеца иск за заплащане на преференциална цена за
процесиите количества електрическа енергия е неоснователен, доколкото е в противоречие с чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.
Произведеното количество електрическа енергия след достигане на нетното
специфично производство при работа на централата до 2 250 часа в размер на 550,926
за месец ноември 2015 г. е своевременно заплатено от ответника по съответната
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД. Ищецът е
получил плащане в размер на 8 827,92 лв., което не се оспорва от него. През
месец декември 2015г. електроцентралата на ищеца произвежда електроенергия в
размер на 337,638 МВтч. като за произведената електрическа енергия ищецът
издава Фактура № **********/31.12.2015г. на стойност 73 737,94 лева с ДДС,
прилагайки последователно преференциални цени по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 за
количествата електрическа енергия преди достигане и след надминаване на 2 250
ефективни часа при недостигнато нетно специфично производство от 2 300 КВтч,
приемайки че за цялата произведената през месец декември 2015г. електрическа енергия
му се дължи преференциална цена, а не цена за излишък. Цялото количество
електрическа енергия в размер на 337,638 МВтч. произведена през месец декември
2015 г. е своевременно заплатено от ответното дружество по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД, като ищецът е
получил плащане в размер на 5 984,86 лв., което не се оспорва. Твърди се, че
така изчислената от ищеца цена за продадена на ответника електрическа енергия
през месеците ноември и декември 2015г. е определена в противоречие с нормата
на чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и подлежащия на изпълнение индивидуален административен акт
на КЕВР - Решение № СП-1 от 31.07.2015г., както и в нарушение на чл. 18 от
Договора за изкупуване. Достигането на пълните ефективни часове при всички
случаи съставлява праг, до който се дължи преференциална цена. Над него
ответникът твърди, че следва да се приложи чл.31 ал.5 т.2 ЗЕВИ, т.е.
произведената от ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на
балансиращия пазар. Всяко друго тълкуване противоречи на целта на закона.
Ответникът е поискал
привличане на ТЕК ЕАД като трето лице помагач в спора поради пряк интерес на
последното от постановяване на положително за него решение – основанията са
чл.94 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който крайните снабдители,
какъвто е "Енерго-Про Продажби" АД, продават на обществения доставчик
"НЕК" ЕАД, количествата електрическа енергия, която са закупили по
чл.31 от Закона за енергията от възобновяеми източници по цената, по която те
са я закупили. За „Енерго-Про Продажби" АД съществува нормативно
задължение да продава на НЕК ЕАД изкупената от производители на енергия от ВИ
електрическа енергия, по цената, по която същата е закупена, а за НЕК ЕАД
респективно съществува нормативно задължение да купува и заплаща същата.
Претендира се отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените разноски. По делото е
постъпил допълнителен отговор от ответника,
в който не се навеждат нови фактически твърдения, като повторно се излагат
правни съображения по прилагането на решенията на КЕВР и ЗЕВИ. В съдебно
заседание пълномощникът на ответното дружество адв.Б. оспорва иска като
поддържа изложеното в отговорите.
С определение
№1186/28.03.2019г. съдът е конституирал НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД
като трето лице помагач на ответника, на основание чл.219 ГПК. Съгласно
постъпило становище на третото лице /на л.128 и сл. от делото/, счита
предявената искова претенция за неоснователна като искането на ищеца
противоречи пряко на чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
Съдът, въз основа
на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, в съгласие с нормата на чл.235, ал.3 ГПК,
намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е сключен Договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник рег. №97/26.08.2009г. Съгласно този договор, производителят
/ищеца/ доставя и продава произведената от него ел.енергия от ВяЕц Камен бряг
Север – 3 с обща инсталирана мощност от 3000 кВч, състояща се от един
генератор в поземлен имот в с.Камен
бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, която ел.енергия се изкупува от ответника
изцяло, след представяне на документ за въвеждане в експлоатация на ВяЕц
съгласно ЗУТ. Съгласно чл.2 от договора, същият влиза в сила от датата на
въвеждане в експлоатация като действието на договора е за период от 15 години.
Съгласно чл.18 от договора, цената за продажба на произведената ел.енергия по
чл.1, ал.3 е регулирана и се определя от ДКЕВР. При промяна на цената, новата
цена се прилага занапред без да е
необходимо подписване на допълнително споразумение. Към подписване на договора,
в действие е било решение на ДКЕВР №Ц-04 от 30.03.2009г. с определена в чл.18,
ал.3 от договора цена от 189 лева/МВч без ДДС, а при достигане на 2250 пълни
ефективни годишни часове на работа на ел.централата, за следващите часове на
работа до края на календарната година, цена по чл.1, ал.3 в размер на 172 лева/МВч
без ДДС. Съгласно чл.21 от договора, производителят е длъжен да представи
фактура на купувача за продаденото количество ел.енергия за текущия месец до
пето число на следващия месец. Производителят уведомява купувача за издадената
фактура по имейл или факс като фактурата следва да е придружена с протокола по
чл.16 от договора. /протокол за отчитане на ел.енергия от СТИ в два екз./
Съгласно клаузата на чл.24, фактурата подлежи на заплащане от купувача до 15
работни дни след получаване на издадената данъчна фактура. Заплащането се
извършва по Б.а сметка ***.
Съгласно чл.26 от
договора за изкупуване, купувачът заплаща на производителя при забавено
плащане, обезщетение в размер на законната лихва, изчислена на годишна база от
360 дни, върху дължимата сума, от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на производителя/купувача.
Към делото е
приложен и Договор за присъединяване на независим производител на ел.енергия от
14.11.2008г., сключен между Е.ОН България Мрежи АД и УП България 8 ЕООД.
Приложени са и
издадените от ищеца фактура №91/30.11.2015г., кредитно известие
№91/30.11.2015г.; фактура №93/30.11.2015г., дебитно известие №95/31.12.2015г.,
фактура №94/31.12.2015г.; извлечение от разплащателна сметка №38/04.05.2016г. с
движение по сметката за периода от 29.04.2016г. до 03.05.2016г.
Приложени са още
протокол за отчета на произведената и постъпилата в ел.мрежа активна ел.енергия
от ВнЕЦ Камен бряг Север -3, собственост на УП България 8, за м.ноември 2015г.
в размер на 675 316 кВч. както и протокол от 31.12.2015г. за м.декември
2015г. за количеството от 337 638 кВч.
Страните не спорят, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник чрез вятърна централа „Камен бряг
Север-3" с обща инсталирана мощност от 3 000 kW - състояща се от един
генератори, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 357.46.21.104 по
плана за земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област Добрич,
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №ДУА 242/08.10.2007 -3077/10.10.2007 -4041 -ВГ- 08.09.2008
от 14.11.2008г. Ответникът „Енерго-Про Продажби" АД е титуляр на лицензия
за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004
год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на
ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен
да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. „Национална
електрическа компания"ЕАД /за краткост - НЕК ЕАД / е титуляр на лицензия
за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия
№Л-147-13/17.12.2004Г., издадена от ДЕКВР. Като обществен доставчик по силата
на чл.94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго-Про Продажби" АД,
в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която
„Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената,
по която е закупена от производителя. Между „Енерго-Про Продажби" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Продажби" АД/ и „УП България 8"
ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 97 от 26.08.2009 г. По силата на този договор
„УП България 8" ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергиен обект-ВяЕЦ „Камен бряг Север-3" ЕООД
на „Енерго-Про Продажби" АД в качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от
Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя
от ДКЕВР. През процесния период преференциалната цена, приложима към договора,
е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, като тази цена се
дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи
нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.
Процесиите количества електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника
по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 97 от 26.08.2009 г.Изкупените
количества ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД,
в изпълнение на законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ. Между ищеца и ответника
съществува спор относно цената, която следва да бъде заплатена за процесиите
количества електрическа енергия - дали това е преференциалната цена, определена
с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР или е цена за излишък на балансиращия
пазар, определяна от „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД по реда на
Правила за търговия с електрическа енергия. Изкупената от крайните снабдители
енергия по чл. 31 ЗЕВИ не се използва от крайните снабдители, същата енергия (
цялото количество) се продава на обществения доставчик по цените, по които е
закупена, в изпълнение на императивната норма на чл. 94 ЗЕ.
Съгласно
изслушаната и приета по делото СТЕ /на л.221 и сл./ се установява нетно
специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 кВч, при средногодишна
производителност на работа 2000 кВч и след приспаднати собствени нужди в размер
на 0%. Установеният размер на НСП е на база на определената преференциална цена
за групата вятърни ел.централи работещи до 2250 часа.
Въз
основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните изводи по
същество на спора:
С
доклада си по делото съдът на основание чл.146, т.3 и т.4 от ГПК е приел и
обявил на страните, за безспорно и ненуждаещо се от доказване следните факти: че
ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем енергоизточник
чрез вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи" АД по силата на договор за
присъединяване на обект на независим производител; че е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия с ответното дружество; че дължи плащане до
15 работни дни от получаване на фактурата по преференциална цена, определена с Решение
№Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР /сега КЕВР/; че към м.ноември 2015г. вятърната
централа е достигнала нетно специфично производство от 2000кВч за 1кВч
инсталирана мощност; че за процесния период ищецът е произвел и доставил на
ответника, а той на обществения доставчик електрическа енергия в посочените количества по фактура №91 и
ф.№95/2015г. – 675.316 МВч /ф.91/ и
337.638 ВМч /ф.№94/; че
ответникът е уведомен по електронна поща за издадените фактури; че ответникът е
заплатил частично сума от ф.94/2015г.
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ в тежест на
ищеца е да докаже наличието на възникнало договорно правоотношение,
изпълнение на задължението си по договора и механизма за определяне на
приложимата цена. В тежест на ответника е
да установи точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.
Фактът на сключен между
страните договор за изкупуване и произведеното за процесния период количество
ел. енергия са безспорно установени по делото. По отношение на приложимата цена
следва да бъде съобразено, че процесното
правоотношение, макар на договорна основа, се развива на пазар, където
договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от
императивен порядък. Съответно цените, на които производителите продават
ел.енергия на обществения доставчик, не подлежат на договаряне, а на регулиране
от държавен орган КЕВР - чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Съгласно действащия към
момента на сключване на процесния договор Закон за възобновяемите и алтернативните
енергийни източници и биогоривата /отм./, а впоследствие на Закона за енергията
от възобновяеми източници (Обн.ДВ, бр.35/03.05.2011г., в сила от 03.05.2011г.), цялата
произвеждана от производителя енергия от възобновяеми източници се е изкупувала
по преференциални цени, формирани от 80 на сто от средната продажна цена за
предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и
добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния
енергиен източник. (чл.16 и 21 от ЗВАЕИБ). С въведените изменения в
разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ, бр.109/2013г., в сила от 01.01.2014г.) е
наложена промяна във възприетата до този момент държавна политика цялата
енергия от възобновяеми източници да се изкупува по преференциални цени. С
посоченото изменение е редуциран размерът на изкупуваното количество ел.
енергия, като същото е обвързано със средногодишната
продължителност на работа, съгласно решение на КЕВР, въз основа на което тя
е определена. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел. енергия до размера на
нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на
балансиращия пазар. Нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ намира приложение спрямо
сключените до този момент договори за изкупуване на ел.енергия, включително
процесния, предвид императивния й характер и липсата на уредба, изключваща
действието й от определени заварени правоотношения. Изводът за приложимост към
договора на всички настъпили впоследствие регулации на цената следва и от
клаузата на чл.18, ал.2 от Договора, съгласно която в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия
бъде променена, тя се прилага между страните от датата на влизане на решението
в сила без да е необходимо допълнително договаряне.
Следователно, след влизане
в сила на изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ процесният договор е изменен от
императивната разпоредба на закона и актовете на КЕВР, издадени на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. В изпълнение
на посочената разпоредба са приети последователно Решение №СП-1/31.07.15г. на
КЕВР и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с които е определено нетно специфично
производство на ел. енергия. /НСПЕ/ Първото решение е отменено в тази част
/т.1.7/ с влязло в сила решение по адм.д.№8522/15г. на АС -София, а
последващото решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР е прогласено за нищожно с
решение №6355/29.10.2019г. по адм.д. № 4422/2019г., по описа на АС – София
град, което не е влязло в сила. В последно заседание пълномощникът на ищеца
адв.П. е представил екз.от това решение на АС с отбелязване, че същото не е
стабилизирано.
Съгласно разпоредбата на
чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение,
а искането за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е
недопустимо, освен в изчерпателно посочени хипотези, различни от процесната. В
посочената норма е предвидено изключение от общото правило в административния
процес, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. В
случая със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие на
жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания индивидуален
административен акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин
е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от
КЕВР. Или, въз основа на този аналиц,
решение Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към момента по арг. и от чл.235, ал.3 ГПК,
подлежи на изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по
спора. С него е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер на 2 000 kWh, въз основа на което
е определена преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до
2250 часа, по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР във връзка с
Решение № Ц-013/28.06.2006г., в т.8 и т.9 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на
КЕВР, производителите на ел.енергия от ВяЕц са разграничени в две отделни групи
тарифни групи за изкупуване на ел.енергия – съответно работещи до 2250 часа и
работещи над 2250 часа. Поради това, последователното преминаване от една
тарифна група в следваща за преференциално изкупуване, поддържано от ищеца, при
надхвърляне на заложените прагове, е недопустимо.
В случая в чл.18, ал.3 от
процесния договор е заложен праг от 2250 пълни ефективни часове на работа
годишно, при който произведената ел.енергия ще се изкупува по максимална
преференциална цена, след което се извършва по занижена цена. Следователно,
собствената на ищеца централа попада в групата на тези работещи до 2 250 часа,
което обуславя приложимост на т.8 от
Решение № Ц-10/30.03.11г., касаещо
централи, работещи до 2250 часа. Съществените си доводи ищецът е развил в
т.3.2.3 от исковата молба, видно от които същият счита, че е допустимо
последователното ползване на две различни преференциални цени за изкупуване на
ел.енергия според ефективните годишни часове на работа на централата до и над
2250 часа.
Съобразно определение на
съда №1186/28.03.2019г. /л.126 по делото/ съдът е приел за безспорно установено
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към м.ноември 2015г. ВяЕЦ е
достигнала НСПЕ от 2000 кВтч за 1 кВч инсталирана мощност както, че за
процесния период ищецът е произвел и доставил на ответника, а последният – на
обществения доставчик НЕК, ел.енергия в посочените количества, обективирани във
фактура №91 и ф.№95 от 2015г., а именно 675.316 МВч и 337.638 МВч, а така също,
че ответникът е уведомен по ел.поща за издадените от ищеца фактури както, че
ответникът частично е заплатил дължимото по фактура №94/2015г.
Ищецът не твърди, а и не
представя доказателства, че енергийния обект съобразно ресурса на първичния
енергиен източник, попада в друга ценова категория – на ВяЕЦ работещи над
2 250 годишни часа. Горното се установява и от допусната по делото СТЕ /на
л.224/, съобразно която при съобразяване на ценообразуващите елементи, въз
основа на които е определена преференциална цена за ВаЕЦ, работещи до 2250 часа
по т.8 от решение №Ц-10 от 3.03.3011г. на КЕВР – 188.29 лева/МВч /без ДДС/,
нетното специфично производство на ел.енергия е в размер на 2000 кВч при
средногодишна продължителност на работа 2 000 кВч/кВ. Установеният размер
на НСП е на база на определената преференциална цена за групата вятърни централи
работещи до 2250 часа. Поради това съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г., нетното специфично производство за процесната
ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000 kWh. С
оглед на гореизложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване част от
произведената ел.енергия за м.11. и м.12.15г. /тази до достигане на НСП/, а
останалото произведено количество за същия период подлежи на изкупуване по цени
за излишък на балансирания пазар.
С новото Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР е определено повторно нетното специфично производство на
електрическа енергия, което предвид липсата на яснота относно стабилността на
решението, следва да бъде съобразено от настоящия съд. Безспорно като
индивидуален административен акт това решение се ползва с предварителна
изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ. Според
същото решение нетното специфично производство на електрическа енергия за
съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с
Решение № Ц-10 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР, следва да бъде установено въз основа
на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния
енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа.
В чл. 18, ал. 3 на Договора
за изкупуване на електрическа енергия, страните са определили цена на
изкупуваната електрическа енергия от 189 лв. /МВтч без ДДС. Същата е идентична
с тази, определена в т. 2. 1. от Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР,
изменена с Решение № Ц-018 от 31.03.2018 г. на ДКЕВР и Решение № Ц-10 от
30.03.2011 г. на ДКЕВР на 188. 29 лв. /МВтч без ДДС и представлява първоначално
определената цена за работа на ВяЕЦ с режим до 2250 пълни ефективни годишни
часа на работа. Следователно самият производител е определил, че наличният
ресурс на първичния енергиен източник за централата му по прогнозни данни е да
работи до 2 250 часа на номинална мощност. Следва да се посочи, че би бил
различен правния извод при наличие на представени от ищцовото дружество
доказателства в обратна насока, а именно за поставяне на ВяЕЦ в друга ценова
категория.
В случая страните не
спорят, че плащането от страна на ответника е осъществено по този начин, а
именно, нетното специфично производство от 2 000 КWh при цена от 188,29лв
/МWh, е заплатено като преференциална цена, а произведеното над това количество
ел.енергия - по цена за излишък на балансиращия пазар. С оглед на изложеното,
заплатеното е дължимото плащане и предявеният иск се явява неоснователен.
Освен изложеното по-горе,
съдът споделя изцяло мотивите на постановеното от ВнАС решение по в.т.дело
№588/2019г. – решение №9/2020г., съгласно които процесните решения № СП-1 от
31.07.2015 г. /в действаща му т. 1. 8 / и № СП-5 от 28.03.2019 г. /заменило
отменената т. 1. 7/ имат пояснителен характер и само оповестяват цените на
точни количества на стимулирано с преференция производство. В
първоинстанционното производство липсва наведено от ищцовото дружество искане
за упражняване на косвен съдебен контрол върху валидността на Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР, по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Дори и решенията да не са
издадени, законът не допуска получаване на плащания над заложената в цените
обща норма на печалба. При отчитане на предварителното изпълнение на още
нестабилното второ решение, така и при възприемане на всички възражения срещу
актовете на КЕВР, в това число и липсата на окончателно произнасяне по
действителността на второто решение, няма основание за фактуриране на горница
над цена за излишък за централа, доставяла производството си по цени за работа
до 2250 часа. Такова основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на
Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР при увеличаване на лимита, което би
представлявало ново основание на претенция на ищеца.
Съобр.същото цит.по-горе
решение на АС-Варна, не са налице основания за спиране на производството до
стабилизиране на акта на КЕВР, предмет на висящото производство по адм.дело
№4422/2019г. на АС –София град поради предварителната изпълняемост
индивидуалните административни актове на КЕВР, съобразно императивната
разпоредба на чл.13, ал.9 ЗЕ.
Изходът на спора по главния
иск обуславя от своя страна неоснователност и на акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва.
Поради този изход от спора,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски следва да бъдат присъдени на ответника
съобразно списъка по чл.80 ГПК. От същия ,представен на л.246 по делото, се
установяват общо разноски, вкл. в производството по частната жалба, в размер на
10 685 лева. В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си по делото е
направил възражение за прекомерност на претендирания адв.хонорар съгласно
чл.78, ал.5 ГПК. Съдът възприема възражението за относимо както към хонорарът в
основното исково производство, така и за претендирания в частното производство
пред АС-Варна. Възражението е неоснователно при прилагане разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения
както и съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че в
полза на ответника следва да бъдат присъдени и разноските, сторени в частното
производство по обжалване определението за спиране пред АС-Варна като съобрази,
че такива са били поискани и не са присъждани от въззивния съд. Същите, при
изчисляване съобразно чл.7 от Наредбата за МРАВ също не надхвърлят предвидените
там минимуми съгл.ал.2, т.5 вр. ал.7 от същия чл.7, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Представени са и доказателства за реалното уговаряне и изплащане на
хонорара съгл.т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от УП БЪЛГАРИЯ 8 ЕООД,
ЕИК *********, София, чрез адв.Р.М. от АК -Видин, срещу ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ
АД, ЕИК *********, Варна, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 115 652.71 лева,
дължими от ответника за произведена, но неплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ за месец
ноември 2015г., за която е издадена дебитно известие №95 към Ф.№91/30.11.2015г.
съгл. Договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем източник
№97/26.08.2009г., ведно със сумата от 33 287.23
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата, с
начислен ДДС, за периода от 29.01.2016г. до предявяване на иска на 30.11.2018г.
съгл.чл.24 от Договора както и законната лихва от този момент до окончателно
изплащане на задължението на осн.чл.86 ЗЗД; сумата от 67 753.08 лева, представляваща дължима незаплатена преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца
ВяЕЦ за месец декември 2015г., за която е издадена фактура №94/31.12.2015г.
/частично заплатена/, ведно със законна лихва върху тази главница в размер на 19 576.09 лева, за периода от
25.01.2016г. до предявяване на иска на 30.11.2018г. съгласно чл.24 от Договора,
ведно със законна лихва от този момент до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД вр.чл.31 от ЗЕВИ.
ОСЪЖДА УП
БЪЛГАРИЯ 8 ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД,
ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски в общ размер на 10 685 лева, съобразно
представен списък, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, ул.Триадица №8.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с ВЖ пред Апелативен
съд- Варна.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: