№ 46988
гр. София, 18.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110145480 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 219, ал. 1 и 3 ГПК във връзка с чл. 130 ГПК.
Образувано е по искове на Г.ф по Кодекса за застраховането срещу А. И.
В. за осъждане на последния да плати на фонда три обезщетения – за
неимуществени вреди на водач и пътник, и за имуществени вреди на
автомобил на пътника, причинени от ответника при пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило докато ответникът е управлявал автомобил
без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като между страните няма
спор, че ПТП е предизвикано при условия на съпричиняване. Ответникът иска
конституиране на ЗК „(фирма)“ АД в процеса като ответник по обратен иск и
трето лице – помагач, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на водача на автомобила, за щетите по който и на пътниците в
който първоначалният ищец е заплатил обезщетение.
По претенцията по обратния иск настоящият съдебен състав намира, че
същата е недопустима, защото от твърденията на ответника по първоначалния
иск не следва наличие на негово право спрямо застрахователя на водача, на
когото ищецът е платил обезщетение. В случая не може да се предяви пряк
иск на увреденото лице по чл. 432 КЗ срещу застрахователя на гражданската
отговорност на причинителя на вредите, тъй като ответникът по
първоначалния иск, който предявява обратен такъв срещу застрахователя, не
претендира свои собствени вреди – предмет и на първоначалния, и на
заявения обратен иск са не вреди на ответника, а на собственика на другия
участващ в ПТП автомобил и пътниците в него. Ответникът не може да
твърди и наличие на свои права, които да упражни срещу застрахователя по
гражданската отговорност – това е така, тъй като отговорността на
първоначалния ищец – Г.ф, е субсидиарна спрямо тази на застрахователя на
гражданската отговорност на водача съгласно чл. 557, ал. 1 КЗ. Т.е. за да
възникне регресното право на първоначалния ищец, трябва да не е налице
валидно застрахователно правоотношение с евентуалния ответник по
обратния иск. В този смисъл, ответникът по първоначалния иск – водачът,
1
съпричинил вреди, би имал иск за платеното към първоначалния ищец – Г.ф,
срещу застраховател на друго лице, само ако неговото плащане към
първоначалния ищец – фонда, е било неправомерно и основано на грешна
представа за обема на дълга му. В този случай искът би се квалифицирал като
такъв за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – непряко плащане на
чужд дълг по погрешка (вместо застрахователят по гражданска отговорност да
плати, е платил фонда, като задължението на първия е поето впоследствие от
ответника по първоначалния иск като платил по несъществуваща регресна
претенция, и така се е обеднил за сметка на действителния кредитор –
застрахователя на гражданската отговорност на другия участник в ПТП). Това
обаче е невъзможно, ако вземането по регресния иск на Г.ф бъде признато със
сила на присъдено нещо (т.е. с уважаване на предявения в настоящия процес
първоначален иск) – съгласно чл. 299 ГПК възприетото с окончателния
съдебен акт установява действителното правно положение между страните,
т.е. съдът с решението си приема какво реално е следвало да се плати от Г.ф и
по силата на уредената в чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ субсидиарност изключва със
същото решение всякакви задължения на застрахователя по гражданска
отговорност. Обратно, ако искът на Г.ф се отхвърли, то тогава ответникът по
този иск не заплаща нищо и няма към кого да има права от неоснователното
си обедняване. Поради това уважаването на предявения евентуален иск би
било възможно единствено ако със самото си съдебно решение по обратния
иск съдът признае, че решението му по предявения първоначален иск е било
неправилно, а това отрича смисъла на института на сила на присъдено нещо.
Поради това следва да се приеме, че ответникът не може да установи свои
права срещу застрахователя на гражданската отговорност на другия участник
в ПТП – ако последният е бил задължен за нещо, то това следва да доведе до
отхвърляне на първоначалния иск.
Последният извод е от съществено значение за второто кумулативно
искане на първоначалния ответник – за конституиране на ЗК „(фирма)“ АД
като подпомагаща страна по първоначално предявения иск по реда на чл. 219,
ал. 1 ГПК. Това е така, защото се установява, че отговорността на
първоначалния ищец като субсидиарно задължено лице спрямо
застрахователя, за които се иска конституиране като подпомагаща страна
(трето лице – помагач), е в обратна зависимост от тази на последния – т.е. при
уважаване на иск на Г.ф отпада отговорността на ЗК „(фирма)“ АД, и
обратното – само при отхвърляне на иска срещу Г.ф застрахователят може да
понесе отговорност. Поради това първоначалният ответник няма интерес ЗК
„(фирма)“ АД да го подпомага, за да се отхвърли иска срещу него, защото
това би означавало, че първоначалният ответник няма да има никакви права
срещу този застраховател, а обратно – застрахователят ще трябва да отговаря
спрямо първоначалния ищец като лице, което е платило нещо вместо него, тъй
като ЗК „(фирма)“ АД би се оказал отговорен по силата на сключения договор
за застраховка „Гражданска отговорност“. Всъщност, този застраховател има
интерес искът да се уважи, защото това би означавало, че правилно е било
извършено плащане от Г.ф по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ, т.е. че
застрахователят не отговаря по застраховката „Гражданска отговорност“. Ако
2
искът се отхвърли, то това би било основание за претенция на Г.ф като ищец
спрямо застрахователя, защото евентуално е платил без основание вместо
застрахователя на гражданската отговорност като главен длъжник, а не на
претенция на първоначалния ответник, който няма да бъде осъден. Ако пък
искът бъде уважен, това автоматично изключва всякакви права на
първоначалния ответник към ЗК „(фирма)“ АД като застраховател, чието
привличане се иска, защото с уважаване на иска съдът автоматично признава,
че последният не носи никаква отговорност. Поради това ответникът по
първоначалния иск не установява интерес от привличане на третото лице по
чл. 218 ГПК – интерес на привличаното лице от отхвърляне на иска на Г.ф,
което е абсолютна предпоставка и за привличането на подпомагаща страна по
чл. 219, ал. 1 ГПК. Поради това и това искане следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника А. И. В. за
конституиране по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК на ЗК „(фирма)“ АД като
ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
278256/06.10.2023 г., с която е предявен от А. И. В. срещу ЗК „(фирма)“ АД
по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК ОБРАТЕН ИСК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3