Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. Радомир, 25.04.2019 г.
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Т.
При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 908 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от А.Т.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. М.К. против Г.Т.С., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на Г. С. Д., като е наследила 1/7 ид.ч. от поземлен имот № ....., находящ се в местността „Д., с площ от 2,006 дка по КВС на с. Е., общ. Ковачевци, ЕКАТТЕ .., при граници и съседи: имот № … – използваема ливада на насл.на Д.Ц.Д., имот № …. – полски път на о.К. имот № …. – използваема ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № ….. – дере на о.К. който имот бил възстановен с влязло в сила решение № 16А от 14.08.2001 г. на ПК – Ковачевци в стари реални граници, и за имота нямало делба между наследниците.
Твърди, че ответника без съгласието на наследниците и без разрешение за строеж в собствения на ищцата имот, представляващ земеделска земя, за който няма промяна в предназначението му, до граничещите имоти № 055572 – използваема ливада на около 5 м. от този имот и на около 3 м. от граничещия имот № .....– полски път на О.К. е построил сграда на два етажа, като всеки етаж е от около 60 кв.м. и е заградил значително по-голяма част от около 1200 дка, целия път и около къщата, като по този начин е лишил наследниците от пълен достъп до наследствения им имот и е накърнил правото на собственост и ползване на имота според предназначението му. Сочи, че построената сграда се намира в заградената част, като ищцата и другите наследници нямат достъп до имота.
Искането към съда е да постанови решение, с което ответника бъде осъден да преустанови действията с които нарушава правото на собственост и ползване на имота по предназначение от ищцата, като премахне следният недвижим имот: масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот № ......, находящ се в местност „Д.“, с площ от 2,006 дка по КВС на с. Е., общ. Ковачевци, ЕКАТТЕ ....., при граници и съседи: имот № … – използваема ливада на насл.на Д.Ц.Д., имот № .....– полски път на о.К. имот № … – използваема ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № …. – дере на о.К. възстановен с влязло в сила решение № 16А от 14.08.2001 г. на ПК – Ковачевци в стари реални граници, като и се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника Г.Т.С. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло предявения иск. Твърди, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .., том .., дело № ../1993 г. М.М.Д., В.Х.Д., С.К.Д.и Й.Л.Д.са продали на ответника следния недвижим имот: празно дворно място, находящо се в землището на с. Е., общ. К., влизащо в населената и старозастроена част на селото, в махала „Д.“, с площ от 1000 кв.м., част от общото място на продавачите, обособено като самостоятелно дворно място, при описаните по нотариалния акт съседи, а по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .., том ., дело № ../1994 г. С.К.Д.и Й.Л.Д.са продали на ответника недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящо се в землището на с. Е., общ. Ковачевци, влизащо в населената и старозастроена част на селото, в махала „Д.“, с площ от 200 кв.м., при посочени в нотариалният акт граници. Сочи, че въз основа на придобито от ответника право на собственост върху недвижимия имот, С. е получил разрешение за строеж № …/27.08.1998 г. на жилищна сграда по одобрен архитектурен проект, и в собствения си недвижим имот е построил сградата. Твърди, че сградата е построена въз основа на необходимите строителни разрешения при спазване на необходимите правила и норми. Излага доводи, че издаденото впоследствие решение на ПК за възстановяване правото на собственост върху недвижим имот, собственост на наследодателя на ищцата е непротивопоставимо по отношение на ответника. В отговора е оспорил решението на ПК, като твърди, че не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяване на имота в посочения обем, като оспорва обстоятелството че ищцата е съсобственик на процесния имот, за който е предявен иска, като оспорва и обстоятелството че извършва неоснователни действия които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост спокойно, в пълен обем и съобразно предназначението на имота, като липсва и противоправност. В отговора е противопоставил и възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника и съпругата му върху процесния имот, ведно с всичко построено в същия въз основа на необезпокоявано и несмущаващо давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от датата придобиване на имота, както и върху постройките, които по силата на приращението следват съдбата на имота, и в този смисъл твърди, че е налице оригинерен способ за придобиването им. Поради изложеното моли съда да прекрати производството по делото, а в случай че не го прекрати, счита предявеният иск за неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, като му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. К. – САК, поддържа предявения иск. В съдебно заседание и представени писмени бележки моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеният иск като основателен и доказан, като и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника лично и чрез процесуалните си представители адв. Р. – САК и адв. Т. - САК, оспорва предявения иск. В съдебно заседание е депозирани по делото писмени бележки моли съда да постави решение, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № .. от 10.09.1991 г. ищцата А.Т.А., в качеството и на наследник на Г. С. Д. е заявила пред Пк- К. желанието да и бъде възстановена собствеността върху земеделска земя в землището на с. Е., както следва: ливада, с площ от 5 дка, находяща се в местността „С.“; нива с площ от 5 дка, в местността „П.Б.“; нива с площ от 2 дка, местност „К.“; нива с площ от 2 дка в местността „Д.“; нива с площ от 2,2 дка в местността „Г.Д.“; нива с площ от 2 дка в местността „Д.Д.к“; нива с площ от 3 дка в местността „Д.Д.“; нива с площ от 5 дка в местността „К.“; нива с площ от 3 дка в местността „Д.“; нива с площ от 3 дка в местността „К.“; нива с площ от 3 дка в местността „К.“; нива с площ от 1,5 дка в местността „Ч.“; нива с площ от 2 дка в местността „Р.“ и нива с площ от 2 дка в местността „П.Д.“, или общо заявена площ за възстановяване от 40,7 дка, като е заявила желание да получи земи в размер на 36 дка.
За възстановяването на заявените земи, ищцата пред ПК – Ковачевци е подала декларация от 25.05.1992 г., в която като наследник на Г. С.Д., б.ж. на с. Е. е заявила, че знае, за притежавани от последния земи, както следва: нива в местността „С.“ от 5 дка, нива в местността „Под Барбуци“ от 5 дка, нива в местността „К.“ от 2 дка, нива в местността „Д.“ от 2 дка, нива в местността „П. Д.“ от 2 дка, нива в местността „Г.Д.“ от 2,2 дка, нива в местността „П.“ от 0,8 дка, нива в местността „П.Л.“ от 1,08 дка, нива в местността „Д.“ от 2 дка, нива в местността „Ш.“ от 3 дка, нива в местността „Д.“ от 3 дка, нива в местността „П.Н.“ от 1,4 дка, нива в местността „К.“ от 5 дка, ливада в местността „Г.Д.“ от 0,8 дка, ливада в местността „Л.“ от 0,6 дка и градина в местността „В С.“ от 0,2 дка.
Пред ПК- Ковачевци било представено и удостоверение от 27.11.1991 г. на кметство с. Е., от което се установява, че Г. С.Д. по декларациите за земеделските имоти от 1934 г., стр.и данъчния регистър (книга), парт. № 75 от същата година са записани на негово име и притежава по наследство в землището на с. Е. имоти, както следва: нива от 1,7 дка – „Д.“, нива от 14 дка – „П.Н.“, нива от 0,8 дка – „П. Л.“, нива от 4 дка „П.л.“, нива от 2,2 дка – „Г. Д.“, нива от 2 дка – „Д.“, нива от 1,1 дка „Д., нива от 2,2 дка „Ш.“, градина от 0,2 дка – „С.“ и ленище от 0,1 дка – „Д.“ или общо наследодателят на ищцата е притежавал земи в землището на с. Е. от 28,3 дка.
Било представено и удостоверение от 15.07.1994 г. от което е видно, че по декл.за земеделските земи Г. С. Д. е притежавал ливада в местността „Д. от 0,6 дка, ленище в местността „Д. от 0,1 дка, градина в местността „Д. от 0,2 дка, и пасбище в местността „Д. от 0,8 дка.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № .., том .., дело № ../1993 г. (л.122 от делото) С.К.Д.и М.М.Д.са признати за собственици по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО находящо се в землището на с. Е., общ. Ковачевци, Софийска област, влизащо в населената и старозастроена част на селото, в махала „Д.“, с пространство от 2000 кв.м., заедно с ВИЛНА СГРАДА – близнак, с два входа и обособена като самостоятелни жилища, като С.К.Д.е признат за изключителен собственик на вилата с южно изложение, а М.М.Д.е признат за изключителен собственик на вилата със западно изложение, при съседи на имота: улица, А.Т., С. Л. и К. Д..
На 18.10.1993 г. М.М.Д., В.Х.Д., С.К.Д.и Й.Л. Д., продали на ответника Г.Т.С., ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. Е., Ковачевска община, Софийска област, влизащо в населената и старозастроена част на делото, в махала „Д.“, с площ от 1000 кв.м., част от общото място на продавачите, сега обособено като самостоятелно дворно място, при съседи: път, Л.А., С.Д.и М.и С. Д.. Сделката била обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том ., дело № ../1993 г. от 18.10.1993 г.
На 18.07.1994 г. С.К.Д.и Й.Л.Д.продали на ответника Г.Т.С. недвижим имот, представляващ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. Е., Ковачевска община, Софийска област, влизащо в населената и старозастроена част на делото, в махала „Д.“, с площ от 200 кв.м., при съседи: път, Л.А., С. Д., М.и С. Д. и Г.Т.С., която била обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том .., дело № …/1994 г. от 18.07.1994 г.
С решение № 16А за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Е., общ. Ковачевци от 14.08.2001 г. ПК – Ковачевци е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. С. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху използваема ливада от 2,006 дка, пета категория, местност „Д.“, имот № .. по картата на землището, при граници: имот № 055574 – използваема ливада на насл.на Д.Ц.Д., имот № .....– полски път на о.К. имот № …. – използваема ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № …. – дере на О.К. като заверената скица на имот № …., изрично е посочено в решението, че представлява неразделна част от решението.
По делото е представено удостоверение за наследници на Г. С.Д., от което се установява, че ищцата има качеството на негов наследник по закон.
По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, която е дала заключение, че паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията по премахване на сградата е в размер на 8672.06 лева с ДДС. В заключението вещото лице е посочило, че имота предмет на исковата молба представлява земеделска земя по КВС на с. Е., имот № ….., находящ се в местността „Д.“ с площ от 2,006 дка, а по приложените по делото нотариални актове от 1993 г. и 1994 г. имота влиза в населената и старозастроена част на селото в махала „Д.“, като между двата имота е налице частична идентичност, с площ на припокриване от 1134 кв.м., за което към заключението вещото лице е изчертало и скица, в която имота на ищцата е заключен между букви: З-И-Й-К-Л-М-Н-З- с площ от 2006 кв. м., а имота на ответника по двата нотариални акта, приложени към отговора на исковата молба е заключен между букви: А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А и е с площ от 1166 кв.м. Вещото лице е установило че жилищната сграда предмет на иска попада както в имота на ищцата, така и в имота на ответника, предвид констатираната от нещото лице частична идентичност на имотите. Вещото лице е изчислило застроената площ на сградата от 90,10 кв.м., която е отразило на изчертаната към заключението скица по точки1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1. Експерта е посочил, че процесният имот ...... по КВС на с. Е., местността „Д.“ и имотите по нотариалните актове от 1993 г. и 1994 г. са извън регулация, няма одобрен регулационен план, а по време на извършената от вещото лице проверка в О.К. на вещото лице не му е предоставен парцеларен план на техническата инфраструктура, поради което вещото лице е приело, че такъв няма, а от представената по делото виза (л.49 от делото), вещото лице е направило извод, че имота на ответника попада в околовръстен полигон, като за сградата има одобрени проекти, както и разрешение за строеж от 27.08.1998 г. вещото лице е посочило, че процесната сграда е жилищна, проекта на същата е от 1998 г., като строителството е извършено след това, и сградата е имало извършена проверка от „РДНСК“ Перник и О.К. които не са установили нарушения по спазване разпоредбите на ЗУТ. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че има разминаване (отклонение) от одобрените проекти в частта на покрива, като същият е повдигнат на по-висок надзид и се е образувал тавански етаж (използваема площ), до която са изградени външни стълби в задната част на сградата, като строежът съответства на правилата и нормативите действали към момента на изграждането му. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че това отклонение е в границите на допустимото такова при построяването на такива сгради. За сградата вещото лице е установило че има издадени виза, одобрен проект и разрешение за строеж, поради което узаконяване на същата не е необходимо, като по времето, по което е изградена сградата за такива сгради не е изисквано съставяне на актове 14, 15 и 16. Вещото лице е установило, че няма извършена промяна в предназначението на земеделската земя, и няма влязъл в сила ПУП.
В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че при изготвянето на КВС не е направено
замерване на място, каква е жилищната част, за да могат тези територии да бъдат
изключени при изготвянето и, като се е получило припокриване на жилищната
територия с част от земеделските земи. Според вещото лице имотите по
нотариалните актове, приложени от ответника отговарят на този, измерен на място
от вещото лице. Вещото лице пояснява, че махала „Д.” е землището,
в което са живели част от Д. рода и за това се казва махала” Д.”, докато „При Д.”
е местност, като в случая махалата е по-голяма от местността. Пояснява също
така, че при разработването на КВС всеки един имот получава и местност, като
тези местности нямат строга граница, къде се намират. Вещото лице пояснява, че жилищната
територия е ползвана от фамилията Д., и така махалата е придобила и
наименованието, а самото оформяне „При Д.” се е случило при изготвяне на плана,
който се разработва от Общинските служби по „Земеделие”, поради което и няма
съвпадение на имената. Вещото лице е категорично, че махала „Джагалска“ към
момента на закупуване на имота от ответника е била жилищна територия, а при
изготвяне на КВС има припокриване между жилищна територия и земеделски земи.
По искане на
ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите Е.П. К. и В.С.Д..
В показанията си К. сочи, че в с. Е. има място, а ищцата има градини. Твърди, че в началото в имота нямало къща, но в последствие била построена. Не можа да посочи кога и от кого е построена къщата. Сочи, че ищцата има имота повече от 20 години, но не можа да уточни границите на имота, за който говори. Твърди, че ищцата имала в с. Е. и друг парцел, в който живяла, като и към датата на разпита живеела в него. Сочи, че А. садила градина. Твърди, че ищцата споделила със свидетелката, че не може да стигне до градината си, защото имота бил заграден, като имота бил на А., която го имала от дядо си. Сочи, че мястото на ищцата и мястото на свидетелката били близо, като се намирали през един парцел, но свидетелката минавала от там, без да се интересува какво се случва с мястото на ищцата. Свидетелката не можа да посочи колко имота е имал наследодателя на ищцата.
В показанията си св.Джегалски сочи, че освен имота в който живее ищцата, не знае тя да има друго място в с. Е.. Твърди, че в самото място А. си имала градина, която обработвала.
По искане на ответниците по делото е разпитана свидетелката Л. Д. С., П.С. Я. и Й.Л. Д..
В показанията си св. С. сочи, че след покупката на имота С. си построил къща в него в периода 1998 г. – 2000 г., в която къща и сега живее. Сочи че е виждала ищцата, само в нейния си имот, но не и в имота на ответника. Твърди, че ответника оградил закупения от него имот в самото начало с придобиването на имота. Свидетелката не знае някой да е имал претенции към имота на ответника, който си го е обработвал. Свидетелката твърди, че знае за други имоти, които ищцата е имала в с. Е., като твърди, че единият от тях граничел с мястото на ответника, който е обработвала, а от 3-4 години не обработва.
В показанията си Я. сочи, че С. си е закупил място в с. Е., в което си построил къща. Сочи, че към датата на придобиването на имота от ответника той бил пустеещ имот и не се обработвал. Не знае ищцата в близост до имота на ответника да има имот, но в близост до имота на ответника ищцата заедно с други има имот. Твърди, че ответника живее в имота повече от 20 години и не знае някой да му се е противопоставял за неговото ползване и не е виждала някой, който да му е пречил да го ползва. Сочи, че ответника си заградил имота след закупуването и към днешна дата имота бил заграден от всякъде.
В показанията си Д. сочи, че имота, който са продали на ответника през 1993 г. е бил на съпругът и и неговият братовчед, като твърди, че не е запозната с подробности по сделката. Сочи, че след продажбата С. си построил в имота къща и го оградил. Твърди, че не е виждала ищцата да обработва имота, и не знае някой да е имал претенции към имота на С., а за такива научила от както е започнало делото.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства,
изслушаната и приета съдебно – техническа експертиза, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели: Е.П.К., В.С. Д., Л. Д. С., П.С. Я. и Й.Л.Д.При така възприетата фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.109 от ЗС.
Искът по чл.109 от ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик. С негаторния иск се цели защита на накърненото право на собственост чрез преустановяването на неоснователните действия, респ. възстановяването на състоянието преди тяхното започване. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът освен да установи правото си на собственост върху имота, също така да докаже и че ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), което създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Негаторният иск е петиторен иск, поради което ищецът трябва да установи, че е носител на правото на собственост върху вещта, по отношение на която се упражнява неоснователно въздействие.
Ищцата твърди, че е носител на правото на собственост върху използваема ливада от 2,006 дка, находяща се в с. Е., местността „Д.“, представляваща имот № ….. по картата на землището, при граници: имот № … – използваема ливада на насл.на Д.Ц.Д., имот № .....– полски път на о.К. имот № …. – използваема ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № … – дере на О.К. на основание наследство от Г. С. Д. и по силата на ЗСПЗЗ, като се легитимира като собственик с позитивно решение на ПК-Ковачевци № 16А от 14.08.2001 г., с което правото на собственост върху процесния имот се възстановява на наследниците на Г. С. Д.. Твърди се, че ответника именно в този имот е извършил неоснователни действия, като е построил в имота на ищцата незаконна сграда, която се иска от съда да осъди ответника да премахне същата.
От своя страна ответника твърди, че е собственик на основание покупко- продажба на ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. Е., Ковачевска община, Софийска област, влизащо в населената и старозастроена част на делото, в махала „Д.“, с площ от 1000 кв.м., част от общото място на продавачите, сега обособено като самостоятелно дворно място, при съседи: път, Л.А., С.Д.и М. и С. Д. и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. Е., Ковачевска община, Софийска област, влизащо в населената и старозастроена част на делото, в махала „Д.“, с площ от 200 кв.м., при съседи: път, Л.А., С. Д., М. и С. Д. и Г.Т.С., които сделки били обективирани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том .., дело № …/1993 г. от 18.10.1993 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том .., дело № …/1994 г. от 18.07.1994 г.
Налице е конкуренция на права върху спорния имот и с оглед на осъщественото и от ответната страна оспорване на наличието на материално правните предпоставки за възстановяване на имота в посочения обем, като оспорва обстоятелството че ищцата е съсобственик на процесния имот. Ответника оспорва активната легитимация на ищцата, а ищцата оспорва правата на ответника за процесния имот, като твърди, че имота и е възстановен с решението на ПК-Ковачевци.
При спор за собственост лицата, в чиято полза е издаден административният акт, следва да докажат предпоставките за възстановяване на собствеността, включително правото на собственост на своя наследодател. Това е така, тъй като третото лице - ответника по настоящето дело – Г.Т.С. не е бил страна в производството, което се е развило с участието на ищцата, която е имала качеството на заявител и административния орган. Следователно ответника не е обвързан от административният акт или от съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. При възникване на спор за собственост тези трети лица могат да се защитават срещу този акт, като твърдят, че същият е издаден при липса на материалните предпоставки за настъпването на реституционния ефект, в който смисъл са и възраженията на ответника. С.т.4 от ТР № 6/2006 г., това е прието за допустимо с оглед характера на административното, респективно съдебното производство за възстановяване на собствеността. В случая ответника е заявил, че е носител на правото на собственост на основание покупко- продажби, обективирани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № …, том .., дело № …./1993 г. от 18.10.1993 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том .., дело № ./1994 г. от 18.07.1994 г., евентуално - на основание изтекла за ответника в негова полза придобивна давност, поради което е необходимо да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността, като се упражни косвен съдебен контрол върху законосъобразността на позитивното решение на органа по земеделска реституция.
В
хода на делото ищцата не е ангажирала изрични фактически твърдения досежно
придобивния способ на процесния имот в полза на наследодателя и, а също така не
е ангажирала доказателства, че възстановеният имот е бил собственост на
наследодателя Г. С. Д. и че имотът е бил отнет чрез кооперирането му, респ.
внасянето му в ТКЗС, поради което съдът намира, че не са установени
предпоставките за законосъобразност на постановеното реституционно решение.
Видно
от представената в цялост реституционна преписка по постановеното позитивно
решение на ПК-Ковачевци, имота посочен в същото, а именно използваема ливада от
2,006 дка, находящ се в с. Е., местността „Д.”, не е бил заявен за
възстановяване от ищцата, в качеството и на наследник на Г. С.Д.. Видно от
приложеното по делото заявление от 10.09.1991 г. А.Т.А., като наследник на Г. С.Д.
не е заявила за възстановяване ливада в местността „Д.“ на с. Е.. Такъв имот не
е декларирала и в представената пред ПК-Ковачевци декларация от 25.05.1992 г. Данни,
че наследодателя на ищцата е притежавал ливада в местността „Д.“ на с. Е. се
съдържат в приложеното по делото удостоверение от 15.08.1994 г. (л.94 от
делото), но видно от същото тази ливада е била с площ от 0,6 дка, а не както е
възстановена от 2,006 дка. От ищцата са заявени за възстановяване земеделски
земи, подробно описани в заявлението от 10.09.1991 г., сред които не се съдържа
такъв в местността „Д.” на с. Е.. Предвид това такъв имот, като възстановения с
решение № …… от 14.08.2001 г., не е заявен за възстановяване, поради което
настоящия съдебен състав, намира че ПК - Ковачевци се е произнесла по
възстановяване на собствеността върху незаявен имот. Постановеното при липса на
валидно сезиране решение, т.е. при липса на компетентност решение в тази му
част е нищожно и не съставлява годен титул за собственост. В допълнение на
горния извод следва да се има предвид и това, че изброяването на документите в чл.12, ал.2
от ЗСПЗЗ макар да не е изчерпателно, насочва към изискването за
представяне на писмени доказателства, които макар и по косвен път да индицират
правото на собственост. Извлеченията от емлячните и данъчните регистри
принадлежат към категорията несамостоятелни /косвени/ доказателствени средства,
на които, с оглед отдалечения момент на придобиването на собствеността и
състоянието на документацията, е придадена доказателствена стойност с цел
улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им, по съображения,
че те съставляват документи, съдържащи индиции за правото на собственост, но изследването
на активната материално правна легитимация на ищеца при предявен иск по чл.109 от ЗС
е задължително, тъй като негаторният иск е средство за защита на правото на
собственост. В този смисъл е решение № 265
от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г., I г. о. Не без значение е и
факта, че по делото не събраха доказателства, наследодателя на ищцата да е
внасял процесния имот в ТКЗС. Такива твърдения не се съдържат и в показанията
на разпитаните по делото свидетели.
Дори да се приеме, че местността „Д.“ на с. Е. е част от махала „Д.“, от приетите по делото писмени доказателства, отново не може да се установи по безспорен начин, че наследодателя на ищцата е притежавал недвижим имот в махала „Д.“, а и такъв имот не е заявен за възстановяване от ищцата пред ПК-Ковачевци.
Предвид
горното и липсата на други представени по делото доказателства, от които да
може да се установи, че Г. С.Д. е бил собственик на възстановеноя с решение № 16А
от 14.08.2001 г. на ПК-Ковачевци използваема ливада от 2,006 дка, находяща се в
местността „Д.” на с. Е., поради което и следва да се приеме, че Г. Стойчев
Джегалски не е собственик на процесния имот.
От друга страна от изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение се установява, че при изготвяне на картата за възстановената собственост, не е била отделена жилищната територия на с. Е., поради което е налице припокриване на жилищната със земеделската територия. Поради това и вещото лице е констатирало частична идентичност между имота предмет на решение № … от 14.08.2001 г. и имотите по нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том .., дело № ../1993 г. от 18.10.1993 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том …, дело № …/1994 г. от 18.07.1994 г., за което е изчертало скица, нераздела част от заключението. След като е било налице припокриване на жилищната територия и земеделската такава, то при изработване на КВС е следвало да бъде отделена жилищната територия и да не се допуска припокриването и с КВС.
По делото са приложени и удостовериме от 27.11.1991 г. на Кмета на с. Е. и удостоверение 15.07.1994 г., издадено от Кмета на с. Е., в които се удостоверява, че Г. С. Д. е притежавал земи в землището на с. Е., които съдът намира, че са ирелевантни за предмета на делото, тъй като от тях не става ясно за кои точно имоти се отнасят, поради липса на конкретизация на същите в удостоверенията, чрез техните индивидуализиращи го белези. От друга страна по делото не се доказа безспорно че Г. С. Д. е имал повече от един имот в местността „Д.” на с. Е.. С оглед на това, съдът не кредитира представените от ПК-Ковачевци удостоверения от 27.11.1991 г. и от 15.07.1994 г., издадени от Кмета на с. Е. при постановяване на настоящето решение.
По делото не се събраха други доказателства, от които да се установи че Г. С. Д.е бил собственик на ливада с площ от 2,006 дка в местността „Д.“ на с. Е., и че именно този имот е внасян в ТКЗС, нито пък че такъв имот е бил собственост на Г. С.Д. към датата на постановяване на решението от ПК-Ковачевци, поради което и съдът намира за неустановено в производството, че за наследниците на Г. С.Д. са били налице условията за земеделска реституция.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че не е налице отделна самостоятелна вещ, правото на собственост върху която да е предмет на защита с иск по чл. 109 от ЗС, а от друга страна представеното по делото решение на ПК-Ковачевци, въз основа на което ищцата претендира да е съсобственик на процесния недвижим имот, съдът приема за нищожно, въз основа на осъществения косвен съдебен контрол върху същото. Липсата на валиден административен акт води до невъзможност на съда да приеме, че ищцата е съсобственик, респ. собственик на процесния недвижим имот. От друга страна ищцата не доказа правото на собственост на наследодателя си Г. С. Д. по отношение на възстановената с решението на ПК-Ковачевци ливада, което е оспорено от ответника, поради което и не може да се приеме, че ищцата е собственик на основание наследство и реституция на възстановения с посоченото по-горе решение на Поземлената комисия, в който смисъл е и решение № …. от 19.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4561/2016 г., I г. о.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че не е доказана активната материалноправна легитимация на ищцата по иска, с правно основание чл.109 от ЗС. Приемайки претенцията на ищцата за право на собственост върху процесния имот за неоснователна поради нищожността на издаденото в полза на наследниците на Г. Стойчев Джегалски решение, съдът намира, че искът по чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по отношение на релевираното от ответника в условията на евентуалност възражение за придобивна давност върху имота предмет на нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том .., дело № ../1993 г. от 18.10.1993 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том .., дело № ../1994 г. от 18.07.1994 г.
По разноските:
В съдебно
заседание двете страни представят списък на разноските по чл.80 от ГПК. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят направените от него разноски в настоящето производство за
заплащане на депозит за вещо лице в размер на 204 лева, посочени в приложения
по делото списък на разноските. Що се отнася до претендираните 9.20 лева, за
снабдяване с препис от протокол, то същите не могат да се приемат, че са
направени от ответника във връзка с воденето на настоящето производство, поради
което на ответника следва да бъдат присъдени само разноските за приетата по
делото експертиза в размер на 204 лева, които следва да бъдат възложени върху
ищцата.
Тъй като към датата на предявяване на иска по делото не е имало доказателства за
цената на иска, а съгласно т.1 от ТР от 2017 г. по т.д.4/2015 г. на ВКС, ОСГК е
паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване
на действията по премахване на твърдяната за построена сгради в съсобствения
имот на ищцата, а от приетата по делото СТЕ се установява, че цената на иска е
в размер на 8672 лева, и като взе предвид, че при образуване на делото ищцата е
внесла държавна такса в размер на 50.00 лева, която следва да бъде приспадната
от общата дължима такава в размер на 346.88 лева, то ищцата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на РдРС сумата в размер на 296.88 лева,
представляваща държавна такса за предявения негаторен иск.
В хода на делото ищцата е останала задължена и за разноски, тъй като не
е внесла определения от съда депозит за допусната служебно от съда
съдебно-техническа експертиза, в съответствие с т. 1 от ТР от 2017 г. по
т.д.4/2015 г. на ВКС, ОСГК в размер на 150.00 лева, поради което и следва на
основание чл.77 от ГПК да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 150.00
лева, представляваща незаплатено възнаграждение на вещото лице, като се
разпореди след събиране на сумата да се издаде разходен касов ордер за
изплащане на сумата на вещото лице.
Воден от горното,
Радомирският районен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Т.А. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.109 от ЗС против Г.Т.С., с ЕГН ********** *** да бъде осъден ответника да преустанови действията с които нарушава правото на собственост и ползване на имота по предназначение от ищцата, като премахне следният недвижим имот: масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот № ....., находящ се в местност „Д.“, с площ от 2,006 дка по КВС на с. Е., общ. Ковачевци, ЕКАТТЕ ....., при граници и съседи: имот № .. – използваема ливада на насл.на Д.Ц.Д., имот № .....– полски път на о.К. имот № .. – използваема ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № 055625 – дере на о.К.
ОСЪЖДА А.Т.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Т.С., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 204.00 (двеста и четири) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Т.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд гр. Радомир сумата в размер на 296.88 (двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща държавна такса върху предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК А.Т.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд гр. Радомир сумата в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща незаплатено възнаграждение за вещо лице.
РАЗПОРЕЖДА след събиране на сумата в
размер на 150.00 лева да се издаде
разходен касов ордер за изплащане на
сумата на вещото лице А.П.Ц..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПкОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
вярно с оригинала,
секретар : /И.С./