Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
от 10.03.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно
заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Светла
Иванова и прокурор Валентина Радева-Ранчева, като разгледа АНД /К/ № 1184/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
НАП, срещу Решение № 153/31.10.2022 г. по АНД № 630/2022г. по описа на Районен
съд /РС/ – Свиленград.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение в цялост. Твърди, че не е допуснато
процесуално нарушение, от категорията на съществените, ограничаващо правото на
защита на наказаното лице. В действителност при оглед на двата екземпляра на
наказателно постановление /НП/ се установява, че приложеният от страна на
жалбоподателя се различава от представения по преписката, като стр. 3 и стр. 4
са всъщност стр. 3 и стр. 4 от друго НП /НП № 654770-F648792/12.08.2022
г./, законосъобразността на което е било предмет на съдебен контрол по АНД № 628/2022г.
по описа на РС – Свиленград . Дали смяната на страниците на НП е въпрос на
техническа грешка при връчването или става въпрос за неправилното представяне на
обстоятелствата от страна на жалбоподателя било без значение. От значение е, че
административнонаказващият орган не е извел едно НП за едно и също
административно нарушение с различни санкции, а е наложил със същото една
конкретна санкция в размер на 500 лева. Посочва се, че разпоредбите на чл. 63,
ал. 7 ЗАНН са императивни и същите задължават съда да измени акта по чл. 58д ЗАНН, когато са налице основанията за това, в частта на наложената санкция в
границите на размерите, предвидени в чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Същевременно
решението, с което се изменя НП в частта с наложената санкция, би стабилизирало
съответното НП и би отстранило всякакви несъответствия и неясноти по отношение
размера на наложената санкция. Излага подробни съображения, че е доказано по безспорен
начин административно нарушение по чл. 16а, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. Извършена е смяна на лицето, което стопанисва конкретния търговски обект,
която води до промяна в данните на съответното фискално устройство. При всяка
смяна на лицето, което стопанисва обекта, се извършва нова регистрация на
фискалното устройство, като в НАП се регистрират търговският обект, лицето,
което го стопанисва, видът, моделът, индивидуалният номер и номерът на
фискалната памет на съответното устройство. Оспорва се твърдението, че не е
извършено нарушение по чл. 16а, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
доколкото задължението било само в хипотезата, когато фискалното устройство се
регистрира за нов обект или самият обект променя своя собственик. Моли
решението да бъде отменено, а НП, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева, да бъде потвърдено. Претендира разноски за две
съдебни инстанции. Алтернативно – при оставяне в сила на оспореното решение да
бъде намален до минимум присъденият от РС – Свиленград адвокатски хонорар.
Прилага списък на разноските.
В съдебно заседание касаторът - Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
НАП, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата, като представя НП № 654770-F648792/12.08.2022
г. с цел изясняване на делото от фактическа и правна страна и опровергаване на
твърдението, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно – при оставяне в сила на оспореното
решение моли размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до неговия
минимум, както и за изменение на решението в частта с разноските му.
Представени са писмени бележки, в които акцентира, че с оспореното НП № 654771-F648794/12.08.2022
г. е определена имуществена санкция в размер на 500 лева, като жалбоподателят е
представил това НП със страници 3 и 4 на НП № 654770-F648792/12.08.2022
г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева. В конкретния случай конкретното фискално устройство се регистрира за
първи път за съответния обект, поради което за дружеството е съществувало
задължение да се въздържа от извършване на продажби до извършването на съответната
проверка от страна на органите по приходите и БИМ, което безспорно не е
сторило.
Ответникът – „ФАНИ-ДАНИ-ВЕСТИН-ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Постъпила
е писмена молба, с която оспорва касационната жалба и моли същата да бъде
оставена без уважение. В писмен отговор обективира твърдението, че в
касационната жалба не са посочени касационни основания или пороци на
първоинстанционния съдебен акт, въз основа на което касационната инстанция да
осъществи касационната проверка за неговата правилност. Предмет на касационната
проверка е постановеното съдебно решение, а не – обжалваното НП и неговата
законосъобразност. Акцентира, че спрямо дружеството са издадени на една и съща
дата две НП, като със всяко от тях се налага имуществена санкция в размер на
3000 лева, като за НП № 654770-F648794/12.08.2022 г.,
което е предмет на спора, е връчен екземпляр от същото НП със сгрешено посочена
санкция – не 3000 лева, а 500 лева. Оспорва твърдението, че съдът неправилно е
тълкувал чл. 16а, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като допълва, че не е
осъществен съставът на процесното нарушение. Претендира разноски по списък.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 03.04.2022 година служители на НАП извършват проверка
на обект – бензиностанция, находящ се на автомагистрала „Марица”, при км
100+101, стопанисван от дружеството „ФАНИ-ДАНИ-ВЕСТИН-ДИМИТЪР ДИМИТРОВ“ ЕООД.
Констатира се, че от 21.10.2021 г. до момента на проверката се извършва
продажба на течни горива, както и, че съгласно договор за наем от дата
20.10.2021 година дружеството стопанисва /ползва/ обекта от посочената дата
срещу месечен наем от 100 лв., който дължи на ЕТ „Фани – Димитър Димитров”. Резултатите
от проверката са обективирани в протокол. Посочва се, че при смяна на
собствеността на обекта /смяна на дружеството, което стопанисва обекта/ органите
на НАП и БИМ извършват и документират с протокол проверка в 7-дневен срок от датата
на регистрация на ЕСФП в НАП - 21.10.2021 г. /съгласно Справка за регистрирани
промени на данни за фискално устройство, ЕСФП - модел „Ойл Сис 2.0-Д-КЛ“ ИН на
ФУ OS010338 и ИН на ФП 58010338/, което не е сторено в
конкретния случай, а се извършва продажба на горива. За нарушение на чл. 16а,
ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118 от ЗДДС се съставя
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АN и с №*******от
14.04.2022 г., връчен на представляващия дружеството. Въз основа на горното Началникът
на отдел „Оперативни дейности” Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при НАП, издава НП № 654771-F648794 от
12.08.2022 г., като допълва правната квалификация на нарушението – чл. 16а, ал.
4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС,
и сочи, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което
налага на дружеството административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 500 лв. съгласно екземпляра от НП, приложен към преписката, и в размер на 3
000 лв. съгласно екземпляра от НП, приложен към жалбата. Тази фактическа
обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС-Свиленград
доказателствен материал.
Съдът констатира, че са налице
основания за отмяна на оспореното НП, но по съображения, различни от изложените
в оспореното съдебно решение.
Съгласно чл. 185, ал. 2 ЗДДС „извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1“.
Съгласно чл. 185, ал. 1 ЗДДС „на лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“.
Съгласно чл. 16а, ал. 4 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена
на основание чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, „органите на НАП и БИМ извършват
проверка в обекта в 7-дневен срок от датата на регистрация на ЕСФП в НАП в
случаите на откриване на нов обект или обект, в който има смяна на собственост.
За извършената проверка се съставя протокол, екземпляр от който се съхранява в
обекта. В тези случаи не се допуска извършване на продажби/зареждания на течни
горива, зареждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди чрез електронни
везни до извършване на проверката от органите на НАП и БИМ. Изречение второ не
се прилага за случаите на проточвания, свързани със сервизни дейности“.
Установява
се от данните в оспореното НП и в преписката по издаването му, че дружеството е
регистрирало ЕСФП в НАП, но проверка от органите на НАП и БИМ в 7-дневен срок
от датата на регистрацията не е извършена. Напротив – проверката, и то
единствено от длъжностни лица към НАП, е осъществена едва на дата 03.04.2022
г., като не са съобразени обстоятелството, че е следвало да бъде извършена
съвместна проверка с органите на БИМ. Вярно е, че дружеството не следва да
извършва продажби на течни горива, ако не бъде извършена подобна проверка, но
също така не се установява по делото от страна на контролните органи към кой
момент в действителност е следвало да бъде извършена тази проверка. С оглед
фактите по делото проверката по чл. 16а, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
е следвало да бъде осъществена до 28.10.2021 г., поради което неправилно е
определен периодът, в който се твърди, че дружеството е извършило процесното
нарушение. Не е допустимо от неизпълнението на служебни задължения на
контролните органи да се обуславя твърдение за противоправно поведение от
страна на лицето, стопанисващо обекта. Отделно от това и с оглед разпределената
доказателствена тежест наказващият орган не е обосновал извършването на
процесното нарушение, в какво в действителност се изразява съставомерното
деяние, вкл. и отдаването под наем на проверения обект представлява ли по
смисъла на данъчното право смяна на собствеността.
Допуснатите
нарушения са съществени / чл. 42, т. 3-5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-7 ЗАНН/ - за
наказаното лице съществува неяснота в какво се изразява обвинителната спрямо
него теза, което препятства правото му на защита и преценката на съда за
спазването на приложимия по време, място и лица материален закон при издаването на НП, вкл. и чл.
3, ал. 2 ЗАНН /по-благоприятна за нарушителя закон/, както и дали предвиденото
наказание е наложено справедливо по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 във връзка
с чл. 12 ЗАНН и представлява ли съставомерното по чл. 6 ЗАНН деяние маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В допълнение следва да бъде посочено,
че съгласно чл. 16а, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. „преди
регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за първоначална
проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван
на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в
обекта. Българският институт по метрология препраща по електронен път заявлението
в НАП. В 30-дневен срок от подаване на заявлението органите на НАП и БИМ
извършват проверка на място в обекта за съответствие на ЕСФП с одобрения тип и
одобряване на предоставената блок-схема“. От тълкуването на тези две разпоредби
се установява, че задължените лица следва да подадат заявление за първоначална
проверка на ЕСФП до БИМ преди регистрацията на ЕСФП, въз основа на което
заявление НАП и БИМ извършват проверка на място в обекта в 30-дневен срок от
подаването му. Едва след тази проверка и извършена регистрация на ЕСФП се
извършва проверката по чл. 16а, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Касае се
за две различни проверки, които се извършват съвместно от едни и същи органи,
но в различен момент и съобразно различни обстоятелства – 30-дневен от подаване
на заявление преди регистрацията на ЕСФП и 7-дневен след регистрацията на ЕСФП,
като в този случай не се изисква подаване на заявление от задълженото лице. В
този смисъл и предвид установените по делото факти е ирелевантно подадено ли е
заявление от процесното дружество по реда на чл. 16а, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. От значение е единствено, че за обекта, стопанисван от
касационния ответник, е регистрирано ЕСФП, чрез което е изградена дистанционна
връзка с НАП и същият този ответник отчита оборотите от продажби на течни
горива. Поставя се въпросът защо ЕСФП е регистрирано в НАП преди извършването
на проверката от органите на НАП и БИМ.
Обратно
на възприетото от районния съд, от доказателствата по делото се обуславя извод,
че спрямо дружеството са издадени две наказателни постановления, но същите,
макар издадени на една и съща дата, са с различен номер, касаят различни
административни нарушения и са издадени въз основа на различни административни
актове. Връчени са на представител на дружеството на една и съща дата –
30.08.2022 г., като от представения по делото от жалбоподателя екземпляр от оспореното
НП е видно, че неговата последна страница, касаеща наложената имуществена
санкция, е разменена с тази на НП № 654770-F648792/12.08.2022
г. Тъй като по делото не се установява по несъмнен начин дали страниците са
разменени от служители на данъчната администрация, дори и да се приеме, че
нарушението е процесуално, то не е съществено, доколкото и двете НП са връчени
на касационния ответник в един и същи ден, на всяка една от последните им
страници е посочено изрично кое точно НП се връчва, като не би могло да се
стигне до неразбиране у лицето коя е приложимата санкционна разпоредба и какво
е наказанието, което се налага въз основа на нея.
С оглед
изхода от спора в полза на касационния ответник следва да бъдат присъдени
разноски на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
административно наказание „глоба“, както в конкретния случай е наложено с
оспореното НП в размер на 500 лева, възнаграждението се определя съгласно чл.
7, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт. Приложение намира разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г., съгласно която за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес - при интерес
до 1000 лева, се определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В противоречие
с този размер е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева съгласно представени по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноски, поради което и с оглед правната и фактическа
сложност по делото възражението за прекомерност, обективирано от процесуалния
представител на касатора, следва да бъде уважено /чл. 63д, ал. 2 ЗАНН/. В полза
на дружеството следва бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Касационната жалба в частта, с която се оспорва
размерът на присъдените от Районен съд - Свиленград разноски, представлява по
съществото си искане по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК предоставя възможност на страната
да поиска изменение /или допълване/ на акта в частта за разноските от съда,
който го е постановил. В този смисъл Районен съд - Свиленград следва да се
произнесе по така направеното искане.
По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК,
Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
153/31.10.2022 г. по АНД № 630/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, В ЧАСТТА, с която е отменено
наказателно постановление № 654771-F648794 от 12.08.2022 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности” Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
НАП, срещу Решение № 153/31.10.2022 г. по АНД № 630/2022г. по описа на Районен
съд – Свиленград, В ЧАСТТА относно
разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД
/К/ № 1184/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково В ТАЗИ ЧАСТ.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Свиленград за произнасяне по подадената касационна жалба относно изменение на Решение
№ 153/31.10.2022 г. по АНД № 630/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, В ЧАСТТА относно разноските.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, със седалище – гр. София, да заплати на „ФАНИ-ДАНИ-ВЕСТИН-ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул.
„П.к.“ № *, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.