МОТИВИ по НОХД
№ 3699/2019 год. по описа на Районен Съд – Варна, тридесет и седми наказателен
състав.
Районна прокуратура – Варна е внесла
обвинителен акт срещу В.М.К. за извършено от него престъпление по чл.343в., ал.3
от НК и по чл. 345, ал.2, от НК:
ЗА ТОВА, ЧЕ на 03.08.2019 год. в град
Варна, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „Сузуки“
с рама № JS1SK44A8G2100918, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, наложена му със ЗППАМ № 19-0442-000110/10.05.2019 г.
на Началник сектор към ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, влязла в законна сила на
30.05.2019 г.
Престъпление по чл. 343в., ал. 3 от НК.
ЗА ТОВА, ЧЕ на 03.08.2019 год. в град
Варна, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „Сузуки“
с рама № JS1SK44A8G2100918, което не е регистрирано по надлежния
ред.
Престъпление по чл. 345, ал. 2, от НК
Представителят на Районна прокуратура счита, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият К.
е осъществил състава на деянието по чл.343в., ал.3 от НК и по чл. 345, ал.2, от НК, доколкото в тази
насока били събраните по делото доказателства. Намира, че в случая са налице
предпоставките за налагане на наказания на
К. за извършените от него деяния. Предлага същите да бъдат в минимален
размер с оглед сравнително младата му възраст, доброто процесуално поведение.
Защитникът адв. Б., ВАК намира, че не са събрани
категорични доказателства подсъдимият да е извършил деянието по чл.
343в., ал.3 от НК и следва да бъде
оправдан. По отношение деянието по чл. 345, ал.2, от НК, моли съда да приложи
разпоредбата на чл.
78а от НК.
Подсъдимият К. заяви, че моли да му бъде
наложено административно наказание. В последната си дума изразява съжаление.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно на
събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият В.М.К. е роден на *** год. в
гр.Шумен, ЕГН: **********, неженен, българин, български гражданин, със средно
образование, не работи, жив. В ***, не
осъждан.
Подсъдимият
В. М. К.
притежавал СУМПС № *********.
С НП № 18-00819-002997/2018 г. от 22.08.2018 г.
на Началник Сектор „ПП“ на ОД на МВР-Варна
на В.К. било наложено
административно наказание „глоба“. Постановлението влязло в законна сила 08.02.2019 г.
Подсъдимият К. притежавал МПС – мотоциклет „Сузуки“ с рама - JS1SK44A8G2100918, който закупил от САЩ. След покупката му
подсъдимия не предприел действия да го регистрира по надлежния ред в Сектор
„ПП“ при ОД МВР – Варна, съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Въпреки това на
03.08.2019 г. около 00.45 ч. в
гр.Варна, кв.“Аспарухово“, по ул.“Първи май“ управлявал мотоциклета без да е
регистриран по ЗДвП. Свидетелите – П.Д. и Й.И., полицейски служители към
Четвърто РУ при ОД МВМР – Варна, забелязали движещото се превозно средство,
управлявано от подсъдимия К. и решили да го спрат за проверка.
По време на извършената проверка, свидетелите установили,
че водача на мотоциклета е подсъдимият В.М.К. с ЕГН: **********. Мотоциклета,
който управлявал К. – „Сузуки“ с рама № JS1SK44A8G2100918, бил без регистрация
и без регистрационни табели. От извършената справка в масивите на КАТ – Варна
се установило, че мотоциклета никога не
е бил регистриран по ЗДвП. След извършена справка в информационните масиви на
КАТ-Варна се установило,че водача е управлявал МПС, имало издадена ЗППАМ.
Св.Д.А. съставил АУАН № 69202 от 03.08.19 г. за
нарушение по чл.140 от ЗДвП. Бил уведомен и разследващ орган от
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. Било образувано бързо
производство БП № 266/2019 г. по описа
на четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.
В хода на бързото производство било извършено
процесуално - следственото действие - оглед на местопроизшествие, обективиран в Протокол от 05.08.2019 г., ведно с фотоалбум,
при което действие бил установен Мотоциклет – „Сузуки“,
рама- № JS1SK44A8G2100918,
което не е било регистрирано.
Така възприетата от съда фактическа обстановка
се установява от обясненията на обвиняемия, дадени от него в хода на съдебното
производство, показанията на свидетелите – Д., П., И., А., справка за съдимост,
Протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост, акт за
установяване на административно нарушение № 69202 от 03.08.19 г. за нарушения
от ЗДвП.
От събраните гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите се установява по категоричен и безспорен начин, че
на 03.08.2019 г. в гр.Варна, подсъдимият К. управлявал мотоциклет „Сузуки“ с рама - № JS1SK44A8G2100918, който не бил регистриран по надлежния ред.
Така събраните гласни доказателства се намират в
пълно припокриване по между си, същите са ясни, логични, последователни и взаимодопълващи се и разкриват обстоятелства в зависимост
от това към кой момент различните свидетели са били очевидци на процесните
деяния.
Показанията на свидетелите Д. и И., относно заявеното от тях, че са
забелязали действията на подсъдимият К., когото видели да управлява процесния мотоциклет,
както и че го били спрели, следва да се кредитират изцяло, доколкото същите не
се оборват от каквито и да било от останалите събрани доказателства, а дори
напротив в показанията си свидетелите П. и А. твърдят, че пред тях подсъдимият
не бил отрекъл управлението.
Ето защо, съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло събраните по делото гласни доказателства, доколкото същите се
припокриват изцяло и от тях се установява безспорно управлението от страна на
подсъдимият К..
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От справката за съдимост се установява, че
подсъдимият К. е неосъждан.
От представената справка за нарушител/водач се
установява, че подсъдимият е неправоспособен водач, като към настоящия момент
има нарушения по ЗДвП.
От протокола за оглед се установява, че
процесното моторно превозно средство мотоциклет е било без регистрационни
табели, като това се подкрепя и от изготвения фотоалбум.
От представеното копие от АУАН с бланков номер №
998304 от 02.03.17 г. за нарушения от ЗДвП се установява, че на 03.08.2019 г., подсъдимият
е управлявал процесното моторно превозно средство - Мотоциклет „Сузуки“ с рама № JS1SK44A8G2100918, което не е било регистрирано, като същото е
било без регистрационни табели.
Въз основа на възприетата от съда фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК.
В случая самата разпоредба на чл.
345, ал. 1 от НК гласи, че който си служи с табела с регистрационен номер,
издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от
съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба
от петстотин до хиляда лева.
Разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК гласи, че наказанието
по ал. 1 се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. Въз основа на това, се достигна до извод,
че законодателят е предвидил в особената част на Наказателния кодекс,
че се наказва лице, което управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, тоест деянието за което е предаден на съд
подсъдимият е обявено от закона за наказуемо.
Разпоредбата на чл. 140
от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън
нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване.
При преценка степента на обществената опасност,
обаче следва да се прецени времевия период, през който същият е управлявал това
моторно превозно средство, като в случая то е било кратко, в каквато насока са
обясненията на подсъдимият и показанията на разпитаните по делото свидетели
Житейски логично
е преди едно лице да закупи моторно превозно средство да желае да тества
същото.
Ето защо и с оглед на установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка, съдът прие за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че подсъдимият В.М.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, субсумиран под
нормата на чл. 345, ал.2 от НК. Непосредствен обект на
това престъпление са обществените отношения във връзка с регистрирането на
моторни превозни средства. ЗДвП императивно установява, че по пътищата,
отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определени за това места. Съгласно чл.
140, ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната. От субективна страна, подсъдимият е извършил
престъплението умишлено с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, знаел е, че мотоциклета няма регистрация, тъй като
срокът на валидност на транзитните номера е изтекъл и поради това обстоятелство
не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но
въпреки това го е привел в движение и управлявал в населеното място.
С оглед на установената фактическа обстановка,
съдът намира, че са налице кумулативните условия за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: 1.) за
извършеното престъпление е предвидено наказание до 1 г. лишаване от свобода или
глоба от 500 до 1000 лв.; 2.) деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, раздел IV на НК; 3.) не са причинени имуществени вреди от
престъплението.
При определяне размера на глобата, съдът
съобрази размера и с тежестта на престъплението, както и с материалното и
имотното състояние на дееца. Същият посочва, че е безработен, не декларира
месечни доходи, недвижими имоти и МПС - обстоятелства, при наличието на които,
съдът определи наказанието "глоба" в минималния по чл.
78а, ал.1 НК размер от 1000 лв. /хиляда лева/.
Всички обсъдени по-горе обстоятелства,
съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на
обвиняемия, го характеризират като лице с невисока степен на обществена
опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по
закон наказание за този род престъпления. Ето защо съдът счете, че с така
наложеното минимално административно наказание глоба ще се постигне както
специалната превенция, така и генералната превенция, а именно да се въздейства
предупредително и възпитателно на останалите членовете на обществото да спазват
законите в страната и установения правен ред.
Въз основа на приетата от Съда и обсъдена в
настоящите мотиви фактическа обстановка,следва извода,че подсъдимият не е
осъществил деянието по престъплението по чл.
343в. ал.3 от НК.
От така установената фактическа обстановка
настоящата инстанция приема от правна страна следното:
ВРП е приела от приложената по делото ЗППАМ №
19-0442-000110/10.05.2019 г., влязла в законна сила на 30.05.2019 г., че на
подсъдимия К. е била наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на СУМПС № *********, до заплащане на дължимата глоба, наложена му с
НП 18-00819-002997/22.08.2019 г. издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР –
Варна, влязло в законна сила на 08.02.2019 г. не била заплатена от подсъдимия. Прокуратурата
е приела, че е налице хипотеза на управление на МПС в срока на изтърпяване на
ПАМ, временно отнемане на МПС, влязло в законна сила на 30.05.2019 г. Меродавно
в случая е дали този акт е влязъл в сила и кога е започнато неговото изпълнение.
Съставомерноста на деянието, за което е внесено
обвинение е поставена в зависимост от това, започнато ли е фактически
изтърпяване на мярката за временно отнемане на СУМПС. Относно началния момент
на срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на МПС, липсва изрична
разпоредба, аналогична на чл. 190 ал. 2 от ЗДвП, тоест, че лишаването от право
да се управлява МПС тече от датата на изземване на свидетелството за
правоуправление. Същевременно относимата норма чл.172
ал. 2 т. 3 от ЗДвП определя, че налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на
съответните документи по чл. 165 ал. 2 т. 1 и чл. 166 ал. 2 т. 1 от ЗДвП,
включително и СУМПС на водача. Съобразно последната цитирана норма и при липса
на изрично установено друго, изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на
свидетелството за управление също тече от датата на фактическото изземване на
свидетелството. В конкретния случай такова изземване, отнемане не е било налице
нито на 03.08.2019 г., както и няма данни същото да е иззето или отнето преди
самата проверка. Тоест, не е започнато изтърпяване на ПАМ и липсва съставомерен елемент по изпълнителното деяние чл. 343 ал. 3
от НК. Безспорно от събраните в съдебно заседание писмени и гласни
доказателства се установява, че СУМПС, притежавано от обвиняемия не е било
отнето във връзка с процесната ПАМ. От писмените доказателства е видно, справка
за нарушител, пътна полиция - Варна, че нито с АУАН от 09.05.2019 г. номер АА
002697, нито със ЗПАМ, процесната описана в обвинението, са вписани факти за
дата, месец и година на фактическо изземване на СУМПС, както и номера на самото
свидетелство. От справката за нарушител е видно, че в графа иззети документи,
нито срещу АУАН 002697 от 09.05.2019 г., нито срещу ЗПАМ, описана в
обвинителния акт, са описани иззети някакви документи. Графата е празна, а от
това следва, че СУМПС не е фактически иззето. Има разлика между изземване и
отнемане. Изземване, това е практическо изземване и то не е равнозначно на
отнемане. Начините за отнемане на СУМПС са описани в наредба 1 – 157 от
01.10.2002 г. на МВР, по конкретно в чл. 20 и чл. 21. Там е записано, че
отнемането става по три начина. 1. с влезли в сила НП, решение или присъди, с
които е наложено наказание ЛПУМПС, ЗПАМ и съставен АУАН в изрично предвидените
в ЗДвП случаи. В чл. 21 е записано, че когато свидетелството не е иззето с
АУАН, датата, месеца и годината на изземване, както и неговия номер се
отбелязват върху документа по чл. 20 т. 1 и 2. В конкретния случай, във връчената
му ЗПАМ няма описано абсолютно нищо от
тези атрибути.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка и
при тези изводи относно доказателствата по делото, настоящият съдебен състав
счита, че от обективна страна инкриминираното деяние не е осъществено от
подсъдимия В.М.К., поради което подсъдимият К. следва да бъде оправдан.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че по делото не се установява с
категоричност авторството на деянието от страна на подсъдимия. В тази връзка
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
303, ал. 1 от НПК изрично урежда
принципа, че присъдата не може да почива на предположения, а ал. 2 от същия текст постановява, че съдът
признава подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Именно това изискване за доказаност на
обвинението по несъмнен начин не е изпълнено в настоящия случай. В тази връзка
следва да се отбележи, че тежестта на доказване на обвинението в наказателния
процес по делата от общ характер се носи от държавното обвинение. Последното
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че престъпното
деяние е извършено от подсъдимия. В настоящия случай обаче от събрания по
делото доказателствен материал не може да се достигне до еднозначно и
безпротиворечиво заключение в този смисъл. Посоченият извод следва от
констатираните противоречия в същия, които въпреки усилията на съда, служебно
да събере допълнителни доказателства, не можаха да бъдат изяснени в пълнота. По
тези съображения подробно аргументираното по-горе обстоятелство, че спрямо
достоверността на доказателствата, върху които е изградена обвинителната теза,
са налице основателни съмнения, обективно не може да бъде пренебрегнато.
Осъждането на подсъдимия при това положение би означавало осъдителната присъда
да почива на предположения, което е недопустимо (в този смисъл е и трайната
съдебна практика – напр. Решение № 506 от 28.06.2005 г. на ВКС по н. д. №
1027/2004 г., I н. о.; Решение № 491 от 12.04.2010 г. на ВКС по н. д. №
488/2009 г., I н. о. и др.).
В тази връзка следва да се отбележи и че
съгласно общия принцип за невиновност на подсъдимия, последният не следва да
доказва, че е невинен. Задължението за доказване на вината му се носи от
държавното обвинение, като ролята на защитата се свежда единствено до поставяне
под съмнение на неговата обвинителна теза. В конкретния случай чрез
доказателствата, които оневиняват подсъдимия, тази "доказателствена
тежест" на защитата е изпълнена, доколкото настоящият състав преценява
като съществени създадените в основателността на обвинението съмнения.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че последните компрометират
основните доказателства, върху които се гради обвинителната теза, като
същевременно липсват достатъчно други обективни доказателства за преодоляване
на този дефицит на обвинението.
По тези съображения настоящия състав не можа да достигне до извод за несъмнена доказаност на обвинението, каквото е изискването на чл.
303, ал. 2 от НПК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
В.М.К. да заплати направените разноски в размер на 35.73 лв. в полза на ОД МВР - Варна
Предвид изложените дотук съображения, съдът
постанови и мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: