Р Е
Ш Е Н
И Е
№260066
гр.
Добрич, 06.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седми октомври година 2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 569 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Електроразпределение Север”АД – гр.Варна, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№460/16.06.2020г. по гр.д.№1494/2019г. на Добричкия районен съд, с което е
признато за установено, че „***”ООД - с.П., общ.Добричка,
не дължи на въззивника сумата 7 063.83 лева, представляваща
начислените за периода
01.01.2019г.- 31.01.2019г. по фактура
№**********/07.02.2019г., за периода 01.02.2019г.-28.02.2019г. по фактура №**********/07.03.2019г. и за периода 01.03.2019г.
- 31.03.2019г. по фактура №**********/08.04.2019г., задължения за пренос
на ниско напрежение и за достъп до ниско
напрежение, от които сумата 5 603.88 лева
за такса „пренос”' и сумата 1 459.95 лева
за такса „достъп ниско
напрежение”, както и въззивникът
е осъден за разноските по делото в полза на другата страна.
В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Съдът се
позовал на разпоредбата на чл.14 от ПИКЕЕ, но тя била неприложима в
правоотношението между страните по делото. На първо място посочената разпоредба
е отменена и в процесния период липсва нормативен
акт, който да регламентира въпроса за точката на мерене. На следващо място,
разпоредбата урежда случаите, в които към трафопоста е присъединен само един
обект, което в спора не е така. Освен това обектът на ищеца бил присъединен към
електроразпределителната мрежа в миналото, когато изобщо липсвала нормативна
уредба за условията на присъединяване, в частност за точката на мерене, което
изключвало регламентацията по тези въпроси на по-късно приетите ПИКЕЕ да бъде
приложена към обекта на ищеца. Още повече, в случая това било и практически
невъзможно, доколкото липсвала техническа възможност за привеждане на точката
на мерене в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ. Самият ищец не бил поискал
такава промяна, очевидно, като е бил наясно с липсата на такава техническа
възможност. Ищецът нямал възражения срещу начисленото количество
електроенергия, а то било базата за определяне на цената за достъп и пренос.
Ищецът и признал задълженията си, като осчетоводил фактурите и упражнил правото
си данъчен кредит. След като приел, че ищецът дължи цена за достъп и пренос, но
размерът на задължението му не е доказан, първоинстанционният
съд неправилно не приложил разпоредбата на чл.162 от ГПК. По тези съображения въззивникът настоява за отхвърляне на предявения срещу него
иск като неоснователен след отмяна на неправилното първоинстанционното
решение, като претендрина и за разноските за двете
инстанции.
Жалбата
е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В
писмен отговор въззиваемият „***”ООД, чрез пълномощника си, оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на решението на районния съд.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено
следното:
Обжалваното първоинстанционно
решение е постановено по предявен от „***”ООД срещу „Електроразпределение Север“АД отрицателен установителен
иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на това, че ищецът не дължи на
ответника такси за пренос и достъп до ниско напрежение, начислени за периода 01.01.2019г. - 31.01.2019г. с фактура
№**********/07.02.2019г., за периода 01.02.2019г. - 28.02.2019г. с фактура №**********/07.03.2019г. и за периода 01.03.2019г.
- 31.03.2019г. с фактура
№**********/08.04.2019г. Общо
сборът на оспорените задължения за такси възлиза на 7 063.83 лева.
По
делото не е спорно, че ищецът е потребител на електроенергия в присъединен към
електроразпределителната мрежа обект в с.Славеево, общ.Добрич. Между него и
ответника – оператор на електроразпределителната мрежа, съществуват облигационни правоотношения, уредени
в сключените помежду им договор за достъп до електроразпределителната мрежа и договор
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, двата
договора с изх.№СВП 13-823/18.11.2013г. Договорите имат за предмет задължението
на ответника да предоставя достъп за обекта на ищеца до разпределителната мрежа
и да пренася през мрежата до обекта на ищеца електроенергия, а ищецът има
задължението да заплати цената за предоставените му услуги.
Договорите са
сключени на осн.чл.104 ал.1 от ЗЕ, съгласно който
заплащането на цената за достъп и пренос се дължи по ред и условия, определени
в Правилата за търговия с електрическа енергия. В разпоредбата на чл.29 ал.1 от
ПТЕЕ е предвидено цената за достъп и цената за пренос да се заплаща, съобразно
количеството консумирана електроенергия, измерено в местата за измерване, които
места за измерване се определят от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия и договорите за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа.
В раздел ІІ чл.1
ал.1 от договора за достъп страните по делото са се съгласили предоставянето на
достъп до разпределителната мрежа да се осъществява при спазване на изискванията, посочени в Правилата за
условията и реда за достъп до електропреносната и елекроразпределителната мрежи, Правилата за управление
на елекроенергийната
система, Правилата за управление на елекроразпределителните
мрежи и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В чл.4
ал.1 от същия договор страните са се съгласили измерването на количествата
електроенергия да се извършва със средства за търговско измерване, поставени на
границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно Наредба
№6/2004г. Следователно страните са се договорили измерването на количествата
доставена електроенергия да се извършва по начина, въведен в Наредба
№6/2004г. и ПИКЕЕ /ДВ бр.98/12.12.2013г./.
В последствие посочените нормативни актове са отменени, но това не означава, че
постигнатите въз основа на тях договорености между страните автоматично са отпаднали занапред, включително
за процесния период от 01.01.2019г.
до 31.03.2019г. По делото не се твърди и няма данни страните да са
постигнали друго, различно
от посоченото в договорите съгласие за начина на измерване на количествата потребена електроенергия. При липсата на такова ново
съгласие и при липсата на приета след отмяната на посочените актове нова
подзаконова нормативна уредба, която да обвързва страните по задължителен начин,
те остават обвързани от предвиденото в представените по делото договори относно
начина за измерване на доставената в обекта на ищеца електроенергия.
По делото не е
спорно, а и от заключението на вещото лице се установява, че измерването на
доставяната електроенергия се извършва от страната на ниво ниско напрежение.
Това е в отклонение на правилото на чл.14 от ПИКЕЕ /сега отм./ за измерване от
страната с по-високо напрежение, следователно, с оглед изложеното по-горе, то е
в отклонение и на уговореното между страните в сключените между тях договори
относно начина на измерване на количеството електроенергия. Дали този начин на
присъединяване е заварен и дали фактическото положение позволява неговата
промяна е въпрос, който ирелевантен. Задължение на
електроразпределителното предприятие е да присъедини обекта на клиента,
съобразно сключения помежду им договор, препращащ към предвиденото по този въпрос в чл.14 от ПИКЕЕ
/сега отм./. За процесния
период това не е налице и количеството електроенергия не е измервано правилно.
Измереното
количество електроенергия е база за определяне цената за достъп и за пренос, и правилното
поставяне на средството за техническо измерване е условие за тяхното определяне.
Задължението за цена за достъп и за пренос е пряко свързано със спазването на
изискването за измерване на електроенергията на мястото, което е нормативно
установено или договорено между страните /решение№277/11.02.2013г. по
т.д.№1054/2011г. на 2-ро ТО на ВКС/. В настоящия спор сключените между страните
договори са основани на действащата към момента на сключването им нормативна
уредба и не са променяни до настоящия момент. При отклонение от нормативно
установените или уговорени между страните правила за поставяне на средството за
техническо измерване, измереното количество електроенергия не може да бъде
основа за изчисляване на цената за достъп и пренос. Не следва друго от факта на
осчетоводяване на фактурите, с които са начислени спорните задължения и
плащането на цената на измерената /по посочения начин/ електроенергия.
Неправилното измерване на количеството потребена
електроенергия прави цената за достъп и пренос неопределяема и само на това
основание – недължима.
От изложеното
следва, че въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение, с което е удовлетворен
предявеният срещу въззивния жалбоподател отрицателен установителен иск, е правилно и следва да се потвърди.
Съответно на този резултат, на ищеца – въззиваем
следва да се присъди платеното от него адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 500 лева. Въведеното в тази връзка от въззивника
възражение за прекомерност на платеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение е неоснователно - с оглед фактическата и правна
сложност на спора и при съпоставка с чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №460/16.06.2020г. по гр.д.№1494/2019г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В.да
заплати на „***”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. П., общ.
Добричка, Стопански двор сумата от 500 лева
– адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.