Р Е Ш Е Н И Е
№ 1990/27.10.2021г.
Град Пловдив, 27.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1756 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЦУ
на НАП срещу решение № 563 от 10.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 964 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, с
което е отменено наказателно постановление № 557216-F563441 от 25.01.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Бюти тъч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, хотел СПС, партер,
представлявано от управителя Д.Т.Б., са наложени осем имуществени санкции в
размер на 500 лева всяка, за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, и на основание чл.185, ал.1 ЗДДС.
Според касатора решението е
неправилно, не е налице нарушение на чл.18 ЗАНН, защото всяко от осемте
извършени нарушения е описано в отделна точка както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, поради което
не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на
обжалваното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва
касационната жалба по съображения, изложени в отговора на касационната жалба, и
моли да се остави в сила постановеното съдебно решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи жалбата и да се отмени
първоинстанционното решение.
Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че дружеството е осъществило
състава на административното нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., описаните в наказателното постановление деяния са доказани и
правилно описани като осем на различни дати, но впоследствие както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление
тези осем нарушения са подведени от една правна норма като едно нарушение по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, а след
това от административно-наказващия орган за това едно нарушение са определени
осем имуществени санкции. В този смисъл според първостепенния съд е допуснато
съществено нарушение на процедурата и са нарушени принципът на чл.18 ЗАНН и
правото на защита, защото е налице съществено противоречие между броя на
нарушенията, тяхната последваща квалификация и реализираната
административнонаказателна отговорност. Според първостепенния съд
административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка
по спора и е приложил вярно материалния закон, но приемайки че се касае за осем
нарушения, е следвало да ги отрази по този начин. Като неоснователно е
преценено възражението на дружеството, че не е ясно мястото на нарушението. А
по отношение приложението на чл.28 ЗАНН, първостепенният съд счита, че не дължи
произнасяне с оглед по-силното основание, на което отмяна наказателното
постановление.
Решението е неправилно.
Неправилен и несъответен на
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление е изводът на първостепенния съд за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, защото и в двата документа нарушенията са описани
като осем, за които са наложени осем имуществени санкции. Установените осем
нарушения са квалифицирани като такива по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., защото и в осемте случая дружеството не е изпълнило задължението
си да регистрира и отчита извършваните от него продажби на услуги чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ. Не правната квалификация определя броя на
извършените нарушения, а осъществените от задълженото лице деяния, които
покриват обективните признаци на наказуемото поведение.
Както изрично е посочено
това и в касационната жалба, всяко от нарушенията е описано самостоятелно в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, в отделен абзац, който касае отделното нарушение, извършено на
различна дата от другите описани нарушения. Всъщност именно датата на
извършване на отделните нарушения е различният елемент от фактическия състав на
нарушенията, като актосъставителят е дал в достатъчна степен подробно, точно и
ясно описание на всяко нарушение, поради което неправилен и нелогичен е изводът
на първостепенния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Напротив, още със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и коректното
описание на констатираните осем нарушения по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за дружеството е съществувала яснота относно деянията, за които
ще следва да понесе административнонаказателна отговорност.
Доколкото фактите от значение за правилното решаване на спора са безспорно
установени, безспорно установени са нарушенията и нарушителят, допуснатото от
първостепенния съд противоречие с материалния закон не налага връщане на делото
за ново разглеждане.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията
на чл.42 и чл.57 ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, правилна е
квалификацията на деянията като нарушения по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 ЗДДС,
правилно са осемте констатирани нарушения са наложени осем имуществени санкции,
които са в минималния предвиден от закона размер, под който не може да бъде
определяно наказание.
Не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН
в конкретния случай с оглед нееднократното извършване на едно и също нарушение,
което говори за системно неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане
на извършваните продажби чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ, което от своя страна води до неотчитане на
приходи и засягане на обществените отношения, свързани с фиска и фискалната
дисциплина. Т.е., случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца от обикновените случаи на нарушения от същия вид, а напротив,
дори по-висока степен на обществена опасност.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление. При този изход на делото
искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като своевременно направено е основателно и
следва да бъде уважено, като бъде осъден ответникът по касацията да заплати на НАП
сумата 160 лева за юрисконсултско
възнаграждение, по 80 лева за всяка инстанция.
Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 563 от 10.05.2021 г., постановено по
а.н.д. № 964 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 557216-F563441 от 25.01.2021
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
„Бюти тъч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, хотел СПС, партер, представлявано от
управителя Д.Т.Б., на основание чл.185, ал.1 ЗДДС са наложени осем имуществени
санкции в размер на 500 (петстотин) лева всяка от тях, за осем нарушения по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Бюти тъч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Освобождение“ № 3, хотел СПС, партер, представлявано от
управителя Д.Т.Б., да заплати на Националната агенция по приходите
сумата 160 (сто и шестдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.