№ 652
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203544 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Е*****" ООД, ЕИК ***********,
против Наказателно постановление № К20_123-F556641/14.10.2020 г., издадено от
директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 86,
ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3860.17 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. Т. от БАК, която
поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Чолакова, която оспорва жалбата и претендира разноски по делото.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 30.06.2020 г. на жалбоподателя "Е*****" ООД е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че относно фактура № **********/03.10.2019 г. са
представени писмени обяснения, съгласно които за целите на ДДС фактурата е отразена в
дневник за продажбите за месец 05.2020 г., с дата 01.05.2020 г., а е осчетоводена на
03.10.2019 г., с данъчна основа от 19 300.83 лв. и ДДС – 3860.17 лв. Представени били копие
на фактура и банково извлечение. При проверка в дневниците за продажби било установено,
1
че фактурата е отразена в дневник за продажбите м. 05.2020 г. с дата 01.05.2020 г. С оглед на
което актосъставителят е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 86, ал. 2 от
ЗДДС.
Препис от акта бил връчен на представител на жалбоподателя.
При тази фактическа обстановка на 14.10.2020 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3860.17 лв.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, а АУАН е
съставен от териториално и материално компетентно лице - старши инспектор по приходите
в ТД на НАП - Бургас.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, както в акта за установяване на административното нарушение, така
и в наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган не са посочили
датата на извършване на нарушението, което влиза в противоречие с императивните правила
на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно е от съдържанието на АУАН и
НП, че в същите е посочена само датата на съставяне на фактурата и отразяването й в
дневника за продажбите, но не и датата на извършване на нарушението. Посочването на
датата на нарушението е основен елемент от състава на твърдяното нарушение и е
абсолютно необходим задължителен реквизит на акта и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Непосочване на датата на извършване на нарушението е
процесуално нарушение от категорията на съществените и води до ограничаване правото на
санкционираното лице. Същото не може да бъде отстранявано в съдебното производство по
обжалване на наказателното постановление. С оглед на горното, при наличието на
съществено процесуално нарушение наказателното постановление следва да бъде отменено
2
само на това основание.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че по неясен начин е описано
и самото нарушение в АУАН и в НП, като от описателната част е видно само, че относно
фактура за доставка № **********/03.10.2019 г., издадена от „Е*****“ ООД, с ЕИК по
Булстат ***********, на „Б*******“ ООД, с ЕИК по Булстат: **********, са представени
писмени обяснения, копие на фактурата и банково извлечение от 04.10.2019 г., както и че
при проверка в дневниците за продажби е установено, че фактурата е отразена в дневника за
продажбите м. 05.2020 г. с дата 01.05.2020 г. В края на НП пък е посочено, че с описаното
деяние извършителят е нарушил чл. 86, ал. 2 ЗДДС, която разпоредба от своя страна само
разписва реда за начисляването на данъка. От друга страна извършеното деяние е било
подведено под хипотезата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба
регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което
води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Тази неяснота и противоречие между посочената за нарушена норма и приложената от
наказващия орган санкционна норма, ограничават правото на защита на наказаното лице,
което не би могло да разбере срещу какви факти следва да се защитава. С оглед на което и
настоящият състав счита, че е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо
правото на жалбоподателя да разбере в какво се "обвинява".
На следващо място, посоченото нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е резултатно и
елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък размер. В случая,
нито в АУАН, нито в НП, са отразени данни за определения в по-малък размер данък. АНО
не е изпълнил задължението си да направи пълно и ясно описание на извършеното от
жалбоподателя нарушение, с което е ограничил правото му на защита. Непосочването на
всички факти от състава на нарушението води до невъзможност да се провери и дали
наложената санкция съответства на предвидената в закона такава.
Изтъкнатите съображения водят до единствения извод, че обжалваното наказателно
постановление страда от пороци, които не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на
административното производство, същите са съществени процесуални нарушения, които са
довели и да нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради наличие на съществени
процесуални нарушения.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
3
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие /л. 49/, съгласно който договореното възнаграждение
за процесуално представителство на жалбоподателя е 500 лв. С оглед на което следва в
полза на жалбоподателя да се присъдят разноските в претендирания размер от 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К20_123-F556641/14.10.2020 г., издадено
от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.
86, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя "Е*****" ООД,
ЕИК ***********, е наложена имуществена санкция в размер на 3860.17 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на "Е*****" ООД,
ЕИК ***********, разноските по делото в размер на 500 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4