О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 08.04.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в
закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретар ..., като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 484 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано във връзка с постъпила молба от Н.Н.М. против „Чез Електро България” АД за отричане съществуването на
вземането за доставена е незаплатена електрическа енергия.
Ищецът твърди, че на негово име при
ответника е открита партида за доставка на електрическа енергия до обект,
находящ се на адрес с. Малиново, ул. „Под усоето” № 4. По нея за периода от
2001 г. до датата на подаване на исковата молба /08.03.2019 г./ е начислена за
плащане сумата от 1 858,75 лв. В писмо, адресирано до ответника, ищецът
поискал да се отпише задължението му поради изтекла погасителна давност.
Искането му било отхвърлено с аргумент, че давността не се прилага служебно, а
защита си може да реализира с възражение във висящ процес.
При тези твърдения ищецът иска да се
постанови решение, с което да са отрече съществуването на вземането на
ответника в размер на 1 858,75 лв., като погасено по давност.
Съдът счита, че заявената от ищеца
отрицателно установителна претенция е недопустима, основание за прекратяване на
производството по делото. Съображенията за това са следните:
Погасителна давност погасява не самото
материално право, а погасява правото на осъдителни или конститутивен иск,
респективно правото на принудително изпълнение. Тя не се прилага служебно, а на
нея може да се позове лицето, срещу което е упражнено правото на иск или
правото на принудително изпълнение, т. е. ефектът ѝ настъпва при заявено
възражения от лицето, срещу което е предявен иска, респективно е насочено
изпълнението. От казаното следва, че погасителната давност поражда правомощие в
полза на ответника/длъжника да се противопостави на принудителното упражняване
на правото, засегнато от давност, като поиска отхвърляне на иска или
прекратяване на принудителното изпълнение. С оглед на това погасителната
давност е винаги защитно средство на задълженото лице, а от волята му зависи
дали то ще се позове на него или не. Имайки предвид ефекта та това защитно
средство и упражняването му чрез процесуално действие – възражения, то се
определя от теорията като процесуално, наред с правото на иска и правото на
принудително изпълнение. Правото, спрямо което погасителната давност е изтекла,
не го лишава от защита, а има само възможност то да бъде лишено от такава. За
това и защитата на материално право, засегнато от давност, не е недопустима, а
образувания за защитата му процес, не е порочен. Искът относно материалното
право или принудителното му изпълнение е допустим, а след като длъжникът се
позове на погасителната давност процеса ще стане недопустим, т. е. материално
право, засегнато от давност е в риск да бъде лишено от защита, но още не е
лишено. Във връзка с изложената до тук тези логически следва въпроса за това по
какъв начин и кога във времето следва да се позове задълженото лице на
погасителната давност, за да осуети принудителното осъществяване на правото,
засегнато от него. Защита следва да се осъществи срещу иска или принудителното
изпълнение. Ако носителят на правото, засегнато от давност, не търси
принудителната му защита, насрещната страня няма интерес да се позове на
погасителната давност. Дори задълженото лице да предизвести носителя на
материалното право, че го счита за погасено, това му извънсъдебно позоваване на
погасителната давност няма правно значение, ако в рамките на висящ исков
процес, той не се позове на изтеклата давност. Процесуалното действие, чрез
което се предявява погасителната давност, е възражението срещу предявен иск или
в рамките на започнало принудително изпълнение. В рамките на действащия исков
интерес от искова защита, основана на давност, е мислима в рамките на висящ
изпълнителен процес или потенциална възможност за образуването на такъв за
реализиране на признато материално право в полза на кредитора /издаден в него
полза изпълнителен лист за вземане, погасено по давност – иск по чл. 439 ГПК/.
Съобразавявайки казаното, позоваването
на изтекла давност с отрицателно установителен иск, е преждевременно.
Кредиторът не е потърсил защитата на материалните си прави чрез иск, за да може
задълженото лице да им противопостави своето възражение за давност, лишавайки
го от защита. Наред с това, като вече се посочи по горе, с изтичането на
давността материалното право не престава да съществува, а губи качеството си на
притезание /възможността за защита по съдебен ред/, а съществуването му не може
да бъде отречено в рамките на заведена отрицателно установителна претенция.
По изложените съображения и на основание
чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА подадената от Н.Н.М. искова молба
вх. № 2803/08.03.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 484/2019 г. по
описа на РС Ловеч.
Определението може да се обжалва от
ищеца с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: