Р Е Ш Е Н И Е № 112
Гр. Разград, 22 юли 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……
разгледа докладваното от съдията дело № 156 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С. Д. Х. от с.Р.,
обл.Р. против Решение №1012-16-69/1 от 28.05.2021г. на Директора на ТП
на НОИ-Разград, с което е потвърден отказът на Ръководителя на осигуряването за
безработица да възобнови изплащането на парично обезщетение за безработица,
обективиран в Писмо изх. №1056-16-121/1 от 12.05.2021г.
В жалбата се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни,
тъй като неправилно административните органи са приели, че в конкретния случай
се явява неприложима разпоредбата на чл. 54г, ал. 4, т. 2 от КСО. С оглед на
това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира
и за заплащане на деловодните разноски по производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Събраните
писмени доказателства установяват следното:
С. Х. е
подал Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) с вх.
№161-00-188/27.02.2019г. до ТП на НОИ-Разград. С Разпореждане
№161-00-183-3/20.03.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на
заявителя е отпуснато дневно ПОБ в размер на 64.83лв. за периода от
25.02.2019г. до 24.12.2019г.. С последващо Разпореждане
№161-00-188-4/05.07.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица на
основание чл. 54г, ал. 4 от КСО (в редакцията преди изм. с ДВ бр. 103/2020г.) изплащането
на така определеното ПОБ е спряно. В него е посочено, че при извършена
допълнителна проверка на осигурителя и работодател на жалбоподателя „Беркай
2010“ЕООД, с.Дянково, обл.Разград са установени обстоятелства, които пораждат
съмнения за извършени нарушения на осигурителното право, поради което е
изпратен сигнал на до съответните контролни органи, които да проверят и изяснят
тези обстоятелства. С оглед на това, че тези обстоятелства могат да доведат до
отказ за изплащане на ПОБ, производството е спряно до произнасяне на
контролните органи. Това разпореждане не е обжалвано, влязло е в сила и е
породило своето действие.
С писмо вх.
1056-16-121/29.04.2021г. лицето е поискало да се възобнови производството по
изплащане на ПОБ, като се позовава на новата разпоредба на чл. 54г, ал.4, т.2
от КСО, която предвижда максимален 6-месечен срок, в който може да бъде спряно
производството по изплащане на ПОБ в тази хипотеза. С Писмо изх. №1056-16-121/1
от 12.05.2021г. ръководителят на осигуряването за безработица е отказ да
възобнови производството, като е посочил, че разпоредбата на чл. 54г., ал. 4,
т. 2 от КСО няма обратно действие и е неприложима в конкретния случай. Този
отказ е обжалван пред Директора на ТП на НОИ Разград по реда на чл.117 от КСО,
който със свое Решение №1012-16-69/1 от 28.05.2021г. е отхвърлил жалбата, като е възприел
изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в посоченото по-горе
писмо. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в
предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на
неговата териториална и материална компетентност. В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. То е издадено
и в съответствие с материалния закон,
действал към датата на която е постановено.
Съгласно разпоредбата на чл. 54г, ал. 4, т. 2 от КСО ( в сила от
01.01.2021г.) длъжностното лице спира с разпореждане производството по
отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато е
необходимо извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган
относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението, като
в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6
месеца. Приложените писмени доказателства и разменената кореспонденция между
страните сочи, че производството по изплащане на ПОБ на С. Х. е спряно именно
за да се извърши проверка на обстоятелства, които са от значение за правото и
размера на обезщетението.
Тази норма е процесуална по своя характер. Действието на материалните и
процесуалните правни норми във времето е различно По правило материалните норми
нямат обратно действие и се прилагат само занапред (ex nunc), само спрямо
настъпили при тяхното действие юридически факти. По изключение законодателят
може да придаде обратно действие на една материална норма като предвиди
изрично, че тя се прилага и за заварени правоотношения. При процесуалните норми
важи точно обратният принцип (ex tunc) и те имат обратно действие, тъй като се прилагат
се прилагат незабавно и спрямо заварените правоотношения, освен ако не е предвидено
друго. В ПЗР на КСО няма изрично уреждане на заварените случаи, при които
производството по изплащане на ПОБ е спряно до
извършване на проверка относно обстоятелства, които са от значение за
правото или размера на обезщетението. Следователно правилото, че 6 месеца е
максимално допустимият срок, в който производството може да бъде спряно на това
основание, е приложим и по отношение на заварените случаи. За тях този срок
започва да тече от 01.01.2021г. (датата на влизане в сила на новата разпоредба
на чл. 54г, ал. 4, т. 2 от КСО) и изтича на 01.07.2021г.
В казуса установеният от закона срок не е изтекъл както към датата на
постановяване на отказа на Ръководителя на осигуряването за безработица (12.05.2021г.),
така и към датата на постановяване на решението на Директора на ТП на НОИ
(28.05.2021г.), с което той е потвърден. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. След като предвиденият от закона срок
не е изтекъл към този момент, то правилно и законосъобразно е прието, че не се
дължи възобновяване на спряното производство.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема,
че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон.
Предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. Х. от с.Р., обл.Р.
против Решение №1012-16-69/1 от 28.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Разград,
с което е потвърден отказът на Ръководителя на осигуряването за безработица да
възобнови изплащането на парично обезщетение за безработица, обективиран в Писмо
изх. №1056-16-121/1 от 12.05.2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 119 във вр. с чл. 117, т. 2, б.“ж“ от КСО.
СЪДИЯ : /п/