Определение по дело №353/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по жалба на Събирателно дружество „С.- К.”,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:Б.,ул.”А. В.”№49 ,подадена чрез упълномощен процесуален представител-адв.Д. С. ,против решение №5463/20.07.2010г. на РС-Б. по гр.д.№2292/2009г. в частта,в която е прието за установено по отношение на „. 2.”Е.,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С.,район Средец,ул.”Гогол” №2 ,представлявано от управителя Г. Х. Г. с ЕГН * ,че Събирателно дружество „С.- К.”,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:Б.,ул.”Алекси Величков”№49 му дължи паричните суми,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3558/26.06.2009г. по чгр.д.№1457/2009г. по описа на РС-Б. ,а именно-сумата от 7000лв ,представляваща неплатена цена на доставени стоки по фактура №58/24.09.2008г. и по фактура №59/22.12.2008г. ,сумата 1486лв за направените съдебно-деловодни разноски по заповедното производство,включваща 325лв –платена държавна такса и 1 161.00 лв-платено адвокатско възнаграждение и в частта,с която ответникът е осъден да заплати съдебно деловодните разноски по исковото производство в размер на 1813,53лв. .С допълнение към въззивната жалба въззивникът е конкретизирал ,че обжалва първоинстанционното решение в частта за признаване на вземането на ищеца по издадената му заповед за изпълнение за сумата над 5000лв до уважения от РС размер от 7000лв ,както и че това вземане произтича от неплатена цена на доставена стока по фактура №58/24.09.2008г.Уточнява,че по обжалваната част от първоинстанционното решение относно съдебно-деловодните разноски поддържа оплакване за прекомерност на присъденото на ищеца като разноски по делото адвокатско възнаграждение. В обжалваната му част решението на РС според въззивника е незаконосъобразно и следва да се отмени.Излага съображения в писмена защита.

Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В представените писмени бележки е направено признание на факта,че след постановяване на решението ответникът /настоящият въззивник/ е платил 2000лв,с което плащане частично е погасил паричното вземане по издадената заповед за изпълнение.Претендират се съдебно-деловодни разноски за въззивното производство за сумата 1 410лв-заплатена като адвокатско възнаграждение в размер на 1350лв и 60лв-разходи за гориво от С. до Б. и обратно.

По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определение в закрито заседание - №269/31.01.2011г.

Като съобрази доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление подадено на 26.06.2009г. пред РС-Б. ищецът „. 2.”Е. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против СД”С.- К.” за парично вземане в размер на 16 202.10лв ,произтичащо от неплатена цена на доставена стока по фактури №58/24.09.2008г. и №59/22.12.2008г.По това заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3558/26.06.2009г. по чгр.д.№1457/2009г. по описа на РС-Б.,против която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.1 ГПК.В изпълнение на указанието на РС-Б. ,заявителят е предявил настоящия иск за установяване съществуването на паричното си вземане против ответника ,за което е издадена заповедта за изпълнение.Предвид обстоятелството,че длъжникът е направил възражение по заповедта за изпълнение в срок,както и че искът за установяване на вземането е предявен в срока по чл.415 ал.1 ГПК , РС е направил обоснован извод за допустимост на иска ,който правилно е квалифициран с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.

От заключението по извършената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че към датата на експертизата ответникът не е погасил вземането на ищеца по фактура №59/22.12.2008г. за 7000лв,която сума е останала неплатена.От справка №3 в заключението на вещото лице се установява,че ответникът е извършвал частични плащания по двете фактури и след издаване на заповедта за изпълнение в резултат на което вземането на ищеца по фактура №58/24.09.2008г. за главницата за цената на доставената по тази фактура стока ,е погасено изцяло.Неплатеният остатък в размер на 7000лв е по фактура №59/22.12.2000г.,в който размер РС е признал съществуването на паричното вземане на ищеца по издадената му заповед за изпълнение.Мораторна лихва не е присъдена с издадената заповед за изпълнение , тъй като не е била поискана и съответно такава не се претендира с предявения установителен иск.Поради това съдът не обсъжда заключението на вещото лице в частта относно констатациите за дължима мораторна лихва /обезщетение за забава в изпълнението на парично задължение/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В експертното заключение,което въззивният съд намира за компетентно и пълно,е отразена констатацията ,че страните са водили редовни счетоводни записвания,задълженията по процесните фактури са отразени в съответните счетоводни сметки и в дневниците за покупко-продажби ,а по фактурите купувачът-ответник по предявения иск е ползвал данъчен кредит по ЗДДС.

С представената във въззивното производство вн.бележка ,въззивникът установява,че след постановяване на първоинстанционното решение ,на 03.09.2010г. е платил на ищеца сумата от 2000лв по фактура №59/22.12.2009г. Това плащане не се оспорва от въззиваемата страна –с представените пред въззивната инстанция писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемото дружество е направено признание на получаването на сумата 2000лв след постановяване на обжалваното решение.

При така установените от фактическа страна данни,съдът приема следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е основателен за сумата 5000лв .Паричното вземане на ищеца по издадената му заповед за изпълнение по чгр.д.№1457/2009г. по описа на РС-Б. съществува в размер на 5000лв-неплатен остатък от цената на доставена стока по фактура №59/22.12.2009г. На основание чл.235 ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите ,настъпили след предявяване на иска,съответно –и след постановяване на обжалваното решение ,тъй като въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора.Плащането на сумата от 2000лв след постановяване на решението от първоинстанционния съд,установено с представения от въззивника платежен документ и обсъдено в съвкупност с направеното от процесуалния представител на въззиваемия признание на този факт по смисъла на чл.175 ГПК обосновава извод,че вземането на ищеца по издадената му заповед за изпълнение съществува до размер на 5000лв.Предвид зачитането на извършеното частично плащане след постановяване на обжалваното решение,последното следва да се отмени за сумата над 5000лв до признатия с него размер -7000лв.Освен това се налага уточнението,че неплатеният дължим остатък от паричното вземане на ищеца по заповедта за изпълнение съставлява непогасеното задължение на длъжника за цената на доставената му стока само по фактура №59/22.12.2009г. Вземането по фактура №58/24.09.2008г. е било погасено изцяло към момента на постановяване на първоинстанционното решение,видно от заключението на вещото лице-отговор по въпрос №4 на стр.5. Затова в обжалваното решение необосновано е прието,че признатотото вземане на ищеца произтича от неплатена цена на стоки и по двете процесни фактури.С извършените след предявяване на иска плащания вземането по фактура №58/24.09.2008г. е погасено изцяло,а неплатеният остатък касае задължението по фактура №59/22.12.2009г.

Предвид изложеното в обжалваната му част първоинстанционното решение следва да се отмени за сумата над 5000лв до уважения размер на иска-7000лв ,която сума представлява неплатен остатък от цената на доставена стока по фактура №59/22.12.2009г. Тъй като въззивникът е извършил частично погасяване на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение ,но това е сторено след издаването й,то разноските по заповедното производство се дължат изцяло-така както са присъдени със заповедта за изпълнение.Макар че със заявлението ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за главницата по непогасеното му парично вземане,ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението до окончателното плащане на главницата,с разпореждането за издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по искането за законната лихва.Посоченият пропуск не може да се отстрани в исковото производство,тъй като за поправянето му съществува друг процесуален ред.Така стои въпроса и с поисканата с исковата молба законна лихва върху паричното вземане-предмет на установяване с иска по чл.422 ал.1 ГПК.С обжалваното решение РС не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва,но непълнотата на първоинстанционното решение не е предмет на въззивното производство.

По отношение на разноските в хода на производството по предявения иск по чл.422 ал.1 ГПК, въззивният съд приема следното:

С обжалваното решение на ищеца са присъдени деловодни разноски за първата инстанция в размер на 1 813,53лв –държавна такса и адв.възнаграждение ,съразмерно на уважената част на иска.От приложените документи за направени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция се установява,че ищецът е платил държавна такса в размер на 189,20лв , 150лв-за възнаграждение на вещото лице и 1850лв-адвокатско възнаграждение ,или общо 2189,20лв.Съразмерно на уважената от РС част на иска /7000лв/ за първата инстанция ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1619.95лв.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено несвоевременно.Искане за намаляване на разноските поради прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение ответникът не е направил пред първата инстанция ,поради което РС законосъобразно е уважил искането за разноски в съответствие с чл.78 ал.1 и 5 ГПК.Допуснатата от РС грешка при пресмятането на дължимите на ищеца разноски следва да се отстрани чрез отмяна на решението в обжалваната му част досежно разноските за сумата над 1619.95лв.

Процесуалният представител на въззиваемото дружество е направил искане за присъждане на разноските и за въззивното производство ,като прилага списък по чл.80 ГПК за разноски в размер на 1 410лв ,включващи 1350лв-платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 60лв-разходи за гориво.Въззивният съд намира ,че не следва да се присъждат разноски на въззиваемото дружество за въззивната инстанция. Претендираните разноски за гориво не са доказани с надлежни разходни документи,поради което искането за присъждането им е неоснователно.По отношение на адвокатското възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК предвид направеното с въззивната жалба възражение от страна на въззивника за прекомерност поради отсъствие на фактическа и правна сложност на делото.Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Процесуалният представител на въззиваемото дружество не е взел участие във въззивното производство –не е представен отговор на въззивната жалба,не се е явил в съдебно заседание и процесуалната му активност се ограничава до представените лаконични писмени бележки,в които само е направено признание на факта на плащането на сумата от 2000лв от ответника след постановяване на първоинстанционното решение и се претендират съдебните разноски.Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд покриват напълно минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение по приетата от ВАдв.съвет Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,поради което на въззиваемото дружество не следва да се присъждат посочените в списъка по чл.80 ГПК разноски пред настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 и 5 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №5463/20.07.2010г. на РС-Б. по гр.д.№2292/2009г. в обжалваната му част,с която е признато за установено в правоотношенията между „. 2.”Е.,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С.,район С. "Гогол” №2 ,представлявано от управителя Г. Х. Г. с ЕГН * и „С.- К.”,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:Б.,ул.”Алекси Величков”№49, че последното дължи на „. 2.”Е. паричните суми ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3558/26.06.2009г. по чгр.д.№1457/2009г. по описа на РС-Б. за сумата над 5000лв /пет хиляди лева/ до 7000лв/седем хиляди лева/,както и че признатото вземане включва остатък от дължима цена на доставени стоки по фактура № 58/24.09.2008г. , и в частта ,в която „С.- К.”,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:Б.,ул.”Алекси Величков”№49 е осъдено да заплати на”. 2.”Е.,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С.,район С.,ул.”Гогол” №2 ,представлявано от управителя Грозданка Христова Господинова съдебно деловодни разноски за сумата над 1619.95лв/хиляда шестотин и деветнадесет лева и 95 ст./ до присъдения им размер от 1 813.53лв /хиляда осемстотин и тринадесет лева и 53 ст./ , и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ИГ 2.”Е.,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С.,район Средец,ул.”Гогол” №2, представлявано от управителя Грозданка Христова Господинова с ЕГН * против „С.- К.”,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:Б.,ул.”А. В.” №49 за установяване съществуването на паричното му вземане ,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3558/26.06.2009г. по чгр.д.№1457/2009г. по описа на РС-Б. за сумата над 5000лв /пет хиляди лева/ до 7000лв/седем хиляди лева/,както и че това вземане произтича от дължима цена на доставени стоки по фактура № 58/24.09.2008г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: