№ 287
гр. Варна , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Дончева
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500331 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от адв.А.М.Н.., особен представител на К.А.С., назначен по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК, против разпореждане №112/19.05.2021г., постановено
по в.гр.д. №123/21г. по описа на РОС, гр.о., с което е върната частна
касационна жалба вх.№1480/14.05.2021г., подадена от адв.А.М.Н.. в
качеството й на особен представител на К.А.С..В жалбата се твърди, че
разпореждането е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на РОС за
продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на
подадената частна касационна жалба.Претендират се разноски.Идентична
жалба като изложената /която е била депозирана от адв.Н. първоначално във
ВКС, получена с вх.№5174/14.06.2021г., и изпратена от ВКС на РОС за
администриране, получена от РОС на 18.06.2021г., администрирана, след
което изпратена на ВАпС за произнасяне, е била депозирана от адв.Н. и
директно във ВАпС с вх.№262644/17.06.2021г., същата изпратена от ВАпС на
РОС за администриране, получена от РОС на 23.06.2021г. и след това
изпратена от РОС на ВАпС.
Въззиваемата страна „ЮБЦ“ЕООД, гр.София в депозирания отговор по
частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител адв.В.Г., поддържа становище за нейната неоснователност и
1
моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.
Производството по в.гр.д.№123/21г. по описа на РОС, гр.о. е образувано по
подадената от адв.А.М.Н.., особен представител на К.А.С., назначен по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК, жалба против решение №126/22.03.2021г., постановено
по гр.д.№1854/20г. по описа на РРС само в частта му, с която е оставено без
уважение искането на адв.Н. за увеличаване на възнаграждението й като
особен представител на ответника К.А.С..С необжалваната от страните част
от решението на РРС е бил отхвърлен предявеният от „ЮБЦ“ЕООД, гр.София
против К.А.С. иск за установяване, че ответникът дължи сумата от 65, 94лв. -
неустойка, както и законна лихва върху тази сума от 13.08.2020г., до
окончателното изплащане, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение №27/14.08.2020г. по ч.гр.д.№1155/20г. по описа на РРС.
В отговора на исковата молба и в първото и единствено проведено о.с.з.
пред РРС на 17.03.2021г. адв.Н. е искала определеното от съда
възнаграждение за особен представител в размер на 200лв./определено с
определение №3016/16.12.2020г., с което и е задължен ищецът да го внесе в
едноседмичен срок по депозитната сметка на РРС, а след внасянето му и
посочване на адвокат от АК-Разград адв.Н. е назначена за особен
представител с определение №36/13.01.2021г./ да бъде увеличено на 300лв.В
това о.с.з. съдът е разпоредил на особения представител да се заплати
внесения от ищеца депозит от 200лв., както и, че по искането за увеличение
ще се поизнесе с решението си.Така и с обжалваната част от решението го е
оставил без уважение.По подадената от адв.Н. жалба с вх.№2588/05.04.2021г.
против тази част от решение на РОС, е образувано в.гр.д.№123/21г. по описа
на РОС.С определение №163/28.04.2021г., постановено по в.гр.д.№123/21г. по
описа на РОС, след като е прието, че по съществото си решението в
обжалваната му част съставлява определение по чл.248, ал.3 от ГПК на РРС, с
което е било оставено без уважение искането на адв.Н. с пр.осн. чл.248 от
2
ГПК за изменение на определение №3016/16.12.2020г., с което е определен
първоначално размерът на възнаграждението за особен представител, и като е
счетено, че размерът е бил правилно определение с посоченото определение
от 16.12.2020г. до 200лв., е оставена без уважение подадената от адв.Н. частна
жалба.Против определение №163/28.04.2021г. адв.Н. е подала частна
касационна жалба вх.№1480/14.05.2021г./чрез РОС до ВКС, както и
идентична като тази жалба е подала директно във ВКС, получена с вх.
№4415/26.05.2021г., изпратена от ВКС на РОС на 28.05.2021г./, върната с
обжалваното разпореждане №112/19.05.2021г., постановено по в.гр.д.
№123/21г. по описа на РОС, като подадена против неподлежащ на касационно
обжалване съдебен акт.
Видно от гореизложеното цената на предявения иск е 65, 94лв.На осн.
чл.274, ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по
дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.На осн.
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивно решение по дело с посочената цена на иск за
парично вземане не би подлежало на касационно обжалване.На осн. чл.248,
ал.3 от ГПК определението по чл.248 от ГПК подлежи на обжалване по реда,
по който подлежи на обжалване решението.В настоящия случай въззивният
съд - РОС е приел, че е сезиран с частна жалба против определение по чл.248,
ал.3 от ГПК на РРС, инкорпорирано в решението, и се е произнесъл по
същата.Неговият съдебен акт като въззивен съд е окончателен предвид цената
на иска и съответно с оглед цитираната разпоредба на чл.248, ал.3 от
ГПК.Дори и според твърденията на адв.Н. произнасянето да е недопустимо,
защото РРС не е постановявал определение по чл.248 от ГПК, инкорпорирано
в решението му, поради което и частната й жалба против решението на РРС в
горепосочената част по съществото си съставлява молба с пр.осн. чл.248 от
ГПК за изменение на решението на РРС в частта за разноските, по която
компетентен да се произнесе първоначално да е бил РРС, то отново съдебният
акт на РОС като акт на въззивен съд по чл.274, ал.1 от ГПК, постановен по
подадена частна жалба против акт на РРС, предвид цената на иска се явява
необжалваем и като такъв, дори и да е недопустим, е влязъл в сила с
постановяването си.Предвид горното и подадената от адв.Н. частна
касационна жалба вх.№1480/14.05.2021г. като подадена против неподлежащ
на касационно обжалване съдебен акт подлежи на връщане на осн. чл.286,
3
ал.1, т.3, вр. чл.278, ал.4 от ГПК.Поставеното разпореждане за нейното
връщане следва да бъде потвърдено.Искането за присъждане на разноски,
доказателства за извършването на каквито не са направени, е неоснователно и
с оглед изхода на спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №112/19.05.2021г., постановено по в.гр.д.
№123/21г. по описа на РОС, гр.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4