Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.04.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 10934/2018 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 25 772,89 лв., предсрочно изискуема главница по договор за кредит,
ведно със възнаградителна лихва в размер на 684,58 лв. за периода от 15.04.2018
г. до 09.08.2018 г. на основание чл. 8 от договора, санкционна лихва в размер
на 98,63 лв. за периода от 15.04.2018 г. до 09.08.2018 г. на основание чл. 19,
т. 1 от ОУ към договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ИЩЕЦЪТ- “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *****, чрез пълномощника си Й.Й.С., твърди, че на
13.06.2016г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между Банка ДСК
ЕАД, ЕИК *****, като кредитор и К.М.Б., ЛНЧ **********, като кредитополучател,
по силата на който, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 30 000,00 /тридесет хиляди / лв., със срок за издължаване 120/сто и
двадесет/ месеца, считано от датата на неговото усвояване. Излага, че кредитът
е усвоен на 13.06.2016г. по разплащателна сметка на кредитополучателя. За
предоставянето на кредита страните са се договорили, че същият се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 7,15% годишно или 0,02% на ден, формиран
от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на
6,556%, при изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно
банкиране на „Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него, сключен между страните по
договора за кредит. При нарушение на Условията кредитополучателят губи правото
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличение на надбавката съгласно Условията. Поддържа, че към
датата на предявяване на настоящия иск е допусната забава в плащанията, като не
са платени 4 броя редовно падежирали погасителни вноски в общ размер 1224,38
лв. Ищецът излага, че извънсъдебно не е отправил уведомление до
кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но обявява
същия за такъв с връчването на преписа от исковата молба. С оглед
гореизложеното намира, че за него е
налице правен интерес да предяви иск за осъждането на кредитополучателя
да заплати дължимите и непогасени суми по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 13.06.2016г., в общ размер на 26 556,10 лв., от които: 25 772,89 лв. главница, договорна /възнаградителна лихва, в
размер на 684,58 лв., дължима на основание чл.8 от договора за периода от
15.04.2018г. до 09.08.2018г., санкциониращата лихва върху главницата за периода
от 15.04.2018г. до 09.08.2018г. на основание т. 19.1.от Общите условия,
неразделна част от Договора, в размер на 98,63 лв., както и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски
за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- К.М.Б., ЛНЧ **********, чрез назначения му особен представител адвокат П.К.С.
от САК, оспорва предявения иск по основание и размер. Не представя
доказателства и не прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди направените доводи, намира
за установено следното:
От представения договор за
кредит за текущо потребление от 13.06.2016 г., се установява, че ищецът е
предоставил на ответника заем в размер на 30 000 лв., със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Съгласно т.8 от
договора за кредит, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на
7,15 % годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на шестмесечен SOFIBOR 0.594%, който при отрицателна стойност се приема
със стойност 0 и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.556%, при
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на
банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него, сключен между страните по настоящия
договор ( нататък наричан „Условията“). При нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото се да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимия лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6- месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на
12.364%.
Съгласно т. 19.1 от Общите
условия към договора за кредит при забава на плащането на месечната вноска, от
деня, следващ платежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката
за забава не се прилага.
Според т.19.2 от ОУ към
договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с уговорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на
10 процентни пункта. Последиците по предходното изречение настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от
кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Текстът на т.20.1 предвижда, че
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. Точка 20.2
предвижда, че изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на
т. 19.2 от ОУ.
От приетото и неоспорено
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният кредит е усвоен
по сметка на ответника на 13.06.2016 г. За периода, през който ответникът е
обслужвал кредита – от 15.06.2016 г. до 23.05.2018 г.- той е заплатил общо
сумата от 7 730,10 лв., с които е погасена главница в размер на 4227,11
лв. и възнаградителна лихва в размер на 3 502,99 лв.Редовното плащане от
страна на ответника е преустановено на 15.04.2018 г. като забавата към датата
на подаване на исковата молба е – 10.08.2018 г. е 4 месеца (116 дни), а
натрупаната просрочена вноска е в размер на 1 224,38 лв. Към датата
на подаване на исковата молба дължимата
неизплатена главница е в размер на 25 772,89 лв. За претендирания от ищеца
период от 15.04.2018г. до 09.08.2018г. дължимата и незаплатена възнаградителна лихва
е в размер на 665,94 лв. За претендирания с исковата молба период от
15.04.2018г. до 09.08.2018г. дължимата и незаплатена санкционна лихва,
определена въз основа на сочената от ищеца методика по т.19.1 от ОУ към
договора за кредит е в размер на 15,35 лв. В съдебно заседание от 16.12.2019 г.
вещото лице е уточнило, по повод повдигнат от ищеца въпрос, че санкционната
лихва е изчислена на базата на механизма, предвиден в т.19.1 от ОУ към договора
за кредит, но ако се прилага т.19.2 възнаградителната лихва за същия период би
била в размер на 684,58 лв., а санкционната – 98,63 лв.
Съобразно заключението на
допълнителната съдебно- счетоводна експертиза в периода от сключването на
договора за кредит до 10.06.2020 г.( датата на връчване на преписа от исковата
молба на особения представител на ответника) банката не е променяла едностранно
уговорения лихвен процент. Към 10.06.2020 г. незаплатената главница по договора
за кредит е в размер на 4 064,05 лв., а за възнаградителна лихва
-6 798,59 лв.
Други относими към решаването
на правния спор доказателства не са събрани.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 79 ЗЗД,
предвид което ищецът следва да докаже наличието на сключен договор за кредит, в
съответствие с императивните законови разпоредби, че е изправна страна по
договора като е предоставил заемната сума, постигната договореност между
страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните обезщетение за забава, наличието на
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и съответно
нейното обявяване на ответника, като установи вземанията си и по размер.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения срещу
основателността и размера на предявените претенции.
От представените по делото доказателства се установява,
че между страните е налице валидно облигационно отношение въз основа на договор
за кредит, като при служебната преценка на съда за наличие на неравноправни
клаузи в този договор, такива не се констатират. Не е спорно между страните, а
се установи и от приетата по делото съдебно -счетоводна експертиза, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора за кредит като е предоставил на ответника
договорената заемна сума и последният я е усвоил по своята банкова сметка.
***.18 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление на една от страните по договора при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението
от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти,
обуславящи настъпването й.
От заключението на експертизата се установи, че
ответникът е преустановил изпълнението на задължението за заплащане на
уговорените месечни вноски, като към датата на подаване на исковата молба –
10.08.2018 г. са просрочени 4 месечни вноски, съответно броят на тези вноски е
нараснал към 10.06.2018 г., когато е връчен препис от исковата молба на
ответника.
По делото е категорично установено, че ищецът, в
качеството му на кредитор, не е отправил извънсъдебно волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Такова изявление той е направил със самата
искова молба, предвид което следва да се приеме, че то е достигнало до длъжника
с връчването на препис от същата, което е извършено редовно на 10.06.2018 г.
чрез назначения му особен представител.( арг. решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г., I Т.О. на ВКС, решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
ВКС, II т. о. и др.).
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е съумял при
условията на пълно и главно доказване да установи по делото наличието на двете
кумулативно изискуеми предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
–неплащането на повече от една дължима месечна вноска от страна на длъжника към
10.06.2018 г. във връзка с чл.20.1, т.1 от ОУ към договора за кредит и
достигането на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем до длъжника на 10.06.2018 г., от който момент кредитът се счита за
предсрочно изискуем.
Предвид заключението на приетите по делото основна и
допълнителна съдебно -счетоводни експертизи ищецът е доказал по делото, че
дължимият предсрочно изискуем размер на главницата по кредита е 25 772,89 лв., предвид което искът е
основателен за цялата претендирана сума, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Частично основателна е претенцията за възнаградителна
лихва, която съобразно заключението на експертизата за претендирания с исковата
молба период е в размер на 665,94 лв. Частично
основателно е и искането за присъждане на санкционна лихва по т.19.1 от ОУ към
договора за кредит, която съобразно заключението на експертизата за
претендирания с исковата молба период е в размер на 15,35 лв. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на ищеца, направено в съдебно заседание от
16.12.2019 г., че вещото лице неправилно е изчислило дължимата санкционна лихва
по механизма предвиден в чл. 19.1 от УО към договора вместо по т.19.2 от същия.
На първо място следва да се има предвид, че ищецът е този, който определя
предмета на защитата, която се иска от съда, а в исковата си молба той е
посочил изрично, че претендира санкционна лихва на основание именно т.19.1 от
ОУ към договора за кредит. На следващо място механизмът за начисляване на
неустойка, предвиден в чл. 19.2 от ОУ към договора за кредит, касае олихвяването
на обявения за предсрочно изискуем остатък от кредита, а в претендираният от
ищеца период ( преди датата на подаване на исковата молба) не е налице
предсрочно изискуем кредит, а само забава на вноски, което е именно хипотезата,
предмет на уреждане от т.19.1 от ОУ към договора за кредит.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3 892,24 лв. деловодни
разноски и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 вр
ал.8 вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правата помощ. Същият следва
да заплати по сметка на СГС и сумата от 796,92 лв. за платена от бюджета на
съда експертиза. Ищецът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 3,08 лв.
за заплатена от бюджета на съда експертиза.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД К.М.Б., ЛНЧ **********, чрез назначения му особен представител адвокат П.К.С.
от САК, със съдебен адрес: ***, офис 156
да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “*****, представлявана от В.М. С. - Главен
изпълнителен директор и Д. Н. Н.- изпълнителен директор, чрез пълномощника си Й.Й.С.,
със съдебен адрес:*** сумата от 25 772,89 лв. главница по договор за кредит
за текущо потребление от 13.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 665,94 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.04.2018 г. до
09.08.2018г., както и сумата от 15,35 лв., представляваща
санкциониращата лихва върху главницата на основание т. 19.1. от Общите условия
към договора за кредит за периода от 15.04.2018г. до 09.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 665,94 лв. до
пълния предявен размер от 684,58 лв. за периода от 15.04.2018 г. до
09.08.2018г., претендирана като възнаградителна лихва върху главницата и за
сумата над 15,35 лв. до пълния предявен размер от 98,63 лв. за периода от
15.04.2018 г. до 09.08.2018г., претендираната като санкционна лихва на
основание т. 19.1 от Общите условие към договора за кредит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К.М.Б., ЛНЧ ********** да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *****
сумата от 3 892,24 лв. деловодни разноски и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 вр ал.8 вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правата помощ.
ОСЪЖДА К.М.Б., ЛНЧ ********** да
заплати по сметка на СГС сумата от 796,92 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ***** да заплати по сметка на СГС сумата от 3,08 лв. за съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :