№ 2155
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330204310 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
010484/07.10.2020г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Й. Ч., ЛНЧ ********** от ..........., са наложени
административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. М.Б., жалбоподателят Ч. моли съда да
отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище за
потвърждаване на обжалваното НП. Прави се възражение при евентуално
уважаване на жалбата за намаляване разноските на другата страна за
адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по
Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което
1
е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваното НП е издадено за това, че жалбоподателят Ч. на
03.03.2020г. в 09:30ч. в гр. Пловдив, на „Асеновградско шосе“ № 1,
управлявал собствения си л. а. „Шкода Суперб“ с рег. № ****, като се движил
със скорост 115 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км/ч. При отчетен толеранс от минус 3% от измерената
скорост в полза на водача, наказуемата скорост била 112 км/ч. Нарушението
било установено с автоматизирано техническо средство TFR1- М № 648, като
снимковият материал бил показан на водача.
За установеното нарушение на жалбоподателя Ч. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. №
937009/11.09.2020г., с който нарушението било квалифицирано по чл.21 ал.1
от ЗДП. Актът бил съставен след като на водача бил показан снимковият
материал от установеното нарушение. В тази връзка попълнил и декларация
по чл.188 от ЗДП, в която посочил, че на 11.09.2020г., в качеството си на
собственик, е управлявал процесното МПС. Актът му бил предявен за
запознаване с неговото съдържание, като жалбоподателят го подписал. Било
му връчено и копие от него.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя Ч. са наложени административни наказания глоба в
размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП. При
връчването на НП с жалбоподателя присъствало и лице, доведено от
последния за осъществяване на устен превод. Това бил св. А., който владеел
турски език, доколкото бил български гражданин от турски етнически
произход.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С.Г.С., М.М.А., З.Н.Г. и С.С.Б., както и от писмените
доказателства по делото - АУАН серия АА бл. № 937009/11.09.2020г.,
Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-8421/04.03.3020г., снимка на
техническото средство, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 на БИМ, Протокол № 8-32-19/25.10.2019г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол от ГД „НП“, снимков материал от
автоматизираното техническо средство клип № 19212, разпечатка от база
данни за регистрация и собственост на автомобил, справка АИС БДС,
декларация по чл.188 от ЗДП, снимка от свидетелство за управление от
Република Турция, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на
вътрешните работи.
Св. С. – актосъставител потвърждава авторството на АУАН и
направените констатации, като си спомня и обстоятелствата, свързани с
2
неговото съставяне. Свидетелят твърди, че нарушителят е бил запознат със
съдържанието на акта, екземпляр от който му е бил връчен срещу подпис.
Разговорът с нарушителя бил проведен на български език, като
комуникацията била по-бавна и се налагало някои неща да бъдат повтаряни.
По делото в качеството на свидетели са разпитани З.Г. и С.Б., в присъствието
на които лица е бил съставен АУАН. Св. Г. посочва, че не е разговарял с
жалбоподателя, като в негово присъствие са били поискани и съответно
представени документи от последния. Св. Б. от своя страна твърди, че е
присъствала при предявяване на акта на нарушителя, който е бил запознат със
съдържанието му и се е подписал. Разпитан в съдебно заседание св. А. сочи,
че Й. Ч. не знае български език, поради което и е бил е с него в полицията при
връчване на НП и е осъществил превода на турски език. Св. А. посочва, че
преди това полицаите били ходили в дома на жалбоподателя, за да му връчат
документи, но тъй като последният не могъл да разбере за какво става въпрос,
помолил свидетеля да го придружи в полицията. Св. А. записал трите си
имена, ЕГН, подписал се и вписал, че жалбоподателят ще обжалва.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В тази връзка следва да се
отбележи, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията,
при които нарушителят е бил известен. Настоящото не е от тази категория,
тъй като по същността си при установяването на нарушения чрез радарни
скоростомери, авторството на нарушението се предполага от закона и се
придава на собственика на автомобила до изпълнение на предвидената
процедура за посочване на действителния нарушител. Затова и до попълване
на декларация по чл.188 от ЗДП авторството на нарушението няма да е
известно. Тъй като в конкретното производство не може да бъде съставен
електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика
на автомобила, то авторството следва да бъде установено. Същото е
осъществено чрез попълването на нарочна декларация от страна на
жалбоподателя, от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил
известен. Същевременно, актът е бил съставен в едногодишния срок от
извършване на нарушението, а НП в шестмесечен срок от съставяне на
АУАН. Не се установява в АУАН и НП да не е индивидуализирана по
безспорен начин личността на нарушителя. В тази връзка възражението се
приема за неоснователно. Ясно и категорично е посочено ЛНЧ на
продължително пребиваващо лице в Република България. Същото е
достатъчно, за да бъде недвусмислено разграничен нарушителят от всички
останали лица в страната. Затова и съдът не счита, че следва да бъдат
посочвани и датата, месеца и годината на раждане на нарушителя.
На база на всички събрани по делото доказателства се установява
нарушението от обективна страна, за това, че конкретното МПС се е движило
с установената скорост в населено място в нарушение на разпоредбата на
3
чл.21 ал.1 от ЗДП. От субективна страна нарушението е извършено с пряк
умисъл, доколкото водачът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е желаел
тяхното настъпване, а именно управлението на МПС със скорост много над
позволената.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M. В тази връзка следва да се
посочи, че се разграничават три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: от статични АТСС; от мобилни АТСС, временно
разположение на участък от пътя, и от мобилни АТСС, прикрепени към
превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се
реализира на място от контролните органи, установили по време на движение
нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, временно
разположени на участък от пътя в служебен автомобил. То се характеризира с
винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва
да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-
523/12.05.2015г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени
места, какъвто е настоящия случай; да са спазени изискванията на чл.10 ал.1
от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен протокол за
използване на АТСС.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M, с която е заснето нарушението, отговаря на установените
технически изисквания и е преминала съответната проверка. Действително
приложеното по административната преписка Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г. Съгласно чл.30
ал. 5 от Закон за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип
е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно
представения по делото Протокол № 8-32-19/25.10.2019г. за лабораторна
проверка, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е преминала последваща проверка в лабораторни
4
условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на
видео-радарните системи е една година, т.е. към датата на нарушението
използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения
протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 115 км/ч. В горепосочения протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост 115 км/ч, са били приспаднати 3% толеранс, поради което
наказуемата скорост е 112 км/ч, която скорост е указаната в НП.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-8421/04.03.3020г., който е задължителен за
мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на
процесното време и място на извършеното нарушение, както и на
техническото средство, което го е заснело. Протоколът е надлежно попълнен
и същият представлява официален свидетелстващ документ за
законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според
настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по
преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в
случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в
снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото
средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се включва във
времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС.
Съдът обаче намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. На
първо място следва да се отбележи това, че посоченото АТСС в протокола по
чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и в представената снимка на
статично изображение, не съответства на отразеното в акта и
постановлението. Както беше посочено нарушението е заснето с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M,
временно разположено на участък от пътя в служебен автомобил. В същото
време обаче в АУАН и НП е посочено, че нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство ARH САМ S1, което е служебно
известно на съда, че представлява преносима система за контрол на скростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, за използването на което АТСС няма изготвен и представен
протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който е
задължителен за мобилните устройства и системи с оглед преценката за
законосъобразното използване на АТСС.
Наред с горното следва да се посочи и това, че актът не е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението не
5
е изчерпателно описано и не са посочени подробно съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Действително е посочена
измерената скорост, редукцията след допустимата грешка при измерване,
както и допустимата скорост за движение в населени места. Същевременно
съществена част от нарушението е конкретното превишение на допустимата
скорост. Именно нейните показатели липсват. Това съдът намира за
съществен пропуск, който е ограничил правата на санкционираното лице от
самото начало на производството и го е поставило в позиция да не може да
разгърне в пълнота правото си на защита, като не е могъл ясно и категорично
да разбере с колко е превишил допустимата скорост на движение. Наистина,
може да се направи заключение за стойността и това е чисто математическа
функция, но това би нарушило отново правата му. Освен това по същността
си представлява дописване на акта или пък негово тълкуване, което е
недопустимо правомощие за съда. Не може да се гадае каква би била волята
на актосъставителя и наказващия орган. Още повече, че от съществено
значение за санкционната норма е и конкретният размер на превишението на
скоростта, тъй като това именно определя и основанието като правна
квалификация и размера на санкцията. Тези пороци на акта са пренесени и
върху постановлението, в което същот не е отразено конкретното превишение
на скоростта.
Обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно и по
следните съображения:
От представената по преписката справка в АИС се установява, че
наказаният субект е турски гражданин. Същевременно от показанията на св.
А. се установи, че жалбоподателят не владее български език. В този смисъл
по силата на препращащата норма чл.84 от ЗАНН приложение е следвало да
намерят разпоредбите на чл.21 ал.2 от НПК, чл.55 ал.3 от НПК и чл.395а-
чл.395з от НПК, като на жалбоподателя е следвало да бъде осигурен преводач
в административнонаказателния процес. Посоченото е особено важно за
действията по съставяне и предявяване на АУАН предвид функцията, която
изпълнява той в процеса на ЗАНН, а именно на процесуален документ, аналог
на обвинителния акт в общия наказателен процес, с който се повдига
административно обвинение.
Действително от показанията на останалите, разпитани по делото
свидетели се установява, че те са провеждали разговор с жалбоподателя на
български език. Възможността от провеждане на елементарен разговор обаче
не е аналогично на владение на езика в достатъчна степен, за да се разберат
фактическите и правни рамки на повдигнатото обвинение, нито пък може да
се приравни на възможност да се чете български език, за да реализира
надлежно деецът правото си да се запознае с АУАН, да направи възражения,
както и да се запознае с писмената декларация, която му е предоставена и
правните последици от нейното попълване. Още повече, че обстоятелството,
че според актосъставителя нарушителят е владеел български език по никакъв
6
начин не е надлежно удостоверено в АУАН и в декларацията.
Посоченото налага извод за накърнено право на наказаното лице още в
най-ранния етап на наказателния процес. Особената същественост на
допуснатия порок е видна от обстоятелството, че за връчване на НП реално е
бил необходим преводач, който обаче не е назначен по надлежния ред, а в
тази роля е влязъл св. Мюмюн, воден от жалбоподателя.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят,
като възиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати разноските за
адвокатски хонорар в размер на 300 лв. По делото своевременно е направена
претенцията за адвокатско възнаграждение, ангажирани са и писмени
доказателства за реално платени разходи. Предвид горното и поискания
определен минимум, предвиден в наредбата, неоснователно се явява
възраженението на въззиваемата страна за намаляване на адвокатския
хонорар.
С оглед гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-010484/07.10.2020г.
на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
с което на Й. Ч., ЛНЧ ********** от ..........., са наложени административни
наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ч., ЛНЧ **********
от ..........., сумата в размер на 300 лв., представляващи разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7