Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.12.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд в публично заседание на 28.11.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 6137, по описа за 2016 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове
с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата
молба е подадена от „Т.П.” ЕАД, против Е.М.С., ЕГН **********, с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи сумата от 1231.87лв., от които 1
064.76 лв. – главница, представляваща стойност на потребена,
но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.04.2013г. – 30.04.2016г. и
167.11 лв. – лихва за забава за периода 03.06.2013г. – 14.05.2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3769/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Ищеца твърди, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
което е образувано ч.гр.д. №3769/2016г. на РС Плевен, като съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищеца твърди, че в срока по чл. 414
от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал на заявителя, че може
да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това според ищеца поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Ищеца твърди, че на основание чл. 153
от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът признава
исковете. Възразява относно размера на юрисконсултското
възнаграждение, като счита, че следва да се определи размер от 300лв. общо за
двете производства.
В съдебно заседание
на 28.11.2016г. ищецът е направил искане да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: На 25.05.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 3769/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 2444/26.5.2016г. С тази заповед ответника е осъден да заплати на ищеца
сумите – 5229,59лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2008г. до 30.04.2016г., лихва върху главницата
в размер на 2481,72лв. за периода
от 02.04.2008г. до
14.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата 25.05.2016г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 154,22лв. д.т.
и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 180лв. По тази заповед ответника е
възразил в законоустановения срок. В исковото производство обаче ответника е
направил признание на исковете, които са предявени само за част от лихвата и
главницата.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените в
заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен номер 11447, и общи условия на длъжника,
съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника,
следва да бъде постановено положително установително
решение относно дължимостта на вземането по предявените искове.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските на ищеца. С оглед обстоятелството, че същият е представил списък на
разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди от сочените
в него суми, само претендираните 75.00 лв. -
заплатена държавна такса и 300.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като редуцира същото до посочения размер, представляващ
минимума по Наредба №1/09.07.2004г., на осн. чл. 78
ал. 5 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските, направени от страните в заповедното
производство. С оглед обстоятелството, че в исковото производство са претендирани само част от сумите по заповедта, съдът следва
да осъди ответника да заплати редуцирани разноски в размер на 53.39лв. за
заповедното производство. Не следва да се присъжда, както е поискал ответника,
общо възнаграждение на ищеца за исковото и заповедното производство, т.к. те са
различни производства, не е задължително да се развият и двете – длъжникът е
можел да посочи във възражението сумите, които признава, че дължи, и по този
начин заявителя да няма правен интерес да води исково производство, като
разноските останат само в размер на 180.00лв. – юрк.
възнаграждение и такса от 2% от цената на исковете.
Воден
от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр. с чл. 124
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, по
отношение на “Т.П.”
ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление
гр.**, че ответника Е.М.С.,
ЕГН ********** ***, му дължи сумите от 1 064.76 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.04.2013г. – 30.04.2016г. и 167.11 лв. – лихва
за забава за периода 03.06.2013г. – 14.05.2016г., ведно със законната лихва
от 25.05.2016г. - датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 3769/2016г. по описа на ПлРС
до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Е.М.С., ЕГН ********** ***, да заплати на “Т.П.”
ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление
гр.**, разноски по настоящото производство в общ размер на 375.00лв., както и
разноски по ч.гр.д. № 3769/2016г. на ПлРС в размер на
53.39лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: