Решение по дело №2461/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 62
Дата: 6 януари 2023 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия: Марина Евгениева Гюрова-Димитрова
Дело: 20221110202461
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110202461 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. К. П., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 42-0000053 от 10.01.2022 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /
две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози.
В подадената жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на наказателното постановление.
Жалбоподателят твърди, че при осъществяването на превоза не е взел пари от
лицата, които е превозвал. Посочва, че лицата са негови близки и познати, с
които са пътували заедно за работа и са си делили разходите за гориво. Моли
за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Михайлов, който посочва, че от всички събрани по
делото доказателства се установява, че лицата намиращи се в автомобила не
са заплащали пари на жалбоподателя. Моли да не бъдат кредитирани
дадените писмени обяснения на свидетелите, на които не са били разяснени
правата. Претендира отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
1
следното от фактическа страна:
На 28.09.2021 г. в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- София бил получен сигнал от СДВР за осъществяван обществен превоз на
пътници от жалбоподателя. На същата дата, около 18:30 часа, в гр. София, на
ул. „Дамян Груев“ № 8а, с посока към ул. „Ивайло“, служители на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ съвместно със
служители на СДВР спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген ***”, с
рег. № ***. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя, а в него се
намирали лицата - свидетелката ***
В хода на проверката служителите на РД „АА“ извършили справка и
установили, че жалбоподателят не разполага с лиценз за превоз на
Европейската общност за международни пътнически превози, както и лиценз
за обществен превоз на пътници на територията на Република България.
Въз основа на това свидетелят Асен Димов, на длъжност „инспектор“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София съставил на
жалбоподателя АУАН № 295465 от 28.09.2021 г. Актът бил съставен в
присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, който получил екземпляр
от същия срещу подпис. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр., тъй като е
осъществявал превоз на пътници без да притежава необходимия лиценз.
На жалбоподателя била наложена ПАМ, а именно временно спиране от
движение на лек автомобил „Фолксваген ***”, с рег. № ***, до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно отнемане на
свидетелство за управление № ********* на жалбоподателя до отстраняване
на нарушението, но не за повече от година. Същата ПАМ била обжалвана от
жалбоподателя и с Решение № 275 от 14.12.2021 г. на АС - Перник същата
била отменена.
Служители на РД „АА“ изпратили събраните материали по
компетентност на СРП, с оглед извършване на преценка за евентуално
извършено престъпление.
С постановление на определения за наблюдаващ прокурор било
отказано образуването на досъдебно производство.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 42-0000053 от 10.01.2022 г. от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози. Същото било връчено на жалбоподателя на
28.01.2022 г. срещу подпис.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Асен Димов и А. К..
Свидетелят Димов поддържа изложените факти в съставения АУАН,
като заявява, че самият той не е извършвал проверката на управляваното от
жалбоподателя МПС, а е съставил АУАН единствено по сведения на
полицията.
Свидетелката К. от своя страна заявява, че не е заплащала пари на
жалбоподателя за превоза, както и че същата е съседка и приятелка с
жалбоподателя и превозвайки я същият й е правил услуга.
2
Съдът намира, че показанията и на двамата разпитани свидетели се
явяват обективни, логични и последователни и в тази връзка настоящата
съдебна инстанция ги кредитира изцяло с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите
Асен Димов и А. К. и писмените доказателства по делото, приети по
надлежния процесуален ред - протокол за сваляне на предна регистрационна
табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на
МПС, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство,
решение № 275 от 14.12.2021 г. на АС - Перник, длъжностна характеристика
на свидетеля Димов, заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. и заповед №
589/31.01.2020 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 28.09.2021 г., в деня, в който е
извършена проверката от контролните органи. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от Асен Димов - „инспектор“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - София. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от
ЗАвПр. контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл
актосъставителят Трифонов, заемащ длъжността "Инспектор" към РД "АА"-
София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган, изпълняващ длъжността директор на
РД "Автомобилна администрация" – София, е компетентен да състави
обжалваното НП предвид заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по
безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението -
28.09.2021 г.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото
актът е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението и на жалбоподателя, на който екземпляр от акта
е бил връчен.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество.
3
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него
нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. Същата предвижда, че
общественият превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и
документи, които се изискват от този закон.
За да е налице твърдяното нарушение следва по делото да бъде
безспорно установено, че жалбоподателят има качеството на превозвач, а
също така да се приеме, че същият извършва „обществен превоз на пътници
или товари“. Видно от всички събрани по делото доказателства
жалбоподателят като управлява процесното моторно превозно средство се
явява годен субект на административно наказателното обвинение. Същият се
явява превозвач, като за същото обстоятелство не се спори между страните.
По делото не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят П. не притежава
посочените в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
изискуеми документи.
За да бъде обаче извършено нарушението, следва да бъде установено, че
жалбоподателят извършва „обществен превоз на пътници или товари“.
Легалното понятие за обществен превоз е посочено в § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвПр. Съгласно посоченото обществен превоз е превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция
намира за основателно направеното от жалбоподателя в подадената от него
жалба възражение, че същият не е извършвал обществен превоз на пътници,
доколкото не е получавал заплащане срещу извършения превоз. Съдът счита,
че от всички събрани по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е извършвал превоз на посочените в наказателното
постановление пет лица в качеството си на приятел и съсед със същите. В този
смисъл и доколкото жалбоподателят не е извършвал обществен превоз на
пътници, то за същия не е съществувало задължението да разполага с лиценз
на Европейската общност за международни пътнически превоз и лиценз за
обществен превоз на пътници на територията на Република България. Също
така от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят
да е търговец, който да извършва по занятие дейност по обществен превоз на
пътници, за да има същият задължението да притежава посочените по- горе
документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото
същият не е имал задължение да притежава посочените по-горе документи. В
този смисъл, съдът счита, че процесното наказателно постановление подлежи
на отмяна като незаконосъобразно такова.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0000053 от 10.01.2022 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на З. К. П., ЕГН **********, на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 42-0000053 от 10.01.2022 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /
две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози.
В подадената жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на наказателното постановление.
Жалбоподателят твърди, че при осъществяването на превоза не е взел пари от
лицата, които е превозвал. Посочва, че лицата са негови близки и познати, с
които са пътували заедно за работа и са си делили разходите за гориво. Моли
за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Михайлов, който посочва, че от всички събрани по
делото доказателства се установява, че лицата намиращи се в автомобила не
са заплащали пари на жалбоподателя. Моли да не бъдат кредитирани
дадените писмени обяснения на свидетелите, на които не са били разяснени
правата. Претендира отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 28.09.2021 г. в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София бил получен сигнал от СДВР за осъществяван
обществен превоз на пътници от жалбоподателя. На същата дата, около 18:30
часа, в гр. София, на ***, служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ съвместно със служители на СДВР спрели за проверка лек
автомобил „Фолксваген Каравел”, с рег. № РК 9006 ВТ. Автомобилът бил
управляван от жалбоподателя, а в него се намирали лицата - свидетелката ***
В хода на проверката служителите на РД „АА“ извършили справка и
установили, че жалбоподателят не разполага с лиценз за превоз на
Европейската общност за международни пътнически превози, както и лиценз
за обществен превоз на пътници на територията на Република България.
Въз основа на това свидетелят ***, на длъжност „инспектор“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София съставил на
жалбоподателя АУАН № 295465 от 28.09.2021 г. Актът бил съставен в
присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, който получил екземпляр
от същия срещу подпис. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр., тъй като е
осъществявал превоз на пътници без да притежава необходимия лиценз.
На жалбоподателя била наложена ПАМ, а именно временно спиране от
движение на лек автомобил „Фолксваген Каравел”, с рег. № РК 9006 ВТ, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно
отнемане на свидетелство за управление № ********* на жалбоподателя до
отстраняване на нарушението, но не за повече от година. Същата ПАМ била
обжалвана от жалбоподателя и с Решение № 275 от 14.12.2021 г. на АС -
1
Перник същата била отменена.
Служители на РД „АА“ изпратили събраните материали по
компетентност на СРП, с оглед извършване на преценка за евентуално
извършено престъпление.
С постановление на определения за наблюдаващ прокурор било
отказано образуването на досъдебно производство.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 42-0000053 от 10.01.2022 г. от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози. Същото било връчено на жалбоподателя на
28.01.2022 г. срещу подпис.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите *** и Анелия Коларова.
Свидетелят Димов поддържа изложените факти в съставения АУАН,
като заявява, че самият той не е извършвал проверката на управляваното от
жалбоподателя МПС, а е съставил АУАН единствено по сведения на
полицията.
Свидетелката Коларова от своя страна заявява, че не е заплащала пари
на жалбоподателя за превоза, както и че същата е съседка и приятелка с
жалбоподателя и превозвайки я същият й е правил услуга.
Съдът намира, че показанията и на двамата разпитани свидетели се
явяват обективни, логични и последователни и в тази връзка настоящата
съдебна инстанция ги кредитира изцяло с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите
*** и Анелия Коларова и писмените доказателства по делото, приети по
надлежния процесуален ред - протокол за сваляне на предна регистрационна
табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на
МПС, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство,
решение № 275 от 14.12.2021 г. на АС - Перник, длъжностна характеристика
на свидетеля Димов, заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. и заповед №
589/31.01.2020 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
2
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 28.09.2021 г., в деня, в който е
извършена проверката от контролните органи. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от *** - „инспектор“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - София. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр.
контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл
актосъставителят Трифонов, заемащ длъжността "Инспектор" към РД "АА"-
София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган, изпълняващ длъжността директор на
РД "Автомобилна администрация" – София, е компетентен да състави
обжалваното НП предвид заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по
безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението -
28.09.2021 г.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото
актът е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението и на жалбоподателя, на който екземпляр от акта
е бил връчен.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него
нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. Същата предвижда, че
общественият превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и
документи, които се изискват от този закон.
За да е налице твърдяното нарушение следва по делото да бъде
безспорно установено, че жалбоподателят има качеството на превозвач, а
също така да се приеме, че същият извършва „обществен превоз на пътници
или товари“. Видно от всички събрани по делото доказателства
жалбоподателят като управлява процесното моторно превозно средство се
явява годен субект на административно наказателното обвинение. Същият се
явява превозвач, като за същото обстоятелство не се спори между страните.
По делото не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят Първанов не
притежава посочените в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози изискуеми документи.
За да бъде обаче извършено нарушението, следва да бъде установено, че
жалбоподателят извършва „обществен превоз на пътници или товари“.
Легалното понятие за обществен превоз е посочено в § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвПр. Съгласно посоченото обществен превоз е превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция
3
намира за основателно направеното от жалбоподателя в подадената от него
жалба възражение, че същият не е извършвал обществен превоз на пътници,
доколкото не е получавал заплащане срещу извършения превоз. Съдът счита,
че от всички събрани по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е извършвал превоз на посочените в наказателното
постановление пет лица в качеството си на приятел и съсед със същите. В този
смисъл и доколкото жалбоподателят не е извършвал обществен превоз на
пътници, то за същия не е съществувало задължението да разполага с лиценз
на Европейската общност за международни пътнически превоз и лиценз за
обществен превоз на пътници на територията на Република България. Също
така от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят
да е търговец, който да извършва по занятие дейност по обществен превоз на
пътници, за да има същият задължението да притежава посочените по- горе
документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото
същият не е имал задължение да притежава посочените по-горе документи. В
този смисъл, съдът счита, че процесното наказателно постановление подлежи
на отмяна като незаконосъобразно такова.
4