О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./23.01.2020 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
ч.т.д. № 80 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу определение № 16208/09.12.2019 год., постановено по гр.д. № 14677/2019
год. на ВРС – 26 състав, с което е прекратено като недопустимо производството
по предявения от частния жалбоподател срещу Снежана Р.Р. иск за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума от 921.66 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 21.11.2014 год. до 21.07.2017
год.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за основателна, поради следните
съображения:
Производството пред ВРС е било образувано по искова молба на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Снежана Р.Р. с искане за признаване на
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от
1 390.04 лв., представляващо задължение по ДРЗ № **********, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5879/2019 год. по описа на РС –
Варна.
Като е констатирал несъответствие в твърденията за начина на
формиране на сумата от 1 390.04 лв., претендираната
в заповедното производство като главница по договора, първостепенният съд е дал
указания ищецът да посочи как е формирана сумата от 1 390.04 лв. и в
случай, че сумата включва различни по своя характер вземания, да наведе
твърдения за правния си интерес от предявяване на установителен
иск по чл.422 от ГПК за вземания, различни от главницата, която единствено е предмет
на издадената заповед за изпълнение.
С молба вх.№ 73367/10.10.2019 год., ищецът, в изпълнение на
дадените му указания, е конкретизирал, че исковата сума от 1 390.04 лева е
формирана от главница в размер на 468.38 лв. и договорно възнаграждение в
размер на 921.66 лв., поради което е уточнил, че предмет на предявения от него установителен иск е претенцията до размер на 468.38 лева, а
за неизплатеното договорно възнаграждение в размер на 921.66 лв. е посочил, че
предявява осъдителна претенция.
По така депозираната
уточняваща молба, съдът е дал последна възможност на ищеца да обоснове правен
интерес от претенция по чл.422 ГПК за установяване на сума за договорно
възнаграждение предвид обстоятелството, че същата не е предмет на заповедта за
изпълнение.
При така дадените
повторни указания, ищецът е депозирал уточняваща молба от 04.11.2019 год., в
която е посочил наличие на правен интерес от установяване на вземането му по
договора, като се е позовал и на съдебна практика.
Като е формирал изводи
за липса на идентитет между исковото и заповедно
производство, съдът е прекратил производството по установителения
иск за сумата от 921.66 лева, представляваща договорно задължение.
Настоящият съдебен
състав на ВОС, споделя формирания от районния съд извод, че доколкото исковото
производство по чл.422 ГПК е продължение на заповедното такова е необходимо
съответствие между заявеното такова по реда на чл.410 ГПК и подлежащото на
установяване по чл.422, ал.1 ГПК. В конкретиката на
казуса, съдът споделя и извода, че такова не е налице, тъй като видно от
сезиралото заповедния съд заявление същото касае парично вземане в размер на
1 486.03 лева, претендирано като главница и
основана на твърдения за просрочие на вноски, породили автоматично изискуемост на цялата
главница по предоставен кредит. Така заявената претенция е съответна на
сезирането с установителния иск до размера на сумата
от 468.38 лева. Допълнителни основания на включената в заповедта претенция не
са били заявени нито в описанието на главницата /т. 9 от заявлението/, нито в
обстоятелствата, породили претенцията /т. 12 от заявлението/. Кредиторът е
основал спорната претенция само на твърдения за отпуснат кредит /без посочване
на конкретна заета сума или уговорка за лихва/, и неизпълнено задължение за
връщане на претендираната сума на 51 месечни вноски
от по 24 лв. всяка. Липсва прилагане на допълнителни доказателства към това
заявление, поради което единствената индивидуализация на предявените за
събиране от длъжника вземания следва да се основе на тези факти.
Въпреки горното обаче
неправилно районният съд е прекратил производството по делото за разликата до
допустимо заявените 468.38 лева. С уточняваща молба от 10.10.2019 год., в
изпълнение на дадените с разпореждане № 41729/24.09.2019 год. от съда указания,
ищецът е посочил, че за сумата от 921.66
лева предявява осъдителен иск. При така обективираното
волеизявление, с което се променя вида на търсената защита по отношение на
незаявената в заповедното производство сума /от установителна
в осъдителна/, неправилно първостепенният съд е дал повторни указания за
обосноваване на правен интерес от предявения установителен
иск за тази сума. Поради горното и депозираната в отговор на неправилно дадените
указания молба за обосноваване на правен интерес от установителния
иск за тази сума, след изричното посочване, че същата се претендира чрез
осъдителен иск, не следва да бъде зачитана, а при неяснота или съмнения – е следвало да се дадат нови указания за
еднозначно определяне на вида на търсената защита досежно
незаявеното в заповедното производство договорно възнаграждение.
Налага се извода, че
неправилно районният съд е прекратил производството по нея вместо да предприеме
действия по отстраняване на нередовностите на предявената
осъдителна претенция, поради което и атакуваното определение следва да се
отмени, а делото се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 16208/09.12.2019 год.,
постановено по гр.д. № 14677/2019 год. на ВРС – 26 състав, с което е прекратено
като недопустимо производството по предявения от частния жалбоподател срещу
Снежана Р.Р. иск за признаване на установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума от 921.66 лева, представляваща договорно възнаграждение за
периода от 21.11.2014 год. до 21.07.2017 год.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване
на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите
на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: