Р Е Ш Е Н И Е
№ 1318 29.05.2019 г.
гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 716 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против К.Й.Н. и И.А.Х.
и е за установяване на солидарна дължимост от ответниците на ищеца на суми,
оспорени като погасени по давност, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е цесионер на вземанията на „***“ АД срещу
ответниците в качеството им на длъжници по договор за потребителски кредит № ***/27.08.2013 г., които са му
прехвърлени преди подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение. Тъй като длъжниците са възразили против заповедта, дружеството предявява исковата молба по
делото.
В
законоустановения срок ответниците депозират отговор на исковата молба.
В проведеното на 22.05.2019 г. съдебно заседание съдът прие
на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД против К.Й.Н. и И.А.Х. установителен иск за главница от 820,06 лв.
на 733,96 лв., като за разликата прекрати производството поради оттегляне на
иска и обезсили издадената заповед за изпълнение № ***/14.08.2018 г. по ч. гр. д. № ***/2018 г. по описа на БРС в частта за
разликата от 733,96 лв. до 820,06 лв., която сума представлява дължима главница
по падежирали вноски за периода 27.10.2015 г. – 27.07.2018 г. по договор за
потребителски кредит от 27.08.2013 г. В същото съдебно заседание процесуален представител на
ищцовото дружество не се явява, като преди провеждането му депозира писмено становище,
с което моли съда да уважи претенциите и присъди на страната сторените по
делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на ответниците оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди на
страните направените разноски.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.08.2013 г. между „***“ АД в качеството на кредитор, от една страна, и К.Й.Н. и И.А.Х.
като кредитополучатели, от друга, е сключен договор за потребителски кредит № *** за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договор за консолидиране на ***/30.09.2009 г. (за краткост Договора), по силата на който
банката предоставя кредит в размер на 2690 лева, която сума е усвоена изцяло.
За връщането на кредита и другите задължения по Договора Н. и Х. отговарят
солидарно.
Според чл.3, ал.1 от Договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата една година от срока на
издължаване на кредита променлива годишна лихва в размер на сбора на
референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лева за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер
на 1,55 %. Към момента на сключване на Договора ПРАЙМ е в размер на 5,95 %.
Според чл.3, ал.2 от Договора за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката променлива годишна
лихва в размер на сбора на референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 8,050%. Годишният процент на разходите е 15,36
%, а общата дължима сума от кредитополучателя е 4821,51 лева, изчислена към
момента на сключване на Договора.
Според чл.4, ал.1 от Договора кредитополучателят ползва едногодишен
гратисен период за плащане на главницата по кредита, по време на който се дължи
само лихва, съгласно погасителен план. Според чл.4, ал.3 от Договора
погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се
заплащат ежемесечно на 27-мо число от съответния месец, включително и през
гратисния период. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви, е 27.08.2022 г. Според чл.6, ал.1 от Договора кредитополучателят
погасява кредита на месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителен
план, включващи лихва и главница (с изключение на вноските през първата година
от срока на издължаване на кредита), с размер както следва: 12 вноски с размер
19,31 лева, една в размер на 39,57 лева, останалите вноски в размер на 48,88
лева и една изравнителна в размер на 48,44 лева.
На основание договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г. между банката и ищцовото дружество, последното
придобива вземанията на кредитора по Договора, които са по вид и размер, както
следва: 2690 лева главница; 475,52 лева лихви към 31.12.2015 г.; такси и
разноски – 37,50 лева. Цесията е съобщена на ответниците от упълномощен от
цедента адвокат с получаване на препис от исковата молба.
По Договора ответниците са заплатили сума в размер на
216,99 лева, с която са погасени вноските по договорна лихва за периода
27.09.2013 г. – 27.08.2013 г. и частично вноската от 27.09.2014 г.
Неизплатената главница по вноски с дати на падеж от
27.10.2015 г. до 27.07.2018 г. е в размер на 733,96 лева, а неизплатената
договорна лихва по вноски с дати на падеж от 27.10.2015 г. до 27.04.2017 г. е в
размер на 506,92 лева.
На 10.08.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, в условията на
солидарност, за следните суми: 820,06 лева главница по Договора, дължима за
периода 27.10.2015 г. – 27.07.2018 г. включително; 506,92 лева, договорна лихва
по Договора, дължима за периода 27.10.2015 г. – 27.04.2017 г. включително;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Изрично
в заявлението се сочи, че се претендират „падежирали вноски“. По това заявление
е образувано ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС, по което е издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми № ***/14.08.2018 г. Тъй като
длъжниците възразяват против заповедта, дружеството предявява претенциите си и
е образувано настоящото дело.
Сред книжата по делото, които са получени от ответниците,
е и уведомление от ищцовото дружество, че счита целият кредит за изцяло
предсрочно изискуем.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства,
приложеното частно гражданско дело и заключението на вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на обективно
кумулативно съединяване главни установителни искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 от
ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
По възражението на
ответниците за ненадлежно съобщаване на цесията:
Те не са уведомени за
цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
защото не са намерени на адреса.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ответниците по делото са уведомени от пълномощник на стария кредитор, различен от цесионера,
като такова упълномощаване е допустимо. Упълномощаването (пълномощното) за това
действие е част от получените от тях с исковата молба книжа (л.80 – л.81 от
делото), т.е. те узнават точно кое тяхно задължение към кой кредитор е
прехвърлено, и доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да се зачете – в този смисъл Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. Ето
защо с получаването на книжата по делото ответниците
са уведомени за цесията.
Нещо повече, видно от съдържанието на възражението им
срещу заповедта за изпълнение, ответниците не твърдят, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не
е техен кредитор, а че вземанията по Договора са погасени по давност. Това
възражение е неоснователно, като мотивите за това са следните:
Искът за главница се погасява с общата петгодишна давност
(чл.110 от ЗЗД), а искът за лихва – с тригодишна давност (чл.111, б.“в“ от ЗЗД). Претендира се главница с начален период на дължимост 27.10.2015 г. и
договорна лихва с начален период на дължимост 27.10.2015 г. Исковата молба,
която прекъсна давността, се счита подадена от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК, а заповедното
производство е образувано на 10.08.2018 г., към която дата погасителната
давност и за двете вземания (за главница и за лихва) не е изтекла.
По съществото на
спора:
В проведеното на 17.04.2019 г. съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовото дружество заяви, че с връчването на
исковата молба ответниците са уведомени за настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита. Дружеството обаче претендира „падежирали вноски“ за период, преди
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит включва само
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му – в този
смисъл т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Ето защо законосъобразно
ли ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем, респективно
какви суми ще дължат ответниците по договора след този момент, са
обстоятелства, които не подлежат на установяване и доказване по делото,
респективно не оказват влияние на изхода на спора. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
претендира падежирали вноски (всяка една включваща главница и възнаградителна
лихва), за които безспорно се установи, че не са платени към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което исковете
следва да бъдат уважени в размера, в който се предявени, а за главницата – в
размера след изменението на иска.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете
страни – ищецът за уважената част от претенциите, а ответниците – за
прекратената част от иска за главница – чл.78, ал.4 от ГПК. Ищцовото дружество
има право на разноски в заповедното производство в размер на 24,82 лева, част
от заплатената държавна такса, съответна на уважената част от исковете. То претендира
като разноски за исковото производство
заплатените от него суми за допълнителна държавна
такса от 73,46 лева, за възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза общо в размер на 200 лева и
юрисконсултско възнаграждение. Съществено изискване относно
процесуалния представител – юрисконсулт, е да се намира в трудови (служебни) правоотношения с
представлявания – аргумент от Решение
№ 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г. Юрисконсулт
П.Й., която е подписала исковата молба, не е в трудови правоотношения с
ищцовото дружество, а с адвокатско дружество „***“ (аргумент от допълнително споразумение към трудов
договор – л.97 от делото), което я преупълномощава да представлява „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Ето защо на ищеца не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
В
този смисъл и с оглед изхода на делото (за част от
главницата искът бе оттеглен и производството бе прекратено) ответниците
следва да заплатят
разноски на ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 255,72 лева, съответен на уважената част от исковете.
В хода на заповедното производство всяка една от ответниците
е направила разноски в размер на 150 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение – договор за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г. (л.47
от делото) и договор за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г. (л.49 от
делото). Това възнаграждение не е прекомерно – аргумент от чл.7, ал.7, вр.
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата). Ето защо, всяка една от тях има
право на разноски в заповедното производство в размер на 9,73 лева – част от
адвокатското възнаграждение, съответната на частта от главницата, за която
искът бе оттеглен.
Ответниците имат право на разноски и в исковото
производство, като и двете са сключили договор за правна защита и съдействие от
07.03.2019 г. (л.116 и л.120 от исковото производство), които са идентично
съдържание. Според клаузите им всяка една от ответниците дължи адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева и отделно сумата от 100 лева за всяко явяване на адвоката
в открито съдебно заседание. Към момента на сключване на договорите сума за
явяване на адвоката в открито съдебно заседание не се дължи, защото не е
сигурно дали въобще ще бъде насрочено открито съдебно заседание, колко открити
съдебни заседания ще се проведат по делото пред първата инстанция и дали
адвокатът ще се яви във всяко едно от тях. Няма доказателства за платени суми,
извън договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (договорът
служи като разписка за плащане единствено на сума от 400 лева). То като размер
не е прекомерно с оглед материалния интерес по делото (претендира се сума от
всяка една от ответниците в размер по-голям от 1000 лева). Ето защо ответниците
имат право на разноски в размер на 25,95 лева за всяка една от тях с оглед
прекратената част от иска за главница.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че К.Й.Н., ЕГН – **********, и И.А.Х., ЕГН
– **********, дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, следните
суми: 733,96 лева (седемстотин тридесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
***/27.08.2013 г. за периода
от 27.10.2015 г. до 27.07.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 09.08.2018 г. до окончателното й изплащане; 506,92 лева (петстотин и
шест лева и деветдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва по
договор за потребителски кредит № ***/27.08.2013 г. за периода от 27.10.2015 г. до 27.04.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
К.Й.Н., ЕГН – **********, и И.А.Х., ЕГН – **********, да
заплатят солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********,
следните суми: 24,82 лева (двадесет и
четири лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
разноски по ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС; 255,72 лева (двеста петдесет и пет лева и седемдесет и
две стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на всяка
една от К.Й.Н., ЕГН – **********, и И.А.Х., ЕГН – **********, сумата от 9,73
лева (девет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
разноски по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС, и сумата от 25,95 лева (двадесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща разноски
в настоящото производство, и двете суми съобразно
прекратената част от производството по вземането за част от главницата.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ