Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2023
г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 6.12.2022 г., в състав :
Административен
съдия : К. Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия К.
Кипров
адм. дело № 2473 по
описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.76, ал.5 от З-на за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба на МБАЛ „ С.А.
- В.” АД, представлявана от изпълнителния директор д-р К.П. , срещу издадената от
директора на РЗОК-Варна заповед за
налагане на санкции № РД-11-876/7/5.10.2022 г. , с която на основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО и чл. 432, ал.3 от НРД за
медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020- 2022 г. са наложени на основание чл. 414, ал.3 от същият НРД две санкции „финансова неустойка”, всяка в
размер на 200 лв. , за нарушения по чл. 30, т. 5 във вр. с чл. 344, ал.1, т.1, б. “б“ от НРД. Твърди се,
че оспореният адм. акт е материално незаконосъобразен, тъй
като цената на КП № 209 в размер на 1604 лв.
не покривала стойността на вложените при лечението медицински изделия, която в единия случай е 4 400 лв., а в другия 2 800 лв. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане
на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат Т.-К..
Ответникът
– Директорът на РЗОК-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Й. изразява становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира за установено
от фактическа страна следното :
В периода
19.01.2022 г. – 22.01.2022 г. е проведено в МБАЛ „Св. А.-В. “ АД лечение на здравно-осигуреното лице /ЗОЛ/ Р.В.Я. , за което е съставена ИЗ № 613/01/2022
г. по КП № 209 „Хирургично лечение при травма на главата“. Направена е операция
за която е съставен оперативен протокол № 23/19.01.2022 г. , към който са приложени
два стикера на вложените медицински изделия спонт и RDS-7. С приложена декларация за
информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащането
за диагностиката и лечението на неговото заболяване, от Я. е изискано и
получено заплащане на същите медицински изделия на стойност 2,180 лв. + 2280
лв., т.е. общо 4 460 лв. Впоследствие
е извършена в периода 27.03-30.03.2022 г. втора
хоспитализация на Я. в същата болница, за която е съставена ИЗ № 2592/03/2022 ,
отново по КП № 209. На 28.03.2022 г. е направена втора операция на Я. , за която е
съставен оперативен протокол № 78/28.03.2022. , в който е отразено извършването
на алокраниопластика с титаниева мрежа закрепена с няколко титаниеви винтчета.
Вложеното при операцията медицинско изделие „Титаниева мрежа за краниопластика
100/150“ с 10 винта е доставено от „Г.М. “ ООД ,
за което е издадена фактура № **********/28.03.2022 г. на стойност 2 790 лв. Същевременно, от
страна на болничното заведение е издадена за същото медицинско изделие фактура
№ **********/29.03.2022 г. с получател Р.В.Я.
на стойност 2800 лв., която той е
заплатил на каса регистратура в МБАЛ „СВ. А.-В.
“ АД с фискален бон № 02786198/27.08.2022 год. По повод така изисканите от Я. плащания, същият
в качеството си на здравно-осигурено лице е изпратил до РЗОК-Варна запитване дали заплащането на въпросните
медицински изделия следва да бъде за негова сметка – същото е прието с вх. №
94-00-7760/23.06.2022 год. В тази връзка, от директора на РЗОК- Варна е издадена
заповед № РД-11-876/29.07.2022 г. , с която на основание чл. 72, ал.3 от ЗЗО е
наредено извършването в периода 29.07. – 19.08.2022 г. на проверка на МБАЛ „С.А. - В.“ АД от контрольорите в отдел
ДКБМП д-р И.К. и П.К. . За извършената проверка е съставен
констативен протокол № РД-11-876/1/19.08.2022 г. , който е връчен на 23.08.2022
г. на упълномощеното от болничното
заведение лице Г.И.С. . Протоколът
съдържа констатации за извършени от МБАЛ „Св. А.-В. “ АД нарушения по чл. 30,
т.5 във вр. с чл. 344, ал.1, т.1,б.“б“ от НРД за медицинските дейности между
НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. - прието е ,
че по ИЗ № 613/01/2022 и ИЗ № 2592/03/2022 лечебното заведение е изискало и получило
заплащане на медицински изделия, чиято стойност е включена в цената на КП № 209
и е заплатена от НЗОК. По повод
направените с протокола констатации, от
изпълнителния директор на МБАЛ „Св. А.-В. “ АД е подадено до РЗОК -Варна
възражение съдържащо становище на началника на клиника „Неврохирургия“ проф. д-р С.К. , което
е прието с вх. № РД-11-876/4/25.08.2022 год. За разглеждане на възражението е издадена от
директора на РЗОК-Варна заповед № РД-18-53/2.09.2022 г., с която е определен
състав на арбитражна комисия. На 13.09.2022 г.
е проведено заседание на арбитражната комисия по чл. 75 от ЗЗО, за което
е съставен протокол № 17, в който е отразена липсата на взето решение , поради
равен брой противоположни гласове. При така стеклите се обстоятелства, данните
от извършената проверка са разгледани от директора на РЗОК-Варна, който приема,
че медицинските изделия са вложени без
извършването на робот асистирана хирургия, не попадат в списъците по чл. 13,
ал.2, т. 2 от Наредба № 10/2009 г. и не са посочени в КП № 209, че не
се заплащат от НЗОК, т.е. включени са в
цената на КП № 209. С тези
аргументи, същият приема наличието на две нарушения по чл. 30, т.5 във вр. с чл.
344, ал.1, т.1, б. „б“ от НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020 –
2022 г. , за които с издадената от него заповед за налагане на санкции №
РД-11-876/7/5.10.2022 г. са наложени на основание чл. 414, ал.3 от същият НРД две
санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на 200 лв. Подадената от МБАЛ „Св.
А.-В. “ АД до АС-Варна жалба срещу
заповедта е приета в РЗОК-Варна с вх. №
РД-11-876/8/ 19.10.2022 год.
При така установените обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното :
Жалбата се
явява процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по
чл.149, ал.1 от АПК / видно от датата на издаване на заповедта и датата на рег. номер, с който жалбата е приета
в РЗОК-Варна/ , срещу подлежащ на съдебно оспорване ИАА, за който е налице правен интерес от обжалването му.
Разгледана
по същество , съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентния по чл.76, ал.3 от ЗЗО адм. орган.
В случай като процесния, когато арбитражната комисия не стигне до решение по
констатациите на длъжностното лице по чл.72, ал.2 от ЗЗО поради равен брой
противоположни гласове, компетентността на директора на РЗОК за налагане на санкция е предоставена и с разпоредбата на чл.414, ал.3 от НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС
за 2020 -2022 год.
Обжалваната
заповед съдържа подробни мотиви с изложение на фактическите обстоятелства и посочване на правните основания за
издаването й, поради което съдът намира за спазена установената за адм. акт
форма.
Спазени са
процедурите по чл.72, ал.2 и ал.3 , чл.74,
ал.3 и ал.4 и чл.75, ал.1 от ЗЗО, поради
което не са налице допуснати от органа съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Доколкото
фактите по делото не са спорни, то спорът е най-вече такъв по правилното приложение на
материалния закон. Правния спор за наличието или липсата на соченото в
обжалваната заповед нарушение е обоснован от страните с противоположно застъпваните от тях тези за това дали цената на вложените при лечението медицински
изделия е включена, или не е включена в цената на КП № 209. Съответно,
не са спорни фактите за това, че : стойността
на КП № 209 е в размер на 1604 лв. ; вложените при лечението по ИЗ №
613/01/2022 и ИЗ № 2592/03/2022
медицински изделия не попадат в списъците по чл. 13, ал.2, т.2 от Наредба №10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и
критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия …, т.е.
не са в списъците на медицинските изделия, които се заплащат от НЗОК ; платената от ЗОЛ Я. цена на същите медицински
изделия е 4460 лв. по ИЗ № 613 и 2800
лв. по ИЗ № 2592 ; въпросните
медицински изделия не са посочени в КП № 209, че не се заплащат от НЗОК , както
това е прието с таблицата по КП № 206. Съобразно
така приетите факти, съдът намира, че са осъществени съставите на посочените в т. 1 и т. 2 от обжалваната заповед нарушения по чл.
414, ал.3 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 – 2022 г. ,
описани като нарушаване на чл. 30, т.5
във вр. с чл. 344, ал.1, т.1, б. „б“ от НРД , водещи в
крайна сметка до нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска
помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Нормата
на чл. 30, т. 5 от НРД забранява на изпълнителите на медицинска помощ да
изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност,
която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на
медицинските изделия, за които това е изрично посочено в КП/ АПр/КПр. Въведеният с тази разпоредба
режим на регламентация на заплащането от страна на ЗОЛ е изричен такъв, т.е. ако по нормативен път изрично не е предвидено
заплащане от ЗОЛ за проведените диагностика и лечение , то такова
от страна на последното не се дължи. Този
регламент е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал.1 от Конституцията
на РБ, съгласно която гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо
им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Наличната
в тази връзка законова нормативна уредба предполага, че за ЗОЛ безплатното
медицинско обслужване е гарантирано от бюджета на НЗОК, т.е. касае се за
правоотношения между НЗОК и ЗОЛ, които по отношение на заплащането, включително
на медицинските изделия, са изрично определени – медицинските изделия включени
в списъците по чл. 13, ал.2, т.2 от Наредба № 10/2009 г. са за сметка на бюджета
на НЗОК, а медицинските изделия за които
в съответната клинична пътека изрично е посочено, че не се заплащат от НЗОК
са за сметка на ЗОЛ, т.е. само в този последен случай възниква правоотношение
между пациент и изпълнител на болнична медицинска помощ . В приложената КП №
209 единствено е посочено, че не се заплащат от НЗОК само медицинските изделия за робот асистирана
хирургия, каквато в случая безспорно не е прилагана, поради което вложените при
лечението по ИЗ № 613/01/2022 и ИЗ №
2592/03/2022 медицински изделия не са за сметка на ЗОЛ, а след като това е
така, то разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД не позволява на изпълнителя на болнична
медицинска помощ да изисква от ЗОЛ Я. плащане извън предвидената по КП №
209 сума от 1604 лв. Обратно стореното от страна на болничното заведение-жалбоподател
чрез изискване от ЗОЛ Я. на плащане и получаване на сумите от 4460 лв.
по ИЗ № 613/2022 и 2800 лв. по ИЗ
№ 2592/2022 нарушава определените в чл. 30, т.5
от НРД условия и ред за оказване
на медицинска помощ по чл. 55, ал.2, т.2 от ЗЗО, поради което е налице
основанието по чл. 414, ал.3 от НРД за 2020 -2022 г. за налагане на санкция „финансова неустойка“ за всяко едно от двете нарушения, второто от
които е с по-висока степен на правна
нетърпимост – недопустимо е при цена от
2790 лв. на доставяне на медицинското изделие по ИЗ № 2592/03/2022 , да се иска плащане от ЗОЛ на сумата от 2800
лв.
Що се касае до посочената като
нарушена във вр. с чл. 30, т.5 от НРД разпоредба на чл. 344, ал.1, т.1, б. “б“
от същият НРД и до базираният на нея спор между страните по
делото за това дали стойността на въпросните медицински изделия е включена в
стойността на КП № 209, то съдът намира същият за неотносим към санкционния
състав на чл. 414, ал.3 от НРД , тъй като той касае правоотношения между НЗОК и
изпълнителя на болничната медицинска
помощ , т.е. такива в които не участва ЗОЛ Я. – последният не е страна по договора между РЗОК-Варна и
МБАЛ „Св. А.-В. “ АД като изпълнител на
болнична медицинска помощ, а разпоредбата има предвид закупуването от НЗОК
именно на договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата
на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, включващ и
релевантните за случая медицински изделия извън списъците по чл. 13, ал. 2, т.2
от Наредба №10/2009 г. , както и извън
тези, за които изрично е посочено в ДЛА, че НЗОК не заплаща за тях.
Неотносимостта е обективирана от обстоятелството, че при съществуващата
горепосочена нормативна уредба изхода на спора не е в състояние да ограничи
конституционно гарантираните съгласно
чл. 52, ал.1 от Конституцията на РБ права на ЗОЛ – както бе посочено по-горе , ограничение
в смисъл на възникване на задължение за плащане на медицинските изделия може да
възникне само и единствено в изрично уредените случаи, т.е. като изключение,
каквото в случая не е налице. В тази връзка,
нарушението само на чл. 30, т.5 от НРД
представлява достатъчно основание за налагане на санкция „финансова неустойка“ по
чл. 414, ал.3 от НРД, поради което съдът намира обжалваната заповед за
материално законосъобразен адм. акт.
Двете
санкции „финансова неустойка“ са наложени в абсолютния минимален размер от 200 лв. предвиден по смисъла на чл. 76,
ал.1 от ЗЗО в разпоредбата на чл. 414, ал.3 от НРД за 2020-2022 г. , поради
което съдът намира обжалваната заповед за издадена в съответствие с целта на
закона.
При така обоснованото
отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, жалбоподателят
дължи съгласно чл.143, ал.3 от АПК заплащане на претендираните от пълномощника
на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК следва да бъде определено в минималния размер от 100 лв. съгласно чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на МБАЛ „С.А. - В.” АД, представлявана от изпълнителния
директор д-р К.П., срещу издадената от директора на РЗОК-Варна заповед за налагане на санкции № РД-11-876/7/
5.10.2022 г.
ОСЪЖДА МБАЛ „С.А. - В.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление : гр. **ДА ЗАПЛАТИ на РЗОК-Варна за разноски по делото сумата от
100 лв. / сто лв. /
Решенето подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: