Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 26.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл.
съдия Анета Илчева
при участието на
секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15006
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на А.С.С., Б.С.С. и М.С.С., чрез процесуалния им
представител – адв.Д.К. срещу решението на СРС, 128 състав под № 1884030 от
07.08.2017г., постановено по гр.дело № 37787/ 2014г., с което са допуснати
поправки на очевидни фактически грешки в решение № 84/ 28.10.2005г., като след
израза: „Признава за установено по отношение на А.С.К., А.С.С., Б.С.С., М.Ц. К. и М.С.С., по предявения от С.Г.М. и Й.С.М.
иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, че към момента на одобряване на
кадастралната карта на с.Волуяк-Столична община със заповед № РД-18-40/
20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, праводателят на ищците е бил
собственик на 20 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 12084.2700.419,
заключена между улицата, границата между УПИ ХVІ-419 и УПИ ХVІІ-417“, се ДОБЯВИ
и СЕ ЧЕТЕ: „по плана от 1988г.“ и след израза : „ и имотната и регулационна
граница при улицата в размер на 1.065 м., която площ е била неправилно заснета
като част от поземлен имот 12084.2700.417“ се ДОБАВИ и СЕ ЧЕТЕ: „съобразно
скицата , приложена на л.9 от делото, която скица е неразделна част от
настоящото решение и е подписана от съда“.
Въззивниците
А.С.С., Б.С.С. и М.С.С. заявяват искане за отмяна на обжалваното
решение. Поддържат, че както в исковата
молба, с която е сезиран съдът, така и в първоначално постановеното съдебно решение липсва искане и текст- „по
плана от 1988г.“. Възразяват, че ако от
ищците е имало искане за посочване на плана от 1988г., то невключването му като
текст в първоначалното решение дава основание да се иска допълване на решението
по реда на чл.250 от ГПК, но срокът за заявяване на искане по чл.250 от ГПК е
изтекъл. Що се отнася да израза „съобразно
скица, приложена на л.9 от делото…“,
считат, че доколкото ищците се позовават на тази скица в исковата молба,
а в първоначално постановеното решение - тя липсва, то отново е налице
хипотезата на непълнота на първоначалното решение, а не е – очевидна фактическа
грешка. Твърдят, че обжалваното решение
е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са
уведомени за искането по чл.247 от ГПК и не са могли да упражнят правото си на
защита. Считат, че след като
първоначалното решение на СРС е влязло в сила, то недопустимо е повторно
разглеждане на спора от СГС без първоначалното решение да е отменено. С
изложените доводи въззивниците мотивират искането си за отмяна на обжалваното
решение и оставяне без уважение искането по чл.247 от ГПК.
Въззиваемите страни, С.Г.М. и Й.С.М.,
оспорват жалбата като неоснователна и заявяват искане за потвърждаване на
атакуваното решение. Възразяват за неоснователност на твърдението на
въззивниците, че производството по чл.247 от ГПК е започнало по тяхно искане. Поддържат,
че в мотивите на първоначалното решение от първата инстанция са изложени мотиви
за допусната грешка в кадастралната карта, но в диспозитива на решението липсва
произнасяне в този смисъл, като е налице и пропуск в диспозитива относно
индивидуализацията на спорната част от имота. Твърдят, че тези
разминавания между волята на СРС, отразена в мотивите на решението и тази,
обективирана в диспозитива, са констатирани с решението на СГС, с което е
потвърдено първоначалното решение на СРС и са дадени задължителни указания за
отстраняване на горепосочените очевидни фактически грешки. Считат, че с
обжалваното решение СРС се е произнесъл в съответствие със задължителните
указания на СГС, дадени с влязлото в сила решение на последния съд.
Въззиваемите страни
А.С.К. и М.Ц.К. - не заявяват становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззивен
инстанционен контрол съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.247,ал.4 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с
жалбата, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното решение- за правилно.
В
мотивите на първоначално постановеното от СРС решение от 28.10.2015г.
процесните 20 кв.м. са индивидуализирани и по рег.план от 1988г., послужил като основа за изготвянето на
кадстралната карта от 2011г., като тази индивидуализация е извършена съгласно
границите на процесните 20 кв.м., установени със заключението на СТЕ– стр.6,
абзац втори и трети от първоначалното решение на СРС. Именно индивидуализацията
на процесните 20 кв.м. по регулационния план от 1988г. касае първата допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на обжалваното
решение е посочено, че описаните граници на процесните 20 кв.м., а именно:
улица, УПИ ХVІ-419 и УПИ ХVІІ-417 е по плана /регулационния/ от 1988г. Що се отнася до поправката на очевидна
фактическа грешка, свързана с добавянето в диспозитива на обжалваното решение на препращането към скицата на л.9 от делото на
СРС относно индивидуализацията на процесните 20 кв.м., то отново по отношение
на тази индивидуализация изрично е формирана воля на първоинстанционния съд в мотивите
на първоначалното решение от 28.10.2015г., като е прието, че съгласно
заключението на СТЕ погрешното заснемане в кадастралната карта касае процесните
20 кв.м. по техните граници, така, както тези граници са отразени на комбинираната скица,
представена на л.9 от делото - абзац 3-ти, изр.последно на стр.6 от мотивите на
решението от 28.10.2015г. В диспозитива
на решението от 28.10.2015г. ,обаче , относно индивидуализацията на процесните
20 кв.м. по действащата кадастрална карта, отново е налице пропуск. Този
пропуск, свързан с разминаването между волята на съда, формирана и отразена в
мотивите на съдебното решение и неговият диспозитив по своята правна същност
представлява очевидна фактическа грешка, която правилно е отстранена с
обжалваното решение. Ето защо, като правилно обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съдът
намира за неоснователно заявеното от въззивниците възражение за нарушение на
правото им на защита при постановяване на обжалваното решение. Доколкото в
конкретния случай производството по чл.247 от ГПК е реализирано по инициатива
на съда, то неприложима е нормата на чл.247,ал.2 от ГПК – за уведомяване на
страните за исканата поправка и за предоставяне правото на отговор, доколкото
такова искане не е налице. Правото на защита на въззивниците в тази случай е
гарантирано и реализирано от тях по реда, установен с нормата на чл.247,ал.4 от ГПК. Следва да се посочи, че независимо от постановеното от СГС решение от
11.05.2017г., с което е потвърдено първоначалното решение на СРС от
28.10.2015г., въпреки констатираните от СГС допуснати очевидни фактически
грешки в последното, доколкото се касае именно за очевидни фактически грешки и
те не се отразяват на правилността на обжалвания съдебен акт, няма правна
пречка тези грешки да бъдат отстранени от съда, постановил тази съдебен акт до
момента на изпълнението му. Тази поправка не представлява изменение на
произнасянето на съда, както
необосновано поддържат въззивниците, а само привеждане на това произнасяне в
диспозитива в съответствие с изрично формираната от съда воля и произнасяне в
мотивите на решението.
На
последно място, настоящият съдебен състав констатира, че в обжалваното решение
отново е допусната очевидна фактическа грешка, произтичаща отново от липсата на
изрично произнасяне с диспозитива на решението относно кадастралната карта и
регистри, в които е допусната грешката. Изрично в мотивите на първоначалното решение от 28.10.2015г. е прието, че допусната грешка касае заснемането на процесните 20 кв.м. в
одобрената кадастрална карта и регистри от 2011г.- стр.6, абзац предпоследен от
мотивите на решението от 28.10.2015г., но кадастралната карта и регистри, в които е допусната грешката не са отразени
изрично в диспозитива на решението, с който съдът се е произнесъл по иска по
чл.54,ал.2 от ЗКИР. Наличието на тази очевидна грешка правилно е констатирана в
с обжалваното решение от 07.08.2017г. , но отново е пропусната да бъде
отстранена с него. Именно този пропуск в диспозитива– относно произнасянето по
кадастралната карта, в която е допусната грешката, е установен и с решението на СГС и тази
грешка не е отстранена и с обжалваното решение Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД -18-40/ 20.07.2011г. на Изп.директор
на АГКК е следвало да бъдат добавени в диспозитива на обжалваното решение от 07.08.2017г. след
израза в последното изречение на диспозитива: „ която площ е неправилно заснета
като част от поземлен имот 12084.2700.417, съгласно скица на л.9 от делото,
която скица е неразделна част от настоящото решение и е подписана от съда“ – след
който е следвало да бъде добавено: „ в
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-40/
20.07.2011г. на изп.директор на АГКК“. Няма правна пречка тази очевидна фактическа
грешка , с оглед гореизложените мотиви, да бъде отстранена от първата инстанция
до момента, в който бъде изпълнено решението от 28.10.2015г.
С
оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивната
жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 128 състав под № 1884030 от 07.08.2017г., постановено по
гр.дело № 37787/ 2014г.
След
влизане в сила на настоящото решение- делото да се върне на СРС, 128 състав за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 07.08.2017г.,
констатирана с мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при наличието на
предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/