РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Кърджали, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20235100500102 по описа за 2023 година
С решение № 5/17.02.2023 г., постановено по гр.д. № 140/2022 г.,
Районен съд – А. е признал уволнението на Х. Х. М. от с. Д.П., общ. А. за
незаконно и е отменил заповед № 127/20.09.2022 г. на директора на ОУ „Св.
Св. К. и М.“, с. Г. П., общ. А., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр.
второ от КТ е прекратено трудовото й правоотношение.
С решението Х. Х. М. е възстановена на предишната й работа като
„старши учител” по биология и химия и ОУ „Св.Св. К. и М.“, с. Г. П., общ. А.
е осъдено да й заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ в размер на 8 665.26 лв. за периода от 20.09.2022 г. до
07.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2022 г. до
окончателното изплащане, като в останалата му част искът е оставен без
разглеждане, за разликата над 8 665.26 лв. до пълния предявен размер от 11
302.56 лв., като недопустим.
С решението са присъдени разноски и държавна такса.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ОУ
„Св.Св.К. и М.“, с. Г. П., общ. А., който го атакува като неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че от
представените доказателства се установило, че ищцата умишлено не желаела
да получи заповед № 22/02.11.2022 г., която отменяла заповед №
127/20.09.2022 г., с която се прекратявало трудовото правоотношение, от
което следвал извода, че същата не желаела да се върне на работа като
старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап
1
- биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда в
училището. Счита за неправилен извода на съда за осуетеното право на
защита на ищцата по отношение основанието на заповедта чл. 328, ал. 1, т. 2,
изр. второ от КТ - закриване на част от предприятието или съкращаване на
щата. Твърди, че ищцата не представила документи, доказващи факта, че е
председател на синидикалното дружество на НУС в ОУ “Св. Св. К. и М.“ с.Г.
П., въпреки изискването им от страна на работодателя. Заявява, че
въззиваемата саморъчно извършила вписване на удостоверението, доказващо
правото й на закрила, във входящия регистър под вх. №784/04.07.2022 г.,
като в графа „основание“ било записано „НУС при ОУ “Св. Св. К. и М.“,
пререгистрирано под №196“, с което не уведомила по надлежния ред
работодателя. Твърди, че работодателят не е обвързан от разпоредбата на
чл.333, ал. 3 от КТ в случаите на отправено запитване и непредставен отговор
от страна на работника или служителя. Моли за отмяна на обжалваното
решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с
произнасяне по съществото на спора. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание
жалбодателят не изпраща представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
Недоволна от решението е останала и жалбодателката Х. Х. М., в
частта му, с която съдът е оставил без разглеждане като недопустим
предявеният иск за разликата над 8 665.26 лв. до пълния предявен размер от
11 302.56 лв. Решението в тази му част се обжалва като неправилно.
Представят се нови доказателства – служебна бележка с изх. № 60-09-01-
5389/20.03.2023г., издадена от Дирекция „Бюро по труда“ и регистрационна
карта на Х. Х. М., чието приемане се иска. Моли да се отмени решението в
атакуваната част като се уважи иска и за разликата над 8 665.26 лв. до пълния
предявен размер от 11 302.56 лв. Претендира за разноски за двете съдебни
инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа. В съдебно заседание
въззиваемата Х. Х. М., чрез представителя си по пълномощие, оспорва
въззивната жалба на ОУ „Св.Св.К. и М.“ – с. Г. П., общ. А. и поддържа
насрещната си въззивна жалба, касателно първоинстаницонното решение в
частта му, с която частично е оставен без разглеждане искът по чл.225 от КТ.
От ОУ „Св.Св.К. и М.“ – с. Г. П., общ. А. е депозиран отговор на
насрещната въззивна частична жалба, неправилно наименован „възражение“.
Излагат се доводи за неоснователност.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и
по повод подадените жалби, констатира:
Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването и
са допустими, а разгледани по същество жалбата на ОУ „Св.Св.К. и М.“ – с. Г.
П., общ. А. е неоснователна, поради което не следва да се уважи, а тази на Х.
Х. М. е основателна. Съображенията на съда са следните:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В исковата молба ищцата Х. Х. М. твърди, че от 13.03.2001 г. била в
2
трудови правоотношения по силата на трудов договор за неопределено време
на длъжност „старши учител” по биология и химия в ОУ „Св.Св.К. и М.“ – с.
Г. П., общ. А., изменен с Допълнително споразумение № 99/01.09.2022 г., при
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 883.76лв. На
20.09.2022 г. чрез връчена от ответника заповед № 127/20.09.2022 г.
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, изр. второ от КТ, считано от 20.09.2022 г., поради недостиг на учебни
часове за формиране на минимална норма преподавателска работа като
старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап
- биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда.
Ищцата счита цитираната разпоредба за формално основание, тъй като
работодателят не уточнил коя от двете хипотези е налице и посочил
несъществуващо в закона основание. Твърди, че уволнението било извършено
незаконосъобразно, поради нарушени материалноправни разпоредби относно
съдържанието на заповедта за уволнение, неизвършен задължителен подбор
по чл. 329 от КТ, както и в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ.
Ищцата счита липсата на съгласие и изискването на разпоредбата на чл. 344,
ал. 3 от КТ за основание за признаване на уволнението й за незаконно и за
отмяната му.
Ищцата твърди, а се и установява по делото, че от 13.03.2001 г. е
заемала длъжността „старши учител в прогимназиален етап” в ОУ “Св. Св. К.
и М.”, с. Г. П., общ. А., на основание безсрочен трудов договор, изменен с
Допълнително споразумение № 99/01.09.2022 г., касаещо допълнителното
възнаграждение за придобита трета професионално - квалификационна
степен. Видно от Приложение към Дипломата за полувисше образование,
притежаваната от нея специалност била „Биология и химия, друга
квалификация“, а „физическа култура“ придобила като равностоен предмет. В
продължение на 22 години въз основа на тези специалности преподавала в
ответното училище предметите „биология и химия“, „човек и природа“ и
„физическо възпитание“, като имала достатъчен брой учебни часове за
формиране на задължителния преподавателски норматив. В началото на
учебната 2022 г. – 2023 г. от норматива й били отнети часовете по „физическо
възпитание“, поради което възникнал недостиг от учебни часове за
формиране на пълен преподавателски норматив.
Ищцата твърди, че преди да промени щатното разписание и да одобри
Образец № 1 за учебната 2022/2023 г., включително, директорът на
училището издал заповеди за прекратяване на трудовия й договор, отмяната
им и отправяне на предложение за недопустимо изменение на трудовото
правоотношение, с което й оказвал недопустим психологически натиск в
следната последователност: 1) прекратяване на трудовото правоотношение
със Заповед № 79/07.09.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 - изречение
второ от КТ, считано от 07.09.2022г.; 2) отмяна на заповед № 79/07.09.2022 г.
със Заповед № 119/09.09.2022 г. на основание чл. 344, ал. 2 от КТ; 3)
прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 120/13.09.2022 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 - изречение второ от КТ, считано от
14.09.2022 г.; 4)отмяна на заповед № 120/13.09.2022 г. със Заповед №
3
122/13.09.2022 г., връчена на ищцата на 19.09.2022 г. на основание чл. 344, ал.
2 от КТ; 5) изпращане по ел.поща до ищцата предложение с изх. №
64/12.09.2022г. за „...трудов договор за заемане на длъжността „учител в
група за целодневна организация на учебния ден“, която длъжност в щатното
разписание била обозначена като „Учител в група ЦДОУД“ и била заета от
бременната З.М.Р., с вероятна дата на раждане **.**.**** г. Ответникът
предложил на ищцата щат, зает от друго лице, с изменение на характера на
трудовото правоотношение и изменение на срока на трудовия договор.
Позовавайки се на чл. 67, ал. 3 от КТ за неприемане на отправеното
предложение за сключване на нов трудов договор, същият бил регистриран в
ТД на НАП-Пловдив.
В началото на всяка година в качеството си на синдикален председател
на синдикална секция в ответното училище ищцата предоставяла на
работодателя си удостоверение за легитимност на синдикалната секция
(удостоверение № 196/12.05.2022 г., надлежно представено и входирано в
деловодството с вх.№ 784/04.07.2022 г., ведно с поименен състав на всички
членове и длъжността, която заемали, въз основа на което директорът на
ответното училище и ищцата съгласували вътрешни правила за работна
заплата, определяли лицата (синдикални членове), които имали право на
работно и представително облекло и за определяне на допълнително платен
годишен отпуск на синдикалните членове.
Установено е, че на 20.09.2022 г. на ищцата била връчена, при отказ,
процесната Заповед № 127/20.09.2022г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 – „изречение второ от КТ“ било прекратено трудовото й правоотношение на
длъжност „старши учител по биология и химия“, считано от 20.09.2022г., с
изложени мотиви за недостиг на учебни часове за формиране на минимална
норма преподавателска работа като старши учител по общообразователен
учебен предмет в прогимназиален етап - биология и здравно образование и
химия и опазване на околната среда. Със същата заповед било разпоредено
изплащането на обезщетения на основание чл. 224, ал. 1 и 2 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 35 работни дни и
на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазване на срока на предизвестие в
размер на 2 брутни трудови възнаграждения.
Ищцата подала жалба с вх. № Ж-19/23.9.2022 г. в Регионално
управление на образованието – К., по която била извършена проверка и
издаден доклад вх. № КД04-22/24.10.2022г., с който се констатирали
неиздадени по съответния административен ред и ненадлежното им
утвърждаване поименни щатни разписания за учебната 2021/2022 г., съгласно
които ищцата била учител в ответното училище, считано от 01.09.2022г. и
поименно щатно разписание, считано от 20.09.2022 г., в което ищцата не
фигурирала; нерегистрирани в съответната книга за регистриране на
заповедите на директора Заповед №79/07.09.2022г., отменена със Заповед №
119/09.09.2022г., последната невръчена на ищцата, както и констатирани
други нарушения, за които били дадени задължителни предписания и
препоръчано ангажиране на административната отговорност на директора на
ответното училище. За началото на учебната 2022/2023 година били сключени
4
два срочни трудови договори с педагогически специалисти след прекратяване
трудовото правоотношение с ищцата.
В отговора на исковата молба, ответникът сочи, че годишният
норматив за учител със специалност „Биология и химия“ възлизал на 684
часа, а за учебната 2022/2023 г. часовете били общо 126 часа за учител със
специалност „Биология и химия“, което показвало недостатъчен наличен
норматив за ищцата. Липсата на часове за сформиране на норматив за
специалността „Биология и химия“ обосновала извършването на съкращение
в щата на ОУ „ Св. Св. К. и М.“, с. Г. П., общ. А., като ръководството на
училището отправило устно и писмено предложение на ищцата за заемане
длъжността учител в група за целодневна организация на учебния ден
(изпратеното по електронната поща с изх. № 64/12.09.2022 г. в 08:22 часа на
12.09.2022г. - АБВ поща). В 14:39 часа на същият ден ищцата изпратила на ел.
адрес на училището писмен отказ на отправеното й предложение за работа.
На 20.09.2022 г. директорът на ОУ „ Св. Св. К. и М.“, с. Г. П., общ. А. лично
връчил на ищцата Заповед № 127/20.09.2022г., която била приета без
възражения, и трудовият договор с ищцата бил прекратен „поради недостиг
на учебни часове за формиране на минимална норма преподавателска работа
като старши учител по общо образователен учебен предмет в прогимназиален
етап - биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда“.
Установено е по делото, че по време на оспореното прекратяване на
трудовото правоотношение е действал Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образованиe № Д01-
197/17.08.2020 г. /общодостъпен на интернет сайта на МОН/, сключен между
Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в
системата на народната просвета в България Сдружението на директорите в
средното образование в Република България като „Работодатели” и
Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, Синдиката „Образование” към Конфедерацията на
труда „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на
независимите синдикати в България, като „Синдикати“. В чл. 10, т.3 на същия
било регламентирано, че при прекратяване на трудовите правоотношения по
чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ в рамките на утвърдената численост на
персонала, работодателите прекратяват трудовите с работници и служители
(членове на синдикатите) и страна по договора, след предварително съгласие
на съответната синдикална организация в образователната институция.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да се
уважат. Съображенията за това са следните:
В исковата молба ищецът е изложил съображения за отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
344, ал. 3 от КТ. Съобразно сочената разпоредба в случаите, когато за
извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на
инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било
искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия
5
спор по същество.
В случая, видно от удостоверение № 196/12.05.2022 г., ищцата била
председател на синдикално дружество на НУС в ОУ „ Св. Св. К. и М.“, с. Г.
П., общ. А. и работодателят е бил уведомен за това обстоятелство, видно от
вписването му във входящия дневник на училището. Тук следва да се добави,
че е несъстоятелен доводът, изложен във въззивната жалба, досежно това, че
вписването под № 784 било извършено лично от ищцата и без знанието на
директора на училището. От приобщеното като доказателство копие на
страница от входящия дневник на училището /л.122 от първоинстанционното
производство/ е видно, че след това вписване са налични и други такива,
поради което е напълно нелогично и житейски неоправдано да се твърди, че
същото е останало неузнато от ръководството на училището. Или, доколкото
това твърдение на директора на училището е недоказано, този довод на
въззивника е изцяло неоснователен.
По делото се установява, че работодателят нe е спазил предвидената,
съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ, закрила при уволнение - не е изискал и
съответно не е получил необходимото по закон предварително съгласие от
съответния синдикален орган за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата. Тук отново следва да се добави, че едва с въззивната жалба се
навеждат доводи, че директорът на училището „поискал документ, даващ
право на закрила“, какъвто не бил представен от ищцата – това твърдение не е
подкрепено с нито едно доказателство, поради което съдът го намира за
неоснователно.
Или, към датата на връчването на процесната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение - 20.09.2022 г., изискването на закона за
предварително съгласие от съответния синдикален орган за прекратяване на
трудовото правоотношение не е било спазено и на това основание издадената
заповед се явява незаконосъобразна.
Според съдебната практика, с констатираната липса е налице
нарушение на императивната правна норма по чл. 333, ал. 3 от КТ относно
предвидената синдикална закрила, което е достатъчно основание за отмяна на
уволнението, като предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ
следва да се приемат за доказани по основание.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да се уважи и
иска по чл. 225 от КТ, съгласно който при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. С атакувания
съдебен акт този иск е уважен съобразно представените до приключване на
устните състезания пред първоинстанционния съд доказателства, към който
момент е бил изтекъл период от четири месеца и 18 дни. В останалата му част
искът е оставен без разглеждане като недопустим.
Пред настоящата съдебна инстанция са представени доказателства,
установяващи, че ищцата е останала без работа до края на 6 месечният
период, за който й се следва обезщетение.
6
Поради това, следва атакуваното решение да се отмени в частта му, с
която искът за обезщетение за разликата от 8 665,26лв. до пълния предявен
размер от 11 302, 56лв. е оставен без разглеждане като недопустим, вместо
което се постанови в полза на ищцата да се присъди и сумата в размер на
2 637.30 лв., представляваща останалата част от претендираното обезщетение,
до пълния предявен размер, за периода 07.02.2023г. до 20.03.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2022г.
В останалата му част решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на Х. Х. М. следва да се присъдят
направените по делото във въззивното производство разноски в размер на 700
лв., а по сметка на Окръжен съд- Кърджали да се внесе държавна такса в
размер на 105.50 лв. върху допълнително присъденото обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ, които разноски следва да се възложат в тежест на въззивника
ОУ „Св.Св. К. и М.“, с.Г. П., общ.А..
По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищцата Х. Х. М. следва
да се посочи, че същото е неоснователно, тъй като договореното
възнаграждение е съобразено с чл. 7, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на
правната и фактическа сложност на делото.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5/17.02.2023 г., постановено по гр.д. № 140/2022
г. по описа на Районен съд – А. в частта, с която е оставен без разглеждане
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от Х.
Х. М., с ЕГН **********, от с. Д.П., общ. А., против ОУ „Св.Св. К. и М.“, с.Г.
П., общ.А., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Г. П.,
общ.А., за разликата от 8 665.26 лв. до пълния му размер от 11 302.56 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението за периода 07.02.2023г. до 20.03.2023г., вместо което
постановява:
ОСЪЖДА ОУ „Св.Св. К. и М.“, с.Г. П., общ.А., с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Г. П., общ.А., да заплати на Х. Х. М., с ЕГН
**********, от с. Д.П., общ. А., допълнително сумата в размер на 2 637.30
лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ за периода от 07.02.2023г. до 20.03.2023г., през който е останала
без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ОУ „Св.Св. К. и М.“, с.Г. П., общ.А., с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Г. П., общ.А., да заплати на Х. Х. М., с ЕГН
7
**********, от с. Д.П., общ. А., деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 700лв.
ОСЪЖДА ОУ „Св.Св. К. и М.“, с.Г. П., общ.А., с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Г. П., общ.А., да заплати по сметка на
Окръжен съд – Кърджали държавна такса върху уважения размер на иска за
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в размер
на 105.50 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8