Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8384 по
описа за 2018г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №197961
от 21.08.2017 год., постановено по гр.дело №26815/2016год. по описа на СРС, ГО,
71 с-в, е отхвърлен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „С.Б.”ЕООД срещу „Д.“ЕООД
иск с правно основание чл.327 ТЗ вр.чл.99 ЗЗД за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24000 лева-
незаплатена цена по договор за покупко- продажба на
трактор „Кубота М90“, сключен с „А.“ЕООД по фактура
№**********/08.03.2011г., което вземане е прехвърлено на ищеца с последователни
договори за цесия от 07.10.2014г. между „А.“ЕООД и „М.“ЕОД и от 12.11.2014г.
между „М.“ЕООД и ищеца и за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по гр.д.№77930/2015г. по описа на СРС, 71 състав.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „С.Б.”ЕООД. Жалбоподателят
поддържа, че процесното вземане е посочено в
приложенията към представените по делото договори за цесия, поради което същите
са породили транслативния си ефект. Моли решението на
СРС да бъде отменено, а искът- уважен. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата не е подал отговор в срок. В съдебно заседание оспорва жалбата и моли решението
на СРС да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявен е за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.327 ТЗ вр.чл.99 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
В исковата молба
ищецът „С.Б.”ЕООД твърди, че по силата на договор от 08.03.2011г.,
материализиран във фактура №**********/08.03.2011г. „А.“ЕООД доставил на
ответника по делото „Д.“ЕООД трактор „Кубота М90“ за
цена в размер на 24000 лева, която не била заплатена. С договор за цесия от
07.10.2014г. продавачът „А.“ЕООД прехвърлил вземането си за цената на въпросния
трактор, на „М.“ЕООД, което дружество от своя страна с договор за цесия от
12.11.2014г. прехвърлило вземането на ищеца по делото. Ответникът бил уведомен
за извършените цесии на 25.04.2015г. и поканен да плати, но плащане не
последвало. По подадено от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по
гр.д.№77930/2015г. по описа на СРС, 71 състав. Ответникът подал в срок
възражение по чл.414 ГПК.
В подадения в
срок отговор на исковата молба ответникът „Д.“ЕООД оспорва иска. Твърди, че не
е сключвал договор за покупко- продажба на трактор „Кубота М90“ с „А.“ЕООД, не е подписвал фактура и приемо- предавателен протокол за получаване на такъв
трактор и няма регистриран такъв. Твърди също така, че не е уведомен за
извършените цесии.
Представената по делото фактура №**********/08.03.2011г.
е с предмет трактор „Кубота М90“ с цена 24000 лева с
ДДС, доставчик е „А.“ЕООД, а получател на стоката- ответникът „Д.“ЕООД.
С представения по
делото договор за цесия от 07.10.2014г. „А.“ЕООД прехвърля на „М.“ЕООД вземания
в общ размер 908941,21 лева, описани в приложение №1 към договора за сумата от
500000 лева. В приложение №1, на стр.14, ред 16 е описано вземане от ответника
по процесната фактура за сумата от 24000 лева.
С представения по делото договор за цесия от 12.11.2014г.
„М.“ЕООД прехвърля на ищеца „С.Б.”ЕООД вземания в общ размер 908941,21 лева,
описани в приложение №1 към договора за сумата от 500000 лева. В приложение №1,
на стр.8, ред 24 е описано вземане от ответника по процесната
фактура за сумата от 24000 лева.
С представеното
по делото уведомление от 20.04.2015г. изпратено по Телепоща,
пълномощник на „А.“ЕООД и „М.“ЕООД е
уведомил ответника, че по силата на горепосочените договори за цесия вземането
на „А.“ЕООД по процесната фактура е прехвърлено
последователно на „М.“ЕООД и на ищеца. От представеното по делото известие за
доставяне е видно, че уведомлението е връчено на ответника на 25.04.2015г.
От заключението
на изслушаната в първоинстанционното производство ССЕ
се установява, че вземането на ищеца по процесната
фактура е осчетоводено в счетоводство на ответника. В оборотната ведомост на
ответника за 2012г. такъв актив не е включен. В аналитичния регистър на
ответника за сметка 401/3 на „А.“ЕООД за 2011г. крайното салдо е кредитно и
възлиза на 24000 лева. След прехвърлянето на трактора от стока в актив по
сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване“ салдото е дебитно, т.е. няма
извършено плащане.
Видно от
представеното по делото писмо от ТД на НАП- София, ответникът е включил в
дневника си за покупки и справка- декларация по ЗДДС за м.03.2011г. процесната фактура, като няма данни да му е отказан данъчен
кредит по тази фактура.
При така
очертаната от гореописаните доказателства фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
За да бъде уважен
предявеният иск ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи валидността на договора за покупко- продажба
между „А.“ЕООД и ответника, както и на последвалите две цесии. От представената
по делото фактура, заключението на ССЕ и писмо от ТД на НАП- София безспорно се
установява сключването на договор за покупко-
продажба между „А.“ЕООД и ответника. Възраженията на ответника, направени с
отговора на исковата молба, се опровергават от същите доказателства. Доколкото
сделката е търговка по смисъла на ТЗ, съгласно разпоредбата на чл.319 от ТЗ когато
не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска
предаването ѝ в разумен срок. Липсват данни купувачът да е поискал от
продавача да му предаде стоката, предмет на процесния
договор за покупко продажба, като срок за предаване
не е уговорен, следователно продавачът в случая не е в забава. Установяват се
също така и твърдяните прехвърляния на вземането на
продавача за цената по договора за покупко- продажба.
Противно на посоченото в обжалваното решение, в приложенията към двата договора
за цесия е включено вземането на „А.“ЕООД, съответно- на „М.“ЕООД за цената на процесния трактор. Прехвърлянето е съобщено на длъжника на
25.04.2015г. с представеното по делото уведомление, съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.2 ЗЗД. Следователно налице е вземане на ищеца срещу ответника в
посочения в исковата молба и издадената заповед за изпълнение размер.
В съответствие с
изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което искът да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса в размер на 480 лв. и депозит за ССЕ в размер на 150 лева, както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 480 лв. и сумата от 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, доколкото минималното такова е 1250 лева, ищецът е бил
представляван от адвокат и в двете съдебни инстанции и за първоинстанционното
производство адвокатско възнаграждение не е присъждано.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение №4/2013 год.
по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо с оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски в
заповедното производство по гр.д.№77930/2015г. по описа на СРС, 71 състав, за
държавна такса в размер на 480 лв.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №197961 от 21.08.2017 год., постановено по
гр.дело №26815/2016год. по описа на СРС, ГО, 71 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал. 1 ГПК от „С.Б.”ЕООД
с ЕИК******** срещу „Д.“ЕООД с ЕИК******** иск
с правно основание чл.327 ТЗ вр.чл.99 ЗЗД, че ответникът
„Д.“ЕООД с ЕИК******** дължи на ищеца „С.Б.”ЕООД с ЕИК******** сумата от 24000
лева- незаплатена цена по договор за покупко-
продажба на трактор „Кубота М90“, сключен с „А.“ЕООД
по фактура №**********/08.03.2011г., което вземане е прехвърлено на ищеца с
последователни договори за цесия от 07.10.2014г. между „А.“ЕООД и „М.“ЕОД и от
12.11.2014г. между „М.“ЕООД и ищеца и за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по гр.д.№77930/2015г. по описа на СРС, 71
състав.
ОСЪЖДА „Д.“ЕООД с ЕИК******** да заплати на „С.Б.”ЕООД с ЕИК********,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените разноски в първоинстанционното
и въззивното производство в общ размер на 2610лв. (две
хиляди шестстотин и десет лева), както и направените разноски в заповедното
производство по гр.д.№77930/2015г. по описа на СРС, 71 състав за държавна такса
в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева).
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/