М О Т И В И
към присъдата, постановена
на 23.08.2010 година по НДОХ №1092/2010 година от Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по
досъдебно производство №802/2010г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна срещу:
Р.С.Р.
*** за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл.198, ал.1 от НК за това, че:
на 22.04.2010г. в гр.Варна отнел чужди движими вещи - златен синджир
двойна плетка 30гр. 18 карата, златна висулка икона „Света Богородица" 8 гр.
18 карата, златен кръст с „Исус Христос" 5 гр. 18 карата, златен
„йерусалимски кръст" 2 гр. 18 карата, златна висулка с триъгълна форма с
камък „Сваровски" 2 гр. 22 карата, всички вещи на обща стойност 2437,00
лв./ две хиляди четиристотин тридесет и седем лв./ от владението на М.Г.О., с
намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, като
грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в
областта на първа предходилна кост и първи пръст на дясно стъпало, определило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период около 5-6
седмици.
В
съдебно заседание подсъдимият Р. след
запознаване с правата му по чл.371 от НПК заявява, че се признава за виновен,
признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не желае
събирането на нови доказателства и в последната си дума изразява съжаление за
стореното.
Прокурорът
поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по безспорен начин. Предлага
определяне на наказание при условията на съкратено съдебно следствие - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което да бъде отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Пострадалата от
деянието св.О. предяви и бе приет за съвместно разглеждане граждански иск за
причинени имуществени и неимуществени щети съответно за сумите от 2312/две
хиляди триста и дванадесет/лева и 3000/три хиляди/лева. Същата бе конституирана
като граждански ищец представляван в процеса от адв.Цекова от ВАК.
По същество
гражданския ищец моли за уважаване на претенциите в пълен размер.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адвокат Д. от ВАК моли да бъде наложено наказание при
приложение разпоредбата на чл.55 от НК, като моли съдът да стори преценка дали не
се касае за липса на умисъл по отношение на причинената телесна повреда.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.04.2010г. около 16,30 часа пострадалата
М.О. вървяла в посока кооперативния пазар в гр.Варна, пресякла
бул.„Вл.Варненчик" през парапетите между двете платна за движение, като се
промушила в образувал се отвор и се насочила към ул.„Д-р Пискюлиев". Св.О.
се движила все още по булеварда, изминала около десетина крачки от мястото,
където пресякла, когато забелязала, че срещу нея върви непознат за нея младеж -
подсъдимия Р., който целенасочено се блъснал в нея, хванал и дръпнал златния й
синджир от 30гр. с двойна оплетка, на който имало златна висулка икона „Св.
Богородица" – 8 гр., златен кръст с „Исус Христос" - 5 гр., златен
„йерусалимски кръст" - 2 гр. и златна висулка с триъгълна форма с камък „Сваровски"
- 2 гр. При издърпването на синджира Р. завъртял със сила св.О. и я бутнал,
като тя паднала на плочките по лице, при което си натъртила дланите и получила
видно от заключението на назначената СМЕ счупване в областта на главичката на първа
предходилна кост на дясното стъпало, вътреставно счупване на първи пръст на
същото ходило, травматични отоци, кръвонасядания по брадата, лявата ръка,
дясното коляно, ожулване на дясното коляно.
Счупването в областта на първа предходилна кост и първи пръст на
дясното стъпало определило трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за
период от 5-6 седмици - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Останалите травматични увреждания обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Св.О. успяла да се надигне и започнала да вика да хванат крадеца, но подс.Р.
успял да избяга като свил по ул. „Ангел Кънчев". Случайни минувачи
помогнали на св.О. да стане, която сигнализирала полицията за случилото се.
Било образувано досъдебно производство, при разследването, по което, подс.Р.
бил разпознат от св.О., а с протокол от 03.05.2010г. /л.37/. Подсъдимият
доброволно предал на полицейските служители една от висулките на синджира,
подробно описани в протокола, която срещу разписка /л.38/ била върната на пострадалата.
Видно от заключението на СОЕ общата стойност на отнетото имущество е
2437 лв. като върнатата вещ е на стойност 125лв.
Видно от заключението на СПЕ, подс.Р. страда от синдром на зависимост от
хероин. Към момента на извършване на деянието на 22.04.2010г. той е бил в
състояние да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият може да носи наказателна отговорност. Психичното му състояние
позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава
достоверни показания за тях. Р. може да участва пълноценно в наказателното
производство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия депозирани при условията
на чл.371, т.2 от НПК, св. показания,
СОЕ, протокол за доброволно предаване, разписка, св. за съдимост, Медицинска експертиза за пострадалата,
СПЕ по отношение на подсъдимия и др. прочетени и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Същите са
последователни, непротиворечиви и се кредитират безусловно от съда.
При така възприетата фактическа обстановка,
като прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът
достигна до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.199,
ал.1, т.3 пр.2 вр. чл.198, ал.1 от НК, за това, че на 22.04.2010г. в гр.Варна
отнел чужди движими вещи - златен синджир двойна плетка 30гр. 18 карата, златна
висулка икона „Света Богородица" 8 гр. 18 карата, златен кръст с „Исус
Христос" 5 гр. 18 карата, златен „йерусалимски кръст" 2 гр. 18
карата, златна висулка с триъгълна форма с камък „Сваровски"2 гр. 22
карата, всички вещи на обща стойност 2437,00 лв./ две хиляди четиристотин
тридесет и седем лв./ от владението на М.Г.О., с намерение противозаконно да ги
присвои като употребил за това сила, като грабежът е придружен със средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на първа предходилна кост
и първи пръст на дясно стъпало, определило трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за период около 5-6 седмици.
Субект на престъпленията е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо
лице.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия
е съзнавал обществено опасния характер на извършеното и е предвиждал обществено
опасните му последици.
За квалификацията на деянието по чл.199, ал.1, т.3 пр.2 от НК съдът
съобрази следното.
Доводите на защитата по отношение липса на умисъл за причиняване на
конкретното телесно увреждане, което се явява квалифициращ елемент на състава
са несъстоятелни. Безспорни по делото е установена причинно-следствената връзка
между употребената сила от страна на подсъдимия за отнемане на инкриминираните
вещи и настъпилото телесно увреждане. Именно издърпването на двойно уплетения
златен синджир със завъртане е причинило падането а от там и телесните
увреждания. Използвания от подсъдимия способ предполага вредните последици,
които той е предвиждал и се е отнесъл безразлично към тях в изпълнение на
крайната цел.
При определяне
на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът като съобрази, че е в
условията на съкратено съдебно следствие, намери, че е налице хипотезата на
чл.58а, ал.4 от НК, доколкото по отношение на дееца са налице и условията за
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК – многобройни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, а именно:
Същия прави
пълни самопризнания още в хода на досъдебното производство, като макар и
незначително възстановява щетите от посегателството, в млада възраст, изразява
искрено съжаление и разкаяние за случилото се и желание с труд да компенсира и
заплати определения размер на обезщетението от съда, както и се е подложил на
лечение и от четири месеца не употребява наркотични вещества.
Въз основа на
изложеното съдебния състав счете, че следва да даде шанс на подсъдимия без да
го отделя от обществото да преосмисли поведението си и да го промени в насока
съобразяване с приетите порядки. За горното би способствал и един
по-продължителен изпитателен срок който да гарантира трайната промяна у
подсъдимия.
При тези доводи
съдът наложи на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,
изтърпяването на което отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК и по- конкретно на индивидуалната превенция, като на
подсъдимия се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да съобразява
поведението си с установените законови правила в РБ.
Като призна
подсъдимия за виновен по възведеното обвинение съдът уважи изцяло и предявения
иск за причинени имуществен вреди в резултат на деянието.
По отношение на
иска за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на телесните увреди,
ВОС намери за справедлив размер на обезщетени от 2000/две хиляди/лева, като
отхвърли иска до предявения размер от 3000/три хиляди/лева. При определяне на
обезщетението в този размер съдът взе предвид от една страна периода от
пет-шест седмици на трайното затруднение в движението на пострадалата, а от
друга и обстоятелството, че за да получи последната обезщетение същото следва
да е в реалните възможности на подсъдимия. Същия за момента е безработен и
годен за ниско квалифициран труд, което предполага невъзможност за заплащане на
обезщетение в по-големи размери.
ВОС осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иска,
като и разноските по делото
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :