Решение по дело №6345/2019 на Районен съд - Стара Загора

                      Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№               02.09.2020г.         Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 27 юли                            2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                          

                                  Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 6345, по описа за 2019 година.

 

 

 Предявен е иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

 Ищцата Д.А.Н.  твърди в исковата си молба, че на 10.02.2019 г. закупила годишна електронна винетка за лек автомобил с регистрационен № СТ 6635 ВВ от бензиностанция на ОМВ България, която била със срок на валидност от 10.02.2019 г. до 09.02.2020 г. Поради това, че вече не се залепвали стикери на стъклото на автомобила, ищцата забравила, че е закупила годишна винетка за автомобила и на 04.03.2019 г. от бензиностанция на Лукойл отново, повторно закупила годишна електронна винетка за лек автомобил с регистрационен N СТ 6635 ВВ, със срок на валидност от 04.03.2019 г. до 03.03.2020 г. Въпреки, че вече имала регистрирана електронна винетка, системата на ответника допуснала ново заплащане на винетка за същия автомобил. След като осъзнала грешката си да закупува два пъти електронна винетка за един и същ автомобил, с изрична молба ищцата отправила покана до ответника, втората закупена от нея винетка да бъде анулирана и заплатената сума да й бъде върната. С писмо изх. № НТУ/94-00-1698/06.06.2019 г. директора на НТУ отказал връщане на заплатената сума за закупуването на втората елекронна винетка, като заявили, че системата им не позволявала корекция по възстановяване на сумата за втората закупена винетка.

Предвид гореизложеното моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й върне 97 лв., с която сума закупила повторно годишна електронна винетка за автомобил с регистрационен № СТ 6635 ВВ, със срок на валидност от 04.03.2019 г. до 03.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, която сума е получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска до окончателното и изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

 

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който моли съдът да уважи предявения иск. Ответникът не изпраща представител.В писмено становище поддържа доводите си, касаещи неоснователност на иска.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

По делото са представени два броя разписки за платена винетна такса, всяка на стойност 97 лв., като първата е с период на валидност 10.02.2019г. – 09.02.2020г., а втората с период на валидност 04.03.2019г. – 03.03.2020г. Не се спори, че двете винетни такси са платени от ищцата за л.а. с рег.№ СТ 6635 ВВ. Същата е подала заявление до Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което е поискала възстановяване на сумата от 97 лв., представляваща втора по ред платена винетна такса. С писмо изх. № 94 – 00 – 1698/06.06.2019г. Директорът на Национално ТОЛ Управление към А“ПИ“ уведомява ищцата, че системата не позволява извършване на корекция на въведени данни, както и възможност за деактивиране на електронната винетка.Поради това, сумата по закупената втори път електронна винетка не може да бъде върната.

 

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.

Уредбата на таксите за закупуване на винетни стикери, включително за електронните винетки се съдържа в Закона за пътищата и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, издадена по приложение на чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от горепосочената наредбата, винетните такси предоставят право на едно пътно превозно средство, попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата да ползва за определен срок платената пътна мрежа, като управление на МПС без заплатена дължима винетна такса съставлява административно нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, за което е предвидена изрична санкционна норма, съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Като вид пътна такса винетната такса законът изисква тя да бъде заплатена предварително от потребителя, за да ползва платената пътна мрежа, като обаче превозното средство и периодът на валидност се избират персонално от потребителя по негови данни съгласно нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Липсата на платена винетка при преминаване по платената пътна мрежа представлява административно нарушение за водача по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, за което е предвидена изрична санкционна норма, съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Това означава, че разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата, установяваща фикцията за липса на винетка при неправилно декларирани данни, касае само случаите, свързани с административно –наказателна отговорност на водача за нарушение по чл. 139, ал. 5 вр. с ал. 6 от ЗДвП.

В настоящия случай безспорно е установено, че ищцата е платила два пъти една и съща винетнта такса- на 10.02.2019 г. и на 04.03.2019 г., за един и същ автомобил, с частично припокриващ се период на валидност. Първата такса е с период на валидност 10.02.2019г. – 09.02.2020г., а втората с период на валидност 04.03.2019г. – 03.03.2020г. Налице е частично дублиране за периода от 04.03.2019 г. до 09.02.2020 г., тъй като системата за електронните винетки позволява плащания без съпоставка на предходните плащания и периоди.

За извършените плащания на 10.02.2019 г. и на 04.03.2019 г. ищцата е получила съответно два насрещни документа- две електронни винетки за ползване на платената пътната мрежа с горепосочените номера и срок на валидност, който срок частично се припокрива. Като вид такса винетката представлява плащане за предоставяне на услуга по искане на потребителя, изразяваща се в правото да ползва платената пътна мрежа на Р. България. Тази услуга обаче не може да бъде предоставена повече от веднъж за един и същ период и за един и същ автомобил при правилно декларирани негови данни. Това означава, че за съвпадащия по двете винетни такси период на валидност от 04.03.2019 г. до 09.02.2020 г., ответникът е получил плащане на услуга, която вече е била заплатена от ищцата за същия период и за същия автомобил. Оттук следва извода, че плащането на втората винетна такса за период, съвпадащ с периода на валидност на първата винетна такса, е недължимо, тъй като липсва законово или договорно основание за това. Налице е разместване на имуществени блага от патримониума на ищцата към този на ответника в размер на платената сума по втората винетка в рамките на периода й, припокриващ се с периода на първата винетка.

След служебно изчисление на основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че с платената от ищцата втора годишна винетна такса в размер на 97 лв., същата е обедняла със сумата, равняваща се на размера на платеното за припокриващия се с таксата по първата винетка период от 04.03.2019 г. до 09.02.2020 г., в размер на 88.92 лв., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата. За останалите дни, извън съвпадащия период по двете винетки,  след служебно изчисление, съдът намира, че платената такса възлиза в размер на 8.08 лв. и заплащането й не подлежи на връщане, тъй като този период е извън дублиращия се с първата винетка срок.

Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че платената от ищцата в полза на ответника, на 04.03.2019г., втора по ред сума за винетна такса за лек автомобил с рег. № СТ6635 ВВ, до размера от 88.92 лв. представляваща винетна такса за периода 04.03.2019г. – 09.02.2020г. е платена без основание, поради което подлежи на връщане от ответника. До този размер предявения с правно осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД иск се явява основателен и следва да бъде уважен в тази част, като за сумата над 88.92 лв. до претендираните 97 лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 1 в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска – сумата от 320.85 лв./съобразно приложения списък на разноски/.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, което възлиза на 8.33 лв./при определен размер от 100 лв. за юриск. възнаграждение/.

 

Водим от горното, съдът

 

                    Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Македония" № 3, представлявана от Председателя на УС - Георги Терзийски, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Н., ЕГН **********,***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от 88.92 лв. - главница, представлява недължимо платена на 04.03.2019г. винетна такса за периода 04.03.2019г. – 09.02.2020г., за лек автомобил с рег. № СТ6635ВВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 09.10.2019г., до окончателното й изплащане, както сумата от 320.85 лв., представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над  88.92 лв. до претендираните 97 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.А.Н., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Македония" № 3, представлявана от Председателя на УС - Георги Терзийски, сумата от 8.33 лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                        

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: