№…………………………..
2021 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 21.04.2021 г., при участието на секретар Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело № 2140/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.А.Г. ***,
ЕГН **********, срещу принудителна административна мярка /ПАМ/ – преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач на автомобил „Хонда“ с рег. ***, приложена на
14.09.2020 г. в гр. Варна от инспектор „Репатриране на МПС“ при Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на приложената ПАМ по съображения, че мястото, на което е
бил паркиран автомобилът, не е обозначено с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване; МПС е било паркирано след линия,
указваща „синя зона“, паркирането в което е било разрешено; автомобилът не е
бил паркиран по начин да създава
опасност за останалите участници в движението. Въз основа на изложеното е
формиран петитум с искане за отмяна на наложената ПАМ.
В съдебно заседание
жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и твърди, че притежава талон
за паркиране на места, обозначени за инвалиди.
Претендира присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък.
Ответникът – инспектор
„Репатриране на МПС“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ –
Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Посочва, че репатрирането е извършено на основание чл. 171, т. 5, буква „б“ от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ от компетентни служители на Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, като ПАМ е наложена с
фактически действия, за които съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП не се изисква
издаване на мотивирана заповед.
Съдът, като анализира събраните
по делото доказателствата и съобрази
доводите на страните с относимата правна уредба, след съвкупната им преценка,
приема следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна и в рамките на
законоустановения срок поради което е допустима.
Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА
По фактите:
Според съдържанието на Констативен
протокол № 044631,/14.09.2020 г., на същата дата около 14:30 часа, в гр. Варна,
на ул. „Тича“ в кръстовището с ул. „Кн. Батенберг“, е паркиран автомобил марка
„Хонда“, кафяв, с рег. ***, по начин, който създава опасност за останалите
участници в движението. Автомобилът е репатриран от съставилия протокола
инспектор „Репатриране на МПС“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и
синя зона“ – Варна Д.В.Р..
Протоколът е бланков документ,
представлява формуляр, който съдържа следния печатен текст: „Автомобилът е
репатриран на основание чл. 171, ал. 1 т. 5, б. „А“ и „Б“ от Закона за
движението по пътищата, във връзка със Заповед № 4957/26.11.2019 г. на Кмета на
Община Варна“.
Към преписката са приложени 6 броя снимки, от които се установяват номерът и
марката на автомобила, както и местоположението му върху пътното платно в
момента на неговото репатриране.
Относно компетентността на
органа:
Съгласно Заповед № 4957/26.11.2019 г., приложена по
делото, Кметът на Община Варна е
оправомощил длъжностни лица от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ – Варна, възлагайки им изчерпателно изброени функции по ЗДвП, сред които са и тези по чл. 168, ал. 1 и чл. 171,
т. 5, подробно са регламентирани и задълженията им. Сред оправомощените
лица е и Д.В.Р. – инспектор „Репатриране“, осъществил репатрирането,
респективно наложил предвидената в
цитираната по-горе правна норма ПАМ. Видно от представените по делото
Трудов договор № 259/12.10.2018 г. и длъжностна характеристика на длъжността:
Инспектор „Репатриране на МПС“ в Отдел „Репатриране на МПС“ към Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, служебните задължения на
Радушев включват и осъществяване на
контрол в изпълнение на Инструкцията за работа на дейност „репатриране на
излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“ по прилагане на раздел V от Наредбата за организация на движението на територията
на Община Варна.
Горното обосновава извод за
наличие на компетентност у административния орган, наложил процесната ПАМ.
По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП законодателят
е изключил задължителната писмена форма за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП, като прилагането й
по същество представлява властническо волеизявление на административния орган,
осъществено чрез действие – фактическо преместване.
В жалбата не се твърдят и при
извършената от съда, на основание чл. 168 от АПК, служебна проверка не се
установяват допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
самостоятелни отменителни основания. Спазени са изискванията на чл. 5 от
Инструкция за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба /ИУ/
МПС и неправилно паркирани“, утвърдена със заповед № 4957/26.11.2018 г. на
Кмета на Община Варна /Инструкцията/. За извършеното репатриране е съставен коментирания
по-горе констативен протокол, съдържащ предвидените в чл. 5, ал. 1 от
Инструкцията реквизити, а именно: датата и часът на репатрирането, марката,
цветът и регистрационния номер на неправилно паркираното ППС, неговото
местонахождение и основанието за преместването му, както и щетите по
автомобила. Видно от приложените по делото декларация за получаване на
автомобила и фискален бон за заплащане на сумата от 45 лева за репатрирането на
автомобила и 3 лева такса за отговорно пазене на паркинг, репатрираното МПС е
извозено на предвидения в чл. 5, ал. 5 от Инструкцията паркинг.
По правото:
В чл. 171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП
са уредени три отделни хипотези за прилагането на ПАМ „преместване на ППС без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, свързани с
наличието на различни материалноправни предпоставки, обуславящи прилагането на
мярката, а именно: 1/ при паркиране на ППС в нарушение на правилата за движение
и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудителното преместване на ППС; 2/ когато ППС създава опасност за другите
участници в движението и 3/ когато ППС прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Установените по делото факти,
както и изрично записаното в съставения по време на репатрирането Констативен
протокол № 044631/14.09.2020 г., безсъмнено сочат, че в конкретния случай ПАМ е
приложена при наличие на хипотезите на чл. 171, т. 5, буква „б“, предложение второ
от ЗДвП – паркирано в зоната на кръстовище МПС, което създава опасност за другите участници в движението. За да е
обосновано прилагането на процесната ПАМ, следва да е установено кумулативно
наличие на изискуемите от нормата материалноправни предпоставки. Тежестта за
тяхното установяване е възложена от законодателя на компетентния административен орган, наложил ПАМ.
Във връзка с разпределението на
доказателствената тежест, с протоколно определение от открито съдебно
заседание, проведено на 18.11. 2020 година, съдът я възложи на ответника, като
даде изрични указания в тази насока. Ответникът не се справи с това си
процесуално задължение.
Видно от съставения Констативен
протокол № 044631/14.09.2020 г. процесната ПАМ е наложена за това, че Г. е
паркирал автомобила си на кръстовище. Така описаното деяние осъществява
фактическия състав на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, според която правна норма престоят
и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.
Нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП обаче е отделен състав на административно
нарушение, който съгласно чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП се санкционира с глоба,
както е и сторено в процесния случай видно от приложения по делото фиш.
За прилагането на ПАМ по реда на чл.
171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП обаче, е необходимо по категоричен начин да се установи,
че неправилно паркираното МПС пречи на
преминаването или създава опасност за другите участници в движението, каквито
според дадената в § 6 т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП легална
дефиниция на това понятие са всички лица, които
се намират на пътя и със своето действие или бездействие оказват влияние на
движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата,
работещи на пътя.
Деянието, осъществяващо
фактическия състав на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, би съставлявало основание за
налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, буква „б“, когато е доказано
безсъмнено, че така паркираното МПС създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
В разглеждания случай от
оскъдните доказателства, събрани от АО не се установява по категоричен начин,
че неправилно паркираното от оспорващия МПС,
за което същият е санкциониран по друг ред, да е създавал опасност за
останалите участници в движението, които
се намират на пътя. Видно от снимковия материал такива, намиращи се на пътя към
момента на налагане на ПАМ няма.
Процесното МПС е разположено от
страната на пътното платно, предвидена за паркиране на автомобили, по начин, за
който не може да се приеме, че създава затруднения за преминаването на други
участници в движението. Макар да е позициониран в близост до кръстовището,
автомобилът на жалбоподателя не навлиза в него, налично е достатъчно
пространство за преминаване, поради което нито се ограничава видимостта, нито
се създава пречка за свободното и безопасно придвижване на другите участници в
движението.
Отбелязването в констативния
протокол единствено, че паркиран по този начин автомобилът създава опасност за
останалите участници в движението, без да е посочено в какво именно се изразява
опасността, не може да обоснове извод за наличие на предпоставките за прилагане
на ПАМ по чл. 171, т. 5, буква „б“, предложение второ от ЗДвП. Преценката относно
осъществяването на фактическия състав за прилагане на ПАМ следва се извършва
във всеки отделен случай съобразно конкретните факти и обстоятелства. Констатираното
неправилно паркиране, при липсата доказана
от АО по несъмнен начин съществуваща реална опасност за други участници в
движението, не може самостоятелно да обоснове прилагане на ПАМ репатриране на
МПС.
Анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че в случая не са налице втората и
третата хипотеза на чл. 171, ал. 5, б. "б" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно когато
паркираното пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
Горният извод не се разколебава и
от заключението на вещото лице по проведената съдебно
автотехническа експертиза, в което подробно са описани поставените в процесния
пътен участък пътни знаци и налична пътна маркировка съобразно генералния план
за организация на движението в участъка от пътя, където е бил паркиран
автомобилът на оспорващия..
Съдът не кредитира експертното заключение
в частта, в която вещото лице заявява, че самият фактът на паркиране на
автомобила на кръстовище предопределя създаването на опасност и невъзможност за
преминаването на другите участници в движението. Предпоставките за създаване
на опасности или пречки за преминаване на другите участници в движението,
намиращи се на пътя винаги представляват конкретни обстоятелства от
действителността, като наличието им както се каза следва да бъде доказано към
конкретния момент за всеки конкретен
случай.
Само неправилно
паркиране не презумира наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, буква „б“,
предложение второ и трето от ЗДвП.
Не на
последно място следва да се отбележи, че
според снимковия материал, а и според
заключението на вещото лице, процесното МПС е паркирано от неговия водач по
начин, поставящ задната половина на автомобила върху паркомясто, предназначено
на инвалиди, маркирано като такова, а предната половина - върху терен, маркиран с хоризонтална
маркировка, забраняваща паркирането. В нормата на чл. 65, т. 5 от ППЗДвП е регламентирана пътна маркировка
"Начупена линия" - М14, която очертава площ, забранена за паркиране
на пътни превозни средства. Паркирането върху такава маркировка обаче само по
себе не изпълнява предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП,
не обосновава и извод за
задължително възникване на опасност или пречка за останалите участници в
движението.
Оспорващият
представи по делото заверено за вярност копие на карта за паркиране на хора с
увреждания, валидна 31.12.2022 г., въз основа на която притежава правото да
паркира на паркоместа, предназначени за МПС, управлявани от инвалиди.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната ПАМ е наложена в
противоречие с материалноправните разпоредби – основание за оспорване по чл.
146, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този
изход на правния спор, предвид
направеното своевременно искане и съобразно представения списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за извършването им, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 650 лева, в т.ч. 250 лева – заплатен депозит за вещо лице,
и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които ответната страна следва
да бъде осъдена да му заплати.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на Г.А.Г.
***, ЕГН **********, принудителна административна мярка – преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач на автомобил „Хонда“ с рег. ***, приложена на
14.09.2020 г. в гр. Варна от инспектор „Репатриране на МПС“ при Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона“ – Варна да заплати в полза на Г.А.Г. ***, ЕГН **********
сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представлява разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА