РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Девня , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100216 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба от ДСП – Вълчи
дол с правно основание чл. 28 от ЗЗДт за вземане на мярка за закрила по чл. 4
т.2 от ЗЗДт – настаняване в семейство на близки и роднини за децата С. М.
С., ЕГН ********** и Б. М. С., ЕГН ********** за срок от четири години.
В молбата се излага, че е със Заповед № ЗД-Д-В-ВД- 001/18.01.2021
г. и № ЗД/Д-В-ВД-002/18.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Вълчи дол спрямо двете деца е постановена по
административен ред спешна мярка за закрила настаняване в семейството на
своята баба по майчина линия – С. А. И., тъй като майката на децата без
основателна причина ги е изоставила и трайно не полага грижи за тях, рядко
ги посещава, а в удостоверенията за раждане на децата не фигурира втори
родител - баща. Сочи се, че децата се отглеждат от своите баба и дядо от 2010
г., като след смъртта на дядото са пренастанени в семейството на тяхната
баба. Предвид изтичане срока на настаняването и незаинтересоваността на
майката да се грижи за децата, същите са поставени в риск, което налага
предприемането на мярка за закрила спрямо тях, а именно пренастаняване в
семейството на тяхната баба по майчина линия. Вносителят твърди, че през
целия период на настаняването майката се е завръщала няколко пъти в
България и не е заявила желание за реинтегриране на децата в семейството й,
нито са отчетени възможности за това. По данни на г-жа И. тя престоява за
кратко и отново напуска семейството си и заминава без да съобщи къде.
Излага, че в настоящия момент децата продължават да се отглеждат от своята
1
баба по майчина линия, където им е осигурена сигурна семейна среда, в която
получават нужното индивидуално внимание и емоционална топлина. Твърди
че, г-жа И. изразява готовност и желание да отглежда децата и за в бъдеще,
като хигиенно-битовите условия в дома са много добри и подходящи за това,
поради което и сезира съда с искане за настаняване на детето в соченото
приемно семейство за визирания в молбата срок.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” –
Вълчи дол, чрез редовно упълномощен представител поддържат молбата си.
Назначеният особен представител на децата изразява становище за
допустимост и основателност на молбата, като счита, че исканата мярка за
закрила удовлетворява напълно интереса на децата.
Заинтересованата страна – С. А. И. изразява желанието си да
продължи да полага грижи за двете си внучета.
Родителят на децата – М. С. И., редовно призована, не се явява в
открито с.з.
В с. з., съгласно чл.15 ал.2 от ЗЗДт съдът изслуша двете деца, които
заявиха, че се чувстват добре при своята баба, която възприемат скато своя
майка и желаят и занапред тя да ги отглежда. Твърдят, че майка им М. се
завръща рядко от чужбина, като стои при тях няколко дни и пак заминава
внезапно. Децата нямат развита емоционална връзка с биологичния си
родител, тъй като от най – ранна детска възраст се отглеждат от своите баба и
дядо.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане №66461, детето
С. М. С. е роден на *** г. и негов единствен родител е майка му – М. С. И..
Видно от представеното удостоверение за раждане №93185, детето
Б. М. С. е роден на *** г. и негов единствен родител е майка му – М. С. И..
Съгласно Решение № 34/13.03.2014 г. на Районен съд Девня по гр.
д. № 15/2014 г. децата С. М. С., ЕГН ********** и Б. М. С., ЕГН **********,
са настанени в семейството на С. М. И., ЕГН ********** и С. А. И., ЕГН
********** – баба и дядо на децата по майчина линия, с адрес в ***, за срок
2
една година, считано от влизане в сила на решението. Съдебното решение е
влязло в сила на 02.04.2015 г.
Последващо – С Решение №122/20.07.2015 г., постановено по гр.
дело № 240/2015 г. по описа на РС – Девня и с Решение № 162/08.11.2017 г.,
постановено по гр. дело № 936/2017 г. по описа на Рс – Девня децата са
настанени в същото семейство – на своите баба и дядо по майчина линия за
срок съответно от две и три години.
Със Заповед Заповед № ЗД-Д-В-ВД- 001/18.01.2021 г. и № ЗД/Д-В-
ВД-002/18.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Вълчи дол е постановена по административен ред временно мярка за закрила,
кат одецата са пренастанени в семейството на своята баба, поради изтичане на
срока на съдебното решение и настъпилата смърт на техния дядо.
От представеното по делото становище за годност на ДСП – Вълчи
дол се установява, че С.И. може да се грижи за децата и да им осигури добри
условия на живот, като осъществяването на мярка за закрила по чл. 4 ал. 1 т .2
от ЗЗДт е изцяло в интерес на децата.
Представени са декларации по чл. 27 ал. 3 изр. 2 от ЗЗДт от С.И., с
които декларира, че е съгласна да се грижи за своите внуци.
Видно от представените с исковата молба социални доклади,
изготвени от социален работник в Отдел „Закрила на детето” към Дирекция
„Социално подпомагане” - Вълчи дол, основните грижи за децата С. и Б.
продължават да се полагат от тяхната баба по майчина линия, която от
смъртта на своя съпруг през 2018 г. е продължила да се грижи сама за децата
с помощта на своята по – малка дъщеря – леля на децата. Сочи се, че
потребностите на децата от храна, облекло и подслон са задоволени. Излага
се, че майката е изоставила децата, когато са били много малки, почти не
поддържа връзка с тях, когато се връща в семейството децата не общуват с
нея пълноценно, няма необходимия родителски капацитет и не проявява
грижи за децата. Сочи се, че не са установени условия и възможност за
реинтеграция в биологичното семейство. Сочи се още, че за децата е
осигурена семейна среда, в която има изградени добри взаимоотношения,
получават нужното индивидуално внимание и емоционална топлина, има
изградена силна емоционална връзка между бабата и децата. Семейството
обитава собствена къща, разположена в близост до центъра на града.
Жилището е обзаведено с мебели, електрифицирано и водоснабдено и
3
задоволяващо нуждите на двете деца. Основните потребности на децата от
храна , подходящо облекло, образователни потребности и сигурна семейна
среда са задоволени на нужното равнище. И двете деца се намират в добро
здравословно състояние, като редовно са водени на профилактични прегледи
и са извършени всички планови имунизации по имунизационния календар на
РБ. По отношения на психичното здраве соц. работници са констатирали
адекватно поведение и реакции в нормата, отговаряща напълно на
възрастовите специфики. С. и Б. реагират адекватно в дадена ситуация и
разбират значението на предметите от заобикалящата действителност. И
двете деца се хранят редовно и здравословно, имат изграден навик да се
обслужват с прибори за хранене. Личната им хигиена е на добро ниво. Децата
не са социално изолирани, общуват със свои връстници и проявяват
приятелско отношение към тях. Свободното им време е добре запълнено.
През периода на настаняването майката на децата на няколко пъти се е
завръщала в страната. Същата не поддържа добри отношения с роднивните
си, поради което дори и когато е в Република България рядко се задържа при
тях. Излага се становище, че семейството на С.И. притежава нужния
капацитет и успява да се справя на добро ниво.
За да се произнесе по искането за настаняване на децата в
съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
В чл. 25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено настаняване на
детето извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от
изчерпателно изброените основания. Предвид събраните доказателства, съдът
намира, че по отношение на децата С.С. и Б.С. е налице основанието по чл. 25
т. 2 от ЗЗДт, а именно – единственият родител на децата без основателна
причина трайно не полага грижи за същите.
Съгласно чл. 28 ал. 4 изр.2 от ЗЗДт при настаняване на деца извън
семейството, съдът е длъжен да следва поредността по чл. 26 ал.1 от ЗЗДт,
освен когато това не е в интерес на детето. Първа по ред в тази норма е
мярката „настаняване на дете в семейство на близки или роднини”, т.е. при
равни условия тя следва да бъде предпочетена пред другите мерки, свързани с
настаняването на детето извън семейството му.
Така е и в настоящия случай, тъй като фактически децата живеят в
4
семейството на своята баба от най – ранна детска възраст, която и
понастоящем задоволява всички техни потребности. Касае се за едно
фактическо положение, чието юридическо закрепване, чрез отглеждане на
децата в семейна среда, безспорно е в интерес на последните. Предложения
срок за настаняване е съобразен с навършването на пълнолетие от по –
голямото от двете деца, с оглед предотвратяване на последващото им поредно
явяване и изслушване пред съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ал.1 от ЗЗДт, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА децата С. М. С., ЕГН: ********** и Б. М. С., ЕГН:
********** в семейството на роднини - С. А. И., ЕГН **********, баба на
децата по майчина линия, с адрес: ***, за срок от четири години, считано от
влизане в сила на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.
28 ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Варна в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5