№ 263
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Г. Г. С.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604824 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СРП и по жалба на повереника
на частния обвинител ТР. Б. АС. срещу присъда от 19.01.2021 г. на СРС, НО,
134-ти състав по НОХД № 8720/2018 г., с която подс. Т. ВЛ. Т. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В протеста и допълнението към него, както и във въззивната жалба на
повереника на частния обвинител се излагат съображения, че постановената
от първата инстанция присъда не е съобразена със събраните по делото
доказателства, от които се установявало, че подсъдимият е извършил
вмененото му престъпно деяние. Предлага се присъдата на районния съд да
бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде
1
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на СГП
подържа протеста и счита, че събраните по делото доказателства по
категоричен и несъмнен начин установяват, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е обвинен. Поддържа и направеното в протеста
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
осъдителна такава.
Повереникът на частния обвинител Т.А. също поддържа въззивната си
жалба срещу оправдателната присъда на районния съд и изложените в
жалбата и в допълнението към нея доводи за неправилност на присъдата.
Пледира атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена осъдителна въззивна присъда, с която на подсъдимия бъде
наложено справедливо наказание.
Частният обвинител Т.А. поддържа изложените от своя повереник
доводи и искане.
Защитниците на подс. Т.Т. оспорват протеста и въззивната жалба на
повереника на частния обвинител. Поддържат, че присъдата на
първоинстанционния съд напълно съответства на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, които по категоричен начин
установявали, че подсъдимият не е извършил вмененото му престъпление.
Считат, че при постановяването на първоинстанционната присъда не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и пледират тя да
бъде потвърдена.
Подс. Т.Т. моли да бъде потвърдена присъдата на районния съд, с която
е оправдан по повдигнатото му обвинение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
2
За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Свид. Е.К., вписана с УИН **********, била личен лекар и изпълнявала
служебните си задължения в Здравна служба „Филиповци“, филиал на XII
ДКЦ, намиращ се в кв. Филиповци. За да подпомага дейността й в кабинета
била назначена и свид. К.К.В. — медицинска сестра.
Към 14.06.2017 г. свид. К. била личен лекар на частния обвинител Т.А.,
на свид. Б.Б., на свид. Д.А. - Т.а, на подс. Т.Т. и малолетното им дете В. Т..
На 14.06.2017 г., във връзка с извършване на профилактичен преглед и
извършване на имунизация на малолетното им дете В. Т., свид. Д.А. - Т.а и
подс. Т.Т. посетили кабинета на свид. К..
По същото време в здравната служба, пред кабинета на свид. К. се
намирали и частният обвинител Т.А. и свид. Б.Б..
В неустановен по делото час, около 12:00 часа, свид. А. - Т.а, подс. Т. и
малолетното им дете влезли в кабинета за извършване на необходимите
манипулации. В кабинета били свид. К. и свид. В.. Поради климатичните
условия, а именно топлото време, вратата на кабинета била отворена, за да се
охлажда помещението. Частният обвинител А. и свид. Б. стояли пред
отворената врата на кабинета и изчаквали реда си. Докато изчаквали, двамата
периодично ставали и сядали отново на пейката.
По време на имунизацията, малолетния В. Т. се разстроил и започнал да
се противи на манипулацията, като започнал да вика и да буйства, което
наложило неговите родители да предприемат действия да го успокоят, за да
бъде извършена имунизацията.
Виждайки случващото се през отворената врата, частният обвинител А.
се изсмял, което афектирало още повече вече изпитващия раздразнение подс.
Т., който се насочил към вратата и я затръшнал с думите „Да ви еба майката
циганска“, като репликата му била чута от частния обвинител А., свид. Б.,
свид. К. и свид. В..
След като манипулацията приключила, подс. Т., свид. А. - Т.а и
малолетното им дете се насочили да напуснат кабинета, като при излизането
им, между частния обвинител А. и подс. Т. започнал словесен конфликт, тъй
3
като А. започнал да отправя нецензурни реплики към подсъдимия.
Виждайки, че конфликтът ескалира, подс. Т. казал на свид. А. - Т.а да
напусне здравната служба, като изведе малолетното им дете навън.
Чувайки случващото се пред кабинета й, свид. К. излязла отпред, като с
цел да предотврати задълбочаването на конфликта и евентуалното му
прерастване във физическа разправа застанала между подс. Т. и частния
обвинител А., което било възприето и от свид. А. — Т.а, която при
излизането си от сградата се обърнала, за да види какво се случва с нейния
съпруг.
С оглед ръста си, подс. Т. успял да се пресегне над свид. К. и нанесъл
удар с ръка в областта на главата на частния обвинител А., вследствие на
който последният залитнал и паднал, като вследствие на падането получил
изкълчване на проксималната интерфалангеална става на пети пръст на лявата
ръка и разкъсно - контузна рана на пети пръст на лявата ръка. Напускайки
сградата, подс. Т. нанесъл удар с крак в областта на корема на свид. Б..
Свид. К. видяла, че частният обвинител А. има травматични
увреждания, тъй като от пръста на лявата му ръка течала кръв и го приела в
кабинета, за да му окаже медицинска помощ, след което го насочила за
преглед в МБАЛСМ“Н.И Пирогов“ ЕАД.
Размяната на реплики пред кабинета била чута от свид. В., която по
същото време се намирала вътре. Травматичните увреждания на частния
обвинител А. същата свидетелка видяла при влизането му в кабинета за
оказване на медицинска помощ, като получила обяснение, че са причинени от
подс. Т., който му бил нанесъл удар, вследствие на който А. паднал и си
ударил ръката.
Частният обвинител А. посетил спешен травматологичен кабинет в
МБАСМ „Н.И.Пирогов“, където, след извършена ренгенография и
констатирана луксация на проксималната интерфалангеална става на пети
пръст на лявата ръка и разкъсно контузна рана на пети пръст на лявата ръка
му била поставена гипсова имобилизация. При извършения му преглед било
констатирано и охлузване на лявата подбедрица.
За случая били уведомени органите на 09 РУ-СДВР, като в хода на
проведеното разследване били проведени разпознавания на лица по
4
фотоснимки с участието на частния обвинител А. и свид. Б., в хода на които
същите посочили като извършител на деянието подс. Т..
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: показанията на свидетелите, които са възприели определени
обстоятелства от инцидента: Т.Б., Б.Б., Е.К., Д.А. – Т.а, К. В., К.К., Ц.Н.;
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, изготвени съответно по
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, заключението на
съдебно-психиатричната и психологична експертиза, както и приложените по
делото писмени доказателства.
Въззивният съд намира, че първата инстанция е събрала необходимите
за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничила
страните в осъществяването на процесуалните им права да правят относими
доказателствени искания. Районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи,
които се споделят и от настоящият въззивен съдебен състав.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за всестранно,
пълно и обективно обсъждане на доказателствените източници. В мотивите
към обжалваната присъда са обсъдени подробно доказателствените
източници, както поотделно, така и в тяхната съвкупност с останалите
доказателства.
Въззивният съдебен състав също счита, че показанията на свидетелите
Т.А. и Б.Б. относно в частите им, в които същите посочват обстоятелствата за
повода за посещението на медицинската служба в кв. „Филиповци“, за
престоя им пред кабинета на свид. К. по времето, през което подс. Т. и
неговото семейство са се намирали вътре за извършваната на малолетното им
дете имунизация, факта на изсмиването от страна на частния обвинител А. по
повод случващото се в кабинета, довело до действията на подс. Т. по
затръшване на вратата на кабинета и отправяне на псувня по отношение на
частния обвинител А. и свид. Б., което от своя страна ги провокирала при
неговото излизане от кабинета да започнат словесен конфликт с отправяне на
нецензурни реплики към него. Както е посочил обосновано
5
първоинстанционният съд, в тази им част, показанията на свидетелите Т.А. и
Б.Б. са логични, последователни и кореспондиращи помежду си.
Първоинстанционният съд обосновано не е кредитирал показанията на
частния обвинител Т.А. и на свид. Б.Б. в частта им, в която двамата описват
действия на подс. Т. по нанасяне на удар с крак на А., докато той бил седнал
на пейката находяща се вдясно от кабинета. Както районният съд е отбелязал,
налице е противоречие между показанията на двамата свидетели относно
местоположението им при нанасянето на удара, доколкото свид. А. твърди, че
при нанасяне на удара в крак и двамата са били седнали на пейката, а свид. Б.
твърди, че тя е била права, а същевременно показанията на двамата свидетели
в тази им част се опровергават от останалите събрани доказателства по
делото, каквито се явяват показанията на свидетелите К., А. — Т.а и
заключението на изготвената допълнителна СМЕ, съгласно които А. е бил
прав, когато подс. Т. му е нанесъл удар по главата, вследствие на което той е
залитнал и е паднал, което съответства и на установеното по делото в
медицинските документи охлузване в областта на лявата подбредрица.
Въззивният съдебен състав намира, че обосновано
първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свид. К. и
свид. В. показания относно обстоятелствата по развитието на ситуацията, в
рамките на която се е стигнало до действията на подс. Т. по отправяне на
нецензурни изрази към частния обвинител А. и свид. Б., наред със
затръшването на вратата на кабинета, което от своя страна провокирало
последните да отвърнат със словесен конфликт. Въззивният съд също счита,
че показанията на свид. К. по отношение на механизма на деянието се
подкрепят от показанията на свид. А. - Т.а и от заключението на
допълнително назначената в хода на съдебното следствие съдебно
медицинска експертиза.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за внимателна
проверка на обсъжданите доказателства и като е взел предвид съпружеските
отношения между свид. А. — Т.а с подс. Т., както и противоречието им с
останалите събрани по делото доказателства е отказал да кредитира
показанията й, в частите, с които се отрича подсъдимият да е затръшвал
вратата на лекарския кабинет и да е отправял нецензурни реплики към
частния обвинител А. и свид. Б..
6
Въззивният съдебен състав намира, че обосновано
първоинстанционният съд е отказал да кредитира показанията на свидетелите
К. и Н., които отричат да се е развил конфликт във вътрешността на здравната
служба, като недостоверни и противоречащи на показанията на частния
обвинител А., на свид. Б., на свид. К. и на свид. А. - Т.а.
Въззивният съдебен състав счита, че обосновано и мотивирано
първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначената в хода
на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза относно
характеристиките на причиненото на частния обвинител Т.А. увреждане. В
състава на експертизата, дала това заключение са участвали двама
специалисти по ортопедия и травматология и един специалист по образна
диагностика. Същите по последователен, мотивиран и съответстващ на
притежаваните от тях специални знания, както и на обективно установената
находка при рентгеновото заснемане на пострадалата ръка на частния
обвинител, са посочили както характера на увреждането, така и механизмът
на неговото причиняване и последиците му за здравето на частния обвинител.
Като взе предвид тясната специалност на вещите лица от състава на тази
експертиза, както и обосноваността на тяхното заключение, въззивният
съдебен състав също счита, че то следва да бъде кредитирано и да бъде
отхвърлено противоречащото му заключение на съдебномедицинската
експертиза, назначена в хода на досъдебното производство.
При така установената и от въззивната инстанция фактическа
обстановка по делото, правилни се явяват формираните от районния съд
правни изводи за това, че подс. Т.Т. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК,
за което му е повдигнато обвинение.
В съответствие с установените по делото обстоятелства
първоинстанционният съд е посочил, че по делото е останала недоказана
тезата на обвинението, че подс. Т.Т. е нанасял удари в областта на крайниците
на частния обвинител А.. Съобразно установената по делото фактическа
обстановка, подс. Т. е нанесен удар в областта на главата на А., вследствие на
който той е залитнал, паднал и ударил лявата си ръка, при което му е
нанесено увреждане на същата.
7
По делото е установено и че така причиненото на частния обвинител
Т.А. травматично увреждане не е реализирало медико-биологичния характер
на средна телесна повреда, доколкото то се е изразявало в изкълчване на
проксималната интерфалангеална става на пети пръст на лявата ръка,
изразяваща се в затруднение на функцията на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти за
период до 30 дни, а не за по-продължителен период от време, за да бъде
прието, че е обусловило трайно затруднение на движението на същия
крайник на пострадалия. Както е посочил правилно първоинстанционният
съд, причиненото травматично увреждане, вследствие на поведението на
подсъдимия е реализирало медико-биологичният характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, което се преследва по тъжба на
пострадалия. При липсата на направено искане по реда чл. 287, ал. 5 от НПК,
за първоинстанционния съд не е съществувала възможност да постанови
осъдителна присъда за това деяние, наред с оправдаването на подсъдимия по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
Като взе предвид, че в рамките на въззивната проверка не е установено
първоинстанционната присъда да е постановена при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, настоящият съдебен състав счита, че
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, СГС, ІV въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.01.2021 г. на СРС, НО, 134-ти състав
по НОХД № 8720/2018 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9