РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Смолян , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 10032/24.09.2020 г. по гр. д. № 238/2019 г.
Чепеларски районен съд приема за установено по предявен от „Банка ДСК“
ЕАД установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК против Б.К. К.
съществуване на част от вземането на банката, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 72/23.08.2019 г. по ч.
гр. д. № 149/2019 г. на РС – Чепеларе по Договор за кредит № SM 2091-
0992/05.12.2016 г., както следва: 8 749, 95 лева – незаплатена главница, ведно
със законната лихва от 22.08.2020 г. до изплащане на вземането; 371, 09 лева
– неплатена договорна лихва за периода от 10.02.2019 г. до 19.08.2019 г.; 97,
61 лева – санкционна лихва за периода от 10.03.2019 г. до 19.08.2019 г.; 1, 56
лева – мораторна лихва за периода 20.08.2019 г. до 22.08.2019 г.; 106, 68 лева
– такси по кредита; иска е отхвърлен като неоснователен в частта за главница
за горницата над 8 749, 95 лева до 9 348, 16 лева, за неплатена договорна
лихва за периода 10.02.2019 г. до 19.08.2019 г. за горницата над 371, 09 лева
до 542, 71 лева, за санкционна лихва за периода от 10.03.2019 г. до 19.08.2019
г. за горницата над 97, 61 лева до 184, 10 лева; ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски по делото в ра0змер на 121, 35 лева и разноски в
заповедното производство в размер на 232, 30 лева.
1
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищеца
„Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрк. Б. в отхвърлителната му част, с оплаквания, че е
неправилно. В жалбата се излагат доводи, че срокът по чл. 147 от ЗЗД не би
следвало да тече за всяка отделна вноска, а от момента на предсрочната
изискуемост; този срок би следвало да тече за всяка отделна вноска при
нестъпила забава и евентуална липса на предсрочна изискуемост. По
отношение отхвърляна на иска за сумата от 75, 85 лева се сочи, че се касае за
сделка между търговци и се прави позоваване на разпоредбите на чл. 294 ал. 2
и чл. 309 от ТЗ.
Във въззивната жалба на ищеца се прави искане за отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната част и в частта за разноските,
претендират се разноски пред първата инстанция в пълен размер, както и
разноски за въззивната инстанция.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ищеца
от Б.К. К., чрез пълномощник адв. Ч. В отговора се излагат доводи на първо
място за просрочие на жалбата. По същество се излагат доводи за
неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Изложени са доводи,
които могат да се обобщят като такива срещу изложеното в жалбата за
настъпила предсрочна изискуемост, поради което изискуеми стават всички
вноски, дори и тези с ненастъпил падеж, като срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД
тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а
не от падежа на всяка анюитетна вноска. Излагат се доводи за ненадлежно
връчване на обявление за предсрочна изискуемост на кредитополучателя.
Твърди се, че всички просрочени вноски до 10.06.2019 г. са погасени /тъй
като искът е предявен на 29.12.2019 г./, ведно с възнаградителни лихви и
неустойки, същите трябва да се изключат от размера на задължението; поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост следва да се изключат и
непадежиралите вноски. Сочи се в отговора, че тъй като поръчителят е
физическо лице, то разпоредбата на чл. 294 ал. 3 от ТЗ не намира приложение,
а действа забраната за анатоцизъм.
Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба на ищцовата
страна и се претендират разноски за въззивната инстанция.
Решението на РС – Чепеларе в частта, с която е уважен иска по чл.
422 от ГПК, се обжалва от ответникът Б.К. К., чрез пълномощник адв. Ч. с
оплаквания, че необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
Във въззивната жалба на ответникът се възразява срещу извода за
настъпила предсрочна изискуемост на 13.08.2019 г., като се твърди, че ЧСИ
може да връчва книжа само във връзка с образуваните пред него
изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда; твърди се, че не е
2
спазена процедурата и защото връчителят е следвало да се снабди с данни, че
длъжникът не живее на този адрес и да удостовери, че не се намира лице,
което да получисъобщението.
С оглед твърдението за ненастъпила предсрочна изискуемост се
твърди, че срокът по чл. 147 от ЗЗД тече от падежната дата на всяка вноска,
като към датата на подаване на исковата молба е изтекъл срока за дължимите
анюитетни вноски до 10.06.2019 г. включително. Твърди се, че всички
просрочени вноски до 10.06.2019 г. са погасени /тъй като искът е предявен на
29.12.2019 г./, ведно с възнаградителни лихви и неустойки, същите трябва да
се изключат от размера на задължението; поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост следва да се изключат и непадежиралите вноски.
Твърди се в жалбата на ответната страна, че установителният иск
по чл. 422 от ГПК е следвало да бъде отхвърлен поради ненастъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, на разглеждане от
първоинстанционния съд е подлежал предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск. Твърди се, че осъдителният иск е недопустим, тъй като в
исковата молба не се съдържа изрично изявления за настъпване на
предсрочна изискуемост, както и не е въведено ново основание, различно от
това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Излагат се и
твърдения за неоснователност на осъдителния иск поради погасяване на
поръчителевата отговорност, също така и поради липса в исковата молба на
твърдения, че е настъпил падеж на определени вноски.
С въззивната жалба на ответната страна се прави искане за отмяна
на решението в обжалваната част и отхвърляне като неоснователен и
недоказан на иска по чл. 422 от ГПК; ако бъде разгледан осъдителния иск да
бъде прекратено производство по същия, а ако бъде приет за допустим – да
бъде отхвърлян като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на
ответника от ищецът „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрк. Б. с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи за спазване на
процедурата по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на
кредитополучателя. Изразява се съгласие с извода на районния съд, че срокът
по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД започва да тече от връчване на уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а не от настъпване на
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С отговора се прави искане за отхвърляне на жалбата на ответната
страна като неоснователна и се претендират разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя „Банка ДСК“ ЕАД юрк.
И.Б. поддържа въззивната жалба на ищеца и оспорва тази на ответника.
3
За жалбоподателя Киряков пълномощникът му адв. Т.Ч. поддържа
въззивната жалба на ответника и оспорва тази на ищеца.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
„Банка ДСК“ ЕАД е сключила договор за кредит от 05.12.2016 г.,
по силата на който „Б.94“ ЕООД, чрез управителя Б.К. К. е получил кредит в
размер на 15 000 лева. Срокът на кредита е до 05.12.2017 г., с възможност за
продължаването му с анекси за срок до 3 години. Като обезпечение на този
договор е сключен договор за поръчителство от 05.12.2016 г., по силата на
който поръчителят – ответникът Б.К. К. се е задължил да отговаря за цялото
задължения, при условията на договора за кредит.
От представеното извлечение от кредитна сметка и от
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
кредитополучателят е изплатил месечните вноски до края на 2018 г. Вноските
с падеж на 10-то число за месеците от януари до месец август 2019 г. – 8 броя
вноски, не са издължени, поради което банката изпраща уведомления за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на кредитополучателя и на
поръчителя и на 13.08.2019 г. осчетоводява кредита като предсрочно
изискуем.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
изготвена от вещото лице Х., която следва да се кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните по делото, се установява, че
към 20.08.2019 г. /дата на депозиране заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК/, дължими по договора за кредит са главница в
размер на 9 348, 16 лева, договорна лихва в размер на 443, 67 лева и
наказателна лихва в размер на 99, 04 лева+72, 85 лева.
Неоснователни са доводите в отговора на исковата молба - след
като не са сключвани анекси, срокът на договора е до 05.12.2017 г., поради
което до подаване на заявление по чл. 417 от ГПК на 22.08.2019 г. срокът по
чл. 147 от ЗЗД е изтекъл - предвид уговореното в чл. 5 от договора
погасяване на кредита за срок от 36 месеца.
С Писмо изх. № 09-20-01453/31.05.2019 г. банката изпраща
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
кредитополучателя „Б.94“ ЕООД. Това обявление е връчено чрез ЧСИ по реда
на чл.47 от ГПК, като са налице предпоставките на чл. 50 ал. 2 и на чл. 50 ал.
4 от ГПК и връчването е редовно. Доводите на ответника, че връчителят е
следвало да се снабди с данни, че длъжникът не живее на този адрес и че не се
е намерило лице, което да получи съобщението, не държат сметка, че се касае
за търговско дружество, поради което мястото на връчване е последния
вписан в регистъра адрес, както и установеното от връчителя, че на посочения
4
адрес няма офис на фирмата на кредитополучателя. Съгласно чл. 18 ал. 5 от
ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.
Разпоредбата е изменена с изменение на закона с ДВ бр. 86/27.10.2017 г., т.е.
след постановяване на Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г.
на ІІ г.о. на ВКС, на което ответникът се позовава във въззивната си жалба.
С Писмо изх. № 09-20-01431/28.05.2019 г. банката изпраща
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на поръчителя –
ответника Б.К. К., което е връчено лично на поръчителя на 23.06.2019 г. Не се
отразява на редовността на връчването погрешното посочване на номера и
датата на кредита в съобщението на ЧСИ; същественото е, че в него е посочен
вх. № 6415/29.05.2019 г. на уведомлението на банката в канцеларията на ЧСИ,
който съвпада с този номер на самото уведомление, а в уведомлението е
налице съответствие както на номера на кредита, така и на датата на неговото
сключване, поради което ответникът е уведомен по надлежен ред за
обявяване на кредита, за който той е поръчителствал, за предсрочно
изискуем.
Поради това предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
13.08.2019 г., с оглед на което към датата на депозиране на заявление по чл.
417 от ГПК /22.08.2019 г./ за ответника не е изтекъл 6-месечния срок по чл.
147 от ЗЗД за вноските за времето от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г.
Посочването от ответника по-раншни от 13.08.2019 г. дати за
настъпване на предсрочна изискуемост, за да се обоснове настъпване на
последиците на чл. 147 от ЗЗД, е без основание, защото независимо от
наличие на просрочия като обективни предпоставки за предсрочна
изискуемост, последиците на предсрочната изискуемост настъпват с нейното
обявяване на длъжника.
Настоящият състав споделя възприетото от районния съд, че
срокът по чл. 147 от ЗЗД започва да тече от падежа на всяка една отделна
вноска по кредита, с оглед на което за вноските до 22.02.2019 г. 6-месечният
срок за ответника е изтекъл и за тази част от задълженията по договора за
кредит неговото поръчителство е прекратено. Поради това основателно и
законосъобразно районният съд е отхвърлил частично иска – за главница в
размер на 598, 21 лева, договорна лихва в размер на 72, 58 лева и наказателна
лихва в размер на 1, 43 + 0, 93 лева. Неоснователно е становището на ищеца
във въззивната жалба, че срока по чл. 147 от ЗЗД следва да се съобрази с
датата на връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на
поръчителя. Последиците от предсрочната изискуемост не биха могли да
настъпят за поръчителя преди те да настъпят за основното задължение и за
кредитополучателя.
Основателни са доводите във въззивната жалба на ищеца по
5
отношение сумата от 75, 85 лева, представляваща санкция за неплащане на
дължима вноска за възнаградителна лихва. Сключеният договор за кредит е
търговска сделка. Управител на търговското дружество кредитополучател
„Б.“ ЕООД е Б.К. К., който като физическо лице е сключил договор за
поръчителство за задълженията по договора за кредит. В случая Б.К. К.,
въпреки че е физическо лице, не представлява потребител по смисъла на чл. 9
ал. 3 от Закона за потребителския кредит. Според Решение от 14.03.13г. по
дело С – 419/11 на СЕС - според чл.15, пар.1 на Регламент 44/2001 физическо
лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например
управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се счита за
потребител, когато поръчителства по запис на заповед, издаден за
гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан
с получаването на кредит. В настоящия случай ответникът поръчителство по
договор за кредит в полза на дружеството, на което той е управител, поради
което са налице тесни професионални връзки на ответника с дружеството и
ответникът не може да се счита за потребител по задължението, което
търговското дружество има по договора за кредит.
Поради това в тази част обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо това се постанови уважаване на иска за сумата от 72, 85
лева – санкция по чл. 21 б. „б“ от договора за кредит.
В останалата част обжалваното решение като обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед този изход от спора
следва Б.К. да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД деловодни
разноски за двете инстанции в размер на 30 лева съобразно основателността
на претенцията на банката за сумата от 72, 85 лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 10032/24.09.2020 г. по гр. д. № 238/2019 г. на
Чепеларски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за санкционна
лихва за периода от 10.03.2019 г. до 22.08.2019 г. за горницата над 97, 61 лева
до 170, 46 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Банка ДСК“
ЕАД гр. София, ул. „Московска“ № 19, ЕИК **, установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК против Б.К. К., гр. Ч., ул. „Зора“ № 2, ЕГН
**********, съществуване на част от вземането на банката, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
72/23.08.2019 г. по ч. гр. д. № 149/2019 г. на РС – Чепеларе, по Договор за
кредит № SM 2091-0992/05.12.2016 г., а именно – за сумата от 72, 85 лева,
6
представляваща санкционна лихва за периода от 10.03.2019 г. до 22.08.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 10032/24.09.2020 г. по гр. д. №
238/2019 г. на Чепеларски районен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Б.К. К., гр. Чепеларе, ул. „Зора“ № 2, ЕГН **********,
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, ул. „Московска“ № 19, ЕИК **,
допълнително разноски за двете инстанции в размер на 30 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7