Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански районен съд, VII наказателен
състав, в откритото съдебно заседание на
десети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Росица Ангелова
при участието на секретаря Ваня
Василева, като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. № 524 по описа за
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на С.И.К. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 19-0967-000447/16.04.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Враца, сектор „Пътна полиция”, с което за извършени нарушения по чл.94, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като на основание съответно на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП са му наложени две административни наказания „глоба” съответно в размер на 20 /двадесет/ лева и на 50 /петдесет/ лева.
В жалбата и приложената писмена защита се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, като се правя искане за неговата отмяна. Твърди се, че: са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; не е посочено мястото на извършване на нарушенията; не е установена самоличността на нарушителя; липса на доказаност на нарушенията иналичие на противоречиви свидетелски показания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо, наказващият орган ангажира становище, че НП следва да бъде потвърдено.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното
производство е образувано на 02.04.2019 г. със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АА, № 087079, за това,
че на 02.04.2019 г., около 16:30 часа, в гр.Враца, на кръстовището на ул.„Христо Ботев” и ул.„Петко Р. Славейков” жалбоподателят
С.И.К. ***, ЕГН ********** е паркирал собствения си лек автомобил „Сузуки
Вагон” с рег.номер ВР5991ВТ в ляво по посоката си на движение в населено място
и на по-малко от
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка, наказващият орган е издал атакуваното НП №19-0967-000447/16.04.2019 г., с което за извършени нарушения по чл.94, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като на основание съответно на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени две административни наказания „глоба” съответно в размер на 20 /двадесет/ лева и на 50 /петдесет/ лева.
При обжалването
на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са
допуснати до разпит свидетели, присъствали при установяване на нарушението и актосъставителя. Показанията на актосъставителя
съдът намира за изключително противоречиви и нелогични, като същият
първоначално твърди, че е пряк очевидец на нарушението, за което е съставен акта
и което било извършено на бул.”Христо Ботев”, а след това заявява, че е съставил
акта на наказателен паркинг след репатриране на неправилно паркиран автомобил
на ул.”Петко Славейков” пред знак „Стоп”. Същият заявява още, че е съставил
акта след като се е запознал със снимков материал, изготвен от служителите на
репатриращия автомобил. Свидетелите А. – пол.служител и М. – водач на
репатриращия автомобил също дават противоречиви показания пред съда, тъй като
св.А. заявява, че не участва в преценката за правилно или не паркирани
автомобили, а отговаря само за осигуряване охрана на обществения ред, а св.М.
твърди, че решенията се вземат единодушно по въпроса с репатрирането на
автомобилите. Св.М. всъщност е единственият свидетел, който твърди, че
процесният лек автомобил е бил спрян неправилно срещу посоката на движение, в
близост до пешеходна пътека и до знак „Стоп”. Показанията на този свидетел
следва да се подлагат на особено внимателен анализ, тъй като същият е пряко заинтересован
от изхода на делото, тъй като е водач на
репатриращия автомобил и същият преценява има ли извършено нарушение-неправилно
паркиране и от кое лице. Отделно от всичко следва да се отбележи и
обстоятелството, че нито един от свидетелите не съобщава за паркиран автомобил
в близост до кръстовище, а само в близост до пешеходна пътека и знак „Стоп”.
По
делото са приети и съответно приложени следните писмени доказателства: Заповед
8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи; Справка за
нарушител / водач С.К.; АУАН
Серия АА, № 087079 от 02.04.2019 г. и НП №19-0967-000447/16.04.2019
г.,
При
гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата против
атакуваното НП е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от лице имащо
право на обжалване и същата е процесуално допустима.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.
За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по
същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приложената по делото заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. Актосъставителят отговаря на т.1.3. от заповедта, че след като заема длъжността „младши автоконтрольор” в ОД на МВР в правомощията му е да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава наказателни постановления на началника на група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-гр. Враца, действащ като административно-наказващ орган, произтича от т.2.11. от представената заповед на министъра на МВР.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и двама свидетели и е подписан от тях. И АУАН и НП отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.
Разгледани по
същество, нарушенията на разпоредбите по чл.94, ал.3 и чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, които предвиждат, че при престой и
паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за
движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя, както и, че
престой и паркиране са забранени на кръстовище и на по-малко от пет метра от
тях, не
се доказаха по категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания,
така и от писмените доказателства.
Съдът намира, че
от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания,
дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.
Ответната страна по жалбата също не ангажира никакви допълнителни доказателства
в подкрепа на твърдяната в НП фактическа обстановка. В настоящето производство
съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният
АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на
материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.
Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата
обстановка на извършеното нарушение и конкретно относно вината на
жалбоподателя. От доказателствения материал по делото и от свидетелските
показания нe се установи жалбоподателят да е спиран в деня на
нарушението, при което да са констатирани горните нарушения, а съставянето на
АУАН от актосъставителя е на база снимков материал, предоставен му от
заинтересован свидетел, водач на репатриращ автомобил. Предвид противоречивите
свидетелски показания, които се събраха в хода на делото, същите не можаха да
установят мястото на извършване на твърдените нарушения и вината на конкретния
водач. В случая актосъставителтя като не е придобил преки впечатления от
„нарушението” не е могъл да установи каква е обективната действителна
обстановка. Свидетелите не посочват наличието на кръстовище в близост по-малко
от пет метра от паркирания автомобил.
Ето защо съдът намира, че твърдените от наказващия орган нарушения са изцяло недоказани, а същите почиват на предположения и жалбоподателят не следва да бъде санкциониран за тях.
Предвид
изложеното, съдът намира въззивната жалба за основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0967-000447/16.04.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Враца, сектор „Пътна полиция”, с което за извършени нарушения по чл.94, ал.3 и чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на С.И.К. ***, ЕГН ********** са наложени две административни наказания „глоба” съответно в размер на 20 /двадесет/ лева и на 50 /петдесет/ лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Враца по реда на гл.XII от
Административнопроцесуалния кодекс в 14 (четиринадесет) дневен
срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: