Р Е Ш Е Н И Е
№ 127/12.8.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен състав, в
публично заседание на
двадесет и трети юли 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар:
Стела Гюмлиева
Прокурор:
разгледа
докладваното от Съдия Ваня Бянова-Нейкова адм. д. № 28 по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от Г.Д.Х. ***, против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2814
от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ по подадено заявление с УИН:26/190516/50433 и
Приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания за кампания 2016 г. с АЕП код - АП46, в частта на намаленията във вид
на санкции и редукции на субсидията в размер на 3 207,51 лева.С
доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на УП в частта на неоторизираната сума
поради несъответствие с изискването за форма, с материално правните разпоредби
и с целта на закона, като се твърди, че в писмото не са изложени мотиви за
установени нарушения, не са посочени условията за отпускане на помощта, които
не са били спазени, за санкционирания период по заявлението не са извършвани
проверки и не са установени нередности.
В съдебно
заседание оспорващият,
се явява лично и с адвокат М.К. от Адвокатска колегия – Ямбол, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания и иска оспорения в съответната част
административен акт да бъде отменен. Конкретно, като отменително
основание, на първо място, се сочи немотивираността на административния акт; счита,
че в процесното уведомително писмо по никакъв начин няма
изложени мотиви защо се налага определената санкция и за какво нарушение, което
е довело до нарушаване правото на защита; сочи се, че едва в Заповед № РД 20-301
от 13.12.2019 г. на Министър Д.Т., издадена в производството по оспорване на УП
по административен ред, се излагат мотиви, които липсват в първично обжалвания
документ - уведомителното писмо, като се твърди, че същите са бланкетни, противоречиви и не кореспондиращи с данните от
преписката, както и че следва да бъдат изложени в самото уведомително писмо, а
не в заповедта при обжалването. По отношение на другия спорен момент, свързан с
изчисляването на гъстотата на животинските единици на хектар, се твърди, че
следва да намери приложение чл. 58, т. 8, б. „в“ от Наредбата, изискващ към
заявлението по чл. 7, ал. 2 да бъдат прилагани и документи по чл. 123, ал. 2
или ал. 3 от Закона за горите – изискването не е случайно посочено, тъй като
тези документи именно са приложените по преписката позволителни за паша, от които е видно, че за животните е осигурена паша, многократно надвишаваща изискваната гъстота. В тази
връзка се сочи, че в случая става въпрос за специална порода животни –
„Българско сиво говедо“, което не може да пасе в т.нар. културни пасища и
цитираните в заключението на вещото лице „Постоянно затревени площи“; това е
животно, което пасе изцяло в затревени горски площи и то няма как да
съществува, ако пасе в т. нар. културни пасища. Относно системността на
нарушението счита, че приложение в случая намира текстът на чл. 59 от Наредба №
11, където изрично е посочено, че Разплащателната агенция може да поиска от
земеделския стопанин всякакви необходими документи, свързани с изпълнението на
поетите екологични задължения, ако се прецени, че такива липсват - въпреки че
се твърди системност през годините, няма никакви доказателства от кандидата да
са изисквани липсващите документи, които има предвид тази разпоредба. Счита, че
целта на подпомагането на земеделските стопани е именно да се стига до това
подпомагане, а не да се търси начин да бъдат санкционирани.
Ответната
страна - Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр.
София, редовно призована, се представлява от старши юрисконсулт Д.Р., която
оспорва жалбата и излага подробни съображения досежно
законосъобразността на процесния акт в оспорената му
част. Сочи, че при извършване на административните проверки не е установен
проблем с допустимостта на животните - от уведомителното писмо (таблици 2 и 4),
се установява, че заявената бройка от 50 животни е допустима, като липсват животни
с нередности. Заявява, че при внимателен прочит на уведомителното писмо и таблицата,
приложена в него, ведно с разяснителните колони, които се считат за надлежни
мотиви към административния акт, се установява, че проблемът на земеделския
стопанин е свързан с гъстотата на животинските единици, и по-конкретно - с
площите, които той заявява по направлението. Колона 12 в нейната обяснителна
част насочва към точка 6 от намаление и неспазване на изискванията по
управление на Методиката, с която се налагат санкции по същата мярка, видно от
която всъщност се касае за неподдържане гъстота на животински единици в
определени степени и размери, в зависимост от брой животни и съотношението към
заявените площи за паша. На следващо място посочва,
че в колона 17 се съдържа информация за системност на това неспазване, която се
доказва както с представеното в проведеното на 23.07.2020 г. открито съдебно
заседание уведомително писмо за предходна кампания (2015 г.), така и от
заключението на вещото лице, което категорично твърди, че в кампания 2014 и
2015 отново е имало намаление на оторизираната сума, предвид обстоятелството,
че площите са били недостатъчни и гъстотата на животинските единици е била
много над 2 животински единици за хектар. По изложените съображения се иска
съдът да постанови акт, с който да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства от административната преписка по издаване на оспорения акт, както
и тези при произнасянето на горестоящия
административен орган при оспорването на уведомителното писмо по
административен ред и изслушаната по делото СТЕ, съдът намира за установено
следното:
С Уведомително
писмо изх. № 01-6500/10053 от 13.09.2013 г. кандидатът Г.Д.Х. с УРН 257368 е
одобрен за участие за кампания 2013 г. по направление „Опазване на застрашени
от изчезване местни породи“ от ПРСР 2007-2013 г., с 41 броя говеда, заявени с
код АП46 и порода „Искърско говедо/Българско сиво говедо“. За кампания 2016 г.
бенефициентът е подал заявление за подпомагане с УИН: 26/190516/50433, с което
кандидатства за четвърта поредна година, като е заявил участие по направлението
с 50 бр. животни, заявени с код АП46 и порода „Българско сиво говедо“ съгласно
Приложение № 1б и Приложение № 7 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г.
С
Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2814 от 06.08.2019 г., издадено от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ във връзка с подадено
заявление с УИН: 26/190516/50433 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. с АЕП код -
АП46, на оспорващия е оторизирана обща сума в размер на 16 350,49 лева, като
са направени намаления във вид на санкции и редукции на субсидията в размер на
3 207,51 лева. Според отбелязаното в УП, общата оторизирана сума за
получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото заявление; тези данни са сравнени със съответната налична
информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от ИАСРЖ, дирекциите на
националните паркове и контролращите лица във връзка
с чл. 68 от Наредба № 11/2009 г. Намаленията са резултат от неспазени
изисквания за управление и системност на неспазване на изисквания (колона 15 и
17 от УП), като в процентно отношение (колона 12) е наложена санкция в размер
на 12 %.
Уведомителното
писмо е връчено лично на кандидата на 11.09.2019 г. (л. 83), който в рамките на
предоставения 14-дневен срок оспорил УП по административен ред, като на
27.09.2019 г. подал по пощата жалба, заведена във входящия регистър на ДФЗ под
вх. № 02-260-6500/2814 от 27.09.2019 г. (л. 78-79). С Писмо изх. №
02-260-6500/2814 от 26.11.2019 г. по описа на ДФЗ, (постъпило в МЗХГ с Писмо
рег. индекс № 10-1148 от 27.11.2019 г.), административната преписка е изпратена
на компетентния горестоящ административен орган (л.
76-77). В писмото се сочи, че на заявлението на жалбоподателя са извършени
всички необходими проверки, (за което е уведомен с процесното
УП), както и че проверка на място не е била извършвана, тъй като заявлението не
е попаднало в извадката на Риск анализ за проверка на място; в това писмо за
първи път се излагат конкретни твърдения
за констатираното неспазване на изискванията по управление и установената
системност на неспазването им; съдържат се и обяснения за начина на изчисляване
на намаленията съобразно правилата на Методиката. Със Заповед № РД
20-301 от 13.12.2019 г. Министърът на земеделието, храните и горите оставил без
уважение жалбата на Г.Д.Х. против уведомителното писмо, позовавайки се на
изразеното в Писмо рег. индекс № 10-1148 от 27.11.2019 г. становище – горестоящият административен орган приел, че констатираните
нарушения на чл. 50, т. 7 и чл. 52, ал. 1 от Наредбата съставляват неспазване на
изискванията по управление, за което съобразно т. VI от
Методиката правилно е извършено намаление на субсидията в размер на максимума
от 12 %, тъй като е налице неизпълнение на повече от едно изискване; по
отношение на системността на нарушенията отново е направено препращане към
становището на ДФЗ-РА, обективирано в Писмо
изх. № 02-260-6500/2814 от 26.11.2019 г. по описа на ДФЗ. В
заповедта е указано, че на основание чл. 98, ал. 2 от АПК на оспорване пред
съда подлежи първоначалният административен акт – процесното
УП; в контролния акт и в писмото за връчването му обаче липсва указание в какъв
срок може да се обжалва първоначалният административен акт. Заповед № РД 20-301
от 13.12.2019 г. на Министъра на ЗХГ е връчена с ИД на жалбоподателя Х. на
03.01.2020 г. (л. 75), а жалба до съда чрез ДФ „Земеделие“ е подадена на
22.01.2020 г.
Жалбата е
подадена след изчерпан ред за обжалване пред горестоящия
административен орган - Министъра на земеделието, храните и горите, който със своя Заповед № РД 20-301 от 13.12.2019 г.
е оставил без уважение жалбата на Г.Д.Х. против уведомителното писмо. В контролния акт и в писмото за
връчването му липсва указание в какъв срок може да се обжалва първоначалният
административен акт, при което приложимо е правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК -
срокът за жалба се удължава на два месеца, който в случая, с оглед разписаното
в чл. 149, ал. 3, вр. чл. 97, ал. 1, предл. първо от АПК, е спазен. Във връзка с възражението на
административния орган за недопустимост на съдебното обжалване по арг. от т.2 от ТР№6 от 30.06.2015г. по т.д.№4/2013г. на ВАС
настоящият съдебен състав счита, че следва да се позове пряко на чл.120 от Конституцията на Република България, който въвежда обща клауза за съдебен
контрол на административните актове.При конкретната хипотеза на произнасяне на горестоящия орган с неблагоприятен за жалбоподателя акт
след срока за това, липсата на възможност за съдебен контрол на акта създава
възможност за злоупотреба с правомощие, и изключването на съдебен контрол е
равнозначно на отказ от правосъдие. Предвид изложеното, съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, ЯАС
в настоящия си състав приема жалбата за основателна по следните съображения:
При
извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът
констатира, че същото е издадено от П. С. – Заместник-изпълнителен директор на
ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният
директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция,
която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на
законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 от с. з. е предвидена
възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото
доказателства е видно, че ИД на ДФЗ със
своя Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., (приложена на л. 61-63), е
делегирал на Заместник-изпълнителния директор П. С. да издава и подписва
уведомителни писма от вида на процесното. С оглед изложеното,
съдът приема, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган
в кръга на предоставените му правомощия.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може
да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон.
Този порок предпоставя отмяната на акта като
незаконосъобразен поради наличие на основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В
процесния случай фактическите и правни основания за
издаване на акта в оспорената част, (касаеща намаленията във вид на
санкции и редукции на субсидията), съставляващи
мотиви на административния орган, се съдържат в табличен вид в самия акт,
включително и разясненията по колони на таблиците. Видно от съдържанието на
уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод за намаляване
размера на субсидията с данните в колони 12, 15 и 17 от таблицата на стр. 2 от УП,
които касаят установени неспазени изисквания за управление и системност
на неспазване на изискванията, като в процентно отношение е наложена санкция в
размер на 12 %. Поясненията към тези колони по
съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват
мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай, в
разяснителната част за колона 12 (санкция в проценти поради неспазени
изисквания по управление) е отбелязано, че същата е изчислена съгласно т. VI.
„Намаления при неспазване на изисквания по управление за направленията от мярка
214 „Агроекологични плащания“ от Методика за
намаляване и отказване на агроекологични плащания,
утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. със Заповед № РД
09-243 от 17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните“ (достъпна на
интернет-адрес https://www.dfz.bg/assets/11968/metodika_214.pdf). За колона 15
(санкция за неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност) е посочено, че същите са били
установени чрез извършени административни проверки, проверки
въз основа на предоставената информация на ДФЗ-РА от външни институции съгласно
чл. 68 от цитираната наредба, както и чрез проверка на място от Техническия
инспекторат към РА; в контролния лист от извършената проверка на място са
посочени конкретните неспазени изисквания за управление; за резултатите от
извършената проверка на място и за изисквания за управление, които не са били
спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо. Констатациите от тези
проверки не са описани в мотивите на оспореното решение, а в административната
преписка липсват каквито и да било доказателства в тази насока. За колона 17
(санкция за системност на неспазване на изисквания) е направена препратка към
т. III „Общи условия“ от Методиката. При това положение, макар и в УП да се
посочва, че санкциите и редукциите са наложени след извършени проверки, не
става ясно какви нередности са установени при тях и кое точно изискване за
управление не е спазено от страна на земеделския производител; такава яснота
липсва независимо от направеното в разяснителната част за колона 12 препращане
към т. VI
от Методиката, (наименована „Намаления при неспазване
на изисквания по управление за направленията от мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013“). Приложената от административния орган Методика, (утвърдена
със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г.), не съдържа определяне на
изискванията по управление - за процесното
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ от подмярка „Традиционно животновъдство“ тези изисквания са
разписани в Раздел VI от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и при констатирано по надлежния ред неспазване от
страна на земеделските стопани, агроекологичните
плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от Министъра на
земеделието и храните (чл. 16 от Наредбата), т.е. на министъра не е
предоставена възможност да определя тези изисквания. В настоящия случай, макар
данните от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо да касаят неспазени
изисквания по управление (съобразно наименованията на колони 12 и 15), нито в
поясненията към съответните колони, нито другаде в административния акт, нито
дори в административната преписка въобще, се посочват кои точно от
горепосочените изисквания за управление не са спазени от жалбоподателя.
Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на
утвърдената от Министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе
си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както
от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат
никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени изисквания по
управление, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така
също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен
в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически
установявания. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на т. VI
от Методиката не може да преодолее липсата на фактически основания - съобразно
разписаното там ДФЗ-РА намалява размера на отпусканата помощ в зависимост от
установеното неспазване на агроекологични ангажименти
към одобрената дейност и/или направление с предвидените проценти за
неизпълнение на изискванията за управление, а когато не е изпълнено повече от
едно изискване – с максималния процент съгласно Таблица № 1, (където за всяка
от подмерките и съответните им направления са
предвидени санкции в различни процентни размери в зависимост от констатираното
неспазване на изискването). Дори и при детайлен прочит на цитираната част от
Методиката, не може да се направи извод за конкретните изисквания по
управление, които кандидатът не е спазил и заради които му е наложена санкция,
изразяваща се в намаляване на субсидията. Казаното важи и по отношение на
наложената санкция във вид на намаление за констатирана системност на
неспазването - не става ясно въз основа на какви конкретни факти
административният орган е стигнал до извод за наличие на системност на
неспазването; тази липса не би могла да се запълни въпреки препращането към т. III
от Методиката, разписваща правилото, че при констатирана системност на
неспазването, в съответствие с изискванията на приложимото европейско
законодателство, изчислената сума след налагане на намаленията по раздел VII,
т. 1, се редуцира допълнително с 5 % за съответното направление, а при следващо
неспазване предходно наложеният допълнителен процент се удвоява. Посочването на
фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е
абсолютно условие за неговата законосъобразност - неизпълнението на това
законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително
писмо.
Видно
от доказателствата по делото, конкретни мотиви за направените намаления във вид
на санкции и редукции на субсидията за първи път са изложени едва след
оспорване на уведомителното писмо пред Министъра на земеделието, храните и
горите - в придружителното писмо-становище на ДФЗ-РА,
с което административната преписка е изпратена на компетентния горестоящ административен орган (л. 76-77). В това писмо,
(с което жалбоподателят не е запознат), за първи път се излагат твърдения за установени
неспазени изисквания по управление, изразяващи се в неподдържана гъстота до 2
ЖЕ/ха, както и в непредставяне на документ за загуба на животните спрямо
предходната кампания (нарушение по смисъла на чл. 52 от Наредба № 11 от 2009
г.) – така е обосновано налагането на санкцията в максимума от 12 % съобразно
разписаното в т. VI от Методиката; в писмото е посочено още, че е констатирана
и системност на нарушенията поради установено за предходната кампания 2015
неспазено изискване по управление, с оглед на което, в съответствие с
изискванията на приложимото законодателство, изчислената сума, след налагане на
гореописаните намаления, се редуцира допълнително с 5 % за съответното
направление. Изложените в това придружително писмо от
26.11.2019 г. мотиви обаче не биха могли да изпълнят ролята на мотиви на
оспорения административен акт, съобразно възприетото с Тълкувателно решение №
16 от 31.III.1975 г., ОСГК становище, че мотивите
за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и допълнително,
след издаването му, в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и
административното производство се изпращат на по-горния административен орган
за разглеждане. Това е така, тъй като допълнителното излагане на мотивите задължително следва да позволява
на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него. В случая липсва такова
запознаване, а изложените мотиви са изцяло за целите на произнасянето на горестоящия орган. Тук
е мястото да се отбележи, че липсата на мотиви в административния акт не би
могла да се замести от мотивите на съда или от експертно заключение.
Ако
обаче се приеме обратната теза и изложените доводи в придружителното
писмо, възприети и от горестоящия орган в заповедта,
с която оспорването по административен ред е отхвърлено, се сметнат за мотиви
на оспореното в настоящото производство уведомително писмо, то е налице
несъответствие между фактически и правни основания, което обуславя и материална
незаконосъобразност на административния акт.
Както
се посочи по-горе, според становището на ДФЗ-РА и на горестоящия
орган, санкцията в размер на 12 % е наложена за констатирано неспазване на две
изисквания по управление - неподдържана гъстота до 2 ЖЕ/ха, (разписано в чл.
50, т. 7 от Наредба № 11/2009 г.), и за непредставяне на документ за загуба на
животните спрямо предходната кампания, (разписано в чл. 52 от Наредбата). Според
т. VI
от Методиката, за всяко от така посочените изисквания за управление, приети за
нарушени от страна на жалбоподателя, се следва налагане на санкция в размер на
по 5 %, като съобразно правилата на т. VI от Методиката
максималният процент на санкцията за неспазване на изискванията за управление
по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ от подмярка „Традиционно
животновъдство“ е 12 % и се налага при констатирано неизпълнение на повече от
едно изискване. В конкретния случай обаче доказателствата по делото
недвусмислено сочат, че твърдяното в придружителното
писмо неспазване на реда при загуба на животни, (възприето и от горестоящия орган) не е осъществено; в този смисъл е и
изявлението на процесуалния представител на ответната страна-издател на процесния акт в проведеното на 23.07.2020 г. открито
съдебно заседание по делото, който заявява, че при внимателен прочит на
уведомителното писмо и приложената в него таблица, ведно с разяснителните
колони, съставляващи надлежни мотиви на административния акт, се установява, че
проблемът на земеделския стопанин е свързан единствено с гъстотата на
животинските единици, и по-конкретно - с площите, които той заявява по
направлението. При това положение, с оглед липсата в случая на неизпълнение на
повече от едно изискване по управление за направлението, необосновано и в
противоречие с правилата на т. VI от Методиката е
наложен максимумът от 12 %.
От
друга страна, за да е налице твърдяното неспазване на изискванията за управление,
визирано в чл. 50, т. 7 от Наредба № 11 от 2009 г., следва да е категорично
доказано, че земеделският стопанин не поддържа гъстота на животинските единици
до 2 ЖЕ/ха за всички животински единици в стопанството в ползваните от него
постоянно затревени площи. С Наредба № 2
от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, (отм., бр. 29 от 30.03.2018 г., но действала за процесната
кампания и относима в случая), са уредени: критериите за
класифициране на земеделските площи; общите и специалните условия за
допустимост за подпомагане на земеделските площи; условията за допустимост за
подпомагане на постоянно затревените площи и допустимите за подпомагане
елементи на заобикалящата среда (чл. 1, ал. 1); съгласно втората алинея, критериите
и условията за допустимост по ал. 1 се прилагат при подпомагане на земеделските
стопани по изчерпателно изброените в текста схеми и мерки за плащане на площ, между
които и мярката за подпомагане по Наредба
№ 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г.
(ДВ, бр. 29 от 2009 г.) с посочени подмерки, в т.ч. и
традиционно животновъдство
(б. „д“) с направления - опазване на застрашени от изчезване местни породи и
традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм). Критериите за класифициране на земеделските
площи са разписани в Раздел II от Наредбата, където е посочено, че
като земеделски площи се класифицират тези части от територията на страната,
които притежават природни дадености, правещи ги пригодни за извършване на
земеделска дейност; са включени в Системата за идентификация на земеделските
парцели по чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП като част от физически блокове
земеделски площи; могат да бъдат използвани за извършване на земеделска дейност
съгласно действащото в страната законодателство (чл. 2, ал. 1 от Наредба №
2/2015 година). Втората алинея на цитирания текст определя кои площи не се
считат за земеделски - така според т. 2 на нормата не са земеделски площи
териториите, заети от гори,
с изключение на горските територии, определени
по реда на чл. 123 от Закона за горите, (указващ реда за паша
на селскостопански животни в горски територии). На следващо място, чл. 3 от Наредбата определя, че земеделската
площ може да бъде със смесено ползване като комбинация от земеделски парцели,
заети от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или
трайни насаждения, а в чл. 4 се съдържа пояснение за това кои площи са постоянно
затревени по смисъла на подзаконовия нормативен акт, като според начина на
поддържането им това са: 1. постоянни или временни пасища за паша на животни – като такива се класифицират постоянно
затревени площи с плътна тревна покривка, които се ползват за паша на селскостопански животни; 2. ливади за косене – като
такива се класифицират постоянно затревени площи с плътна тревна покривка,
които се ползват за добив на сенаж или сено чрез
коситба; 3. постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо
извършване на паша или косене – като такива се класифицират
постоянно затревени площи, върху които не се осъществяват производствени
дейности (паша или коситба), но се поддържат в
състояние, което ги прави пригодни за извършване на паша
или косене съгласно чл. 6. Всички тези площи, класифицирани като постоянно
затревени площи, съобразно посоченото в чл. 9 от Наредбата („Условия за допустимост за подпомагане на
постоянно затревените площи“),
са допустими за подпомагане при изпълнение на разписаните спрямо тях в
нормата условия и изисквания.
По делото е допуснато
изготвяне на съдебно-техническа експертиза от вещо лице със специалност
геодезия и картография, което, след запознаване с писмените доказателства по
делото за подаденото от кандидата заявление с УИН: 26/190516/50433 и Приложение
за кандидатстване за агроекологични плащания за
кампания 2016 г., разменената кореспонденция между кандидата и ДФЗ и МЗХ, както
и с всички приобщени по делото доказателства, и след извършване на допълнителна
проверка на наличните документи в ДФ „Земеделие“, Министерството на земеделието
и храните и в съответните им териториални структури, както и в поддържаните от
тях информационни системи, а при необходимост - на място в животновъдния обект,
дава отговор на въпросите, поставени в Молба вх. № 1030/10.06.2020 г.
В отговор на първия поставен въпрос – какво е
съотношението между броя животински единици, заявени от земеделския
производител по мярка 214, спрямо заявените площи по същата мярка, попадащи в
слой „постоянно затревени площи“, вещото лице сочи, че „гъстотата на
животинските единици“ представлява отношението на броя на животинските единици
към заявените площи в слоя „постоянно затревени площи“; изчислена е гъстотата
по години въз основа на посочената в писменото заключение формула (ГЖЕ=ЖЕ/ха) при
съобразяване на данните, съдържащи се в подадените от оспорващия заявления,
както следва: за 2014 г. гъстотата е 25,58 ЖЕ/ха, за 2015 г. – 27,22 ЖЕ/ха, а
за 2015 г. – 17,99 ЖЕ/ха. В съдебно заседание при изслушване на заключението е
направено уточнение в следната насока: към делото съотносими
са само площите с код култура 312 или 314, които са „Постоянно затревени площи“
- в случая пасища и мери за паша, останалите
декларирани от оспорващия площи (ечемик, мека пшеница, слънчоглед и т.н.,
включително и площите под угари) не следва да се вземат предвид при изчисляване
на броя на животинските единици на единица площ; не са взети предвид
разрешителните за паша, тъй като те са разрешителни
за паша за площи от горския фонд, които не
представляват постоянно затревени площи, т.е. не отговарят на изискването на
мярката. При запитване от процесуалния представител на оспорващия защо при
изчисляване на гъстотата не е взета предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т.
8, б. „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., (изискваща към заявленията по чл.
7, ал. 2 да се прилагат и документи по чл. 123, ал. 2 и ал. 3 от Закона за
горите, и това са точно тези позволителни за паша,
които кандидатът е приложил), вещото лице заявява, че съобразно изискването на
чл. 50 от същата наредба, броят на животинските единици следва да бъде по-малък
от 2 животински единици на хектар за „Постоянно затревени площи“, а площите, за
които говори представителят на оспорващия, са площи от горски фонд; в тази
връзка вещото лице сочи, че вероятно животните могат да пасат там, но
изискването на мярката е да се поддържат до 2 ЖЕ/ха. В този смисъл е и даденото
в заключителната част на експертизата становище по втория въпрос (спазено ли е
изискването да се поддържа гъстота на животинските единици до 2 ЖЕ/ха на цялата
пасищна площ, която е заявил земеделският производител по мярка 214 за кампания
2016 г.) – позовавайки се на разписаното в чл. 50, т. 7 от Наредбата и
направените при отговора на въпрос № 1 изчисления, вещото лице дава заключение,
че изискването не е спазено. По поставения в молбата на процесуалния
представител на ответната страна въпрос № 3 (установено ли е неспазване на
изискванията по управление и в предходните кампании - 2014 г. и 2015 г.),
вещото лице дава положителен отговор - експертите на ДФЗ-РА, при изготвянето на
уведомителните писма, са попълнили в съответните таблици за 2014 г. и 2015 г. в
колона 15 (санкции и редукции на субсидията за неспазване изискванията за
управление) стойността на редукцията, а в таблицата за 2016 г. са попълнили
данни както в колона 15, така и в колона 17 (системност в неспазването). Така изготвеното
писмено заключение на вещото лице, (ведно с направените в проведеното на
23.07.2020 г. по делото открито съдебно заседание уточнения и допълнения), е
прието като част от доказателствения материал по
делото.
Съобразно заключението на
вещото лице, поддържано в съдебното
заседание по изслушване на назначената експертиза, към делото съотносими са само площите с код култура 312 или 314, които
са „Постоянно затревени площи“ - в случая пасища и мери за паша,
останалите декларирани от оспорващия площи (ечемик, мека пшеница, слънчоглед и
т.н., включително и площите под угари) не следва да се вземат предвид при
изчисляване на броя на животинските единици на единица площ; не следва да се
вземат предвид и разрешителните за паша, тъй като те
се отнасят за площи от горския фонд, които не представляват постоянно затревени
площи, т.е. не отговарят на изискването на мярката. Анализът на цитираните
норми обаче сочи на извод за неправилност на експертното становище, поради
което съдът не го кредитира в тази му част. ЯАС в настоящия си състав намира,
че с оглед горепосочената нормативна уредба, при изчисляване на гъстотата на
животинските единици е следвало да бъдат включени и площите, за които са
предоставени позволителни за паша на животните в
горските територии, издадени по реда на чл. 123 от Закона за горите. Това е
така, тъй като според чл. 2, ал. 2 т. 2 от Наредба № 2/2015 г. същите се
класифицират като допустими за подпомагане земеделски площи, а както повелява
текстът на чл. 3 от тази наредба, земеделската площ може да бъде със смесено
ползване като комбинация от земеделски парцели, заети от обработваема земя,
постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения. При тази
регламентация, несъмнено е, че именно в тази връзка е поставено и изискването по
чл. 51 от Наредба № 11/2009 г., (визирано и в чл. 58, т. 8, б. „в“) земеделските стопани, подпомагани за
извършване на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи“ на територията на горите и земите от горския фонд, да прилагат
към заявленията по чл. 7, ал. 2 копие
от документ по чл. 123, ал. 2 или
ал. 3 от ЗГ.
При така поставени изисквания, следва да се приеме, че в обхвата на постоянно
затревените площи по смисъла на чл. 50, т. 7 от Наредба № 11 следва да се
включат и въпросните горски територии, на които пашуват
животните на Х. и за които са представени позволителни за паша,
а не при изчисляване броя на ЖЕ на единица площ същите да се изключват като
неотговарящи на изискванията на мярката, както е посочено в заключението на вещото
лице. С оглед на изложеното до тук, при изчисляване на гъстотата съобразно
посочената от вещото лице формула, се установява, че в случая за животните е
осигурена паша, многократно надвишаваща изискваната
гъстота, т.е. посоченото като неспазено изискване за управление, визирано в чл.
50, т. 7 от Наредба № 11, всъщност е спазено, което пък сочи на извод за нарушение
на материалния закон. Казаното до тук важи и по отношение на констатираната
системност на нарушението, обоснована с неспазване на изискването и в
предходните кампании.
С оглед на изложеното ЯАС счита, че оспореният
административен акт е валиден, но същият, в обжалваната му част, се явява
незаконосъобразен като постановен в противоречие с изискванията за форма, а
дори и да се приеме, че нарушенията на формата са санирани
след издаването на уведомителното писмо, актът е в противоречие и с материалноправните норми. Това налага отмяната на Уведомително
писмо изх. № 02-260-6500/2814 от 06.08.2019 г. на Заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ, гр. София. Доколкото административното производство е
започнало по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане,
административният орган дължи ново произнасяне по това заявление, поради което
преписката следва да му бъде върната за ново разглеждане.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, пети състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо изх. № 02-260-6500/2814 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ по подадено от Г.Д.Х. заявление
с УИН: 26/190516/50433 и Приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания за кампания 2016 г. с АЕП код - АП46, в частта на намаленията във вид
на санкции и редукции на субсидията в размер на 3 207,51 лева, потвърдено
със Заповед № РД 20-301 от 13.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите.
ВРЪЩА делото като преписка на административния орган -
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, за
ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: 26/190516/50433, подадено от
Г.Д.Х., и Приложение за кандидатстване за агроекологични
плащания за кампания 2016 г. с АЕП код - АП46, в частта на намаленията във вид
на санкции и редукции на субсидията в размер на 3 207,51 лева, съобразно
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете