Решение по дело №1550/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260035
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20201630101550
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

№. 260035 / 17.2.2021 г.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

17.02.2021 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV – ти граждански състав, в закрито заседание на 04.02.2021 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1550 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Предявен е иск с правно основание чл.127 ал. 2 СК, във връзка с чл.143 СК.

 

                    Ищецът, С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, с адрес за призоваване и съобщения: г. М. ул.“Граф Игнатиев“ №. За, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, е предявил иск срещу Б.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по чл.127 ал.2 от СК.

              С исковата си молба твърди, че с Б.В.К. заживели на семейни начала през 2014 година. Живяли в дома на Б.,xxx

              От съвместното им съжителство се родило детето А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г.

              От средата на месец май 2020 година са във фактическа раздяла. Детето останало да живее при майката и посещава детска градина.

              След като се разделили не е преставал да се интересува от сина си, но майката създава проблеми. Може да вижда детето само когато тя прецени. Не винаги отговаря на телефонните повиквания.

              С детето имат силна емоционална привързаност. Няма и никога не е имал желание да се откаже от грижите за сина си.

              Тъй като детето останало да живее при майката, той настоял тя да определи размера на месечната издръжка, която следва да заплаща за сина им. През месец юли Б. заявила, че желае да заплаща месечната издръжка в размер на 150 лева месечно и му предоставила банкова сметка. xxxната от Б. издръжка за А..

              С майката не могат да постигнат съгласие по отношение на личните му контакти с детето. Това налага съдът да регламентира отношенията, свързани с детето А..

              Моли съда да постанови решение, с което:

              Родителските права върху малолетното дете А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx да се упражняват от майката Б.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, с местоживеене на детето на адреса на майката - г. М. б. м. №. 1. е. 3. а. 6.

             Да се определи режим на лични отношения на бащата С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx с малолетното дете А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с отпуска на майката;

            Да се определи бащата С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща месечна издръжка в размер на 152.50 (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки) лева на Б.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx в качеството и на майка и законен представител на детето А. С. А. ЕГН xxxxxxxxxx до 20 то число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на

законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.

            Направено е искане за определяне на привременни мерки по отношение на детето А., в каквато насока е и искането за постановяване на решението.

            На 31.07.2020 година, с Определение №. 754 съдът е определил привременни мерки по отношение на малолетното дете, след представен Социален доклад.

            Ответникът Б.В.К.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат З.А. – М.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.                                              

             Съображенията и са следните, а именно:

           Не оспорва обстоятелството, че с ищеца по делото С.А. наистина живели от месец ноември 2014 г. заедно до дата 14.05.2020 г. в дома на нейните родители, находящ се в г.М. б. март" №. 1. е.З, а.6, като изключително добре живели, защото те се грижели за тяхното благоденствие. На дата 26.01.2016 г. се родило детенце - А., чийто грижи поели изцяло тя и родителите и. Ищецът живял в този дом без да полага грижи, но са си поделяли плащането на сметки. Доста често употребявал алкохол и след това напускал дома им, като се прибирал рано сутринта. И тьй като не обръщал никакво внимание на единственото си дете, той не познава и досега неговите навици, потребности и желания, дори когато детето се е разболявало, бащата не е участвал в неговото лечение и няма понятие как трябва да му се проведе лечението!

            На 14.05.2020 година срещу 15.05.2020 година той я „сюрпризирал” около полунощ, че ги напуска. Тя много се разстроила. През следващите дни го молела да се върне, но той отказал категорично, като и изтъкнал, че няма обич и разбирателство. Попитала го дали има друга жена, като първо отричал, а след това и отговорил, че и да има друга, тя няма какво да направи.  Ето я причината, поради която бащата на детенцето и ги напуснал - нея и детето си, да напусне и дома им, макар че този дом да е на нейните родители, на него нищо не му е липсвало и не е изпитвал затруднение в съвместния им живот.

            Абсолютно не е вярно твърдението на ищеца, че не му е позволявала да вижда детето си. Дори тя самата му предложила да го взема през почивните дни, но той казал, че не тя е тази, която да му определя кога да го вижда. Не е вярно и твърдението му, че тя не е отговаряла на обажданията, ако в момента не е могла да говори с него поради служебна ангажираност, то при първа възможност веднага му е връщала обажданията и са провеждали нормален разговор.

            Иска да подчертае, че детето останало при нея, ЗАЩОТО БАЩА МУ ПРОСТО РЕШИЛ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ТРЪГНЕ ОТ ТЯХ И ДА ГИ ИЗОСТАВИ И ТО ЗАРАДИ ДРУГА ЖЕНА.

            Заявява, че е съгласна да упражнява родителските права над малолетното им дете и то да се отглежда в дома на нейните родители, т. е. където живее и понастоящем.         

            Не е съгласна относно режима на личните отношения на бащата с него.      

            Съображенията и затова са следните:

            На първо място, тъй като детето е все още твърде малко и досега не се е делило от нея - неговата майка, иска да се измени режима, а именно контактите с бащата да се осъществяват всяка трета събота от 10.00 часа до 16.00 часа и всяка трета неделя от 10.00 часа до 16.00 часа, без преспиване. В събота и неделя до 16.00 часа , за да може детето да се прибере и да спи следобедния си сън в своето креватче, които сън е жизнено необходим и задължителен за неговото развитие, в същото време иска да посочи, че то не е свикнало да бъде на друго място и още повече да спи на друго място без нейното присъствие. Счита, че тя е по-пригодна биологически за детето в тази му възраст, поради което и не следва да се дели от нея, както е в случая с режима на свиждане с неговия баща, то той да бъде максимално ограничен

            Не е съгласна и така посочените 30 дни през лятото детето да бъде вземано от своя баща и да живее при него, тъй като това е твърде дълъг период от време и ще бъде изтезание за неговата психика. Счита, че тези 30 дни изобщо няма да му се отразят добре. Ето защо предлага тези 30 дена да се редуцират до 10 дена в началото на лятото и 10 дена в края на лятото, в противен случаи ще му се съберат много отсъствия от родния му дом и комфорта, които  му е създала за неговото отглеждане и развитие.

            На трето място сочи, че ищецът работи на смени и РАБОТИ В СЪБОТА И НЕДЕЛЯ, а почива, когато е по график, което е една много голяма пречка той да се съобрази с решението на съда да взема детето 4 почивни дни в месеца, а именно всяка първа и трета събота и неделя.

            Относно месечната издръжка - ищецът и е превел 150 лв. месечна издръжка за детето им през месец юли и 153 лв. - през месец август.

            Иска да посочи, че той ги напуснал на дата 14.05.2020 г. и и дължи сумата от 76. 25 лв. от 15.05 до 31.05.2020 г., също за месец юни и дължи издръжка в размер на 152.50 лв., както и 2. 50 лв. към месечната издръжка за месец юли, като върху тези суми дължи законната лихва и не е съгласна тя да бъде считана за изплащане от дата 27.07.2020 г. 1/4 от минималната работна заплата се равнява на сумата от 152.50 лв.

            Претендира направените в хода на производството разноски.

            Доказателствата по делото са писмени и гласни.

            На основание чл.59 ал.6 от СК са изслушани и двамата родители.

            Съдът, след при преценка доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

            Няма спор, че страните – С.А.А. и Б.В.К. са имали фактическо семейно съжителство от 2014 година до месец 14.05.2020 година. От това съжителство е родено детето А. С. А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №. 0007 от 28.01.2016 година на Община Берковица.

           Няма спор и досежно обстоятелството, че от 14.05.2020 година страните не живеят съвместно, разделили са се, поради неразбирателство и детето към настоящия момент е при майката.

           В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно не е постигнато съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката му, следва съдът да разреши възникналия спор.

           Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.

             Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. След като се определи при кой от двамата родители ще живеят те, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.

             Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на децата, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.

            Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от съжителството им дете, съдът не може да не отчете факта, че след като изслуша страните в проведено съдебно заседание, като ищецът сам е предложил и поддържа съгласието си относно това, майката да упражнява родителските права по отношение на А., двамата да живеят съвместно и той да заплаща издръжка месечно в минималния размер. Майката е съгласна да упражнява родителските права по отношение на детето си и произтичащите от това последици. Единственият спор е относно режима на лични контакти на бащата с детето.            

           От друга страна в това производство се налага преценка за родителските качества и капацитет на всеки от родителите, тъй като при преценката кой от родителите да упражнява родителските права следва да се разгледат и преценят конкретни обстоятелства и факти, поради обстоятелството, че осъществяването на възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата е най-отговорната, всеобхватна и всеотдайна дейност и в основата и следва да лежи взаимна привързаност, уважение и зачитане, обич и топлота между възпитател и възпитаник.

           В конкретният случай, съобразно изразеното съгласие на родителите  съдът не следва да прави избор между двамата родители, неживеещи заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им. Основен критерий за решението при кого от двамата да живее то и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др.,  са единствено и само интересите на самото дете. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС №. 1 от 12.11.1974 г. по г.д.№. 3/74 г., което не е загубило силата си понастоящем, и при действието на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г. Съобразно постановеното в него, съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС №. 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като личност. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен безспорен авторите. Самата грижа към детето предпоставя освен отговорност, отдаденост, постоянна, всеобхватна, непрекъсната и цялостна грижа и внимание. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот.

             В тази връзка следва да се отбележи, че А. е на 5 година и 22 дни, т.е. към настоящия момент е малолетен. От събраните по делото  писмени и гласни доказателства е безспорно, че детето, от раждането си е отглеждано в семейна среда, от своите родители, подпомагани от родителите на майката, до фактическата им раздяла на 14.05.2020 г. Етапът от развитието на всяко дете, в тази най-малка възраст е свързан със задоволяване на физиологични потребности, което е предпоставка за изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най-дълбока връзка на детето с външния свят, е тази с майката.  Отношенията между родителите са били изградени на взаимна обич, зачитане, уважение, доверие, разбиране и подпомагане. Установено е също така, че двамата родители са фактически са разделени от месец май 2020 година. Детето е заедно със своята майка, останали в жилището на родителите и.

          При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът следва да спази правилото на чл. 3. т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото /чл. 14 от Конституцията на Република България/, закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, както и при кой от родителите децата ще се чувстват по-добре. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдение на страна или направено доказателствено искане, но е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство.

            Във възрастта, в която се намира А., който е малък и все още неосъзнат, в която се счита, че следва да се създават навици, са необходими още много знания, придобиване на умения, в която се внушават ценности и детето следва да се моделира, изгражда и напътства, за което безспорно са необходими и двамата родители. Когато отношенията между тях са добри, то и детето е спокойно, сигурно, усмихнато, щастливо. Всяко недоразумение, разменени хапливи упреци, неоправдани недоволства, натяквания и скандали в присъствието на детето са недопустими и неоправдани, те рефлектират по много негативен и труден за детето начин. Всичко е в семейството – най-вече примера, който се показва с отношенията между членовете му и авторитета, който са изградили и създали родителите. Действително, авторитета на родителите спрямо децата не може да бъде наложен, той се създава и извоюва, отстоява се с постоянство и обич. Изискват се взаимни усилия за изграждане на взаимоотношения на разбирателство, търпимост, толерантност, съчувствие и подпомагане, зачитане достойнството на всеки. Във всичко това е любовта – като израз на всеотдайност, съпричастност, топлота, търпение и най-вече внимание. В тази връзка са и отношенията на поощрение, одобрение и стимулиране на детето, но и на порицание, на справедливо, спокойно откоригиране допуснати грешки, на надзор, контрол и изисквания, съвместими с възможностите и възрастта на детето, и най-важното и съществено е, да не се прекъсва емоционалната връзка между родители и дете. Тук не става въпрос и за угаждане, разглезване, прекалено задоволяване или опрощаване на допуснати грешки, с единствената мисъл да бъде обичан повече родителя и да се покаже като по-добрия. Но няма и друг кой, освен родителя, който търпеливо, спокойно, постоянно и преди всичко с поведението си да покаже кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое неправилно, как да се реагира, какво да се направи, когато възникне проблем, как се преодоляват възникнали трудности и недоразумения.

         Макар в случая съдът да не е длъжен да коментира и изяснява причините за влошените отношения между родителите, то това е от много голямо значение и има тясна връзка за състоянието на детето, тъй като неминуемо рефлектира върху него. То е  най-потерпевшо от това, което се случва и се е случило между родителите му.

        В конкретния случай, съобразено с всички доказателства по делото и по убеждение на съда,  интересът на детето налага упражняването на родителските права да бъде възложено на майката, за което между страните няма спор. Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за отглеждане и възпитание, възрастта и пола на детето, което е още много малко и е изцяло зависимо от грижата, наблюдението и вниманието на възрастен, фактът, че майката и детето живеят и понастоящем са заедно, привързаността им, че в най-голям интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Решаващ и единствен критерий за съда в случая е обективният интерес на детето, поради което и намира, че в конкретния случай, на настоящия етап в създадените отношения, не бащата е по-пригодния родител, а майката е тази, който следва да поеме грижата за отглеждането и възпитанието на А.. Бащата обаче следва да има осигурена възможност за редовни контакти с детето, за да не се допусне окончателно прекъсване на връзките помежду им и пълно отчуждение между тях, което не е в интерес както за детето, така и за бащата.

        Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля, значение и отговорност за формиране и подпомагане развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка. Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да изпълнява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание, развитие, съзряване. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува и с двамата си родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето. В конкретния случай съдът следва да определи оптимален режим на личните отношения с бащата.

        Предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на детето от майката, обуславя извода и за определяне неговото местоживеене, което съгласно изискването на закона се постановява и в отделен диспозитив.

        По отношение на издръжката, дължима от бащата:

        Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени  с разпоредбите на чл. 142 СК и  чл. 143. ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №. 5/1970 г. на Пленума на ВС. За задоволяване нуждите на роденото от съвместното съжителство дете – А., на 5 години и 22 дни, от храна, облекло, обувки и други ежедневно необходими разходи, макар и без луксозните такива, са нужни средства, които следва да се поемат от родителите им – страните по делото – съобразно доходите и възможностите им. Ангажирани са доказателства по делото за реализираните месечни доходи на ответника, който в периода юли 2019 г. до юни 2020 година е получавал месечен брутен доход от 560.00 лв. до 654.57 лв. Установено е за ищцата, че в периода 01.08.2029 година до 31.07.2020 година е получавала месечно брутно трудово възнаграждение в рамките на 815.00 лв. до 965.41 лв. Ответникът прие и се съгласи да заплаща за А. размера на минимално дължимата месечна издръжка, считано от завеждане на исковата молба.

         Изразеното несъгласие на ответницата, дължимата издръжката да не е от 27.07.2020 година, когато е депозирана исковата молба, а да е от 14.05.2020 година, от когато са във фактическа раздяла, /предоставено е преводно нареждане за изплатена издръжка за месец юли 2020 г. от 150.00 лв., л. 8 от делото/, не може да обоснове извода, че същата следва да се присъди от 14.05.2020 година. Ответницата не е заявила в представения отговор на исковата молба, съобразно предвидения от закона ред искането си за присъждане месечна издръжка на роденото от съвместното им съжителство дете за минал период, преди завеждане на исковата молба и съдът следва да присъди същата за периода от 27.07.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 152.50 лв. месечно, а от 01.01.2021 г. – по 162.50 лв., под който минимум не може да падне.

          Относно възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответницата, съда намира същото за основателно. Съображенията са не само в насока, че между страните нямаше спор относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката му, единствено не се постигна съгласие, въпреки опитите на съда за режима на лични контакти с родителя, който няма да упражнява родителските права. В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл.21 от Наредба №. 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатския хонорар следва да се редуцира до размера на 400.00 лв., дължими от ищеца на ответника. 

         Водим от горното, съдът

                                             Р   Е   Ш   И:

         На основание чл.127 ал.2 от СК ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, на майката Б.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.

        ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в жилището, което обитава със своята майка.  

       ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и детето А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, до навършване на шестгодишната му възраст, два пъти в месеца, през първата и третата събота и неделя, без преспиване, като детето се взема от дома на майката, в 10.00 часа в съботния ден и бащата следва да го върне пак там в 16.00 часа. В неделният ден, в същия часови диапазон и при същите условия детето да осъществява контакт с баща си, както и същия да го  взема при себе си през лятото – 10 дни в началото на месец юни и 10 дни в края на месец август.

        След навършване на шестгодишна възраст на А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и детето А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, два пъти в месеца, през първата и третата събота и неделя, с преспиване, като детето се взема от дома на майката, в 10.00 часа в съботния ден и бащата следва да го върне пак там в 18.00 часа в неделния ден, както и да го взема при себе си през лятото – 30 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

        ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лв. за детето А. С. А., ЕГН xxxxxxxxxx, на неговата майка Б.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, считано от 27.07.2020 г., до 31.12.2020 година, а от 01.01.2021 година – по 162.50 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.

        ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, да заплати на Б.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 400.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.

        ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за присъдения размер на месечната издръжка от 234.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: